№ 151
гр. Монтана, 22.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА
при участието на секретаря БОРИСЛАВА В. КУЗМАНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕОНОРА ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20241630102013 по описа за 2024 година
Производството е по иск с правно основание чл.439 ГПК.
Ищецът А. Е. А. твърди в исковата си молба, че е собственик на апартамент в жк
*******, придобит чрез покупко – продажба през 2005 година. Електрозахранването в
имота е прекъснато поради задължения към електроснабдителното дружество. Узнал, че
по ч.гр.д. 768/2016 година на РС Монтана е издадена заповед за изпълнение в полза на
ответното дружество и ИЛ за сумата от *****ева главница, дължима ведно със
законната лихва, считано от завеждане на делото в съда до окончателното изплащане на
вземането и 222.14 лева лихва за забава за периода 25.03.2014 до 14.04.2016 година. По
този изпълнителен лист било образувано изп.д.838 по описа на ЧСИ ******, прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Последното изп.действие е на 03.12.2018 година. След
уточнения на исковата молба и частично прекратяване на производството твърди, че
вземането на ответника е погА.о по давност, поради което предявява настоящия иск и
моли съда, да постанови решение, с което признае за установено в отношенията между
страните, че не дължи посочените суми, за които е издаден ИЛ по ч.гр.д. 768/2016 година.
Претендира и сторените в производството разноски.
В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответникът ****** взема становище за
неоснователност на предявения иск. На първо място сочи некоректното поведение на
ищеца и отказа му и до настоящия момент да сключи договор с дружеството, макар сам
да заявява, че е собственик на имота, тъй като и към момента партидата за ползване на
електроенергия е на името на неговия баща. Твърди, че и след периода, за който е налице
изпълнително основание, са налице задължения на ищеца, които не са погА.и по давност.
1
Отделно от това съдът не може да отрече наличието на вземане, а само
невъзможността същото да бъде принудително събрано. Моли съда, да постанови
решение, с което отхвърли предявения иск и присъди на дружеството разноските в
производството.
От събраните в хода на производството доказателства, се установи следното:
На 21.04.2016 година в полза на ****** АД (сега ****** ЕАД) е издаден изпълнителен
лист срещу ищеца за заплащане на сумата от 2 409.44 лева главница, дължими ведно със
законната лихва от завеждане на заповедното производство до окончателното изплащане
и 222.14 лева лихва за забава за периода 25.03.2014 до 14.04.2016 година.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е било образувано изпълнително дело
838/2016 година по описа на ЧСИ ******, прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК на
24.09.2021 година. Последното изпълнително действие е запор на сметки на длъжника в
Алианц Банк България на 03.12.2018 година, според представеното копие на
изпълнителното производство. Вземането не е събрано, други изпълнителни действия не са
поискани и изпълнителното производство е прекратено.
При така установените факти, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл.439 ГПК, длъжникът може да оспори чрез иск
изпълнението, като искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили
след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. В случая ищецът се позовава на новонастъпил факт след
влизане в сила на заповедта за изпълнение - изтекла погасителна давност, поради което
предявеният иск по чл.439 ГПК е допустим.
Съгласно даденото в ППВС 3/18.11.1980 година тълкуване, образуването на
изпълнително производство прекъсва давността, а докато трае изпълнителното
производство давност не тече.
С ТР 2/26.06.2015 година бе дадено друго задължително указание - с всяко действие
по принудително събиране в рамките на изпълнителното производство давността се
прекъсва, като от момента на същото започва да тече нова давност. В т.10 на
посоченото ТР изрично е разяснено, че прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ : насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до
постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица.
Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително
дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогА.ия остатък
от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
2
разпределение и др. Даден е и изричен отговор, че нова погасителна давност за вземането,
когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение
на две години и изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8
ГПК, започва да тече от датата, на която е поискано или предприето последното валидно
изпълнително действие.
С ТР 3 от 28.03.2023 година на ВКС е разяснено, че погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани
до приемането на ТР 2/2015 година или до 26.06.2015 година.
Според разпоредбата на чл.433, ал.1, т.8 ГПК, в сила от 01.03.2008 година,
изпълнителното производство се прекратява по силата на закона, когато в продължение
на две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. Съдебната
практика приема, че постановлението на съдебния изпълнител само обективира факта на
прекратяване.
От изложеното се налага извод, че петгодишният давностен срок по чл.117, във
връзка с чл.110 ЗЗД по отношение на задължението на ищеца към ответника по силата на
изпълнителен лист от 24.09.2016 година е започнал да тече от датата на последното
изпълнително действие по изп.д.838/2016 година. Или давността за погасяване правото на
принудително събиране на вземането е започнала да тече от 03.12.2018 година.
Следователно възможността на взискателя да търси вземането си би се погасила по
давност на 03.12.2023 година. Към този срок обаче, следва да бъдат прибавени още два
месеца и седем дни съгласно чл.3, т.2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение и последиците, обявено с решение на НС от 13.03.2020 година. С
решение от 03.04.2020 година извънредното положение е удължено до 13.05.2020 година.
Съгласно §13 от ПЗР на Закона за здравето (ДВ, бр.44 от 13.05.2020 година) сроковете,
спрели да текат по силата на ЗМДВИП продължават да текат от изтичане на 7 дни от
обнародване на този закон. Или давността в случая изтича на 10.02.2024 година.
С оглед горното, предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца направените в
производството разноски за внесена ДТ в размер на 109.77 лева. Ищецът претендира
присъждане и на направените от него за адвокатско възнаграждение разноски в размер на
1360.00 лева. С отговора на исковата молба ответното дружество е направило
възражение за прекомерност на възнаграждението, което съдът приема за основателно.
Спазвайки правилата за разумност, пропорционалност и справедливост и като отчита
фактическата и правна сложност на спора, съдът приема, че направените разноски за
адвокатско възнаграждение следва да бъдат уважени до размер на 860.00 лева.
По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на ****** ЕАД, ЕИК *********, че ищецът
3
А. Е. А. с ЕГН ********** от град ****** не дължи сумата от *****ева главница,
дължима ведно със законната лихва, считано от 20.04.2016г до окончателното изплащане
на вземането и 222.14 лева лихва за забава за периода 25.03.2014 до 14.04.2016 година, за
която е издаден ИЛ по ч.гр.д. 768 по описа на РС Монтана за 2016 година и е образувано
изп.д.838 по описа на ЧСИ ****** за 2016 година поради настъпила погасителна давност.
ОСЪЖДА ****** ЕАД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на А. Е. А. с ЕГН **********
от град ****** сумата 109.77 лева, направени в производството разноски за заплащане на
дължима ДТ и 860.00 лева за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Монтана в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
4