РЕШЕНИЕ
град Ловеч, 12.10.2020 година
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на петнадесети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА
МИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като изслуша докладваното от съдия
МИТЕВА въззивно гражданско дело № 368 по описа за 2020 година, за да се
произнесе, съобрази:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постановено е съдебно решение № 30/ 23.01.2020 година, по гр.дело № 1809/
2018 година по описа на РС – Ловеч, с което е изнесен на публична продан на основание чл. 348 от ГПК, допуснатия до делба имот, а именно: СГРАДА с идентификатор
43952.507.693.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч,
одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на сградата: гр.Ловеч, общ.Ловеч, област Ловеч, ул*****,
разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.693, със застроена площ
на сградата от 72 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна с пазарна оценка 26 430 лева. С решението е признато за установено по отношение на съделителя Г.К.И., ЕГН **********,***6, че съделителката Б.В.Г.,
ЕГН **********,***, е направила необходими разноски за ремонт на покрива на
допуснатия до делба имот на обща стойност 7 235.00 лева, като в имота са
извършени следните ремонтни дейности: Демонтаж на стар покрив – 120 кв.м.,
Доставка и монтаж на дървена конструкция, монтаж на керемиди – 120 кв.м.,
Полагане на улама – 2 л.м., Обшивки на комин /среден/ - 2 броя, Доставка на
керемиди – 350 броя и подмяна на покривни греди. И. е осъден да й заплати припадащата му се част от стойността на
направените от съделителката Б.В.Г. необходими разноски, а именно сума в размер
на 2 412.00 лева, съответстваща на
дела му от 1/3 ид.част от имота. Присъдени са и следващите се такси и разноски.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 3054/ 12.03.2020г. (клеймо 11.03.2020 г.) от Г.К.И., ЕГН **********,***6, против решение № 30/ 23.01.2020 година по гр.д
№ 1809/ 2018 година по описа на РС – Ловеч. Посочва, че не е доволен от
решението в частта относно претендираните от Б.В.Г. разноски, необходими за
ремонт на покрива на процесния имот, представляващ жилищна сграда от 72 кв. м.
Недоволен и в частта на решението, с което имотът е изнесен на публична продан,
тъй като никой от съделителите не е изразил съгласие за възлагане на същия. По
отношение претенциите за сметки посочва, че ремонта е извършен на база писмен
договор от 06.07.2015 година, когато техния наследодател е бил жив. Поради затруднение
и лични причини не е участвал в делото за делба, но съдът не е изяснил откъде
са тези 7 235 лева за ремонта, твърди, че същите са на общия наследодател.
Посочва, че непълнота на решението е и липсата на осъждане за сумите и от К.М.В..
Относно останалите присъдени разноски не претендира. Макар и непрецизно
формулирани са направени доказателствени искания. В този смисъл моли да бъде
постановен въззивен акт.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор вх. № 6064/
03.07.2020 г. (клеймо 01.07.2020 година) от Б.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебен адрес:***, пл. *****. Оспорва въззивната жалба и моли да бъде
отхвърлена като неоснователна и недоказана, като решението на
първоинстанционния съд бъде потвърдена като правилно и законосъобразно.
Изтъква, че от 2011 година наследодателят им е бил настанен в ДПБ – Ловеч и
жилището му в проължителен период от време е било неподдържано. Твърди, че всички
ремонти са извършени от доверителката й със свои средства уе заплатила
дължимото възнаграждение, материали, необходими за извършване на ремонтните
дейности. Развива подробни съобаржения за дължимост на сумата. Счита, че дали
наследодателят е бил жив е без значение за делото, като направените
доказателствени искания са преклудирани. В този смисъл моли да бъде постановен
въззивния акт и присъдени разноските.
В съдебно заседание въззивника се явява лично.
Поддържа въззивната жалба по развитите в нея съображения и моли за бъде уважена.
В този смисъл моли да бъде постановено въззивното решение. Възразява по
исканите разноски на другата страна.
Въззиваемите се не се явяват, представляват се от
адвокат С.Л., която оспорва въззивната жалба и поддържа отговора и изложените в
него съображения. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
От събраните по
делото доказателства, приложени към гражданско дело № 1809/ 2020 година по
описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени
поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност, съдът приема за установено
следното:
Атакуваният съдебен акт е съобщен на жалбоподателя на 05.03.2020
година, а въззивната жалба е подадена на 12.03.2020 година (п.к. 11.03.2020 г.),
следователно е спазен законоустановения срок по чл. 259 от ГПК и настоящото
въззивно производство е допустимо.
Решение №
30/ 23.01.2020 година, по гр.дело № 1809/ 2018 година по описа на РС – Ловеч, е постановено във втора фаза на делбата и е
обжалвано в частта, с която е уважено направеното по реда на чл. 346 от ГПК от Б.В.Г.,
искане по сметки в размер на 2 412 лева и Г.К.И. е осъден да заплати
исковата сума. Същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност,
допустимо е в обжалвана част – чл. 269 от ГПК, поради което спорът предмет на
въззивното производство следва да бъде разгледан по същество.
Решението, предмет на въззивната
жалба е постановено във втора фаза на делбата след влизане в сила на решение № 2/
03.01.2019 г, постановено по гр.д.№ 1809/2018 г. по описа на Ловешки РС, с което съдът е допуснал да се извърши съдебна делба между Б.В.Г.,
ЕГН **********, с пост.адрес: ***, К.М.В., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и Г.К.И.,
с ЕГН **********, с пост.адрес: ***6 на останалия в наследство от покойния им
наследодател Г.Б.В., поч. на 13.09.2017
г. недвижим имот, находящ се в землището на гр.Ловеч, а именно: СГРАДА с идентификатор
43952.507.693.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Ловеч,
одобрени със Заповед № РД-18-10/17.04.2007 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на сградата: гр.Ловеч, общ.Ловеч, област Ловеч, ул*****,
разположена в поземлен имот с идентификатор 43952.507.693, със застроена площ
на сградата от 72 кв.м, брой етажи: 1, предназначение: жилищна сграда –
еднофамилна, при следните квоти: за Б.В.Г.
– 1/3 идеална част;
за К.М.В. – 1/3 идеална част и за Г.К.И. -1/3 идеална част. Решението,
с което е допусната делбата, определен е обемът на делбената маса и правата на
съделителите, е влязло в законна сила на 02.04.2019 г.
В първото по
делото съдебно заседание след допускане на делбата Б.В.Г. е предявила претенция по сметки по чл.
12, ал.2 от ЗН вр.
чл. 346 от
ГПК против Г.К.И. за заплащане на припадащата му се съобразно квотите в съсобствеността сума за
извършените от Г. в периода 06.07.2015 година – 15.07.2015 година строително-ремонтни работи в процесния имот за подмяна на покрива на сградата,
подробно описани по вид и стойност.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключението по
съдебно-техническата експертиза се установява, че на 06.07.2015 година между Б.Г.
и ЕТ“*****“ – Б.С.– град Летница е сключен договор за СМР, касаещи покрива на
съсобствената наследствена сграда. В договора са описани конкретните СМР - та и уговорените цени, а именно: Демонтаж на
стар покрив – 120 кв.м.на ед.цена 3,5 лева/кв.м. или общо 420 лева; Доставка и
монтаж на дървена конструкция, монтаж на керемиди – 120 кв.м. с ед.цена 41
лева/кв.м. на обща стойност 4920 лева; Полагане на улама – 2 л.м.на ед.цена 8
лв/л.м. или общо в размер на 160 лева; Обшивки на комин /среден/ - 2 броя на
ед.цена 70 лева или общо в размер 140 лева; Доставка на керемиди – 350 броя на
ед.цена от 0,6 лева за брой или общо на стойност 210 лева; Допълнителни
непредвидени разходи 10% – 585 лева. С протокол за приемане на СМР – та от
15.07.2015 година работата е приета от възложителката, издадена е и фактура от
28.08.2015 година на стойност 6 435 лева. Приложен е РКО №3/ 06.07.2015
година на стойност 800 лева за ремонт на покрива. От свидетелските показания Б.С.,
извършил ремонта се установява, че при огледа на покрива, установили, че
липсвало част от него, в помещенията имало вода до глезените, били изгнили
носещи греди и се наложило да се подмени целия покрив, не ставало за частичен
ремонт. Посочва, че всичко било свалено до ниво зидове и го изградили наново.
Впоследствие се наложило са се монтира гредоред на самите помещения, за да може
да се изгради таван, тези греди допълнително закупени и възложени извън
договора. Всички разходи били заплащани от Б. в брой, а което издали фактура,
само за последните материали издали друг документ.
Ремонтните
дейности били извършени в рамките на десет дни през м.юли 2015 г. и са
продължили 10 дни, в периода от 06.07.2015 г. до 15.07.2015 г., като общата им
стойност съгласно приложените писмени доказателства възлиза на 7 235.00
лв.
По
делото е изслушано и заключение на съдебно-техническа експертиза, в което
експертът е посочил, че имотът е в лошо състояние, увредени подови, стенни и
таванни покрития. Изгладен е нов покрив – покривна конструкция, цигли, дървен
гредоред над етажа. В кухнята има увредена подова конструкция, дограмите са в
лошо състояние. Определена е пазарната цена на имота, стойността на ремонта и
увеличената стойност на имота вследствие извършения ремонт на тавана.
От
представеното удостоверение за наследници се установява, че наследодателят на
страните е починал на 13.09.2017 година, в този смисъл ремонта е извършен
приживе на наследодателя.
Претендираните
разноски, могат да бъдат разграничени като необходими - за запазване на имота,
полезни, водещи до увеличаване на неговата стойност - подобрения, вещи, които
могат да бъдат отделени от имота, без съществено повреждане и не подлежат на
заплащане, както и луксозни разноски - за
удоволствие и задоволяване на вкусове и нужди на претендента, които не са били
необходими за запазването на имота и които се заплащат само ако има съгласие за
извършването им от всички съсобственици. В конкретния случай от събраните по
делото гласни доказателства и заключението на съдебно-техническата експертиза се
установява, че имотът е бил в много лошо състояние, част от покрива е липсвал,
което довело да повреждане на таваните на стаите, стените, дори и пода. В този
смисъл извършените СМР-та са били необходими за запазване на съсобственото
имущество.
По делото не са направени твърдения
и липсват данни съделителят Г.К.И. да е знаел и да е искано съгласието за
извършването на строителните работи, което в конкретния случай е ирелевантно,
предвид характера на строително монтажните дейности, които са били необходими
за запазване на имота - необходими разноски. При извършване на необходими
разноски за поддържането и съхраняването на общата вещ, не се изисква
съгласието на останалите съсобственици. Претендиращият ги следва да докаже
само, че направени за предотвратяване разваляне, респ. разрушаване на вещта, а
останалите съсобственици дължат възстановяването на всички разходи, съобразно
припадащата им се част.
В хода на
първоинстанционното производство – втора фаза, въззивникът не се е явил и не е
правил възражения, че средствата, използвани за ремонта са на наследодателя.
Такива твърдения е направил едва във въззивната инстанция, като предвид
разпоредбата на чл. 266 от ГПК са преклудирани.
В случая
доказателствата за размера на сторените разноски са
установяват, че същите са на стойност 7 235 лева. От заключението се
установява, че твърдяните ремонтни дейности действително са извършени.
Следователно всеки един от съсобствениците следва да поеме своя дял. В случая
претеницията е насочена само към Г.К.И., поради което той следва да възстанови
на ищцата направените разноски до размера, съответстващ на неговия дял (1/3 от
7 235) или сума в размер на 2 412 лева.
При тези съображения решението на
първоинстанционния съд в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
При този изход на процеса
разноски от въззивникът следва да бъде осъден да заплати направените от
въззиваемата Б.Г. в размер на 330 лева, който е в рамките на размера по чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1/
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложените мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30/ 23.01.2020 година, по гр.дело № 1809/
2018 година по описа на РС – Ловеч в обжалвана част, с която е уважено
направеното по реда на чл. 346 от ГПК от Б.В.Г., искане по сметки в размер на
2 412 лева и Г.К.И. е осъден да заплати исковата сума.
ОСЪЖДА Г.К.И., ЕГН **********,***6, на
основание чл. 78 от ГПК да заплати на Б.В.Г., ЕГН **********, с адрес: ***,
съдебно-деловодни разноски в размер на 330 (триста и тридесет) лева.
В
останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението
е окончателно – чл. 280 ал. 2, т.1, изр.1 от ГПК..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.