№ 7640
гр. София, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА
като разгледа докладваното от СОФИЯ Г. ИКОНОМОВА Гражданско дело
№ 20231110112258 по описа за 2023 година
Производството е по чл.250 от ГПК.
Производството е образувано по предявен иск от А. П. Г., ЕГН **********, със
съдебен адрес гр.София, ж.к.др-1 бл.118, вх.Б, ап.21, чрез адв.Б., насочен срещу со, ЕИК 0, с
адрес гр.София, ул.”м” № 33, за признаване за установено, че ищеца не дължи на ответника
сумата от 100.00 лв., представляваща присъдени съдебни разноски с решение №
10888/29.11.2022 г., постановено по адм.д.№ 3977/2022 г. по описа на ВАС, за събирането на
която е образувано изп.дело № 20238380400041 по описа на ЧСИ мб, рег.№ 838 от КЧСИ,
поради извършено прихващане с изявление на ищеца от 09.02.2023 г.
По делото е постановено решение № 2959/20.02.2024 г., с което предявеният иск е
уважен изцяло, като е признато за установено, че ищецът не длъжи на ответника сумата от
100.00 лв., за събирането на която е образувано изп.дело № 20238380400041 по описа на
ЧСИ мб, рег.№ 838 от КЧСИ, поради извършено прихващане с изявление на ищеца от
09.02.2023 г.
На 11.03.2024 г. ищецът е депозирал молба по делото за допълване на постановеното
решение, доколкото според него в диспозитива на съдебния акт следва да се съдържа датата,
на която дългът се счита за погасен.
В законоустановения срок за отговор по така подадената молба, насрещната страна –
со не е депозирала такъв.
Като прецени данните по делото и доводите на ответника, съдът намира следното:
Подадената молба по реда на чл.250 ГПК, с която се иска постановяване на
допълнително решение, съдът намира за процесуално допустима като предявена в срока по
чл.250 ГПК. Разгледана по същество, тя се явява неоснователна по следните съображения:
1
В случая предявеният иск е с правно основание чл.439 от ГПК и представлява
специален способ за защита на длъжника след влизане в сила на съдебен акт,
представляващ изпълнително основание, при който могат да се обсъждат само новооткрити
писмени доказателства или нови писмени доказателства, респ. факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството по издаване на изпълнителното
основание.
По този иск съдът дължи произнасяне единствено съществува ли в полза на
взискателя подлежащо на принудително изпълнение вземане, като е обвързан от заявеното
от длъжника основание за погасяване на вземането. Съдът няма задължение да посочва в
диспозитива на съдебния акт момента, в който е настъпил погасителния ефект /независимо
от основаниет за това/, като практиката на съдилищата в тази насока е константна и
безпротиворечива.
Ето защо съдът намира направеното от ищеца искане за допълване на постановеното
по делото решение с момента на погасяване на вземането на ответника, за неоснователно и
като такова следва да се отхъврли.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А. П. Г., ЕГН **********, със съдебен
адрес гр.София, ж.к.др-1 бл.118, вх.Б, ап.21, за допълване на постановеното по делото
решение № 2959/20.02.2024 г., чрез произнасяне досежно момента на погасяване на
вземането на Столичан община от А. П.а Г..
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2