РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. гр. Хасково, 05.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Гроздан Б. Грозев.
при участието на секретаря Павлина Ст. Николова
като разгледа докладваното от Гроздан Б. Г. Административно наказателно
дело № 20225640200260 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано е Наказателно постановление № 1970-314 от 25.01.2021г., на Директор
на ОД МВР-Хасково, с което на ЮС. ИЛ. Й. с ЕГН: ********** от гр.Хасково е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 300 лв. на осн.чл. 209а, ал. 1 от ЗЗдр.
В жалбата, подадена от ЮС. ИЛ. Й., се изнасят твърдения, че издаденото
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно и е издадено при допуснати
съществени процесуални нарушения. Не било ясно дали нарушението е извършено в
търговски обект или на открито. Във връзка с горното се иска отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и
поддържа жалбата на изнесените в нея основания.
Административнонаказващият орган ОД на МВР - Хасково в съдебно заседание не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното: На 14.01.2021г. свидетелите Д. Д. Гр. и Ст. Д. Г. и двамата
служители в РУ МВР-Хасково, били на работа. Около 16.45 при обход на района в който
били, забелязали на ул.“Ястреб“, в хранителен магазин , лице без поставена на лицето
защитна маска. Извършили проверка и установили, че това е жалбоподателя ЮС. ИЛ. Й..
Проверяващите приели, че жалбоподателят е извършил нарушение, а именно, че на
14.01.2021г. около 16:45 часа, в гр.Хасково на ул."Ястреб" до магазин „Емин",
горепосоченото лице не е поставило защитна маска за лице за еднократна или многократна
1
употреба, или друго средство покриващо носа и устата в търговски обект на закрито, като
не е изпълнило задълженията си по т.7 от Заповед РД-01-675 от 25.11.2020г. на Министъра
на здравеопазването издадена във връзка с чл.63 ал.1 от Закона на здравето. Това нарушение
е квалифицирано по чл. 209а ал.1 от Закона за здравето. Акта бил предявен на
жалбоподателя, и той подписал същия, като му бил връчен екземпляр от акта. Не са
вписани възражения по констатациите от акта.
На база акта е издадено и атакуваното НП като е приета същата фактическа
обстановка и правна квалификация.
Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от показанията на
свидетелите Д. Д. Гр. и Ст. Д. Г., кредитирани изцяло като достоверни, логични и
кореспондиращи помежду си и с писмените доказателства по делото. При анализа на
гласните доказателства съдът възприе изцяло показанията на свидетелите по акта, които са
очевидци, извършили проверката и установили жалбоподателя на закрито обществено
място, без поставена защитна маска за лице или друго средство, покриващо носа и устата.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от
надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Затова следва да бъде
разгледана по същество.
На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено
нарушение по чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ и Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за въвеждане на
противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за хигиена и
дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. на министъра на
здравеопазването.
Посочената разпоредба чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ, в редакцията към датата на деянието
предвижда, че който наруши или не изпълни въведени с акт на министъра на
здравеопазването или директор на регионална здравна инспекция противоепидемични
мерки по чл. 63, ал. 1 или 2, освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба
от 300 до 1 000 лв., а при повторно нарушение от 1 000 до 2 000 лв.
Видно от чл. 63, ал. 1 от ЗЗ, действащ също към процесната дата, там е предвидено
при възникване на извънредна епидемична обстановка министърът на здравеопазването да
въвежда противоепидемични мерки на територията на страната или на отделен регион.
С издадена на основание чл. 63 от ЗЗдравето Заповед № РД-01-675/25.11.2020г. за
въвеждане на противоепидемични мерки на територията на Република България - правила за
хигиена и дезинфекция, мерки при работа с клиенти, носене на маски и др. на министъра на
здравеопазването са били въведени противоепидемични мерки на територията на Р.
България считано от 27.11.2020 г. до 31.01.2021 г.
В т.7 от заповедта е записано, че - 7. Всички лица, когато се намират в закрити
обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни
2
заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве,
административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп
гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви,
манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа, шал, шлем и др.), които се използват съгласно препоръките в приложение № 3.
В т.8. Всички лица, когато се намират на открити обществени места, на които има
струпване на хора и невъзможност за спазване на физическа дистанция от 1,5 м., са длъжни
да имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго
средство, покриващо носа и устата (в т.ч. кърпа, шал, шлем и др.), които се използват
съгласно препоръките в приложение № 3.
Освен това в т.10 е дадено определението за „обществени“ са местата – По
смисъла на т. 7 и 8 „обществени“ са местата, които са достъпни за гражданите и/или са
предназначени за обществено ползване.
Според съда при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения които водят до отмяната на НП. Видно и от двата акта при
описанието на нарушението е на лице противоречие в текстовото описание, като се твърди
от една страна, че нарушението е станало до магазина, а същевременно се твърди, че това е
станало в търговският обект на закрито обществено место. Последното е от изключително
значение за преценка на това дали е извършено или не нарушение от жалбоподателя. Това е
така защото видно от горната заповед, тя третира по различен начин носенето на маски на
открити и съответно закрити обществени места. Така както обаче на практика са описани
две места на извършване на нарушението едното в магазина , а другото до него, няма как
жалбоподателя да разбере в какво е обвинен, какво нарушение е извършил и съответно да се
защити.
Нещо повече в случая е налице разминаване в даденото текстово описание на
нарушението и записаната като нарушена т.7 от Заповед РД-01-675 от 25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването. В АУАН и НП се говори, че лицето е било до магазина, а
правната квалификация е за нарушение извършено в закрито обществено место – търговски
обект.
Всичко това води до невъзможност да се прецени какво точно нарушение е вменено
на жалбоподателя, а от там и той да има възможност за адекватна защита. Това е абсолютно
процесуално нарушение, което води до отмяната на атакуваното НП.
На следващо место липсва изпълнение на задължението на наказващия орган да
представи доказателства за оправомощаване на св. Д.Г. за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения по Закона за здравето, наказуеми по чл. 290а,
ал. 1 от същия закон, както се изисква с нормата на чл. 290а, ал. 3 от ЗЗдр. В тази връзка,
следва да се има предвид, че ако правомощията за наказващите органи произтичат по силата
на закона съобразно предвиденото в чл. 290а, ал. 4 от ЗЗдр, то материалната компетентност
3
за актосъставителите произтича пряко от закона само по отношение на държавните здравни
инспектори, като за останалите длъжностни лица, определени от директора на регионалната
здравна инспекция, за длъжностните лица, определени от директорите на областните
дирекции на Министерството на вътрешните работи, респ. за длъжностните лица,
определени от кметовете на общини е необходимо да има изричен акт за тяхното определяне
и оправомощаване. Нещо, което в случая не е установено по отношение на актосъствителя
Д.Г., за да се прецени дали същият има качеството не просто на длъжностно лице от състава
на МВР, но и на такова, определено, съответно овластено за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения по чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, като в
тежест на наказващия орган е да удостовери тази група факти, свързана с надлежната
материална компетентност. По делото не е представена надлежна заповед с която
актосъставителят да е упълномощен. Инача с оглед изложеното Нп е издадено от надлежен
орган в кръга на компетентността му.
Според въведените в АУАН и НП фактически твърдения, жалбоподателят е
санкциониран за нарушение на т.7 от Заповед РД-01-675 от 25.11.2020г. на Министъра на
здравеопазването, издадена във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето. Тоест,
отговорността на жалбоподателя, според твърденията е ангажирана за неизпълнение или
нарушаване на въведени противоепидемични мерки със заповед на министъра на
здравеопазването по чл. 63, ал. 1 от Закона за здравето, която правна норма касае обаче
основанието за обявяване на противоепидемична обстановка в страната, а не отделни мерки
в тази връзка. Освен това, наред с това, че не е налице в какво точно фактически се изразява
действието на лицето, за да се приеме, че е налице въобще описано някакво съставомерно
поведение, то липсва надлежна негова правна квалификация, съобразно изискванията на
фактическия състав на посочената правна норма от специалния закон – Закона за здравето,
което е нарушение по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, респ. по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. Изискването
по този текст от закона се отнася до задължението на контролните органи и конкретно на
актосъставителя за посочване на законните разпоредби, но не какви да е норми на закона, а
нарушените. В този смисъл, правилната правна квалификация на деянието е единствено и
само възможна и следва да е релативна на словесното описание на деянието. Нещо, което в
случая не е изпълнено с посочване като нарушени противоепидемични мерки чл. 63, ал. 1 от
ЗЗдр., каквито цитираната норма не предвижда, а съвсем отделно заповедта на министъра на
здравеопазването е цитирана непълно и неясно.
Разпоредбата на чл. 209а, ал. 1 от Закона за здравето, под която е подведено и
квалифицирано деянието в АУАН действително съдържа в диспозицията си състав на
нарушение, но същата е бланкетна и следва при даване на релевантната правна
квалификация да бъде направено необходимото препращане или привръзка с друга
разпоредба (от нормативен или подзаконов нормативен акт), съдържаща описание на
мерките. В случая наказващият орган е посочил, че нарушението е по т.7 от Заповед РД-01-
675 от 25.11.2020г. на Министъра на здравеопазването, но нито в АУАН, нито в НП се сочи
4
чл. 63, ал. 4 ЗЗ, според който при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1
министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки
по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за
отделна област, а се цитира единствено чл. 63, ал. 1 ЗЗдр, който текст, както вече бе
посочено, предвижда кога се обявява извънредна епидемична обстановка и сам по себе си
няма как да представлява нарушена норма. Именно като такава нарушена норма е посочена
обаче в обжалваното НП. Необходимо е както вече бе посочено и по-горе, между словесното
описание на нарушението и неговата правна квалификация, неизпълнението на което води
до отмяната на НП
По същество съдът намира, че по делото се доказа, че жалбоподателят е бил заварен
без маска в магазина, описан в НП. Видно от разпита на свидетелите Д. Д. Гр. и Ст. Д. Г.,
които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви. В случая съдът на кредитира
показанията на бащата на жалбоподателя а именно св. И. Й. И., като намира същите за
дадени в подкрепа на защитната теза на жалбоподателя. тоест съдът намира, че
жалбоподателят е бил в търговският обект без поставена предпазна маска, но с оглед вече
изнесеното по-горе НП следва да се отмени като незаконосъобразно.
Иначе с оглед приложената санкционна норма на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр. , правилно е
определоно наказанието и размера на същото.
Мотивиран така съдът ,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1970-314 от 25.01.2021г., на Директор на
ОД МВР-Хасково.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Хасково, в
14-дневен срок от съобщаването на страните.
/п/ не се чете.
Съдия при Районен съд – Хасково: ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!
СЕКРЕТАР: /П.Н../
5