№ 105
гр. Свиленград, 29.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на втори май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Радка Г. Стоянова
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
в присъствието на прокурора Д. Ил. С.
като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело №
20245620100039 по описа за 2024 година
Производството е с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Производството е образувано по искова молба на М. М. П., подадена чрез
пълномощника адв. Г., срещу Прокуратурата на Република България, с която се предявява
иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. Ищецът твърди, че му било повдигнато
обвинение по ДП № 166/2017 г. по описа на РУ Свиленград, за извършено престъпление по
чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК. Твърди, че по досъдебното
производство бил задържан в следствения арест на 21.04.2017 г. с постоянна мярка
„Задържане под стража“, която мярка изтърпял около 4 месеца. Твърди, че му било
повдигнато обвинение с обвинителен акт за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК. Твърди, че с присъда № 3 от 09.01.2023 г. по НОХД №
292/2022 г. по описа на РС Свиленград бил признат за невиновен и оправдан по
повдигнатото от прокурора обвинение. С Решение № 135 от 13.07.2023 г. по ВНОХД №
242/2023 г. по описа на ОС Хасково била потвърдена оправдателната присъда. Същата била
влязла в законна сила на 13.07.2023 г.
Твърди, че заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лв. за досъдебното и
първоинстанционното наказателно производство /съгласно договор за правна защита и
съдействие от 21.06.2017 г./ и в размер на 1500 лв. за въззивното наказателно производство
/съгласно договор за правна защита и съдействие 02.03.20223 г./, с което му били причинени
имуществени вреди от повдигнатото и поддържано обвинение. Поради това иска от съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати общо сумата от 3300 лв.,
представляваща причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски възнаграждение за
двете инстанции, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на присъдата –
13.07.2023 г. до окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника Прокуратурата на Република
България, чрез прокурор от РП-Хасково, ТО- Свиленград, в който взема становище за
неоснователност и недоказаност на исковата претенция.. Твърди, че претендираният размер
на имуществените вреди бил завишен, съобразно действителната правна и фактическа
1
сложност на наказателното дело. Иска от съда да отхвърли иска за имуществени вреди като
неоснователен.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по свое убеждение с и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:
За основателност на исковите претенции ищецът следва да докаже при условията на
пълно и главно доказване, че са му причинени имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждения в размер на 3300 лв., които вреди да са възникнали вследствие на
извършените действия от органите на досъдебното производство, по повод на което му е
повдигнато обвинение за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и
ал.4 от НК от прокуратурата, постановената оправдателна присъда по НОХД № 292/2022 г.
по описа на РС Свиленград и потвърдена оправдателната присъда с решение по ВНОХД №
242/2023 г. по описа на ОС Хасково, както и че последната присъда е влязла в законна сила.
Съгласно разпоредба на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено
по давност или деянието е амнистирано. В настоящия случай с оглед твърденията в исковата
молба за постановяване на оправдателна присъда е приложима хипотезата на предложение
първо от разпоредбата досежно хипотезата на оправдаване на лицето.
От приложеното по делото НОХД № 292/2022 г. на РС-Свиленград и ВНОХД №
242/2023 г. на ОС-Хасково е видно, че по обвинителен акт на РП-Свиленград е образувано
НОХД № 292/2022 г. на РС-Свиленград срещу настоящия ищец М. М. П. за престъпление по
чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК, приключило с постановена
оправдателна присъда № 3 от 09.01.2023 г., с която М. М. П. е признат за невиновен в
извършването на престъпление по чл. чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4
от НК По протест на РП Свиленград е образувано ВНОХД № 242/2023 г. на ОС-Хасково, по
което е постановено Решение № 135/13.07.2023 г., с което е потвърдена оправдателната
присъда по отношение на подс. М. П.. Решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на обжалване. Присъдата на РС Свиленград е влязла в законна сила на 13.07.2023
г.
Настоящият съдебен състав намира, че случай като настоящия, с оправдаване на
подсъдимия по повод повдигнатото му обвинение в престъпление, се носи отговорност по
ЗОДОВ по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3, защото се касае за незаконно обвинение в
извършване на престъпление, по което лицето е оправдано. С оглед на изложеното са
налице обективните предпоставки за ангажиране на отговорността на Прокуратурата на
Република България по чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ във вр. чл. 4 ЗОДОВ за обезвреда
на всички причинени на ищеца имуществени от неоснователно повдигнатото срещу него
обвинение за престъпление по чл.281, ал.2, т.1, т.4 и т.5 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.3 и ал.4 от НК,
по което е бил оправдан с влязлото в законна сила решение на въззивната съдебна
инстанция.
Претенцията за разноски, изразяващи се в заплатен от подсъдимия адвокатски
хонорар за осъществяване на защитата му в наказателното производство, приключило с
оправдателна присъда, представляват за него имуществена вреда по смисъла на чл. 2, ал. 1,
т. 3 във вр. чл. 4 от ЗОДОВ, вземането за обезщетение за която срещу държавата се
реализира по предвидения в този закон ред по силата на чл. 8 от същия /решение № 126 от
10.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 55/2009 г., IV г. о./. В случая се претендират имуществени
вреди в размер на 3300 лв., представляващи заплатени от ищеца адвокатски възнаграждения
за двете съдебни инстанции по наказателното производство срещу него.
В кориците на първоинстанционното наказателно дело - НОХД № 292/2022 г. на РС-
Свиленград, е видно, че подс. М. П. се е явявал с адв. Г., упълномощен защитник от
досъдебното производство /ДП № 166/2017 г. по описа на РУ Свиленград/, с пълномощно
2
приложено по ДП, като в том 7 /л.88/ от ДП № 166/2017 г. е представен договор за правна
защита и съдействие от 21.06.2017 г. , в който е уговорено възнаграждение в размер на 1800
лв.. Констатира се обаче, че е заплатено в брой възнаграждение от 1000 лв. Затова ще се
присъдят реално претърпените вреди в размер на 1000 лв. за досъдебното и
първоинстанционно производство съобразно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.
В кориците на въззивното наказателно производство - ВНОХД № 242/2023 г. на ОС-
Хасково, е представен договор за правна защита и съдействие от 02.03.2023 г. /л.24 от
ВНОХД № 94/2023 г. на ОС Хасково, с определение №79/22.02.2023 г. ВНОХД №94/23 г. е
прекратено и НОХД № 292/22 г. на РС Свиленград е върнато за администриране, съобразно
дадени указания, като след изпълнение на указанията е образувано ВНОХД № 242/2023 г. на
ОС Хасково/, в който е уговорено възнаграждение от 1500 лв. Установи се, че ищецът е
заплатил адвокатското възнаграждение за изготвяне на въззивен отговор и за защита във
въззивното производство в пълен размер и ще следва да се присъдят в цялост.
Или ищецът доказа претърпени имуществени вреди за заплатени адвокатски
възнаграждения по воденото срещу него наказателно производство в общ размер на 2500
лв., от които 1000 лв. пред досъдебното производство и първата съдебна инстанция и 1500
лв. пред въззивната съдебна инстанция, които следва да му се присъдят на основание чл. 4
ЗОДОВ във вр. чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Следва отново по посочените по-горе съображения да се присъди и законната лихва
върху тази сума от 13.07.2023 г.
По разноските за настоящото производство:
С оглед изхода на спора, ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част
от исковете, в който смисъл е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ вр. с чл. 78, ал. 1 ГПК.
С оглед на уважената част от исковете на ищеца ще следва да се присъдят разноски в размер
на 765,15 лв.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на М. М. П., ЕГН **********, с адрес гр.
************, сумата от 2500 лв. (две хиляди и петстотин лева), представляваща заплатени
адвокатски възнаграждения в резултат на повдигнатото му обвинение и незаконно воденото
срещу него ДП № 166/2017 г. по описа на РУ Свиленград, приключило с оправдателна
присъда № 3 от 09.01.2023 г. по НОХД № 292/2022 г. по описа на РС Свиленград,
потвърдена с Решение № 135 от 13.07.2023 г. по ВНОХД № 242/2023 г. по описа на ОС
Хасково и влязла в законна сила на 13.07.2023 г., ведно със законната лихва върху сумите,
считано от 13.07.2023 г. до окончателното погасяване на задълженията, като ОТХВЪРЛЯ
3
иска за имуществени вреди за разликата над присъдените 2500 лв. до претендираните 3300
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България, с ЕИК по БУЛСТАТ *********, с
адрес гр. София, бул. „Витоша” № 2, да заплати на М. М. П., ЕГН **********, с адрес гр.
************, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 765,15 лв. (седемстотин
шестдесет и пет лева и 15 ст.) разноски за производството за заплатено адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването на препис.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
4