Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/……..03.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари
през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ:КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 2415 по описа на ВОС
за 2019год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано
е по въззивна жалба вх. № 3978/08.07.2019г. от С.А.Х. ЕГН **********,чрез пълномощник
–адв. С.З. –ВАК срещу Решение № 153/06.06.2019г. по гр.д. № 1660/2018г. на
РС-Провадия, с което съда е ОТХВЪРЛИЛ
като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения от въззивника против С.В.П. с ЕГН **********, с адрес *** иск с
правно основание чл.28, ал.2, вр. с ал.1 от ЗАЗ, за разваляне на Договор за
аренда от 01.04.2016г., вписан под № 18, т. VІ, дело № 1040/04.04.2016 г.,
сключен между И.К.П.като арендодател и А.И.Т.като арендатор и за осъждане на С.В.П.
да върне ползването на земите обект на горепосочения договор за аренда.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, постановено в нарушение на процесуалните норми, моли за отмяната му и постановяване на друго,
с което иска да бъде уважен, както и да му се присъдят направените поделото
разноски за две инстанции. Излагат се твърдения, че неправилно съда е приел като доказателство по
делото банково бордеро за „доплащане“ на арендна вноска, като се излага, че
възможността за представяне на същото е преклудирана, а и по същество от същото
не може да се направи извод, че с него е изпълнено задължение по конкретния
договор за аренда. Наведени са твърдения, че процесния договор е сключен във
вреда на останалите съсобственици и е
нищожен поради накърняване на добрите нрави – чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД.В
тази връзка в условията на евентуалност е поискано прогласяването му за
нищожен.
В съдебно заседание въззивникът, чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени
първоинстанционното решение, да се постанови друго, с което иска му да бъде
уважен и да му се присъдят направените разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната по жалбата страна
– С.В.П.,чрез процесуален представител, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намират за
правилно и законосъобразно. Отправено е
искане за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В
съдебно заседание по същество,чрез процесуалния си представител, с писмена
молба, моли жалбата да бъде отхвърлена,
както и да му се присъдят направените по делото разноски.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е
подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен
интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на
правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при
наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Производството пред районния
съд е образувано по предявен от С.А.Х. с ЕГН **********, с адрес *** срещу С.В.П.
с ЕГН **********, с адрес *** иск с правно основание чл.28, ал.1
вр. ал.2 от ЗАЗ за разваляне на Договор за аренда от
01.04.2016г., вписан под № 18, т. VІ, дело № 1040/04.04.2016 г., сключен между И.К.П.като
арендодател и Анка Иванова Тодорова, поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца.
В исковата молба се ищеца твърди,
че е собственик общо на 17/18 идеални части от недвижими имоти,
находящи се в землището на с.Цонево, Община Дългопол, Варненска област, а
именно: 1.Поземлен имот с идинтификатор 78519.18.27 по кадастралната карта на
селото, в местността „Коджа Чаир“, с площ от 7 078.00 кв.м., представляващ
нива, трета категория, при граници - имоти с № № 78519.18.20, 78519.18.21,
78519.18.22, 78519.18.23, 78519.18.24, 78519.18.25, 78519.18.26, 78519.18.133,
78519.18.28 и 78519.18.15; 2. Поземлен имот с идинтификатор 78519.610.25 по
кадастралната карта на селото, в местността „Кайряка“, с площ от 5 697.00
кв.м., представляващ нива, втора категория, при граници - имоти с № №
78519.610.22, 78519.610.26, 78519.610.26, 78519.610.42, 78519.610.38, 78519.610.24
и 78519.610.23; 3. Поземлен имот с идинтификатор 78519.44.29 по кадастралната карта на селото, в местността
„Бузалъка“, с площ от 530.00 кв.м., представляващ нива, четвърта категория, при
граници - имоти с № № 78519.44.28, 78519.44.57, 78519.44.30 и 78519.44.26;
4.Поземлен имот с идинтификатор 78519.20.65
по кадастралната карта на селото, в местността „Тънкото пътче“, с площ
от 2 999.00 кв.м., представляващ нива, втора категория, при граници - имоти с №
№ 78519.20.35, 78519.20.66, 78519.20.68, 78519.20.69, 78519.20.32 и
78519.20.79, съгласно
договор за доброволна делба, вписан под № 7550, том XXV, стр. 17 от 30.11.2009
г. на СВ при PC - Провадия и Нот. Акт № 40, том XI, дело 1980 от 21.11.2018 г.
На 01.04.2016г. е
сключен Договор за аренда вписан под № 18, т. VІ, дело № 1040/04.04.2016г.
между И.К.П.претежаващ 1/18 идеална част от описаните имоти като арендодател и А.И.Т.като
арендатор за отдаването под аренда на процесните имоти.
Арендаторът починал на 30.05.2017г.,
като е оставила единствен наследник С. В. П., която в това си качество е и
правоприемник по така сключеният договор, поради което и иска е насочен против
нея. Ищецът твърди,че той и и
праводателите му не са получавали арендни вноски по така сключеният договор.
Отправено
е искане съдът да развали Договор за
аренда, вписан с Акт № 18, том VI, дело № 1040, вх.рег.№ 1729 от 04.04.2016г.
на СВ – гр.Провадия и да осъди ответното дружество да върне ползването на
имотите.Претендира се присъждане на сторените поделото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от
ответникът, в който оспорва иска като неоснователен. С писмена молба от 23.04.2019г. преди първото по делото открито съдебно
заседание, ответникът чрез процесуалният си представител е изложил съображения,
че процесният договор е сключен на
04.01.2016г., когато законът позволява тези договори да се сключват от
съсобственик, без оглед на дяла му в общата съсобственост, като законодателят
изрично е посочил, че отношенията между съсобствениците се уреждат съгласно
чл.30 ал.3 от ЗС. Твърди , че по договора за аренда дължи плащане единствено на
арендотателя. Оспорва твърденията на ищеца, е че е собственик на посочените
ид.части от имотите предмет на процесния договор. А ако се приеме, че е такъв
излага, че е не е уведомил за настъпилите промени в собствеността. Излагат се
твърдения, че рентата се дължи за стопанска година и се заплаща след 30.08. на
следващата година , поради което рента за стопанската 2018/2019г. все още е
недължима.
В съдебно заседание страните чрез
процесуалните си представители поддържат становищата си за основателност, респективно
за неоснователност на предявения иск.
От
събраните по делото пред първа инстанция доказателства съдът, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
С
договора за аренда арендодателят се задължава да предостави на арендатора за
временно ползване обекта на договора, а арендаторът - да извърши определено
арендно плащане. Процесният договор е сключен на 01.04.2016г. за срок от 50
стопански години, като в същия е
посочено,че влизането му в действие е
съгласно посочената в т.1.2 от договора дата . Видно от приложеното по делото
копие на документа, за всички имоти това е дата 01.06.2016г.
Доколкото процесният договор е сключен за
срок по-дълъг от 10 години и предмет на
същия не са държавни или общински земи, развалянето му става по съдебен ред съгласно повелителната норма на
чл.28, ал.2 и ал.3 ЗАЗ. В същата е посочено, че
арендодателят може да развали
договора поради забавяне на арендното плащане за повече от три месеца. В
процесния договор е предвидено прекратяване на същия с изтичане срока му на
действие;при виновно неизпълнение по реда на ЗАЗ;
по взаимно съгласие. В чл.3.2 от
договора за аренда е уговорено, че арендното плащане се извършва в края на
стопанската година, не по-късно от 30.08 на следващата стопанска година.
За
да отхвърли предявения иск първоинстанционния съд е приел, че ответникът – арандатор
е доказал по делото, съгласно разпределената му доказателствена тежест, че е извършвал плащания
в пари или натура по договора за аренда.
Възраженията на въззивника се обосновава
на оспорването на предствения и приет по
делото документ – платежно нареждане от 30.08.2018г. за сумата от 160.80 лева , с основание за
плащането “ рента 25281 стоп 2016 /2017г. Цонево, доплащане“. Ищеца не е
оспорил, че наредител е С.П. , а получател е И.К.П.. Аргументите на въззивника са, че платежното не следва да бъде ценено ,
т.к. е представено след настъпила за
това преклузия, както и, че от същото не
може да се направи обоснован извод, че с него е направено плащане по конкретния
договор за аренда. Същите са неоснователни. Платежното е представено от
ответника и прието по делото в първото открито съдебно заседание, поради което
и не е налице преклузия за приобщаването му по дело като годно писмено
доказателство. Видно от същото касае се за земи в с.Цонево, посочена е
стопанската година, за която е плащането, както и съвпадане на имената на
арендатор и арендодател. В исковата молба ищеца не е навел твърдения, че между
тези страни е налице друг договор със същия предмет.
Настоящия съдебен състав споделя
мотивите на ПРС относно сроковете за
плащане на арендните вноски, съгласно разпоредбата на § 2, т.3 от
ЗАЗ, с оглед на която стопанската година е времето от 1
октомври на текущата година до 1 октомври на следващата година. Ето защо арендното плащане за стопанската 2016 година,
която продължава от 01.10.2016г. до 01.10.2017г. се дължи до 30.08.2018г.,арендното
плащане за стопанската 2017г., която продължава от 01.10.2017г. до 01.10.2018г.
се дължи до 30.08.2019г, а арендното плащане за стопанската 2016/2017г., ответника е превел
на И.П.на 30.08.2018г., като по този начин е изпълнил задължението си по
договора за стопанската 2016г. По
отношение на дължимото плащане за 2017г. неговия падеж все още не е настъпил и
не е налице неизпълнение по договора.Дали се касае за плащане или доплащане е
ирелевантно за спора, доколкото не е оспорен размера на арендното плащане.
Правилно и законосъобразно ПРС е приел,
че ответницата има задължение да заплаща
арендната цена на арендодателя по договора - И.П.независимо, че той не е
едноличен собственик на отдадените под аренда земи, а отношения му с другите
съсобственици следва да бъдат уредени съобразно
чл.30, ал.3 от ЗС.
При така установеното по дело и липса на
забава в заплащането на арендната цена предявеният иск по чл.28, ал.2 вр. с
ал.1 от ЗАЗ се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Относно възражението на въззиивникът за
нищожност на процесния договор, съдебният състав счита , че същото не следва да
бъде разглеждано в настоящото
производство доколкото не е заявено своевременно с исковата молба, както и в
първото по делото заседание, а едва с
писмените бележки на процесуалния представител на ищеца. Посоченото в исковата
молба искане на ищеца да се даде възможност да измени основанието на исковата
молба, както и да предяви допълнителна такава , не означава заявяване на нови
основания , доколкото в първото по делото заседание на същия е дадена такава
възможност, но това не е сторено. За пълнота следва да се посочи,че процесният
договор е сключен преди изменението на
ЗАЗ /ДВ бр. 13 от 2017г. в сила от 07.02.2017г./.
С оглед изхода от
спора и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, въззивникът следва да заплати на въззиваемия сторените съдебно-деловодни разноски за настоящото
производство в размер на 600.00 лева, представляващи
платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 от ГПК
и доказателства за извършването им.
По изложените съображения, Окръжен съд
гр.Варна,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 153/06.06.2019г. по гр.д. №
1660/2018г. на РС-Провадия.
ОСЪЖДА С.А.Х. с ЕГН **********,
с адрес *** да заплати С.В.П. с ЕГН **********, с адрес *** сума в размер на 600 лева – разноски по делото за
адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.