О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

  № 91

 

гр. Пловдив, 09 март 2020 година

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Пловдивският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание на девети март две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:       ГАЛИНА АРНАУДОВА

          ЧЛЕНОВЕ:        ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

                                  РУМЯНА ПАНАЙОТОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Арнаудова ч.гр.д. № 106/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ЗК „Л. И.“ АД – С. против разпореждане № 37332/20.12.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1352/ 2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – V гр.с. Жалбоподателят твърди, че разпореждането е неправилно по изложените в жалбата съображения, поради което моли съда да го отмени и да върне делото на окръжния съд за продължаване на съдопроизводствените дейсвия по администриране на касационната му жалба.

Ответниците по частната жалба Н.Г. и И.И. считат, че тя е неоснователна и молят съда да потвърди обжалваното разпореждане. Претендират разноски.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Частната жалба е подадена в срок, налице са всички други законови изисквания за нейната допустимост и редовност, поради което тя е ДОПУСТИМА и следва да бъде разгледана по същество.

С решение № 1305/12.11.2019 г., постановено в.гр.д. № 1352/ 2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – V гр.с., е потвърдено решение № 1356/09.04.2019 г., постановено по гр.д. № 20230/2018 г. по описа на Районен съд - Пловдив, с което ЗК „Л. И.“ АД – С. е осъдено да заплати на И.Х.И. и на Н.Д.Г. по 20 000 лв., представляващи дължимо обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания в резултат на смъртта вследствие настъпило на 10.07.2015 г. ПТП на тяхната внучка Р. И.Г., ведно със законната лихва за забава върху сумите, считано от 23.11.2015 г. до окончателното им изплащане, и по 1 300 лв. разноски в производкството, като с решението на окръжния съд е осъдено ЗК „Л. И.“ АД – С. да заплати на И.И. и на Н.Г. общо 2 000 лв. разноски за въззивната инстанция.

Против това решение е постъпила касационна жалба вх. № 37332/12.2019 г. от ЗК „Л. И.“ АД, като в нея се твърди, че то е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и поради необоснованост и се иска неговата отмяна и постановяване на друго решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове изцяло, както и му бъдат присъдени направените по делото разноски в трите съдебни инстанции.

С обжалваното разпореждане окръжният съд е върнал касационната жалба поради това, че е подадена против съдебно решение, което не подлежи на обжалване.

Настоящият състав споделя направения от окръжния съд правен извод.

Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. за граждански дела и до 20 000 лв. за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Безспорно е, че предмет на въззивното решение са субективно съединени искове по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от водач на моторно превозно средство, който е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, всеки от които искове е с цена от 20 000 лв.

Доколкото предмет на делото е спор, пряко свързан със сделка, сключена от търговец във връзка с упражняваното от него занятие, квалифицирана като абсолютна търговска сделка по смисъла на чл. 1, ал. 1, т. 6 от ТЗ /застрахователна сделка/ и по тази причина е търговска сделка /чл. 286, ал. 2 от ТЗ/, който договор се явява юридическият факт за възникване на претендираните вземания, следва да се приеме, че е налице търговски спор, дефиниран в разпоредбата на чл. 365, т. 1 от ГПК, а делото е търговско.

Това от своя страна води до извод, че решението на въззивния съд по такъв спор не подлежи на касационно обжалване.

Горният извод не се опровергава от приложените към частната жалба определения на Върховния касационен съд, които не са със задължителна сила за настоящия състав, като към момента все още няма произнасяне по тълк.д. № 3/2019 г. на ВКС – ОСГТК.

Предвид гореизложените мотиви окръжният съд правилно е приел, че касационната жалба е недопустима като подадена против неподлежащ на обжалване съдебен акт и я е върнал, поради което разпореждането му следва да бъде потвърдено, а подадената против него частна жалба следва да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати на ответниците по частната жалба направените от тях разноски в размер от по 300 лв. за всеки от тях, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на процесуалния им представител адвокат Д.Г..

Ето защо съдът

 

    О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И  :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от ЗК „Л. И.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, пл. „К. Ч.“ № ******/чрез адвокат В.Д./ частна жалба вх. № 1602/17.01.2020 г. против разпореждане № 37332/ 20.12.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1352/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд – V гр.с.

ОСЪЖДА от ЗК „Л. И.“ АД със седалище и адрес на управление:***, ЕИК ******, със съдебен адрес:***, пл. „К. Ч.“ № ******/чрез адвокат В.Д./ да заплати на Н.Д.Г. ***,       ЕГН ********** и на И.Х.И. ***, ЕГН **********, двете със съдебен адрес:***, ***********/чрез адвокат Д.Г./, по 300,00 лв. /триста лева/ разноски в производството по делото. 

 

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчване на съобщението на жалбоподателя.

                                                                                    

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 ЧЛЕНОВЕ: 1.                                 2.