Решение по дело №1373/2023 на Административен съд - Варна

Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК вр. чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по жалба на М.С.М. срещу решение № 592/21.04.2023 г. по н.а.х.д. № 5285/2022 г. на ВРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0000530/06.07.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на касатора за нарушение на чл. 36 § 2 т. (ii) от Регламент (ЕС) №165/2014 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв., на основание чл. 93в ал. 17 т. 4 ЗАвП. По съображения за допуснато от районния съд нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила се иска решението да бъде отменено от касационната инстанция като наместо него да се постанови друго по съществото на правния спор, с което наказателното постановление също да се отмени като незаконосъобразно.

Ответната по касация страна директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна с писмен отговор на касационната жалба заявява чрез пълномощника си мл. експерт В. Станчева, лице с юридическа правоспособност съгласно удостоверение за правоспособност № 784/23.08.2017 г. на МП, становище за неоснователност на касационната жалба.

В с. з. на 28.09.2023 г. касаторът и ответникът, редовно призовани, не се явяват и не се представляват.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна също дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът намира следното:

По допустимостта на касационната жалба: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63в ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на изложените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.

Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за неоснователна.

С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора по чл. 93в ал. 17 т. 4 ЗАвП за нарушаването на чл. 36 § 2 т. (ii) от Регламент (ЕС) №165/2014, вменяващ в задължение на водач, който управлява превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, да бъде в състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган всички ръчни записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни съгласно изискванията на настоящия регламент и Регламент (ЕО) № 561/2006.

От обективна страна по делото е установено, че на 15.04.2022 г. около 10:45 ч. в област Варна по РП III-2008, на 50 м. преди разклона за пристанище „Варна Запад“ в посока гр. Девня, М.М. е управлявал влекач марка „Ман“ от кат. N 3, с рег. № Т****МТ, с прикачено полуремарке с рег. № ВТ****ЕВ и е извършвал обществен превоз на товари-тор по маршрута гр. Девня-гр. Провадия, без да представи на контролните органи за времето от 10:07ч. (UTC) на 09.04.2022 г. до 04:04 ч. (UTC) на 11.04.2022 г. всеки ръчен запис и/или разпечатки, тахографски листи или удостоверение за дейности по образец, като в представената за проверка карта на водача валидна до 18.10.2022 г. липсват регистрирани данни за горния период.

Събраните в административнонаказателното производство писмени доказателства без всякакво съмнение налагат извода, че водачът на товарния автомобил М.М. не е изпълнил изискванията на Регламент (ЕС) №165/2014 г. на Европейския парламент и на Съвета от 4 февруари 2014 г. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (ОВ, L 60/1 от 28 февруари 2014 г.). Касаторът е бил длъжен съгласно чл. 34 от Регламент (ЕС) № 165/2014 "Използване на карти на водача и тахографски листове", §5, б. "б", т. ii, iii, iv и v, да задейства превключвателните механизми на тахографа, които позволяват да се регистрират отделно и различимо изчерпателно изброени периоди от време, обозначени със съответни символи, включително прекъсвания, почивка, годишен отпуск, отпуск по болест. Съответно разпоредбата на чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 година регламентира, че в случаите, в които в резултат на отсъствие от превозното средство, водачът не е в състояние да използва тахографа, с който то е оборудвано, периодите, посочени в § 5, буква „б“, подточки ii), iii) и iv), се вписват в тахографския лист ръчно, чрез автоматично регистриране или по друг начин, четливо и без зацапване на тахографския лист, ако превозното средство е оборудвано с аналогов тахограф (б. „а“); или се вписват в картата на водача, като се използва приспособлението за ръчно въвеждане на данни, осигурено за тахографа, ако превозното средство е оборудвано с дигитален тахограф (б. „б“). В случая ръчни записи и/или разпечатки за предходните 28 дни, не са представени нито пред административнонаказващия орган, нито пред съда. Във връзка с горното съдът следва да отбележи, че липсата на представена разпечатка от картата на водача, каквото искане е било предявено във въззивното производство, не е довело до съществено нарушение на процесуалните правила от въззивната инстанция, доколкото наличието й не променя крайния резултат, респективно мотивите на въззивния съд, предвид факта, че в представената карта на водача с №000..*********, валидна до 18.10.2022г., изобщо липсват регистрирани данни за времето от 10:07 ч. на 09.04.2022 г. до 04:04 ч. на 11.04.2022 г.

Неоснователно е оплакването на касатора, че чл. 34, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 постановява, че държавите-членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство. Забраната по чл.34, §3, втора алинея от Регламент № 165/2014г., че държавите членки не налагат на водачите изискване да представят формуляри, свидетелстващи за действията им във времето, когато не са били в превозното средство, следва да се интерпретира именно в контекста на задължението по чл.34, § 3 букви „а“ и „б“ – т.е. да не се налагат допълнителни формалности, в случай че данните по чл.34, § 5, буква „б“, подточки ii), iii) и iv) са надлежно удостоверени с ръчно въведен запис. Утвърденото от Комисията удостоверение за дейности следва да бъде представено, респ. зачетено, само ако по обективни причини не е било възможно създаването на ръчен запис в картата на водача, и същото е необходимо имено за да потвърди наличието на тези причини. В този случай от значение е конкретният момент на представяне на удостоверението, който е строго определен - към момента на проверката от контролния орган. Представеното удостоверение за дейности от М. е след издаването на АУАН, което не може да доведе до отпадане на административнонаказателната отговорност на водача, а дори напротив същото представлява признание за извършеното нарушение.

В съответствие с горните изводи е и Решение на СЕС от 7 май 2020 година по дело C-96/19 (VO срещу Bezirkshauptmannschaft Tulln), в което съдът приема, че член 36, параграф 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 оправомощава контролните органи на държавите членки да анализират всеки вид документ като допълнително доказателство, което им дава възможност да проверят различните периоди на дейност на водача, в случай, че те не са отбелязани в дигиталния тахограф на превозното средство. Тълкуване в обратния смисъл би накърнило целите, набелязани по-специално с Регламенти № 561/2006 и № 165/2014, по-конкретно целта за безопасността по пътищата и подобряване на условията на труд на водачите. Ето защо подобно тълкуване не само би лишило контролните органи на държавите членки от възможността да се уверят, че са спазвани по-специално предвидените в Регламент № 561/2006 периоди на управление и на почивка на водачите, когато съответните данни не са могли да бъдат записани в дигиталния тахограф, а евентуално би могло и да улесни умишленото невписване на тези данни. СЕС приема, че член 34, параграф 3, втора алинея от Регламент № 165/2014 трябва да се тълкува в смисъл, че в обхвата на предвидената в него забрана не попада национална правна уредба, която задължава водача на превозно средство, оборудвано с дигитален тахограф, при липсата на автоматичните и ръчните записи в тахографа да представи като допълнително доказателство за своите действия удостоверение за действията, издадено от неговия работодател в съответствие с формуляра в приложението към Решение 2009/959. В случая е безспорно, че данните за процесния период не са надлежно въведени от водача, поради което и не са били видни от представената на контролните органи карта на водача за процесния период. При това положение правилно е прието, че е следвало да бъде представено Удостоверение за дейности, каквото не е представено по време на проверката. По арг. от разпоредбата на чл. 36, § 3 от Регламент (ЕС) № 165/2014 и в контекста на тълкуването на СЕС, дадено в цитираното по-горе решение, се явява обоснован извода, че задължението на водачите по чл. 36, § 2, т. ii) от Регламента, трябва да се тълкува в смисъл, че обхваща не само ръчните записи и разпечатки за съответния период, а и всеки друг съпътстващ документ (каквото е Удостоверението за дейности), с който се оправдава неспазването на дадена разпоредба.

Не могат да бъдат споделени и възраженията изложени в жалбата, че е следвало да бъде приложена нормата на чл. 93 ал. 2 от ЗАвП. В случая деянието е квалифицирано правилно като нарушение по чл. 93в ал.17 т. 4 ЗАвП. Това е така, защото санкционната разпоредба на чл. 93в ал.17 т.4 от ЗАвП се явява специална норма, която изключва приложението на общата разпоредба на чл. 93 ал.2 от същия закон, каквато е претенцията на касатора. След като законодателят е предвидил отделен състав на нарушението, то наказващият орган е длъжен да приложи него и не разполага с правомощие да преценява дали да наложи наказание по общата административнонаказателна разпоредба на чл. 93 ал. 2 от ЗАвП или по специалната разпоредба на чл. 93в ал. 17 от ЗАвП.

Поради това, предвид доказаната му съставомерност и като се отчете компетентността на актосъставителя и на АНО, а също и отсъствието на допуснати съществени процесуални нарушения в производството по издаване на наказателното постановление, касационният състав намира, че въззивното решение, с което процесното наказателно постановление е потвърдено, е правилно.

В целостта си изложеното обуславя извод за неоснователност на касационната жалба, поради което оспореното с нея въззивно решение следва да се остави в сила.

При този изход на спора на Изпълнителна дирекция „Автомобилна администрация“ следва да се присъдят, на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН, направените в касационната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, чийто размер, изчислен по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП, следва да бъде определен на нормативно установения минимум от 80 лв., предвид невисоката правна сложност на делото, приключило само в едно съдебно заседание в касационната инстанция.

Воден от изложеното, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. първо АПК вр. чл. 63в ЗАНН, съдът

Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 592/21.04.2023 г. по н.а.х.д. № 5285/2022 г. на ВРС, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000530/06.07.2022 г. на директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – гр. Варна, с което на М.С.М. за нарушение на чл. 36 § 2 т. (ii) от Регламент (ЕС) №165/2014 е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 500 лв., на основание чл. 93в ал. 17 т. 4 ЗАвП.

ОСЪЖДА М.С.М., ЕГН **********,***, да заплати на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 80 (осемдесет) лева.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: