№ 15212
гр. София, 19.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20221110130876 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ...,
ЕИК ..., срещу М. Б. Г. , ЕГН **********, като наследник на Б. М. Г., бивш титуляр на
партида и собственик на топлоснабден имот – апартамент ..., в ..., с която моли от съда
ответникът да бъде осъден да заплати сумата в общ размер на 1580,67лв., от която сума:
1328,74 лв., представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 09.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането;
231,63 лв., представляваща мораторна лихва върху ТЕ за периода от 15.09.2019 г. до
11.05.2022 г.;
16,45 лв. - представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.04.2019 г. до 28.02.2020 г., ведно със законна лихва от 09.06.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането, и
3,85 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за ДР за периода от
31.05.2019 г. до 11.05.2022 г. Претендира и разноски.
В исковата молба ищецът ..., ЕИК ..., поддържа, че ответникът М. Б. Г. , ЕГН
**********, в качеството си на единствен наследник на починалия на 21.07.2021 г. Б. М. Г.,
бивш титуляр на партида и собственик на топлоснабден имот – апартамент ..., в ..., с
1
присъединен абонатен № ... по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че продажбата на
топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни Общи условия,
които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и потребителя, а
именно одобрените ОУ, влезли в сила на 10.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
... на потребители за битови нужди, които са в сила и съответно са относими към процесния
период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е установено задължение за изплащане на месечните
задължения в 45 дн. срок, след изтичане на периода за който се отнасят, в т.ч. и след
издаване на общите фактури след края на отоплителния сезон и отчитането на уредите за
дялово разпределение, като обезщетение за забава се начислява само по изготвените
изравнителни сметки и то в случай, че не се заплатят в посочения 45-дневен срок от
издаването на ОФ. Не твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна
собственост, в която разпределението на топлинна енергия е извършвано от избрана ФДР.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът М. Б. Г., ЕГН **********, уведомена редовно за
заведения срещу нея осъдителен иск, не депозира отговор на исковата молба. В съдебно
заседание, ответницата се явява лично, признава че е единствен наследник на Б. М. Г., респ.
настоящ собственик по наследство на топлоснабдения имот, находящ се в ... съставляващ
Апартамент ..., както и че до имота е доставяна от ищеца топлинна енергия на стойност,
посочена в ИМ, които обстоятелства съдът е обявил за безспорни между страните, с
обявения за окончателен доклад по делото. Единственото възражение на ответника е по
отношение на сумите, които са погасени по давност, като изрично заявява такова
възражение и готовност след приспадането на тези суми, да заплати остатъка, който е
дължим.
Съдът, като съобрази събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и признанието на ответника, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Иск с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД:
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал
на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: 1. сключен между страните валиден
договор при ОУ или индивидуален с ответника; качеството потребител - собственик или
ползвател на топлоснабдения имот за ответника. 2. точно изпълнение на договора от ищеца-
доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид /за отопление, топла
вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена. По отношение на
претендираната главница за дялово разпределение, ищеца следва да докаже размера й, както
и че е заплатил същата на трето лице /ФДР/ или е осъществил сам услугата по дялово
разпределение, за която се дължи претендираната цена и периода, за който е извършвана,
2
като следва да представи доказателства за извършения отчет на уредите за дялово
разпределение и издадените въз основа на този отчет, изравнителни сметки. При
установяване на горните факти в тежест на ответника е възложено да докаже, че е погасил
претендираните вземания, както и всички правоизключващи възражения, ако бъдат
наведени такива.
По възражението за давност, заявено в о.с.з. от ответника, в тежест на ищеца е
възложено да докаже, че от настъпване на изискуемостта на вземанията са налице
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността. В случай, че се установи
основанието за претендираните вземания, на ответника е указано да установи способ за
погасяване на задълженията си.
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /в редакцията й, относима към процесния
период/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на
топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /отм./, съобразно
която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови
нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с
чл. 155 ЗЕ, е собственик или ползвател на имот, който ползва топлинна енергия с
топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване.
По делото, ответника М. Г. лично се явява и изрично признава, че е единствен
собственик на процесния недвижим имот – Апартамент ..., находящ се в гр. София, бул. „...,
като наследник на бившия собственик и поребител на ТЕ – Б. М. Г.. Последният е бил
собственик на апартамент ... по силата на саморъчно завещание от своя чичо Г... Г. /видно от
приетото по делото завещание на л.8/.
От приетите по делото доказателства се установява, че процесния апартамент е бил
необитаем през периода 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., по данни на ЕС, а през следващия
отоплителен сезон 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., в апартамена е извършен реален отчет на
водомерите в имота /в баня и кухня/ като видно от отчетените данни в имота е била
потребявана вода, респ. топлинна енергия за нейното подгряване. Ответникът не оспорва
стойността на доставяната до имота му топлинна енергия, като заявява готовност да заплати
същата, след приспадане на частта, погасена по давност, а именно за периода от 01.05.2018
г. до 30.04.2019 г. По делото е приета ОФ № ..../31.07.2019 г. , видно от която за отоплителен
период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. фактурираната стойност за доставена ТЕ е в размер
на 356,43 лв.
Видно от приложените от ищеца доказателства – индивидуални справки за
използвана топлоенергия за процесния период за аб. № ... – 2 бр.; формуляри за отчет на
уредите за ДР на топлина енергия – 1 лбр., /неоспорен от ответника/; протоколи за
неосигурен достъп до имота за отчет на уредите за ДР на ТЕ – 2 бр., документи за връчване
3
на изравнителни сметки се установява, че разпределението на топлинна енергия на абоната
през процесния период е извършено съгласно данните по уредите за дялово разпределение,
изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния период нормативни
актове за топлоснабдяването.
Установява се от доказателствата по делото – приложен КП № .../18.02.2008 г.,
подписан от представители на ищеца и на ЕС, че в СЕС, в която се намира и процесния
апартамент ... не е въведена системата за дялово разпределение на ТЕ, поради еднотръбна
инсталация за отопление. Дължимата от ответника сума е в съответствие с прогнозно
фактурираното от ищеца и след извършеното от последния изравняване, видно от което
потребителят дължи общо за двата отоплителни сезона, включени в процесния такъв сумата
от 1328,74 лв. за ТЕ и стойността на услугата дялово разпределение за периода от м.04.2019
г. до м.02.2020 г. в размер на 16,45 лв.
Видно от приложените по делото 2 бр. Общи фактури /на л.15,16,17 от делото/ за
отоплителен сезон 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. ответника е консумирал топлинна енергия
на стойност 81,40 лв. /съобразно с индивидуалната справка за същия период изготвена от
ищеца/, при прогнозно фактурирани стойности от 356,43 лв. Съответно за периода от
01.05.2019г. до 30.04.2020 г., при прогнозно фактурирани количества на стойност 68,11 лв.,
реално отчетено потребление е стойност 1236,56 лв. или след изравняването потребителя
дължи сумата от 1168,45 лв., от която следва да се приспадне и сумата от 7,72 лв. от разлика
в цената на ТЕ.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
Предвид установяването на качеството на потребител на ответника Г. като
собственик на процесния имот и с оглед събраните по делото писмени доказателства съдът
приема за установено, че на ответника М. Г., на горепосочения адрес е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение в сграда, в режим на етажна собственост и при отчитане
и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и 1 бр. изравнителна сметка. Начислените при ищеца количества потребена от
ответника топлинна енергия са съответни на отчетената и разпределена от ... и при спазване
поднормативната уредба. Не се установи по делото да са правени рекламации от ответника
във връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните сметки са
послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на ответника са
начислени сметките за процесния период.
При тази установеност от фактическа страна, с оглед приетите по делото, посочени
по-горе писмени доказателства, неоспорени по реда на чл. 193 ГПК, както и от признатите
от ответника обстоятелства и факти, съдът приема, че се установяват въведените с исковата
молба твърдения ответникът М. Б. Г. , в качеството си на единствен собственик на
топлоснабдения имот – Апартамент ... находящ се в гр. София, ... да е потребител на
4
доставяната до имота топлинна енергия и предвид нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ да и обвързан
от облигационни отношения с ищеца по Договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди, сключен при Общи условия, както и че в имота на ответника се е извършвала през
процесния период 2018-2020 г. услугата „дялово разпределение“ от страна на ищеца, поради
невъзможност за прилагане на дяловото разпределение на ТЕ , поради наличие на
еднотръбна инсталация за отопление. От представените документи, касаещи
разпределението на ТЕ в имота, се установява, че действително в сградата, в която се
намира апартамента, собствен на ответника Г., е извършвана дейност по топлинно
счетоводство, а реалното отчитане на индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано
количество ТЕ за отопление и топла вода в процесния имот, е било извършвано от ищеца ...,
като през голяма част от процесиня период апартамента е бил необитаем.
От приетите по делото доказателства представени от ищеца - дялово разпределение за
аб. № ..., Обща справка за начислените и дължими суми, ОФ № ..../31.07.2019 г. и №
.../31.07.2020 г., се установява, че стойността на незаплатената топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., отразена в цитираните ОФ-ри възлиза на сумата от общо
1207,62лв. Тази сума отговаря на реално консумираната топлинна енергия за процесния
период. Издадените месечни фактури на база прогнозни количества потребена ТЕ са били
сторнирани, като са издадени съответните кредитни известия.
Предвид нормите на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 175 ГПК съдът следва да съобрази
всички признати обстоятелства, в т.ч. доставеното до имота количество ТЕ и неговата цена,
установени от доказателствата по делото.
По възражението за давност:
Предвид горния извод на съда за основателност на иска, касаещ доставената, но
незаплатена ТЕ, следва да бъде разгледано своевременно въведеното от ответника, в срока
по чл. 131 ГПК възражение по чл. 120 ЗЗД, за изтекла погасителна давност.
Според съда, възражението за давност по отношение на част от главницата е
основателно, а именно относно сумата, дължима за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
която съгласно справката на ищеца и Общите фактури, приети по делото като
доказателства, възлиза в размер на 356,43 лв. Следователно, вземанията на ищеца,
изискуемостта на които е настъпила преди повече от 3 години, от датата на подаване на
исковата молба в съда, т.е. 3 години преди 09.06.2022 г., са погасени по давност и са
недължими.
Съобразно разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ потребителят на топлинна
енергия дължи плащане цената на същата по предварително определени цени, известни на
страните, на месечни вноски с установен в общите условия падеж. Вземанията на ищцовото
дружество съдържат изброените признаци на понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишен срок на погасителна давност.
Задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки
и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен
5
правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали
отделните плащания са с еднакъв или различен размер – арг. чл. 155 и чл. 156 от Закона за
енергетиката. Горните характеристики на вземанията на топлофикационните дружества за
цена на доставената на потребителите топлинна енергия, съдът при зачитане на
тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, намира да са
такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД, предвид на което и
същите се погасяват с изтичане на установената в същата разп. кратка тригодишна
погасителна давност.
Съгласно нормата на чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в
който вземането е станало изискуемо, като теченето на давността се прекъсва на основание
чл. 116 ЗЗД с предявяването на ИМ пред съда на 09.06.2022г. В този смисъл, вземанията на
ищеца за цена на доставената на ответника топлинна енергия и лихви са погасени за
месечните вноски с падеж преди тази дата. С исковата молба ищецът претендира
установяване на вземания преди тази дата, а именно от 01.05.2018 г. предвид на което
въведеното от ответника възражение за погасяване на вземанията на ищеца по давност, се
явява основателно за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и в установения по ОФ №
..../31.07.2019 г. размер от 356,43 лв.
За разликата до пълния предявен размер от 1328,74 лв. или за сумата от 972,31 лв. за
главницата за ТЕ и периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., иска се явява основателен и
доказан.
С оглед установеното, искът по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ за заплащане
стойността на доставената до топлоснабдения на ответника имот, топлина енергия до размер
от 851,19 лв., които задължения до приключване на съдебното дирене в производството
пред тази инстанция, ответника не е ангажирал доказателства да е заплатил, като
основателен следва да бъде уважен, ведно със законната лихва за забава от 09.06.2022 г. до
окончателното плащане. В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца
поради изтекла давност, или за сумата от 356,43 лв. иска следва да се отхвърли като
неоснователен, а за сумата от 121,12 лв. и като недоказан.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от ... и одобрени от комисията Общи условия за процесния
период да са обвързващи и за ответника М. Б. Г.. С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се
определя срок за заплащане на дължимата от купувача месечна цена на доставената
топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл.33,
ал.4 от ОУ продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за
задълженията по чл.32, ал.2 и ал.3, ако не са заплатени в срока по ал.2, т.е. само върху
задължението по Общите фактури. В този смисъл, въпреки, че изискуемостта на вземанията
6
по ежемесечните вноски, настъпва след изтичане на 45-дневен срок след края на месеца, за
който се отнасят, то неплащането им в срока, не води до начисляване на лихви върху
прогнозни суми. Напротив, обезщетение за забава се дължи единствено върху стойността на
задължението на потребителя, по общите фактури, в случай, че не се плати в срока по чл.33,
ал.4 от ОУ.
С доклада по делото, съдът е указал на ищеца, че по иска с правно основание чл. 86,
ал.1 ЗЗД следва да установи 1.парично задължение на ответника; 2. настъпила забава на
последния за изпълнение на паричното задължение /настъпил падеж/.
В случая важи принципа „Срока кани вместо кредитора“ и в този смисъл, съгл. чл.
84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден от горния срок /т.е. след 14.09.2020 г./
купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на задължението си за
заплащане на цената на доставената му топлинна енергия и дължи обезщетение в размерите
по чл. 86 ЗЗД. Върху непогасената по давност главница от 851,19 лв., за посочения от ищеца
период от 15.09.2020 г. до 11.05.2022 г., дължимата мораторна лихва установена от съда по
реда на чл.162 от ГПК възлиза на сумата от 174,04 лв., до който размер иска ще следва да се
уважи, а за разликата до пълния предявен размер от 231,63 лв. или за сумата от 57,59 лв. и
периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2020 г., претенцията следва да се отхвърли като
недоказана.
По иска за главница за дялово разпределение и мораторна лихва върху нея:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
От представените от ищеца документи, касаещи дяловото разпределение в имота,
приети като доказателства и неоспорени от ответника се установява, че действително за
сградата, в която се намира апартамента, собственост на ответника Г., е извършвана дейност
по топлинно счетоводство за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и
топла вода. От приетата по делото справка, отразяваща извлечението от сметката за аб. № ...
се установява, че фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово
разпределение е 16,45 лв. Същото се претендира за периода от м.04.2019 до м.02.2020 г.,
като първото от месечните вземания за м.04.2019 г. е станало изискуемо в края на м.05.2019
г. в размер от 1,43 лв. е погасено по давност. Тези факти не се оспорват от ответника. В
останалата си част, за разликата до пълния предявен размер от 16,45 лв. или за сумата от
15,02 лв. иска като основателен и доказан ще следва да се уважи.
Продавачът има право да начислява обезщетение за забава в размер на законната
7
лихва, когато задълженията на клиентите не са заплатени в срок от 30 дни от издаване на
месечните фактури.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния ден
от горния срок купувачът на топлинна енергия изпада в забава за изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на таксата за услугата „Дялово разпределение“ и
дължи обезщетение в размерите по чл. 86, ал.1 от ЗЗД. В настоящия случай, съдът по реда
на чл.162 от ГПК установи, че дължимия размер на мораторна лихва върху дължимата
главница за ДР от 15,02 лв., възлиза на сумата от 4,38 лв., която сума е по-голяма от
претендираната от ищеца такава от 3, 85 лв., поради което с оглед диспозитивното начало,
съдът ще следва да уважи този иск в предявения размер.
В заключение, съобразявайки доказателствата и признанието на ответника,
последния дължи на ищеца сумата от общо 1044,10 лв., от която сума 851,19 лв. – главница
за ТЕ за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.; 174,04 лв. – мораторна лихва върху
главницата за ТЕ, дължима за периода от 15.09.2020 г. до 11.05.2022 г.; 15,02 лв. – главница
за ДР, дължима за периода от 01.05.2019 г. до 28.02.2020 г. и 3,85 лв. – мораторна лихва
върху главницата за ДР, дължима за периода от 31.05.2019 г. до 11.05.2022 г. до които
размери исковете се явяват, основателни и доказани, и като такива ще следва да се уважат.
В останалата си част, поради погасяване на вземанията на ищеца поради изтекла
давност - за сумата от 356,43 лв. или поради недоказаност – за сумата от 121,12 лв. иска за
главницата за ТЕ и за сумата от 57,59 лв. – иска за мораторна лихва върху главницата за ТЕ,
ще следва да се отхвърлят, като неоснователни.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за производството имат и двете страни.
Ищецът е претендирал такива и е представил списък по чл. 80 от ГПК. По делото има и
приложени доказателства за сторени такива от ... в размер на 68,23 лв., от която сума 63,23
лв. за платена държавна такса и 5,00 лв. – за СУ. Отделно, предвид факта, че ищеца е
представляван в производството от юрисконсулт, на същия му се дължи и юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, съгл. чл.78, ал.8 от ГПК, който съдът определя на
100,00 лв. Така общия размер на разноските, сторени от ищеца в настоящото производство
възлиза на сумата от 168,23 лв., от която на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, с оглед уважената част
от исковете му, му се следват разноски до размер от 111,12 лв.
На ответника, на основание чл. 78, ал.3 ГПК, съответно на отхвърлената част от
исковете също се следват разноски, но такива не се претендират.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ М. Б. Г. , ЕГН
8
********** от гр. София, ... да заплати на ..., с ЕИК ..., представлявана от .... - изп.
директор, сумите, както следва:
- 851,19 лв., представляваща стойност на неизплатена топлинна енергия, доставена
през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден имот находящ се в гр. София,
бул. „...|..., Апартамент ..., дължима за реално потребена топлинна енергия, ведно със
законната лихва от 09.06.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения
от ..., ЕИК ..., срещу ответника М. Б. Г. осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в останалата част до пълния предявен размер от 1328,74 лв. или за
сумата от 477,55 лв. и периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., като неоснователен, поради
погасяването му по давност (за 356,43 лв.) и като недоказан (за 121,12 лв.).
- 15,02 лв., представляваща стойност на услугата по дялово разпределение,
извършвана от ищеца, в периода от м.05.2019 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от
09.06.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД М. Б. Г., ЕГН ********** от гр. София, ...
да заплати на ..., с ЕИК ..., представлявана от .... - изп. директор, сумите, както следва:
- 174,04 лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата за ТЕ от
851,19 лв., дължима за периода от 15.09.2020 г. до 11.05.2022 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска до
пълния предявен размер от 231,63 лв. за мораторната лихва върху главницата за ТЕ или за
сумата от 57,59 лв. и периода от 15.09.2019 г. до 15.09.2020 г., като неоснователен;
- 3,85 лв., представляваща законна лихва върху главницата за ДР, дължима за
периода от 31.05.2019 г. до 11.05.2022 г.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, М. Б. Г., ЕГН ********** от гр. София, ... да
плати на ..., ЕИК ..., сумата от 111,12 лв. , представляваща сторените от ищеца съдебни
разноски в производството, съответно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9