№ 740
гр. София, 04.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20211100508698 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника С.Б.С., срещу съдебно решение
№ III-139-20122405 от 22.05.2021г., постановено по гр. дело № 30054/2020г. по описа
на СРС, ІІІ ГО, 139 с-в, с което е увеличена присъдената издръжка за детето П. С.С.,
ЕГН ********** от 165 лева на 265 лева, считано от 10.07.2020г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Решението се обжалва изцяло за увеличения
размер на издръжката.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на постановеното решение
поради необоснованост. Въззивникът иска да се отмени решението в осъдителната
част. Не сочи нови доказателства.
В открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, лично и чрез
пълномощника си поддържа въззивната жалба. Предлага спогодба на въззиваемата
страна за размера на месечната издръжка в размер от 230 лв. Сочи нови доказателства.
Претендира разноски по представен списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна непълнолетната П. С.С.,
чрез адв. Е.З. К. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като
неоснователна. Заявени са нови доказателствени искания. В хода на въззивното
производство сочи нови доказателства. Претендира разноски и представя списък по чл.
80 от ГПК.
Във въззивното производство са събрани нови доказателства за нововъзникнали
след подаването на жалбата, съответно след изтичане на срока за отговор,
1
обстоятелства, които са от значение за делото - относно доходите на родителите на
непълнолетната въззиваема П. С.С..
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 30054/2020г. на СРС, ІІІ ГО, 139 състав, съдът, на
основание чл. 150 от СК е изменил определената с решение от 13.12.2013 г.,
постановено по гражданско дело № 3359/2013 г. на Софийския районен съд, 85 състав
в полза на П. С.С. месечна издръжка, като я е увеличил от 165 лв. на 265 лв. и е осъдил
С.Б.С. да заплаща на детето си П. С.С., чрез неговата майка Т. П. СТ., месечна
издръжка в размер на 265 лева, считано от 10.07.2020 г. до настъпване на пълнолетие
или на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или прекратяване, ведно
със законната лихва върху всяка евентуално просрочена вноска, като е отхвърлил иска
за разликата до пълния предявен размер от 300 лв. Осъдил е С.Б.С. да заплати на СРС
държавна такса от 144 лева. Допуснал е предварително изпълнение в частта за
издръжката.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от ответната
страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт.
Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена. Съдът приема, че
въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по
същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в
нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на
решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен
състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.
Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо, тъй като
са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за
предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с
която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Доводите на въззивника касаят необоснованост на решението поради
неправилни изводи въз основа на доказателствата по делото.
Наведените доводи за неправилност на решението са изцяло неоснователни.
При определяне размера на увеличената месечна издръжка съдът се съобразява
с увеличените нужди на детето и възможностите на задължения родител да покрие тези
нужди, респ. с останалите неудовлетворени нужди на детето, когато е присъдена
издръжката, чието изменение (увеличение) се иска, и променените (увеличените)
възможности на задължения родител да покрие тези неудовлетворени нужди. Искът за
увеличение на присъдената месечна издръжка може да се основава на едновременното
увеличение на нуждите на детето и на възможностите на родителя, който дължи
издръжката му.
Към момента на определяне на месечната издръжка за детето П. С.С., родена на
13.06.2007г., в размер от 165 лева, с решението по гр. дело № 3359/2013 г. на
2
Софийския районен съд, 85 състав, влязло в сила на 13.12.2013 г., детето е било на 6
години и 6 месеца, а към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната
инстанция по настоящото производство е навършило 14 години и 9 месеца. От
определянето на месечната издръжка от 165 лева е настъпило съществено изменение
на обстоятелствата, обуславящо размера на издръжката. През изминалия период от
осем години П. С.С. е пораснала, с което дефинитивно са се увеличили и
потребностите от средства за съществуване, за образование, за социално-културно
развитие (доколкото всеки човек неминуемо има нужда от такива), които не могат да
бъдат задоволявани с определената издръжка в размер от 165 лева. Настъпили са
трайни промени в обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран.
Тези изменения имат траен, продължителен и необратим характер, от което може да се
направи категоричен извод, че няма да се възвърне състоянието преди настъпването на
изменилите се обстоятелства (детето да има нужда от по-малко средства за месечната
си издръжка).
Пред настоящата инстанция въззивникът е представил доказателства от които
се установява, че средното му месечно брутно трудово възнаграждение за периода от
м. 03.2021г. до м. 02.2022г. вкл., е общо 21910.74 лв., която сума се формира от
получено трудово възнаграждение от „ЧЕЗ Разпределение България“ АД, гр. София.
Следва, че бащата разполага с материални възможности да заплаща присъдената от
районния съд с обжалваното решение месечна издръжка от 265 лв., тъй като месечното
му брутно трудово възнаграждение (т.е. доходът по смисъла на т. 5 от ППВС 5/1970 г.
– така и ТР № 34 от 05.12.1973 г. по гр.д. № 11/1973 г., ОСГК на ВС) възлиза средно на
1825.90 лева. Въззивният съд възприема установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща
към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
Съдът съобрази също, че въззивникът е в работоспособна възраст (45-годишен)
и е здрав човек, който макар да има алиментни задължения и към друго ненавършило
пълнолетие дете (Б.С. С., роден на *******), получава доходи от трудово
правоотношение, с които може да изпълнява задължението си и към непълнолетната си
дъщеря.
Пред настоящата инстанция са представени доказателства и за другия родител
на П. С.С. от които се установява, че майката Т. П. СТ. е реализирала брутен месечен
доход за периода от м. 03.2021г. до м. 02.2022г. вкл., в общ размер от 23749.64 лева,
която сума се формира от получено трудово възнаграждение в ДГ 93 „Чуден свят“, гр.
София. Брутният месечен доход на майката възлиза средно на 1979.14 лева, но
последната е обременена и с непосредствените грижи за отглеждането и възпитанието
на непълнолетното дете, поради което издръжката, която този родител дава е
ежедневна и не само в пари, но и в натура, т.е. реалните разходи на майката, за
издръжката на детето, са по-големи от тези на въззивника.
В тази връзка въззивният съд споделя установената от първоинстанционния съд
фактическа обстановка и направените правни изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи и препраща
към мотивите на обжалваното решение (чл. 272 от ГПК).
При постановяване на решението първоинстанционният съд е съобразил
всички ангажирани и относими към спора доказателства. Доказателствата пред
въззивната инстанция не променят убеждението на настоящия съд в правилността на
обжалваното решение.
Съобразно изложеното, първоинстанционното решение, като постановено при
3
спазване на материалния и процесуалния закон, следва да бъде потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Въззивникът претендира разноски, но при този изход от спора такива не му се
дължат и съдът оставя без уважение това искане.
Въззиваемата страна има право на разноски за адвокатско възнаграждение,
каквито са своевременно поискани, като са представени и доказателства за реалното им
плащане – бланков договор за правна защита и съдействие № 975382 (лист 21 от
делото). Адвокатският хонорар е договорен и заплатен. В договора е вписан начина на
плащане – в брой. Това вписване за направеното плащане в договора е достатъчно и
има характера на разписка (съгласно приетото в т. 1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по тълк.
дело № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
въззиваемата страна, релевирано своевременно от представителя на въззивника, е
основателно, поради което съдът го определя на 400 лева, съгласно чл. 21, предл. 2 от
Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Пред въззивната инстанция е проведено само едно съдебно заседание,
в което са приети писмени доказателства и е даден ход на устните състезания, т.е. не е
налице правна и фактическа сложност на въззивното производство, която да обуславя
адвокатско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 450 лева.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № III-139-20122405 от 22.05.2021г.
по гр. дело № 30054/2020 г. по описа на Софийския районен съд, ІІІ
Гражданско отделение, 139 състав, в частта, с която е осъден С.Б.С., ЕГН
********** да заплаща на детето си П. С.С., ЕГН **********, чрез неговата
майка Т. П. СТ., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 265 лева,
считано от датата на исковата молба 10.07.2020 г. до настъпване на
пълнолетие или на законни предпоставки, водещи до нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка евентуално просрочена
вноска.
ОСЪЖДА С.Б.С., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
да заплати на П. С.С., ЕГН **********, действаща със съгласието на нейната
майка Т. П. СТ., ЕГН **********, сумата от 400 (четиристотин) лева –
разноски за адвокатско възнаграждение по въззивно гр. дело № 8698/2021 г.
по описа на Софийския градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав.
4
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С.Б.С., ЕГН ********** за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 8698/2021г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5