№ 7748
гр. София, 18.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Н. Димов
Членове:Велина Пейчинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова
като разгледа докладваното от Н. Димов Въззивно гражданско дело №
20241100514938 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № 14015 от 16.07.2024 г., постановено по гр.дело № 643/2024 г. по
описа на СРС, Г.О., 62 състав, е признато за установено, че Ч. К. Х., ЕГН ********** и
Н. К. Х., ЕГН ********** дължат на “Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.422 ГПК,
вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД, всеки от тях по 1/2 от следните суми: сумата
2960,78 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за топлоснабден
имот: апартамент № 55, находящ се в гр. София, ж.к.“****“, бл.****, аб. № 343771 за
периода м.06.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законна лихва от датата на заявлението по
чл.410 ГПК - 17.07.2023 г. до изплащане на вземането; сумата 479, 28 лв. мораторна
лихва за периода 15.09.2021 г. - 04.07.2023 г., сумата 58,21 лв., представляваща цена на
услугата дялово разпределение за периода м.06.2020 г. - м.04.2022 г., ведно със законна
лихва от датата на заявлението по чл.410 ГПК -17.07.2023 г. до изплащане на
вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 28.07.2023 г. по
ч.гр.дело № 39875/2023 г. на СРС, ГО, 62 състав, като е отхвърлен иска за стойността
на топлинната енергия за сумата над 2960,78 лв. до 2968, 23 лв. и за периода м.06.2020
1
г. - като погасен по давност; иска за сумата над 479,28 лв. до 480,24 лв. мораторна
лихва върху стойността на топлинната енергия и иска за сумата 11,28 лв. мораторна
лихва върху цената на дяловото разпределение за периода 15.08.2020 г. - 04.07.2023 г. -
като неоснователни. С решението на съда са осъдени Ч. К. Х., ЕГН ********** и Н. К.
Х., ЕГН **********, да заплатят на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 119,69 лв. разноски за заповедното и сумата 169,41
лв. разноски за исковото производство. С решението на съда е осъдена
„Топлофикация София“ АД, ЕИК *********, да заплати на адв.В. В. П., на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата 5,32 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита по делото.
Решението е постановено при участие на трето лице- помагач на страната на
ищеца- “Директ“ ЕООД, гр.София.
Постъпила е въззивна жалба от Н. К. Х. и Ч. К. Х., подадена чрез пълномощника
им адв.В. П., с която се обжалва постановеното решение от СРС, 62 състав, в частта, с
която са уважени предявените по реда на чл.422, ал.1 от ГПК установителни искове.
Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно и необосновано, постановено в
нарушение на материалноправни разпоредби на закона, по съображения изложени в
жалбата. Предвид изложеното се моли настоящата въззивна инстанция да отмени
решението на СРС в частта, в която исковете са уважени, и да постанови друго, с
което исковете да бъдат отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец „Топлофикация София“ ЕАД, гр.София, чрез своя
процесуален представител юрк.Б.А. оспорва жалбата, по съображения изложени в
депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата на
ответниците като неоснователна да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение
- потвърдено в обжалваната от ответниците част, като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Третото лице-помагач “Директ“ ЕООД, гр.София, не взема становище по
жалбата.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
2
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като на основание
чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС
обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, гр.София срещу ответниците Н. К. Х. и Ч. К. Х.,
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД
и чл.86, ал.1 от ЗЗД и на основание чл.272 ГПК препраща към тях. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон. За да постанови решението си,
първоинстанционният съд е приел, че вземанията, предмет на установителните искове
са дължими поради проведено доказване на количеството и стойността на потребената
от ответниците топлоенергия, както и че същите са изпаднали в забава, тъй като
задължението за заплащане на цената на топлинната енергия е срочно. В обжалвания
съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване
действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор.
Противно на изложеното във въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед
данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи,
а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната
жалба доводи, следва да се добави и следното:
Безспорно установено е обстоятелството, относно съществуването на валидно
договорно правоотношение между страните за продажба на топлинна енергия. Според
действалата през периода разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ /в ред. преди изм. ДВ
бр.54/12г./, потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно
право върху имота - собственост или вещно право на ползване. В процесния случай,
противно на изложеното във въззивната жалба, съдът приема за безспорно установено
по делото обстоятелството, че ответниците Н. К. Х. и Ч. К. Х. са собственици на
процесния недвижим имот, придобит по наследство от Г.Ц.Х., както и че сградата -
етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа, т.е без съмнение същите са имали качеството потребители на
топлинна енергия за процесния период по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и са страна по
договорното правоотношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. Съгласно
3
чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от
ДКЕР, като писмена форма на договора не е предвидена. Т.е по силата на закона
/чл.150 от ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя. Тези общи
условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в
градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите
/чл.150, ал.2 от закона/. В случая несъмнено е, че Общите условия на ищцовото
дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото не са
релевирани нито твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си
на възражение срещу Общите условия в срока по чл.150, ал.3 ЗЕ. Следователно
правилно първоинстанционният съд е приел, че между страните е възникнало
договорно правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди. В тази
връзка съдът приема за изцяло неоснователни основните доводи изложени в жалбата,
в тази насока. От друга страна останалата част от доводите изложени за първи път от
ответниците във въззивната жалба, не следва да бъдат разглеждани, като
преклудирани. Същите не попадат в изключението- хипотезата на чл.266, ал.2 от ГПК.
Ето защо в съответствие именно с процесуалните правила установени от ГПК,
въззивният съд не следва да разгледа в процесния случай въведените нови факти във
въззивната жалба по делото, като преклудирани. В тази връзка предявените
установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на съществуването на вземането на ищеца по
отношение на ответниците се явяват изцяло основателни и доказани, и като такива
правилно са били уважени от първоинстанционния съд до размер на сумите за които е
признато вземането.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а обжалваното с нея решение, като правилно и законосъобразно, следва
да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК, в обжалваната част.
По отношение на разноските за въззивното производство.
С оглед изхода на спора на ответниците не се следват разноски за настоящата
въззивна инстанция. В процесния случай, с оглед изхода на спора пред въззивната
инстанция, искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на
въззиваемата страна- ищец съдът намира за основателно. Досежно размера на
дължимото юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна - ищец, съдът
намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт, е в сила
изменение на разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17 г./ Според новата
4
редакция на текста, която настоящата въззивна инстанция, с оглед висящността на
делото, следва да съобрази, размерът на възнаграждението, което следва да се
присъди, когато юридическо лице е било защитавано от юрисконсулт, се определя от
съда и не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело определен
по реда на чл.37 от ЗПП. И тъй като чл.37 от ЗПП препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение разпоредбата
на чл.25, ал.1 от Наредбата. Съгласно чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението
е от 100 до 300 лв. Настоящият въззивен състав, като съобрази изключително ниската
степен на фактическа и правна сложност на делото и законовата възможност то да е
под минималния размер по чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /приложим по аналогия/, го определя в размер на сумата от 100,00 лв./ по 50 лв.
дължимо от всеки един ответник/.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 14015 от 16.07.2024 г., постановено по гр.дело №
643/2024 г. по описа на СРС, Г.О., 62 състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Ч. К. Х., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК,
сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Н. К. Х., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София“
ЕАД, гр.София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“Ястребец“ № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК във вр. с чл.273 от ГПК,
сумата от 50,00 лв. /петдесет лева/ представляваща направените пред въззивната
инстанция разноски /юрисконсултско възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване по арг. на чл.280, ал.3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса на “Директ“ ЕООД,
гр.София, като трето лице - помагач на ищеца “Топлофикация София” ЕАД, гр.София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6