№ 20294
гр. София, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20251110113212 по описа за 2025 година
Предявени са от ищеца А. С. Ч., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване спрямо ответника
*****************, ЕИК *********, недължимостта на сумата от 2 727 лв.,
представляваща главница по договор за кредит ********************* от
06.12.2013 г., поради липса на облигационно правоотношение с
*****************, евентуално поради погасяването му давност.
Ищецът А. С. Ч., ЕГН **********, твърди, че на 20.01.2025 г. му било
издадено справка от 13.01.2025 г. от БНБ, видно от която ищецът имал
неплатено задължение към ***************** по договор за кредит
********************* от 06.12.2013 на стойност 2727 лева. Оспорва
дължимостта на сумата, като твърди, че между страните не е налице
облигационно отношение, нито е получавал уведомление по чл. 99 ЗЗД, а в
условията на евентуалност твърди, че вземането е погасено по давност. Моли
за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът *****************, ЕИК
*********, депозира отговор на исковата молба, чрез юрк. М., с който оспорва
иска като недопустим, тъй като липсва интерес, тъй като ответникът не е дал
повод за завеждане на иска. В случай че искът бъде приет за допустим,
ответникът оспорва иска по основателност, като твърди, че вземането
продължава да съществува, макар и да не подлежи на принудително
изпълнение. Моли разноските да останат в тежест на ищеца, доколкото
ответникът с поведението си не бил дал повод за завеждане на настоящото
дело.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, приема за установено
1
следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта:
Правният интерес от предявяване на отрицателен установителен иск е
винаги конкретен и следва да бъде доказан от ищеца. В този смисъл
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2023 г. по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК
на ВКС. В разглеждания случай, от приложената справка за кредитна
задлъжнялост от 13.01.2025 г. към Централния кредитен регистър на БНБ се
установява, че на името на ищеца е вписано наличие на просрочена главница в
размер на 2727 лева по договор, с дата на придобиване на вземания 06.12.2013
г. и вписан кредитор: ***************** по кредит с идентификатор №
*********************, т.е. ответникът поддържа информационната партида
на името на ответника за просрочени задължения в Централния кредитен
регистър ( ЦКР) при БНБ към момента на предявяване на исковата молба.
Освен това, ищецът твърди настъпила погасителна давност на вземанията, за
които е налице вписване в ЦКР. Предвид гореизложеното, съдът приема, че за
ищеца е налице правен интерес от водене на настоящия иск.
По основателността:
За уважаване на предявения отрицателен установителен иск в тежест на
ответника е да докаже, че претендираните от него и оспорени от ищеца
вземания съществуват. С оглед наведените в исковата молба основания за
недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на
обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на
погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, за което
ответникът не навежда твърдения и не сочи доказателства. В тежест на всяка
от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства:
договор за издаване на кредитна карта **************** от 26.11.2003г.,
сключен между А. С. Ч. като картодържател и ********************** като
издател, договор за прехвърляне на вземания от 06.12.2013г. между
********************** и **************** и уведомление по чл. 99, ал. 3
ЗЗД до ищеца се установява, че е налице облигационно отношение по договор
за издаване на кредитна карта, но не се установя вземанията по същия да са
прехвърлени в полза на ответника, нито последният да е бил уведомен за
станалото прехвърляне. Въпреки дадените указания по делото не е
представено Приложение № 1 в четлив препис, от което да се установи, че
вземанията по конкретния договор са прехвърлени на ответника. Освен това,
по делото не се установи ищецът да е бил уведомен надлежно за
прехвърлянето по чл. 99 ЗЗД, доколкото приложено то уведомление по чл. 99 ,
ал. 3 ЗЗД е без данни за получаване. Ето защо, по делото не е доказано, че
претендираните от ответника и оспорени от ищеца вземания са прехвърлени в
полза на ответника. Дори и да се приеме, че това е сторено, то по делото не
бяха установени обстоятелства, обуславящи основание за спиране или
прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД, въз
основа на които съдът да приеме, че давността не е изтекла. Съгласно чл. 11 от
2
договора от 26.11.2003 г., картодържателят е длъжен да погаси задължението
си към банката в десетдневен срок от датата на извлечението. Видно е от
отбелязване върху договора за кредит, че по същия е издаден изпълнителен
лист в полза на ************************ за сумата от 2726,92 лева –
главница по договора за кредит, но няма никакви други събрани
доказателства. Ето защо, съдът приема, че процесното вземане е погасено по
давност, а искът се явява основателен.
По разноските:
Ответникът се позовава на чл. 78, ал. 2 ГПК, но съдът приема, че не е
налице основание за приложението му в настоящия случай. Не е извършено
признание на иска, поради което не е налице една от кумулативно изискуемите
предпоставки. В този смисъл е определение №2026 от 16.07.2024г. по ч.т.д.
№941/2024г. на първо т.о. на ТК на ВКС. Направено възражение за
прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Следва да се съобрази и
обстоятелството, че след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22
съдът не е императивно обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г.
минимални размери на адвокатските възнаграждения и може да определи
възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от наредбата могат да служат
за известен ориентир, но преценката на съда се формира с оглед вида на спора,
материалния интерес, вида и количеството на извършената работа и преди
всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683
от 20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение №
350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като
взе предвид горепосочените критерии намира, че в полза на ищеца следва да
бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ответникът
дължи и сумата в размер на 109,10 лева – държавна такса.
Воден от горното,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че А. С. Ч., ЕГН
**********, с адрес: ********************************* не дължи на
*****************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*************************************************** сумата от 2 727
лева (две хиляди двеста седемстотин двадесет и седем лева), представляваща
главница по договор за издаване на кредитна карта **************** от
26.11.2003 г., сключен между А. С. Ч. и ************************ като
картодържател, вписан в регистъра на ЦКР на БНБ с идентификатор №
*********************.
ОСЪЖДА *****************, ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление: ************************************* да заплати на А. С.
Ч., ЕГН **********, с адрес: ********************************* сумата в
размер на 509,10 лева (петстотин и девет лева и 10 стотинки) - в исковото
3
производство пред СРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4