№ 3084
гр. София, 25.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ СТОЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20221110162788 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от дружество срещу Л. М.
Т., конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса
ответник М. С. В., с която са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 181 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата в размер на в размер на
1605,19 лева, представляваща цената за разпределение, снабдяване, доставка, достъп до
газопреносима мрежа и пренос на природен газ за периода 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., за
което са издадени- фактура № ********* от 31.01.2022 г., фактура № ********* от
28.02.2022 г., фактура № ********* от 31.03.2022 г. за обект с адрес: АДРЕС, абонатен №
**********, както и сумата от 108,86 лева, представляваща мораторна лихва върху
главницата за периода от 15.02.2022 г. до 17.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от дата на подаване на исковата молба - 18.11.2022 г., до окончателно
изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че е било налице облигационно отношение с М. С. В., като
последният е бил обвързан по силата на договор за присъединяване и СМР № 20662 от
19.05.2011 г., по който дружество се е задължил да доставя природен газ срещу насрещно
задължение за приемане и заплащане на природния газ по цените, утвърдени от КЕВР (чл. 9
от Общите условия). Навеждат се доводи, че за дължимите суми са издадени фактури на
обща стойност 1605,19 лева за разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносна
мрежа и пренос на природен газ за период от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. за процесния
обект, които не са били заплатени. Сумата за дължимата главница в размер на 1605,19 лева
се твърди да е сформирана по фактури, както следва: по фактура № ********* от 31.01.2022
1
г. - главница в размер на 784,15 лева; по фактура № ********* от 28.02.2022 г. - главница в
размер на 769,35 лева; по фактура № ********* от 31.03.2022 г. - главница в размер на 51,69
лева. Лихвата за забава до 17.11.2022 г. в общ размер на 108,86 лева, се твърди да е
сформирана, както следва: по фактура № ********* от 31.01.2022 г. - лихва за забава върху
главница от 784,15 лева за период 15.02.2022 г. до 17.11.2022 г. в размер на 51,84 лева,
изчислена след приспадане от дължимата лихва по фактурата в размер на 60,12 лева на
сумата в размер на 8,28 лева по кредитно известие № 3900835/09.04.2022 г.; по фактура №
********* от 28.02.2022 г. - лихва за забава върху главница от 769,35 лева за период
11.03.2022 г. до 17.11.2022 г. в размер на 53,86 лева; по фактура № ********* от 31.03.2022 г.
- лихва за забава върху главница от 51,69 лева за период 12.04.2022 г. до 17.11.2022 г. в
размер на 3,16 лева. При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Оспорва да е собственик или ползвател на имота. Навежда твърдения, че законните
правоприемници на М. С. В., съгласно Нотариален акт № 175 от 09.07.1997 г ., са М. Л.ов Т.
и В. Л.ов Т.. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Софийският районен съд, след като анализира събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Предмет на делото е твърдяното от ищеца материално субективно притезателно
право с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 183а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
за заплащане на цената на доставената топлинна енергия за процесния период.
Правопораждащият притезанието на ищеца, фактически състав включва следните
елементи: 1) наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка)
на природен газ с ответника, притежаващ качеството потребител/клиент по смисъла на чл.
183а ЗЕ; 2) точно и пълно изпълнение на договорното задължение, т.е. продавачът да е
доставил на купувача природен газ в твърдяното количество и в рамките на процесния
период; 3) неизпълнение на насрещното задължение за плащане на цената за доставената
енергия.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по
договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил природен газ
в твърдените количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер; както и че ответника е собственик или вещен ползвател на
процесния топлоснабден имот.
В тежест на ответника е да установи в условията на пълно и главно доказване е да
установи фактите, че е погасил процесното вземане.
По възражението за погасяване по давност на спорното материално право - в тежест
на ищеца е да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
2
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД В тежест на ищеца е да установи в
условията на пълно и главно доказване факта на изпадането в забава на ответника, т.е. от кой
момент е настъпила изискуемостта на съответното притезание за главница, както и размера
на мораторната лихва за забава за процесния период.
Съгласно нормата пар. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.
Според пар. 1, т. 27г от ДР на ЗЕ, „краен клиент“ е клиент, който купува електрическа
енергия или природен газ за собствено ползване, а според пар. 1, т. 41б от ДР на ЗЕ,
„потребител на енергийни услуги“ е: краен клиент, който купува енергия или природен газ,
и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или
природен газ. Както е изяснено в постановената по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика по
прилагането на тези разпоредби /в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г. по гр.д. №
439/2018 г. на ВКС, III г.о./ от така изложената законова регламентация следва, че всяко лице,
чийто обект е присъединен към електроразпределителната, съответно газопреносната мрежа
съгласно действащото законодателство, използва мрежата за снабдяването на обекта с
електрическа енергия, респективно с природен газ. В този смисъл е нормата на чл. 183а, ал.
1 ЗЕ съгласно която крайният снабдител продава природен газ при публично известни общи
условия, които подлежат на публикуване и влизат в сила без да е необходимо изричното им
приемане от крайните клиенти /чл. 183, ал. 3 и ал. 4 ЗЕ/. От нормата следва, че за уреждане
на отношенията във връзка с доставката на природен газ на крайни клиенти по
газопреносната мрежа, не е необходимо сключване на отделен писмен договор с ищцовото
дружество. Легитимирана страна по договора е собственикът или ползвателят на съответния
присъединен имот.
От приложения към отговора на исковата молба нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 175, том LXXXVII, дело № 17068 от 09.07.1997 г. се установява, че М. С.
В. е дарила на внуците си М. Л.ов Т. и В. Л.ов Т. правото на собственост върху процесния
имот, находящ се в АДРЕС, като е запазила за себе си пожизнено вещното правото на
ползване върху имота. По делото не се твърди, а и не са представени доказателства за
прекратяване на ограниченото вещно право върху процесния имот на някое от установените
в закона основания, осъществили се в рамките на процесния период, т.е. преди смъртта на
първоначалния ответник. От доказателствения материал не се установява съществуването на
сключен индивидуален договор за доставка на ТЕ между ищеца и М. Л.ов Т. и В. Л.ов Т.
(собствениците на имота) по смисъла разяснен с ТР № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д.
№ 2/2017 г., ОСГК, а именно - подаване на заявление-декларация от страна на М. Л.ов Т. и В.
Л.ов Т. за промяна на титуляра на партидата за имота, въз основа на притежаваното от тях
право на собственост за процесния период и преди смъртта на титуляра на вещното право на
ползване - М. С. В..
С оглед изложеното настоящият състав на съда приема, че е налице облигационно
правоотношение между ищеца и вещния ползвател на имота, т.е. първоначалния ответник,
3
поради което въведените доводи за липса на материална легитимация на ответника са
неоснователни. Процесните притезания представляват задължения за плащане на цената за
доставената енергия и са за периода от 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г., т.е. преди смъртта на М.
С. В., поради което като непогасени облигационни задължения преминават към
правоприемника й по силата на наследствено правоприемство. От удостоверение за
наследници изх. № РВТ23-УФ01-685/24.08.2023 г. се установява, че М. С. В. (разведена) е
починала на 17.02.2023 г. и оставила за единствен наследник сина си Л. М. Т.. При това
положение се налага изводът, че за процесния по делото период от 01.01.2022 г. до
31.03.2022 г. потребител на доставения природен газ за присъединения към газопреносната
мрежа обект, находящ се в АДРЕС, е М. С. В. като вещен ползвател, с оглед на което, съдът
приема, че по отношение на ответника е налице валидно възникнало задължение за
заплащане на процесните суми, в качеството му на наследник на собственика на имот.
От приетия договор за присъединяване и СМР № 20662/19.05.2011 г. се установява, че
М. С. В. е присъединила имота към газопреносната мрежа. Формалният договор касае
единствено присъединяването на имота към газопреносната мрежа, докато, както беше
изяснено по-горе, правоотношението относно доставката на природния газ е неформално
при общи условия и краен клиент по него е собственикът на газоснабдения имот, какъвто
именно е ответникът.
От приетото и неоспорено експертно заключение по съдебно-техническата експертиза,
което съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като пълно, ясно и компетентно
изготвено се установява, че през процесния по делото период имотът е бил газоснабден и е
доставен и отчетен природен газ в обем от 1146 н. м3.
Съгласно заключението на вещото лице консумираните количества природен газ в
обекта са формирани, както следва:
за периода от 01.01.2022 г. до 31.01.2022 г. - 6,24264 MWh, което напълно кореспондира
с количеството, посочено във фактура № ********** от 31.01.2022 г.;
за периода от 01.02.2022 г. до 28.02.2022 г. - 5,50971 MWh, което напълно кореспондира
с количеството, посочено във фактура № ********** от 28.02.2022 г.;
за периода от 01.03.2022 г. до 31.03.2022 г. - 0,3384 MWh, което напълно кореспондира
с количеството, посочено във фактура № ********** от 31.03.2022 г.
Ето защо предявеният осъдителен иск за сумата от 1605,19 лева, представляваща
дължима сума за разпределение, снабдяване, доставка, достъп до газопреносната мрежа и
пренос на природен газ за периода 01.01.2022 г. до 31.03.2022 г. за обект, находящ се в
АДРЕС, абонатен № **********, е изцяло доказан по основание и размер и следва да бъде
уважен.
На следващо място съгласно клаузата на чл. 72 от Общите условия за продажба на
природен аз на потребители за битови нужди на ищцовото дружество, при неплащане на
дължимите суми в сроковете, посочени издадените от продавача фактури за плащане,
купувачът дължи на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата
4
до деня на издължаване на задължението за заплащане на консумирания природен газ.
Размерът на дължимата лихва се отбелязва на отделен ред във фактура или се издава нова
такава. Съгласно чл. 58 от същите общи условия, неполучаването на фактура не
освобождава купувача от задължението му за плащане на дължимите суми. Видно от
представените по делото общи условия, същите са публикувани във в. „Сега“ на 11.12.2006
г., а при извършената служебна проверка съдът не установи процесните по делото вземания
да се основават на неравноправни клаузи в посочените общи условия. Начинът на отчитане
и начисляване на консумацията и редът за нейното плащане са ясно установени в общите
условия и не нарушават изискването за добросъвестност или равнопоставеността между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
От приетите по делото фактури № ********** от 31.01.2022 г., № ********** от
28.02.2022 г. и № ********** от 31.03.2022 г. и кредитно известие № ********** от
09.04.2022 г. за процесния период се установява, че същите съдържат посочен срок за
плащане на задълженията, който не е по-кратък от 10 дни считано от датата на издаване на
всяка от тях /чл. 55, ал. 2 от ОУ/.
Ответникът не твърди, нито ангажира доказателства за извършено плащане на
фактурираната цена на доставения природен газ. От последното се установява, че за периода
от 15.02.2022 г. до 17.11.2022 г. считано от падежа на всяка фактура, дължимата законна
лихва се равнява на 108,86 лева, какъвто е и претендираният размер на лихвата. Предвид
гореизложеното, и двата предявени осъдителни иска са основателни и следва да бъдат
уважени изцяло.
По отговорността за разноски:
Право на разноски има ищеца, който е представил доказателства за сторени такива в
размер на 818,56 лева, от които 400 лева, представляващи адвокатско възнаграждение;
сумата от 68,56 лева, представляваща държавна такса за първоинстанционното
производство, както и сумата от 350 лева, представляваща депозит за допусната съдебно-
техническа експертиза. Адвокатското възнаграждение не е прекомерно и е съобразено е с
фактическата и правна сложност на делото, включително цената на иска.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Л. М. Т., ЕГН **********, конституиран на основание чл. 227 ГПК на
мястото на починалия в хода на процеса ответник М. С. В., да заплати на дружество, ЕИК
**********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 183а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
сумата от 1605,19 лева, представляваща дължима сума за разпределение, снабдяване,
доставка, достъп до газопреносната мрежа и пренос на природен газ за периода 01.01.2022 г.
до 31.03.2022 г. за обект, находящ се в АДРЕС, абонатен № **********, ведно със законната
лихва считано от 18.11.2022 г. до окончателно изплащане на вземането, както и на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 108,86 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
5
15.02.2022 г. до 17.11.2022 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Л. М. Т., ЕГН **********, конституиран
на основание чл. 227 ГПК на мястото на починалия в хода на процеса ответник М. С. В., да
заплати на дружество, ЕИК **********, сумата от 818,56 лева, представляваща сторените
в първоинстанционното производство съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6