№ 50
гр. Варна, 17.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Павлина Г. Димитрова
Членове:Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
и прокурора Р. М. Г.
Сложи за разглеждане докладваното от Ангелина Й. Лазарова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20243000600429 по описа за 2024
година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
За Апелативна прокуратура – Варна се явява прокурор ГЕОРГИЕВА.
Жалбоподател-подсъдим Б. Д. М., редовно призован, води се от органите
на РД „Охрана“ – Варна, явява се лично и с адв.Н. Б. Б. от АК – ВАРНА,
надлежно преупълномощен от адв.Б. Б. от АК - ВАРНА, приет от съда от
днес.
Адв.Б. Б., редовно призован, не се явява.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: – Съгласен съм с преупълномощаването на адв.Н.Б..
Жалбоподател-частен обвинител - граждански ищец С. М. А., редовно
призован, не се явява, за него се явява Я. С. А. от АК – СОФИЯ, надлежно
упълномощен и приет от съда от преди.
АДВ.А.: - Подзащитния ми С. А. е уведомен за датата на съдебното
заседание, няма да се явява.
Жалбоподател - частен обвинител - граждански ищец Б. С. Е., редовно
призована, явява се лично и с повереник Я. С. А. от АК – СОФИЯ, надлежно
упълномощен и приет от съда от преди.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства.
Не правя искания за отвод.
АДВ.А.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не правя
искания за отвод. Да се приеме
АДВ.Н.Б.: – Да се даде ход на делото, няма да соча доказателства. Не
1
правя искания за отвод. Представям Епикриза във връзка с проведено
оперативно лечение за херния на подзащитния ми.
ПРОКУРОРЪТ: – Да се приеме представената епикриза.
АДВ.А.: - Да се приеме представената епикриза.
СЪДЪТ намира, че няма процесуални пречки по хода на делото, следва
да се приеме представената епикриза като относима, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИЕМА И ПРИЛАГА представената от защитника на подсъдимия
епикриза във връзка с операция на подсъдимия за херния с ИЗ № 38566,
издадена от първа клиника по хирургия отделение по колопроктология и
гнойно – септична хирургия към УМБАЛ Д-р „ Георги Странски“ – Плевен.
ДЕЛОТО СЕ ДОКЛАДВА ОТ СЪДИЯ ЛАЗАРОВА
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО:
ПРОКУРОРЪТ: - Уважаеми Апелативни съдии, поддържам подадения
протест на Окръжна прокуратура – Търговище, като считам, че присъдата в
частта в която е определено и индивидуализирано наказанието на подсъдимия
е неправилно и същото се явява явно несправедливо поради неговата
заниженост, несъответстваща на обществената опасност на извършеното
престъпление, а така също и обществената опасност на подсъдимия.
За да наложи наказание в минимален размер за извършеното
престъпление, за което е признат за виновен по чл.115 от НК, което е най-
тежкото престъпление срещу личността, съда е изходил единствено и е
обсъдил възрастта на подсъдимия, като е счел, че същата е пределна и, че това
наказание се приравнявало на доживотен затвор, с които съображения и
мотиви в съдебния акт изразявам несъгласие. Такива необясними за мен и са
изложените аргументи, че пострадалата умишлено и по законен начин била
решила да го лиши от наследство, като фактите по делото са, че при
извършена делба на подсъдимия е бил предоставен дял къщата, заедно с малко
място, за разлика от сестрата, на която е предоставен друг поземлен имот и
поради не уравняване и изплащане на стойността, която е трябвало той да
заплати на сестра тя е изнесена на публична продан, тя не е придобита от
пострадалата, а от нейния зет, поради което мотивите на съда, че тя е лишила
брат си от възможност да живее в тази къща умишлено, законно и това е
посочено като смекчаващо отговорността обстоятелство, досежно
извършеното от него деяние е категорично неприемлив.
Считам, че от представената по делото СПЕ са налице изключително
многобройни доказателства и гласни, и писмени, относно личността на
подсъдимия, а именно, че той е конфликтен, не съобразява своето поведените
в социална среда, като по какъв неприемлив начин реагира и с агресия и даже
ще цитирам: „няма умения за справяне по приемлив, контактите са оскъдни и
не е склонен да приема правни решения, да се съобразява с реда на
2
обществено съжителство, склонен е да решава ситуациите по обществено
неприемлив начин и с употреба на сила, за което сочат и негови предходни
осъждания, макар и реабилитиран за тях за хулигански действия, нанасяне на
средна телесна повреда.
Считам, че именно в този аспект съдът е недооценил отегчаващите
отговорността обстоятелства, които са множество. Първо по отношение на
сестра му, с която да, имали са спор и конфликти за наследство, но е отбегнато
едно важно обстоятелство, че след закупуването на този имот от зетя
подсъдимия се е самонастанявал многократно, което е налагало съдействието
на полицията и тя е била търсена именно от сестрата за извеждането му от
този имот, т.к. той вече не е бил негов собственик по което са възникнали
множество конфликти. И конкретния повод за настоящия конфликт,
предшестващ извършването на убийството е кражба на документи,
нотариални актове от автомобила на семейството пострадалата, който е бил
паркиран пред къщата незаключен и те са изразили съмнение, именно
подсъдимия е отнел тези документи. Поради това срещата в Омуртаг е
свързана с дърпането на чанта, за която не споделям изложеното във
въззивната молба, че съставлява грабеж, пострадалата извършва грабеж по
отношение на подсъдимия на тази чанта, т.к. той отказал да предостави какви
документи има в нея, за да се запознае тя. Това е отключило агресията, именно
несъгласието й да се откаже да види дали документите са в тази чанта, е
реагирал подсъдимия с изваждането на нож и нанасянето на два удара в
коремната област, в резултат на което тя е починала поради остра кръвозагуба,
уврежданията са посочени подробно.
Считам, че обсъденото от съда обстоятелство, именно само възрастта на
подсъдимия и направените самопризнания, това действие се е развило на
улицата пред петима свидетели очевидци, това самопризнание по никакъв
начин не е допринесло за установяването на обективната истина при такова
затруднение за разследващите органи да установят авторството и деянието и е
много надценено от съда в тази му част.
Считам, че при така изложените многобройни отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно кръвната връзка, която е съществувала между
пострадалия и подсъдимия, мотив, а той е омраза и отмъщение по повод на
наследство, за което сестрата по никакъв начин не е използвала незаконни
средства или да го ощети, както го е приел съда в мотивите си и агресията към
него с множество удари, т.к. това се оспорва и във въззивната жалба, че бил
нанесен само един удар, това категорично е опровергано от СМЕ, която е
извършена по делото, т.к. се установява безспорно два нанесени удара с нож,
който е с 12 см острие е нанесъл поражения несъвместими с живота, не е
можело да й се окаже дори и медицинска помощ при тази кръвозагуба.
Предвид и характеристичните данни, че той е конфликтен и данните от
СМЕ и гласните доказателства, считам, че абсолютно основателен се явява
протеста на Окръжна прокуратура – Търговище, че определяне на това
3
наказание в минимален размер, с оглед характера на извършеното
престъпление и с оглед данните на дееца се явява изключително занижено и
явно несправедливо.
Аз считам, че то следва да бъде увеличено, като бъдат съобразени разбира
се и посочените от мен смекчаващи отговорността обстоятелства, но без да се
надценява неговото самопризнание.
По отношение на подадената въззивна жалба считам същата за
неоснователна, считам, че не са допуснати от първоинстанционния съд
визираните нарушения по анализ на доказателствата и, че е извършен
дължимия такъв, той е изследван обстойно и са изложени мотиви за всички
съставомерни признаци на извършеното престъпление, поради което и
споделям извода, че деянието не е извършено по квалификацията по чл.116,
т.11 от НК, тя не е била предмет на протеста.
Считам, че тези мотиви са изчерпателни и отговарят на изискванията на
процесуалния и материалния закон. Липсва нарушение на материалния закон в
тази част.
Досежно искането за преквалификация на деянието по чл.119 от НК
липсва каквото и било доказателство за упражнено някакво противоправно
поведение от страна на пострадалата към подсъдимия, което да е довело до
неговата реакция и тя да е извършена в условията на физиологичен афект и
това е изследвано от множеството експертизи, които са назначени по делото.
Считам, че присъдата се явява неправилна и незаконосъобразна само
досежно индивидуализацията на наказанието, което е силно занижено и, че тя
не страда от пороците, които са посочени, останалите, във въззивнатаа жалба.
Моля в този смисъл за Вашия съдебен акт.
АДВ.А.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържам изцяло въззивната си
жалба, като обаче искам да внеса и едно допълнение, при условията на
алтернативност, аз съм помолил да бъде постановена на основание чл.337,
ал.2, т.1 от НПК изменение на първоинстанционната присъда, като бъде
увеличено наказанието. Това е и поискано във въззивната жалба.
Във въззивната жалба съм изложил аргументи, които изцяло подкрепят
аргументите, които бяха изложени от държавното обвинение.
Считам, че въпреки всичко има място за разсъждение дали деянието не е
извършено по хулигански подбуди, като моите аргументи в това отношение са,
че то се извършва на публично място, че многобройните свидетели,
включително и очевидци са били меко казано потресени от поведението на
подсъдимия, което покрива съставомерните признаци на хулиганство, грубо
нарушаване на обществения ред и незачитане на общоприетите норми на
поведение. Още повече при такъв резултат от неговото деяние.
На следващо място считам, че са налице хулигански подбуди, които могат
да бъдат изведени от контекста на предходни, макар и реабилитиран за тях
осъждания на подсъдимия, като между тях също има и хулигански действия.
4
Разбира се, ако Вие приемете, че е налице деяние по чл.115 от НК,
основния състав на убийството, то тогава аз поддържам искането, което
направих пред Вас за изменение на първоинстанционната присъда като
увеличите наказанието, т.к. в първата инстанция доверителите ми поискаха
наказание от 20 години лишаване от свобода или поне наказание, което да е
близо до максимума, предвиден включително и за чл.115 от НК, което
означава, че по силата на чл.318, ал.4 частните обвинители са с накърнени
права и интереси. Същото важи, т.е. те имат правната заинтересованост и
възможност да обжалват наложеното наказание, наложено от първата
инстанция.
Същото се отнася и до уважените частично предявени граждански искове
срещу подсъдимия. За моя доверител С. А. беше уважен размер от 70 000
лева, а за дъщеря му Б. Е. уважения размер е 40 000 лева. Упълномощен съм
да Ви помоля от тяхно име да уважите така предявените граждански искове
срещу подсъдимия в пълен размер.
На последно място Ви моля към въззивната жалба съм приложил
разписка, с която удостоверявам направените от тях разноски, моля да бъде
осъден подсъдимия да им ги заплати.
В този смисъл очаквам Вашето решение.
АДВ.Н.Б.: – Уважаеми Апелативни съдии, поддържаме депозираната
жалба срещу присъдата на Окръжен съд - Търговище.
При относително правилно установена фактическа обстановка аз считам,
че първоинстанционния съд е достигнал до погрешен правен изводи.
Безспорно се установи в хода на настоящото производство, а също е
намерило и място в мотивите на окръжен съд, че всъщност целия инцидент
започва, именно е иницииран от пострадалата и нейния съпруг. Безспорно е,
че те са тези, които са гонели подзащитния ми, те първоначално са започнали
спора с него, имало е бутане, дърпане.
В своите обяснения подзащитния ми говори и за нанасяне на удари.
Безспорно е установено, че в това противоправно нападение спрямо него,
защото аз не мога да се съглася, че това било някакво си желание от страна на
пострадалата просто да видела какви документи носил брат й в торбата.
В крайна сметка каквито и документи да носи категорично едва ли това е
бил начина по който същата е следвало да провери дали той е отнел някакви
нейни документи, за които тя претендира.
Нападението спрямо доверителя ми, макар и да не е прието за
животозастрашаващо от страна на първоинстанционния съд категорично от
една стана е било от двама души, а от друга страна е продължило доста дълъг
период от време. Свидетелите говорят за това, че целия инцидент е продължил
около 7-8 минути.
Именно ката нападение от страна на своята сестра и съпруга й и опит да
бъде отнета негова собственост е възприел тази ситуация и моят подзащитен.
5
Т.к. този целия инцидент е продължил дълго време и очевидно, че
подзащитния ми не е успял да се справи по някакъв друг начин в тази
ситуация той е нанесъл един удар с нож, който е бил смъртоносен. Има данни
и за някакво леко замахване.
По делото макар, че в тази си част дали се касае за нанасяне на два удара
или на един удар, който да е причинил и двете наранявания, т.к. това е
абсолютно възможно с оглед мястото където е второто нараняване пред
раменницата на лявата ръка на пострадалата, така или иначе се касае за един
смъртоносен удар, след което нападението е било прекратено.
Подзащитния ми е останал на място, по никакъв начин не се е опитвал
нито да се укрива, нито да избяга, подчинявал се е по всякакъв начин на
полицейските органи.
Категорично не може да се сподели и изразеното от представителя на
прокуратурата, че тук мотива за извършване на престъплението е омраза или
отмъщение. Не, тук имаме едно противоправно нападение от страна на
сестрата на подзащитния ми и нейния съпруг, опит от тяхна страна, чрез
насилие да се отнемат някаква негова собственост, колкото и незначителна да
е тя като стойност и всъщност този удар, който е нанесъл с ножа, е бил начина
по който той, след толкова дълго продължил конфликт, е успял да прекрати
това нападение.
Тук категорично не са налице и множество удари в жизнено важни
органи, които да говорят за някакъв умисъл за умъртвяване.
Именно и затова аз считам, че са налице основания да приемете, че
деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана.
Аз няма да си позволя да пледирам пред Вас да приемете, че същото е
извършено в условията на неизбежна отбрана и да поискам оправдаване на
подзащитния ми. Използването на нож срещу невъоръжени противници
категорично представлява превишаване на пределите, но то е само
превишаване, защото удара е само един.
Именно в таз връзка аз ще Ви помоля да измените присъдата на Окръжен
съд – Търговище и да преквалифицирате деянието като такова по чл.119 от
НК, както и да намалите наказанието на подзащитния ми.
Моля при вземане на Вашето решение да вземете предвид възрастта му,
здравословното му състояние, които също са обстоятелства от значение.
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: - Съжалявам, ако може да се намали присъдата.
ПРОКУРОРЪТ:/реплика/ – Т. к. се оспорваше за колко удара се касае и
те бяха посочени като едно от основанията поради които е наказанието,
защото не можело да се приеме, че са множество, пред мен е СМЕ, която е
приета в съдебно заседание където на вещото лице изрично е зададен въпроса:
“В тази връзка с един удар могат ли да станат двете увреждания“. „Не,
категорично, това проникване от 1,5 см – 2 см и спира от един и същи удар и
трябва да има по задната повърхност и по предната за да бъде пронизващо,
6
две рани да има. Това са два отделни удара“.
ПОСЛЕДНА ДУМА:
ЖАЛБ.-ПОДС.М.: - Искам намаляване на присъдата.
СЪДЪТ се оттегля на тайно.
СЪДЪТ след тайно съвещание, обяви, че ще се произнесе със съдебен акт
в законния срок, за което страните ще бъдат уведомени.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:40
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7