Решение по дело №100/2023 на Административен съд - Ямбол

Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Д.А.В. *** против Решение № 147/11.09.2023 г. по АНД № 20232330200496/2023 г. на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0813-000046 от 02.02.2023 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Сочи се, че същото е незаконосъобразно и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение по същество, с което наказателното постановление да бъде потвърдено.

В съдебно заседание касаторът Д.В., редовно призована, участва лично. Поддържа жалбата си изцяло на основанията, изложени в същата.

Ответникът по касацията, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. Същият не взема и писмено становище по депозираната касационна жалба.

Представителят на Я О П изразява становище, че жалбата е неоснователна и като такава, не следва да бъде уважавана.

ЯАС, първи касационен състав счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в предвидения от закона срок и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, тя се преценя и като ОСНОВАТЕЛНА. Съображенията за това са следните:

Предмет на оспорване в настоящото производство е Решение № 147/11.09.2023 г. по АНД № 20232330200496/2023 г. на ЯРС, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0813-000046 от 02.02.2023 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на касатора Д.А.В. е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

За да постанови съдебния си акт, решаващият съд е събрал всички необходими доказателства при спазване на процесуалните изисквания, въз основа на тях правилно е установил фактическата обстановка, но е стигнал до неправилния извод за законосъобразност на наказателното постановление. Става дума за следното:

Видно от разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места, а в чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП е предвидено наказание за водачите, които управляват нерегистрирано по надлежния ред моторно превозно средство или такова, което е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В настоящия казус, видно от наказателното постановление, касаторът Д.В. е управлявала собствения си лек автомобил „Москвич 412“ с регистрационен номер У 3865 АВ, който е със служебно прекратена регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“ от 18.01.2017 г.

Съобразно разпоредбата на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се уведомява собственикът на пътното превозното средство. В случая по делото липсват каквито и да било доказателства, от които да се установява, че В., като собственик на автомобила, е била уведомена, че регистрацията на последния е била служебно прекратена. Няма и твърдения от страна на административнонаказващия орган в тази насока. Действително собственикът на моторно превозно средство е длъжен да знае, че за него няма сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“, което води и до служебно прекратяване на регистрацията на моторното превозно средство, и незнанието на закона не е обстоятелство, изключващо административнонаказателната отговорност. В случая обаче се касае за незнание на факт от обективната действителност – за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство на основание чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, т.е. на фактическо обстоятелство, което принадлежи към състава на административното нарушение по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Това незнание се явява резултат от неизпълнено административно задължение по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП за уведомяване на собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация, поради което липсва както умисъл, така и небрежност – незнанието на фактическото обстоятелство не се дължи на непредпазливост. Поради това в случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторното превозно средство или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е несъставомерно. В този смисъл е Тълкувателно постановление № 2 от 5.04.2023 г. на ОСС от НК на ВКС по тълк. д. № 3/2022 г., Първа и Втора колегия на ВАС.

С оглед изложеното съдът намира, че решението на Районен съд – Ямбол е незаконосъобразно, като противоречащо на материалния закон и като такова, следва да бъде отменено, като се постанови ново решение по същество, с което наказателното постановление следва да се отмени.

Предвид изложеното ЯАС, първи касационен състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 147/11.09.2023 г. по АНД № 20232330200496 по описа на Районен съд Ямбол за 2023 г., вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0813-000046 от 02.02.2023 г., издадено от Началника на Сектор „Пътна полиция“ - Ямбол към ОД на МВР – Ямбол, с което на осн. чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП на Д.А.В. *** е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

Решението е окончателно.

Председател:	/п/ не се чете
Членове:	1./п/ не се чете 2./п/ не се чете