Р Е Ш
Е Н И Е
№2047
гр. Пловдив, 01 ноември 2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, Първо
отделение, XVIII
състав в съдебно заседание на тринадесети октомври две хиляди двадесет и първа
година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от съдия Йордан Русев
административно дело № 2004 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във
вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба
на М.И.К., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат К.Д., срещу заповед №
21-0239-000176/15.07.2021 г. на началник на Районно управление /РУ/ -
Асеновград при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи /ОДМВР/
- Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.
2а, б. „А“ от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ - прекратяване на регистрацията на лек
автомобил Форд „Фокус“ с рег. № РВ2356РС за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат
аргументи за незаконосъобразност на атакуваната заповед, по същество свеждащи
се до издаването й в нарушение на материалния закон и неговата цел. Твърди се,
че в действителност М. К. има СУМПС, издадено от Великобритания. Претендират се
разноски.
Ответникът- началник на
РУ- Асеновград при ОДМВР-Пловдив, редовно призован, с писмено становище, с което
е приложена преписката, оспорва жалбата.
Пловдивският
административен съд, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С обжалваната заповед на
жалбоподателя М.К. е наложена принудителна административна мярка –
"прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца". Заповедта
е издадена на основание и чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП. Като
фактическо основание за издаването на заповедта е посочено обстоятелството, че
същият в качеството си на собственик на МПС Форд Фокус с рег. №***на
15.07.2021г. около 11,30ч. в гр.Асеновград, ул. „Индустриална“ № 2 предоставя
управлението на М. К., който управлява с чуждестранно СУМПС, което не е
издадено от държава-членка на ЕС или от друга държава-страна по споразумението
за ЕИП или Конфедерация Швейцария. Прието е, че М.К. е извършил: Водач,
собственик, упълномощен ползвател или длъжностно лице, което допуска или
предоставя управлението на МПС на лице, което не притежава съответното СУМПС,
валидно за категорията, към която се отнася МПС, с което виновно е нарушил чл. 102, ал. 1, т. 1
от ЗДвП.
Представен и приет по делото като
неоспорен от страните е образец на свидетелство за управление на МПС/Driving
Licence/, издадено от Кралство Великобритания на името на М. К., за което
органите на реда приели, че е невалидно за територията на Република България.
Въз основа на тези фактически установявания е съставен АУАН серия АА
789559/15.07.2021 г. на М. К., а на жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП -
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, както и отнемане на
СРМПС, част II
№ ********* и 2 броя регистрационни табели. Заповедта за прилагане на ПАМ е
връчена на 20.07.2021 г. и е оспорена с жалба, подадена директно в съда на
22.07.2021 г., с входящ № 13461/22.07.21г.
В хода на съдебното производство от
ответника е представено заверено копие от административната преписка, включваща
АУАН № сер. АА 789559/15.07.2021 г., справка от АИС „Граничен контрол“, справки
нарушител/водач на М. К. и М.К., заповед № 317з-391/06.02.2017 г., издадена от
Директора на ОД на МВР – Пловдив, заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. и №
8121к-13/04.01.2018г. и двете на министъра на вътрешните работи.
При така установеното от фактическа
страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена
от активно легитимирано лице, чиито интереси са засегнати от оспорения
индивидуален административен акт, пред компетентния да я разгледа съд и в срока
по чл. 149, ал. 1 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
по следните съображения:
От доказателствата по делото,
включително Заповед № 317з-391/06.02.2017 г. на директора на ОД на МВР –
Пловдив се установява, че обжалваната заповед е издадена от оправомощено за
това длъжностно лице, в пределите на материалната и териториалната му
компетентност. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а", т. 6 и т. 7
се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица, в случая от началник РУ на МВР с функционални задължения по
контрол на пътното движение/т. 2 от горецитираната заповед/.
При съставянето на заповедта е
спазена изискуемата от закона писмена форма, при спазване на изискването на чл.
59, ал. 2, т. 4 от АПК, като актът съдържа изложение на фактическите и правни
основания за неговото издаване. В оперативната самостоятелност на
административния орган е да определи срока, за който се налага принудителната
административна мярка, в рамките на предвидените от закона граници - от 6
месеца до една година, като в конкретния случай административният орган е
прекратил регистрацията на МПС за предвидения от закона минимален срок. В
оспорената заповед липсват съображения относно срока на действие на мярката, но
след като определеният срок е минималният, предвиден в закона нито
жалбоподателят е лишен от възможността да осъществи защитата си, нито съдът е
лишен от възможността да извърши контрол за законосъобразност на акта.
ПАМ са форма на изпълнително -
разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява
държавна принуда. Те са средство за обезпечаване осъществяването на различни
правоотношения, възникващи в сферата на изпълнително-разпоредителната дейност.
С налагането на подобни мерки се прилага диспозицията на съответната правна норма
и затова тя не е средство за реализиране на правна отговорност. Законът допуска
засягане на правата на жалбоподателя с оглед постигане на целта, регламентирана
в чл. 1, ал. 2, както и в чл. 171 от ЗДвП - опазването на живота и здравето на
участниците в движението по пътищата, както и преустановяването на
административните нарушения. Достатъчна предпоставка за издаване на заповедта е
наличието на съставен АУАН за нарушение от изброените в разпоредбата на чл.
171, т. 2а от ЗДвП, защото мярката има превантивен характер.
В случая обаче административният акт
е издаден без да са изяснени относими към налагането на мярката обстоятелства,
вкл. дали представеното от М. К. СУМПС, издадено във Великобритания, е
невалидно на територията на България, налице ли е издавано преди това на същото
лице българско СУМПС, отнемано ли е такова, ако да - на какво основание и
евентуално за какъв срок въпросното лице е лишено от право да управлява МПС.
Разпоредбата на чл. 35 от АПК задължава административния орган да издаде съответния
ИАА, след като изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая и обсъди
обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако
такива са дадени, съответно направени. В този смисъл, преобладаващата част от
фактите и обстоятелствата, имащи значение за издаването на оспорената заповед,
вкл. такива посочени в нея, не са изяснени, а за наличието на основанието за
налагането на ПАМ административният орган не е събрал съответните
доказателства. Съобразно това, съдът счита, че от адм. орган е допуснато
нарушение на административно-производствените правила, като не са спазени
изискванията на чл. 35 и чл. 36, ал. 1 от АПК. Въпросното нарушение е
съществено, доколкото недопускането му е могло да повлияе върху съдържанието на
акта и да доведе издателя му до изводи, различни от формираните.
Настоящият
състав намира, че обжалваният административен акт е издаден и в противоречие с
материалноправните разпоредби на закона.
С оспорената заповед на основание
чл. 171, т. 2а, буква "а" от ЗДвП, на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка "прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца", както и отнемане на СРМПС № ***и 2 бр.
регистрационни табели. Оспореният акт е издаден въз основа на АУАН №
789559/15.07.2021 г. Съгласно чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, с цел
осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство, без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен
или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно -
процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е
управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6
месеца до една година. От съдържанието на обжалваната заповед се установява, че
административният орган е приел, че жалбоподателят е допуснал управление на
собственото му МПС от неправоспособен водач, тъй като представеното от М. К.
свидетелство, издадено от Обединеното Кралство, е невалидно за територията на
Република България. Съдът намира, че в случая не са налице основанията за
налагане на ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. "а" от ЗДвП, приложима по
отношение на собственик, който управлява моторно превозно средство. Въпреки, че
няма спор относно собствеността на посоченото в заповедта МПС, не е безспорно
установена другата, необходима за прилагането й предпоставка – собственикът да
е предоставил за управление моторно превозно средство на лице, което е
неправоспособен водач. Съгласно чл. 161, т. 5 от ЗДвП свидетелство за
управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на
територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато
последното е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга
държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство,
или от Конфедерация Швейцария. Безспорно и общоизвестно е обстоятелството, че
към датата на издаване на оспорения административен акт Великобритания не е
държава – членка на Европейския съюз /считано от 01.02.2020 г./. Великобритания
обаче е страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство.
Съгласно разпоредбата на чл. 161 от ЗДвП, свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на
Република България за категорията, за която е издадено, в следните случаи: 1.
държавата, в която е издадено, е договаряща страна по Конвенцията за движението
по пътищата и свидетелството отговаря на изискванията на приложение № 6 към
конвенцията; 2. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
Споразумението между страните по Северноатлантическия договор относно статута
на техните въоръжени сили при условията на чл. IV, буква "а" от него;
3. свидетелството е придружено от легализиран превод на български език; 4.
свидетелството е международно и отговаря на изискванията на приложение № 7 към
Конвенцията за движението по пътищата и 5. свидетелството е издадено от държава
- членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария. От
така цитираната разпоредба следва, че свидетелство за управление на МПС,
издадено от Великобритания, която е държава-страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, попада в хипотезата на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, т. е. към момента на проверката М. К. е притежавал валидно свидетелство
за управление. С други думи - издаденото от тази държава свидетелство за
управление на МПС е валидно на територията на Република България за
категориите, за които е издадено. Видно от приетото по делото като неоспорено
от страните копие от свидетелство за управление на МПС, издадено във Великобритания,
лицето М. К., на когото жалбоподателят е предоставил за управление собствения
си автомобил, притежава право да управлява МПС категория "В", какъвто
е процесният автомобил, към датата на проверката. Свидетелството е валидно до
21.05.2024г.Отделно от това нито в хода на настоящото производство, нито в
приобщената като доказателство по делото административна преписка по издаване
на оспорената заповед, се съдържат други данни и доказателства, от които да се
направи заключение, че М.К. е бил неправоспособен водач към момента на
проверката - например справка за нарушител/водач, от която се установява, че
водачът е притежавал българско СУМПС, което е невалидно или му е отнето по
съответния ред за контролни точки и т. н. Изложените фактически обстоятелства в
заповедта очертават и изчерпват предмета на главното доказване, свързан с
материалната му законосъобразност, като тежестта на доказване е за
административния орган съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК. Административният орган
не е установил и доказал по безспорен начин материалноправната предпоставка за
налагане на процесната принудителната административна мярка по чл. 171, т. 2а,
буква "а" от ЗДвП – жалбоподателят да е предоставил за управление
собственото си МПС на неправоспособен водач.
Предвид изложеното, оспорената
заповед следва да се отмени, като незаконосъобразна, с произтичащите от това
правни последици по отмяна на наложената с нея принудителна административна
мярка - прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № РВ2356РС, за срок от 6
месеца, както и отнемане на свидетелството за регистрация на МПС № ***и на 2
бр. регистрационни табели.
При този изход на делото на
жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи
общо на 510, 00 лв., от които 10, 00 лв. – внесена държавна такса и 500, 00 лв.
– договорено и изплатено адвокатско възнаграждение, платими от бюджета на
ответника. Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското
възнаграждение е неоснователно. Доказаният по делото размер на заплатеното
адвокатско възнаграждение е в предвидения минимум по чл. 8, ал. 3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното Съдът,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.И.К., ЕГН **********,
с адрес: *** Заповед № 21-0239-000176/15.07.2021 г. на началник на Районно
управление- Асеновград при Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи - Пловдив, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.
171, т. 2а, б. „А“ от Закона за движение по пътищата - прекратяване на регистрацията на лек
автомобил Форд Фокус с рег. № *** за срок от 6 месеца и са отнети
свидетелството за регистрация на МПС № ***и на 2 бр. регистрационни табели.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Пловдив
да заплати на М.И.К., ЕГН **********, направените по делото разноски в размер
510, 00 /петстотин и десет/ лева.
Решението е окончателно на основание
чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :/п/