Р Е Ш
Е Н И Е
№ 504
гр.
Враца, 25.11.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ВРАЦА, VI състав,
в публично заседание на 31.10.2019 г. /тридесет и първи октомври две хиляди и
деветнадесета година/ в състав:
АДМ.
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОЦЕВА
при
секретаря ДАНИЕЛА МОНОВА и с участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като
разгледа докладваното от съдия Коцева адм. дело № 668 по описа на АдмС – Враца
за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на
чл. 203 и сл. АПК вр. с чл. 1, ал.1 ЗОДОВ.
Образувано е по искова молба на М.М.С.
***, депозирана чрез пълномощника му * Е.О.,*** за заплащане на сумата от 285.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на
частично отменено с влязло в сила решение наказателно постановление, издадено
от Началник група в РУ „АЕЦ – Козлодуй“ към ОДМВР – Враца, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното ѝ
изплащане. Ищецът твърди, че претендираните имуществени вреди са в пряка
причинна връзка с отмененото наказателно постановление и се излагат съображения
за това.
В съдебно заседание ищецът, редовно
призован, не се явява и не се представлява. От процесуалния му представител е
депозирано писмено становище за разглеждане на делото в отсъствие на
представител на ищеца, като са изложени доводи по същество на спора.
Претендирани са направените в настоящото производство разноски, съобразно
представен по делото списък на разноските.
Ответникът – ОДМВР – Враца, редовно
призован в съдебно заседание се представлява от ** Д.П., която оспорва исковата
претенция като неоснователна и недоказана. Излага доводи, че не е налице
отменен незаконосъобразен акт, тъй като НП е потвърдено и само в една част е
отменено от съда при обжалването му. В условията на алтернативност прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в производството по
обжалване на НП и в настоящото производство.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Враца дава мотивирано заключение за неоснователност на предявения иск, тъй
като за да бъде претендирано такова обезщетение е необходимо
правораздавателният акт да бъде изцяло отменен.
По делото са представени писмени
доказателства. Изискано е и приложено АНД № 77 по описа за 2019 г. на РС –
Козлодуй, предмет на разглеждане по което е било НП № 18-5735-000016/01.03.2018
г., издадено от Началник група в РУ „АЕЦ – Козлодуй“ към ОДМВР – Враца.
Съдът,
след преценка на представените по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, становищата
на страните намира за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор и от приетите
писмени доказателства се установява, че с НП № 18-5735-000016/01.03.2018 г.,
издадено от Началник група в РУ „АЕЦ – Козлодуй“ към ОДМВР – Враца на М.М.С. е наложено административно наказание
„глоба“ в общ размер на 210,00 /двеста и десет/ лева, на основание чл. 179, ал.
2, пр. 1 ЗДвП и чл. 183, ал. 1, т. 1 , пр. 2 ЗДвП, за нарушение по чл.20, ал.2
и чл. 100, ал.1, т.1 от същия закон. С решение № 32 от 19.04.2019 г.,
постановено по АНД № 77/2019 г. по описа
на Районен съд – Козлодуй е отменено цитираното по-горе наказателно постановление,
в частта за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП, за наложена глоба в размер на 200.00
лева и потвърдено, в частта за нарушение
на чл. 100, ал.1, т.1 ЗДвП с наложена глоба в размер на 10.00 лева. Решението не е обжалвано и е влязло в сила на
09.05.2019 г. , видно от направено отбелязване върху същото.
В производството пред Районния съд
ищецът е ползвал адвокатска защита, видно от приложения договор за правна
защита и съдействие от 03.04.2019 г. /л.22 от АНД № 77/2019 г./, с договорено и
заплатено в брой възнаграждение от 300 лева.
При
така установената фактическа обстановка, Административен съд Враца, намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.203 АПК
гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за
вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл.204, ал.1 АПК, за да е допустим искът по чл.203 АПК
във вр. с чл.1 ЗОДОВ, е необходимо същият да е
предявен след отмяна на административния акт по съответния ред. За квалифициране
на иска, като такъв по чл.1, ал.1 ЗОДОВ определяща е дейността на органа издал
оспорения акт. Наказателното постановление се издава от административен орган,
в изпълнение на нормативно възложени задължения, при упражняване на
административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в
рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание
представлява изпълнение на административна дейност. Административния характер
на дейността по издаване на НП, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните НП като такова по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. В този смисъл е и
приетото в т.1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. на ОСГК на ВКС и
І и ІІ колегия на ВАС, постановено по тълк. дело № 2/2014 г.
Безспорно се установи, че НП, от което
се твърди, че са настъпили вредите, в една част е отменено с влязло в сила
решение, а искът е предявен против юридическото лице, чийто орган го е издал,
което съгласно чл. 205 АПК е пасивно легитимирано да отговаря за причинените
вреди. НП е издадено от Началник група в РУ „АЕЦ- Козлодуй“ към ОДМВР – Враца,
а съгласно чл. 37, ал. 2, пр. 2 ЗМВР, областните дирекции са съответните
юридически лица.
Предвид това предявеният иск е насочен
към надлежен ответник и е процесуално допустим за разглеждане от настоящия
административен съд по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на гражданите и юридическите лица, произтичащи от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни
лица при и по повод изпълнение на административна дейност. Исковете се
разглеждат по реда на чл.203 и сл. АПК, към който препраща и чл.1, ал. 2 ЗОДОВ. Основателността на иск с правно основание чл.1, ал.1 3ОДОВ
предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки:
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на
държавата или общината, при/или по повод изпълнение на административна дейност,
отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт, действие или
бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от
елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по посочения ред.
В случая безспорно е налице отменен
акт – наказателно постановление № 18-5735-000016/01.03.2018 г., издадено от
Началник група в РУ „АЕЦ – Козлодуй“ към ОДМВР – Враца, в частта за нарушение по чл.20, ал.2 ЗДвП с наложена
глоба в размер на 200.00 лева, отменено с влязло в сила Решение № 32/19.04.2019
г., постановено по АНД № 77/2019 г. по
описа на Районен съд Козлодуй. Обстоятелството,
че оспореният акт е частично отменен не влияе върху допустимостта и
основателността на предявения иск, тъй като безспорно в отменената част НП е
признато за незаконосъобразно по съответния съдебен ред. Единствената последица
от този факт, би била редуцирането на размера на исковата претенция, съразмерно
на отменената част от наказателното постановление. В тази връзка възражението
на процесуалния представител на ответника, че след като НП не е изцяло отменено
не са изпълнени предпоставките за основателността на иск по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ
е неоснователно.
Независимо от изложеното настоящият
съдебен състав намира предявения иск за неоснователен, поради липсата на
причинна връзка между отменения незаконосъобразен акт и претърпените
имуществени вреди. По дела с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ многократно
съдът е имал възможността да посочи, че макар да не е задължително, ползването
на адвокатска защита при обжалване на НП, в случай, че не е в състояние само
да организира защитата си, ангажирането на професионален защитник /адвокат/ е
израз на обичайната грижа на лицето за охраняване на неговите права и законни
интереси. Единствената причина за ангажирането на адвокатска защита е
издаденото НП, което наказаното лице е счело за незаконосъобразно и заплатения
адвокатски хонорар е нормален и присъщ разход за обезпечаването на успешния
изход от административнонаказателния спор. В случая, обаче служебно известно е
на съда, че ищецът упражнява ** и като ** е участвал в десетки дела по същата
предметна материя пред настоящия съд. Посочената в исковата молба обемна съдебна
практика на АдмС – Враца по аналогични казуси е именно по дела, в които **, *
на страните и в производствата по обжалване на НП и в исковите производства е
бил настоящият ищец. Многократно пред настоящия съд е доказвал професионализма
си, в резултат, на който делата са приключвали с положителен резултат за
представляваните от него доверители. По тази причина упълномощаването на
адвокат и сключването на договор за правна защита и съдействие в производството
пред РС не може да се приеме, че е израз на обичайната грижа на лицето за
охраняване на неговите права и интереси, тъй като ищецът, като ** е в състояние
да реализира в пълен обем своята защита. Безспорно се установява от приложения договор за правна защита и съдействие
от 03.04.2019 г., че договореното възнаграждение от 300 лева е заплатено в брой
и в пълен размер. Същият е надлежно оформен, удостоверява извършено плащане в
рамките на производството по АНД, преди постановяването на решение по спора и
има характер на разписка за посочената в него като заплатена сума, съгласно ТР
№ 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. В случая, обаче причинената имуществена
вреда, вследствие заплатения адвокатски хонорар не е в резултат реализирана
защита, която ищецът сам не може да си осигури, а е част от свободата на
договаряне на страните по договора за правна помощ и съдействие и следва да
остане в тежест на платилата по своя воля страна. Провеждането на защитата на
ищеца срещу наказателното постановление не е обусловена от необходимост за
допълнителна правна помощ с адвокат, при положение, че лицето е ** и
осъществява процесуално представителство по този род дела пред АдмС-Враца.
Ищецът не е доказал, че сключването на договора за правна помощ с посочения
пълномощник – адвокат е наложено от някакви обстоятелства или невъзможност сам
да защити интересите си по делото на РС във
вр.
с обжалването на НП. Освен това делото не е от такава правна и
фактическа сложност, която да изисква необходимост от ангажиране допълнително
на лице с юридическо образование в помощ
на ищеца, който е **. Когато страната прецени и желае да ангажира допълнително
адвокат, както е в случая тя сама следва да поеме разходите за тяхното
възнаграждение. Същите нямат характер на необходим и естествено присъщ разход,
произтичащ пряко от правото на защита – чл.4 ЗОДОВ.
В тази насока следва да се има предвид
и предпоставките
по чл.5, ал.1 ЗОДОВ и обезщетение не се дължи. Институтът
на обезщетението от непозволено увреждане не е и не следва да се превърне в
средство за неоснователно обогатяване. Да се приеме обратното би означавало да
се поставят под съмнение морала и етичните качества на **, с доказана компетенция
в разискваната правна материя. Ето
защо съдът приема, че заплатената от
ищеца сума по сключения договор за правна защита не е в
пряка и непосредствена причинна връзка с отмененото по съответния ред
НП.
По изложените съображения настоящият
съдебен състав счита, че предявеният иск е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Поради
неоснователност на иска, неоснователно е и акцесорното искане за заплащане на
законна лихва върху сумата по обезщетението, считано от датата на подаване на
исковата молба – 30.08.2019 г., до окончателното й изплащане.
При този изход на делото, въпреки
своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ищеца
за присъждане на разноски, в настоящото производство, такива не му се дължат. От страна на ответника не е направено
искане за разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.
Водим от гореизложеното и на основание
чл.172 АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
исковата претенция на
М.М.С. от гр. ***, против ОДМВР – Враца за заплащане на сумата от 285,00 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, вследствие на частично
отменено с влязло в сила решение НП, издадено от Началник група в РУ „АЕЦ“
Козлодуй към ОДМВР – Враца, ведно със законната лихва, като неоснователна.
Решението подлежи на обжалване, чрез
АдмС-Враца пред ВАС-София в 14-дневен
срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се
изпрати препис от същото.
АДМ.
СЪДИЯ: