№ 69
гр. Пещера, 27.02.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ели Ас. Каменова
при участието на секретаря Севделина М. Пенчева
Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело №
20245240100563 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът Л. Д. Х., редовно уведомен, не се явява лично. За него се явява
пълномощник адв. Т. Д. М., надлежно упълномощен да го представлява по
делото.
Ответницата С. П. К., редовно уведомена, не се явява. За нея се явява
пълномощник адв. Т. Л. Д., надлежно упълномощена да я представлява по
делото.
АДВ. М. – Да се даде ход на делото.
АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на
делото, поради което и на основание чл. 142 ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Съдът прикани страните към постигане на спогодба.
АДВ. М. – Няма условия за спогодба.
АДВ. Д. – Не се е променило нищо, ищцовата страна продължава да
отрича, че е получила сумите, което е получила.
Съдът констатира, че в днешното съдебно заседание спогодба не се
1
постигна.
АДВ. М. – Ние водим свидетелката М. Х.а, тя беше поискана от
ответника, за да се установи чии са парите – дали на ищеца, или на някой друг.
АДВ. Д. - Водим допуснатите ни двама свидетели – Й.Б. и К.Г..
Заявявам, че ответникът не само не е искал, но и се е противопоставял да бъде
допускана свидетелката М. Х.а за установяване на факти и обстоятелства,
които не са своевременно въведени в процеса.
Съдът счита, че следва да се пристъпи към разпит на водените от
страните свидетели, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА се към разпит на водените от страните свидетели.
Същите се въведоха в съдебната зала.
Сне се самоличността на свидетелката М. Х.а:
СВИДЕТЕЛ М. Л. Х.А – 37 год., от гр. Батак, живуща в гр. Велинград,
българка, български гражданин, разведена, със средно специално
образование, неосъждана, дъщеря на на ищеца Л. Х..
На свидетелката се разясниха правата по чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА М. Х.А - Желая да бъда свидетел.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
Сне се самоличността на свидетелката Й.Б.:
СВИДЕТЕЛ Й.Г.Б. – 20 год., от гр. Батак, българка, български
гражданин, работи, неомъжена, неосъждана, ищецът Л. Х. ми е чичо, дъщеря
на ответницата С. К..
На свидетелката се разясниха правата по чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛКАТА Й.Б. - Желая да бъда свидетел.
Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
Сне се самоличността на свидетеля К.Г.:
СВИДЕТЕЛ К.Б.Г. – 18 год., от гр. Батак, българин, български
гражданин, ученик в 12-ти клас, неженен, неосъждан, син на ответницата С.
К..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК.
СВИДЕТЕЛЯТ К.Б.Г. - Желая да бъда свидетел.
Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.
Обещава да говори истината.
2
Свидетелите Б. и Г. се изведоха от съдебната зала.
Пристъпи се към разпита на св. Х.а:
На въпроси от адв. М.:
СВИДЕТЕЛКАТА Х.А – Баща ми даде парите в брой, които аз след това
преведох към траурната агенция „Самсара“. Той не е много запознат с
електронното банкиране, затова аз ги преведох. От моята лична банкова
сметка са преведени.
На въпроси от адв. Д.:
СВИДЕТЕЛКАТА Х.А – За тези пари се издадоха фактури. Аз съм
наясно с цялата ситуация. Имахме оферта със траурна агенция „Самсара“ за
докарването на трупа от Италия. Имахме преди това запитване до траурна
агенция в Пещера и сумата беше много голяма – с 5000 евро ни искаха само
да докарат трупа. Баща ми е брат на починалата, живеехме в една къща, това е
причината баща ми да се заеме с това. С., която е моя първа братовчедка и
кака, каза, че няма възможността да се занимава с тези неща и предостави на
нас тази възможност да организираме всичко. С. не е споменала, че няма
финансова възможност за това. На пети февруари вечерта, денят на смъртта на
леля ми, разговаряхме, съобщих й новината, защото аз бях първата, която
разбра за това нещо, и тя ми зададе въпроса къде е майка й, и каза, че оттук
нататък проблемите са нейни, но на следващия ден просто разписа едно
пълномощно на баща ми, с което му дава отговорността по организацията на
погребението. До подписването на това пълномощно се стигна, след водени
разговори между баща ми Л. Х. и С. К., като не мога да цитирам точно
разговорите, не съм била свидетел на тях. Относно документа за нощувки в
хотел в Италия, когато бяхме в Италия аз и баща ми, по повод да се прекратят
телефони, да се вземе багажа на леля – общо-взето масово дрехи – това ни
отне време, затова има фактури от хотел. Отидохме и просто да видим какво е
положението там, защото ние никога не сме били там, комуникирала съм
единствено с нея и с нейни колежки. Когато отидохме там, се видях с тези
колежки, разговаряхме. Отидохме в банката, казаха, че трябва да изчакаме 3
дни за одобрение, за да разберем какви са сумите по банковите сметки и дали
изобщо може да се изтеглят, но ние сметнахме, че още три дни са още разходи
за нас. Не сме получили информация от банките. От нейната колежка Ц. взех
личната й карта, от болницата са й я предали. Парични суми от колежките й не
съм получавала, единствено сумата, с която ме ангажираха да купя букетите за
погребението, букетите излязоха около 160 лева. През 2023 година К. К. не ми
е прехвърляла имот, аз си го закупих, с покупко-продажба съм си закупила
първи етаж от къща. Как се е стигнало до там - това са лични
взаимоотношения между нея и мен и смятам, че няма нищо общо с
погребението. По договор и покупко-продажба, единствената клауза, която
имаше, е тя да ползва имота, докато е жива. С К. К. отношенията ни бяха
много добри, мога да кажа, че ми беше като втора майка. В Италия тя беше
може би 18, 19 години, не мога да кажа точно, но повече от 15 години. Аз не
3
съм живяла в Италия, за първи път отидох в този град Гросето, но съм
поддържала връзка с нея непрекъснато, дори вечерта преди смъртта й също
водехме разговор може би два часа. К. К. и ответницата – дъщеря й С. К. не си
говореха, дори не се бяха виждали години наред. К. К. поддържаше отношения
само с внуците си. Причината аз да пътувам до Италия е, че баща ми е на вече
на 62 години, смятам, че е малко некоректно да го оставям сам, особено в
такъв момент, когато сестра му е починала. Мога да твърдя, че като брат и
сестра бяха прекалено близки. Може да са имали някакви недоразумения през
годините, но бяха много близки. Не мога да кажа какво отношение има баща
ми към кремацията на сестра си, по-скоро отрицателно е отношението му,
това са хора, ще се изразя малко по-грубо, от старата генерация, за които може
би новостите не са присъщи за тях. Не сме обсъждали възможността за
кремация, той просто искаше да получи трупа, да види сестра си, като от
траурната агенция ни предупредиха, че може трупът да не е в състояние да
бъде видян и да е в затворен ковчег. По принцип не е задължително
присъствието ни в другата държава при транспортиране на труп, ние отидохме
в Италия след погребението, за да вземем личните й вещи. Реално всичко се
извършва от траурната агенция, всяка една услуга, до погребението.
Документите от хотела в Италия са от ходенето ни след погребението. От
Италия искаха да отидем преди самото погребение, докато трупът е там, но
ние тогава нямахме възможност да отидем и траурната агенция пое целия
ангажимент. Те я докараха, извърши се погребението, и след издаването на
удостоверението за наследници, и след като се легализира, тръгнахме за
Италия. Основната ни цел беше да съберем личното й имущество, защото
беше прекалено много. Когато отидохме там, където живееше и гледаше
бабата, половината стая беше с кашони, опаковани. Не успяхме да съберем
всичко в колата, остатъка от багажа го натоварихме в бус, пътуващ за
България. После се оказа, че всичко това са дрехи. Ответницата така и не
пожела след това да имаме някаква комуникация, за да й предадем тези вещи.
Баща ми я потърси в тази връзка, не мога да кажа дата. Пълномощното от С.
К. в полза на баща ми, доколкото съм го чела, дава право ние да организираме
с траурната агенция докарването на трупа и да се извършат всички
необходими неща в Италия – банкови сметки, работодатели и др., тоест ние да
проверим за наличности в банките и да ги съберем, ако има такива – по
принцип. Както казах, не се стигна дотам. Не знам каква е била причината за
включването на клаузи за теглене на пари от банкови сметки и уреждане на
взаимоотношения с работодатели в това пълномощно, Доколкото знам, такива
разговори не е имало между баща ми и С. К.. За това пълномощно тя е
отишла при нотариус, разписали са го и тя го прати по Еконт, ако не се лъжа.
Нямам представа за уговорките между баща ми и С., не съм присъствала на
всички разговори. Не съм наясно дали без пълномощно траурната агенция ще
извърши транспортирането. Заявката към траурната агенция се попълни от
самата траурна агенция. Не мога да отговоря дали баща ми я е подписал, не
съм присъствала. В София се намира траурната агенция. Не мога да отговоря
4
дали баща ми е ходил в София, защото аз съм работеща, ходя на работа.
На въпрос от адв. М.:
СВИДЕТЕЛКАТА Х.А – С. К. присъстваше на погребението. Не са
водени тогава разговори между нея и баща ми.
На въпрос от адв. Д.:
СВИДЕТЕЛКАТА Х.А - Децата на С. също бяха на погребението.
АДВ. М. - Нямам други въпроси.
АДВ. Д. - Нямам други въпроси.
Съдът приключи с разпита на св. М. Х.а.
Същата се изведе от съдебната зала.
В залата се въведе свидетелката Й.Б..
Пристъпи се към разпита й.
На въпроси от адв. Д.:
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – Отношенията между майка ми С. К. и баба ми К.
К., като между майка и дъщеря, изобщо не съществуват. Може би 10 години те
не поддържаха никакъв контакт. Ние като внуци на К. поддържахме контакти с
К.. Дори като е била в Италия, сме поддържали постоянно контакт с нея,
питали сме как се чувства тя, дали е добре, и когато се върне в България, пак
сме поддържали контакт. В България е поддържала контакти и близки
отношения с брат си Л. и с нейната племенница М.. Бяха в доста близки
отношения. За смъртта на баба ми разбрах чрез телефонно обаждане от М., тя
се свърза с мен, съобщи новината, аз веднага се обадих на майка ми – макар че
не са поддържали двете контакт, майка ми е длъжна да знае. Аз съобщих на
майка ми. След като съобщих на майка ми за загубата, започнаха едни
кореспонденции между вуйчо ми Л. и майка ми С., в които те обсъждаха
вариантите за докарването на тялото от чужбина и след това и погребението.
На майка ми вариантите бяха или кремация на тялото на баба, или да бъде
докарана чрез наши колеги от пещерската агенция, която предложи много
ниска сума за докарването. Тези разговори с пещерската агенция ги водеше
брат ми. След това се изкара едно пълномощно, чрез което вуйчо ми трябваше
да отиде да вземе баба, изкара се пълномощното и веднага неговото решение
се промени, и каза: „Ще докарам баба ви по мои разноски“. Това той лично ми
го заяви по телефона. Той постоянно водеше разговори по телефона и с майка
ми, и с нас двамата, постоянно се чувахме помежду си през този период, тъй
като беше доста емоционален. Майка ми искаше кремация, излизаше по-
евтиния вариант, тъй като в момента нямаше много финанси. Тя търсеше
алтернатива на решението – как да излезе по-евтино, но и да я докараме, за да
не остане там. Вуйчо ми първо нямаше проблем за кремация, но след като се
изкара пълномощното, заяви, че не иска да бъде кремирана, а иска да си я
докараме така. Кремацията трябваше да се извърши в Италия и след това
5
урната да се докара тук, но вуйчо ми държеше да си е в това състояние, в което
е починала, да се сбогува с нея. Около 2000 евро мисля, че излиза кремацията,
като от пещерската агенция като от колеги на колеги, предложиха сума от
4000-5000 лв., което излиза по-евтиния вариант. Казвам „колеги“, защото дядо
ми имаше погребална агенция, с нея се занимаваха първо дядо ми, и сега и
брат ми К.Г., той е кръстен на дядо ми. Присъствахме и тримата на
погребението – аз, майка ми и брат ми, и след това не минаха и часове, и се
почна едно постоянно телефонно обаждане към нас, с искане за заплащането
на сумата, която Л. е покрил за прибирането на баба в България, въпреки че
беше казал, че ще е за негови разноски. Това се почна в деня на погребението –
телефонни разговори към майка ми. Аз присъствах на тези разговори. Аз
лично съм водила кореспонденция с колежки на баба ми в Италия. Имам и
писмена кореспонденция чрез „Месинджър“, мога да извадя и разпечатка.
Кореспонденцията с колежките на баба почна в момента, в който М. и Л.
отидоха в Италия да приберат багажа на баба ми. Ние имахме алтернатива за
изпращането на баба, всичките й вещи – чрез доставчици, хора, чрез които
може да се изпрати багажа и да не се ходи в Италия. Кореспонденцията ни с
колежките започна, когато М. и Л. са пристигнали в Италия и са отишли да
вземат всичките й парични спестявания. Жените са били събрали сума за
погребението, с която да подпомогнат по някакъв начин колежката им, М. и Л.
са взели и тази сума също, и багажа. Тя е имала спестявания около 5000 евро и
са били в банка, а парите от жените са били в пликче. Не са отделили кой знае
какво колежките, но мисля, че са били около 400 евро. Доколкото съм
запозната от колежките й, знам, че има получена 13-та заплата като
обезщетение за настъпилата смърт, като не мога да кажа сумата. Мисля, че
тази сума е била преведена по банков път, точно когато те са отишли да
изтеглят парите от банкомата, тази сума вече е била преведена в картата, по
банковата сметка. Не е била дадена на ръка от работодателя. Теглени са пари
от банкомат, те са взели картата й, това го знам от колежките. Като са отишли
да вземат багажа, взели са личните й документи, намерили са картата и са
отишли на банкомата да изтеглят всичките спестявания и парички от нея. Това
го знам от колежките на баба ми. Мога да предоставя на съда
кореспонденцията с колежката на баба ми по „Месинджър“. Ние се познаваме
отдавна с колежките на баба ми, още когато постъпи на това работно място,
тъй като не винаги сме имали връзка с нея и понякога е било нужно да се
обаждам на колежките й да питам дали е добре, всичко наред ли е. Познаваме
се с тях от преди това.
На въпроси от адв. М.:
СВИДЕТЕЛКАТА Б. – На някои разговори между Л. Х. и С. К. не съм
била свидетел, но ние сме водили кореспонденция в този момент с майка ми.
На някои разговори аз съм била лично свидетел, точно когато стана въпрос за
парите, които той иска да бъдат покрити от майка ми за докарването до
България, но на някои разговори точно след смъртта на баба ми, говоря за
няколко часа след смъртта, когато се разбра за загубата, не съм присъствала,
6
тъй като ние не бяхме една до друга, но ние постоянно водехме
кореспонденция – и с нея, и с М., и с Л.. Аз присъствах на разговора, когато
той каза, че ще поеме лично разноските за транспортирането, както и на
разговора след това, когато каза, че тя трябва да покрие разходите. Аз лично
също съм говорила с него. М.С., ако не се лъжа, и една друга жена, тя
заместваше баба, когато излизаше в отпуск, М. – така мисля, че се казват
колежките на баба ми, мисля, че в момента са в Италия. Както казах, разбрах
от колежките на баба ми, че са предадени суми на вуйчо ми Л., но след това Л.
не е предавал никакви пари на майка ми, никакви суми.
АДВ. Д. - Нямам други въпроси.
АДВ. М. - Нямам други въпроси.
Съдът приключи с разпита на св. Й.Б..
Същата се изведе от съдебната зала.
В залата се въведе свидетелят К.Г..
Пристъпи се към разпита му:
На въпроси от адв. Д.:
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Аз разбрах от сестра ми, тя ми се обади по телефона,
за смъртта на баба ми К. К.. Тя е разбрала от М. Х.а – дъщерята на Л. Х.. Ние в
този момент имахме погребална агенция, тя е на дядо ми. След като майка ми
разбра за смъртта на баба ми, искаше да бъде кремирана. Като втори вариант
търсехме помощ, като познати и колеги, в пещерската агенция да уговорим
по-ниска цена, по-нормални цени като за колеги. Аз говорех с нашите колеги,
те ни предоставиха добра цена - около 5000-6000 лв. казаха, че ще излезе
всичко, с отстъпка като на колеги. Мисля, че в Пещера не е само една траурна
агенция. Ние разговаряхме със собственика на една от агенциите в Пещера Г..
Л. и майка ми обсъждаха това предложение, не знам какво са обсъдили,
доколкото знам, са приели предложението на майка ми да кремират баба ми,
после майка ми е дала документ на Л. да я представлява. Оттам Л., след
издаването на този документ, се е отказал от варианта с кремацията и е решил
той сам да поеме всички разходи по погребението и да не се възползва от
предложението ни и това на фирмата на нашите колеги. Беше му обяснено, че
кремацията е по-евтиния вариант. И майка ми, и аз, и сестра ми, му
обяснихме, че ще е много по-евтино и ще се спестят много средства, той беше
запознат с вариантите, но след като получи документа от майка ми, прецени,
че сам ще поеме разходите, сам ще я докара, сам ще направи всичко. Ние да
му съдействаме нещо, да му помогнем – нищо. К. и Л. бяха близки последните
4-5 години. К. и М. – дъщерята на Л., също бяха близки, в добри отношения.
Л. и М., доколкото знам от сестра ми, са ходили в Италия, теглили са пари,
взели са багажа на баба ми. Колко са стояли, не знам, два-три дена. Колежките
на баба ми са предложили на майка ми да изпратят багажа, но Л. и М. са
настоявали те да идат да приберат багажа. Отишли са, взели са целия багаж, и
7
доколкото знам, някакви спестявания, както и някакви пари, събирани от
колежките на баба ми като помощ за погребението. Аз това го знам от сестра
ми, която го знае от колежките на баба ми, разговаряла е с тях.
На въпроси на адв. М.:
СВИДЕТЕЛЯТ Г. – Аз водих кореспонденцията с пещерската фирма,
само знам, че собственикът се казва Г.. Не знам нищо за банковата карта на
баба ми. Сестра ми каза, че сумата, която са получили М. и Л., е била около
5000 евро, не съм запознат дали на ръка, или чрез банка.
АДВ. Д. - Нямам други въпроси.
АДВ. М. - Нямам други въпроси.
Съдът приключи с разпита на св. К.Г..
Същият се изведе от съдебната зала.
АДВ. М. – Госпожо Съдия, моля да допуснете очна ставка между
свидетелите М. Х.а и Й.Б. относно банковата карта, свидетелката Б. заяви, че
М. и Л. са я намерили, теглили ли са пари от банкомат, къде е тази банкова
карта?
АДВ. Д. – Считам, че свидетелката Б. в случая предава информация,
дадена от свидетелката М.С., за която има искане за разпит чрез италианския
съд, всъщност тя препредава какво й е казало друго лице. Не говорим за един
и същ факт, който са възприели двама свидетели непосредствено. Аз не
възразявам относно очна ставка, но свидетелката Б. предава какво са й
предали на самата нея.
Съдът намира, че следва да бъде допуснато извършването на очна ставка
между свидетелите М. Х.а и Й.Б. за установяване на обстоятелството, дали
свидетелката М. Х.а или ишецът са се сдобили с банкова карта на починалата
К. К., съответно извършвали ли са тегления от нея. Действително свид. Б. не
дава показания по отношение на лично възприет от нея факт, а препредава
информация, която е получила от друго лице, което съдът ще съобрази при
оценка на цялата доказателствена съвкупност по делото.
Ето защо и на основание чл. 174 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОСТАВЯ в очна ставка свидетелите М. Х.а и Й.Б., за установяване на
обстоятелството, дали свидетелката М. Х.а се е сдобила с банкова карта на
починалата К. К..
Свидетелите М. Х.а и Й.Б. се въведоха в съдебната зала.
Въпрос към двете свидетелки:
8
Познавате ли се и в какви отношения сте?
СВИДЕТЕЛКАТА М. Х.А – Познаваме се с Й., майка й С. е моя първа
братовчедка.
СВИДЕТЕЛКАТА Й.Б. – Познаваме се с М.. Не сме близки. М. е първа
братовчедка на майка ми.
Въпрос към свидетелката М. Х.а:
При посещението Ви в Италия, където е живяла К. К. – предавана
ли е на Вас или на баща Ви нейна банкова карта и извършвали ли сте
тегления от нея?
СВИДЕТЕЛКАТА М. Х.А - Не ми е била предавана карта. В багажа
имаше две стари карти от ОББ. Банкова карта за италианска банка нямаше. И
на баща ми също не е предавана никаква карта, ние бяхме непрекъснато
заедно. Както казах, имаше само две стари карти от ОББ.
Въпрос към свидетелката Й.Б.:
Вие знаете ли при посещението на М. Х.а и Л. Х. в Италия в
жилището на починалата К. К., да им е предавана нейна банкова карта и
да са теглели пари от нея?
СВИДЕТЕЛКАТА Й.Б. – Знам от колежките на баба ми, че на Л. и на М.
са предоставени лични документи и банкови карти на баба ми. Мисля, че са
били предоставени на Л. – това са данни от колеги на баба ми.
СВИДЕТЕЛКАТА М. Х.А – Искам да кажа още, че тези карти на ОББ ги
намерихме впоследствие, когато почнахме да отваряме кашоните, в България.
Мисля, че е било след 40-тия ден след смъртта на К..
С оглед изчерпването на въпросите към очната ставка, свидетелите се
изведоха от съдебната зала.
АДВ. Д. – Уважаема г-жо Председател, моля да ни бъде продължен
срока за предоставяне на формулярите, преведени на италиански език, с още
една седмица.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
УДЪЛЖАВА срока, предоставен на ответницата с Разпореждане №
248/11.02.2025 г., връчено на адв. Д. на 17.02.2025 г., с още една седмица -
тоест, до 10.03.2025 г.
АДВ. М. - Нямам доказателствени искания на този етап.
АДВ. Д. – Моля на основание чл. 192 от ГПК, да бъде задължено
третото неучастващо по делото лице и свидетел Й.Г.Б. да предостави
9
разпечатки от приложението „Месинджър“, съдържащи кореспонденцията
между нея и М.С. по повод и във връзка с посещението на М. и Л. Х.и в
Италия.
АДВ. М. – Аз се противопоставям, ние не можем да посочим доколко
тази кореспонденция отговаря на истината и дали това, което получава
свидетелката от Италия е самата истина. Не говорим за автентичността на
кореспонденцията, а дали това, което М.С. е казала, е самата истина. Няма как
да го проверим.
Съдът счита, че следва да предостави възможност на адв. Д. да
представи по делото писмена молба, с която съдът да задължи трето
неучастващо по делото лице - свидетелят Й.Г.Б. да предостави разпечатки от
приложението „Месинджър“ съдържащи кореспонденцията между нея и М.С.
по повод и във връзка с посещението на М. и Л. Х.и в Италия. По
относимостта и автентичността на сочената кореспонденция съдът ще се
произнесе след представянето й и след изслушване на становищата на
страните по делото.
Мотивиран от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕДОСТАВЯ едноседмичен срок от днес на адв. Д. да депозира молба
по чл. 192 ГПК в два екземпляра до трето неучастващо по делото лице, за
задължаването му да предостави намиращи се в него документи.
За продължаване на действията по делото и за събиране на
доказателства, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 08.04.2025 г.
АДВ. Д. – Госпожо Съдия, имам служебни ангажименти на 07.04.2025 г.
и на 09.04.2025 г., свързани с много пътувания в различни райони на страната,
няма да имам физическата възможност да се явя в Пещера на датата
08.04.2025 г.
Съдът с оглед изявлението на адв. Д.,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА делото за 15.04.2025 г. от 10,30 часа, за която
дата и час страните са уведомени от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12,05
часа.
10
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
Секретар: _______________________
11