РЕШЕНИЕ
№ 89
гр. Бургас, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:АСЕН Т. РАДЕВ
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от АСЕН Т. РАДЕВ Гражданско дело №
20222120102039 по описа за 2022 година
Делото е образувано по исковата молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД –
гр.Бургас против Д. М. ОК, за осъждането й да заплати на ищцовото дружество сумата от
55.01 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена, отведена и
пречистена вода в периода от 11.07.2017 год. до 20.09.2018 год., ведно с мораторна лихва в
размер на 15.28 лв., начислена за периода от 30.06.2019 год. до 29.03.2022 год. и законната
лихва, начиная от 30.03.2022 год. до окончателното плащане.
Така предявени, исковете са с правно основание в чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
В съдебно заседание се поддържат от процесуалния представител на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, който ангажира доказателства и претендира
деловодните разноски.
Особеният представител на ответницата поддържа становище за
неоснователност на исковете.
Бургаският районен съд, въз основа на събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Ответницата е собственик на водоснабдения имот - апартамент № *, находящ се
в *, собствеността по отношение на който е придобила на 26.04.2013 год., посредством
покупко-продажба, извършена във формата на нот. акт № */2013 год. на нотариус с рег. №
491 на НК.
1
Съгласно заключението на вещото лице по съдебно – техническата експертиза,
работило по данни, предоставени от ищцовото дружество, водоснабденият имот е отчитан
по партида с аб. № * и за същия в исковия период е начислено количество „от
разпределение“, което е съпоставено с издадената от ищцовото дружество фактура на
стойност 55.01 лв.
Представено е извлечение от карнета за отчет с мобилно устройство, в който
показанията за периода са от „видян“ отчет, т.е. реално отчетен. За същия период е
начислено и количество от 21.44 куб.м. „от разпределение“, чиято стойност е предмет на
настоящото дело.
На съда за известни решенията на ДКЕВР за утвърждаване цената на
предоставяните от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД услуги, както и действащите
Общи условия за предоставяне на ВиК услуги, обнародвани и одобрени от ДКЕВР.
При така обсъдените доказателства, Бургаският районен съд намира исковете за
неоснователни.
Между страните е било налице валидно облигационно правоотношение,
възникнало по силата на изрично предвиждане в нормативен акт - Наредба № 4/14.09.2004
год., доколкото е установено, че ответницата е била собственик на водоснабден имот, а
оттам - страна по договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги на
територията на съответния оператор.
Но понеже се претендира стойността на количеството вода, възлизаща на 21.44
куб.м., което не отчетено от водомера на ответницата, а е „от разпределение“, то очевидно
не е било потребено от нея. Затова и неговото начисляване се подчинява на строга
регламентация и наличие на особени предпоставки, установените с глава VI от Наредба № 4
/ 2004 год. Като се изключи многозначителното изявление в писменото заключение на
вещото лице, отговарящо на въпрос № 5, което е очевидно необосновано (предвид липсата
на подобна аргументация в констативно-съобразителната част) и направено вероятно с цел
да обслужи ищцовата теза, липсват доказателства за начина, по който е определяно
количеството вода „от разпределение“, вкл. спазвани ли са правилата за начисляването на
такова, наличието на предпоставките, овластяващи оператора да стори това и пр.
Ето защо, предявеният главен иск по чл.79, ал.1 от ЗЗД, а оттам - и акцесорния
по чл.86, ал.1 от ЗЗД, са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на “Водоснабдяване и канализация” ЕАД, с ЕИК *, със седалище и
адрес на управление в *, сграда “Метални панели и конструкции”, представлявано от Г.Т.,
2
предявени против Д. М. ОК, гражданка на Република Ирландия, род. на * год., адрес: *, за
осъждането й, на основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, да заплати на ищцовото
дружество сумата от 55.01 лв. - сбор от стойността на предоставени ВиК услуги - доставена,
отведена и пречистена вода в периода от 11.07.2017 год. до 20.09.2018 год., ведно с
мораторна лихва в размер на 15.28 лв., начислена за периода от 30.06.2019 год. до 29.03.2022
год. и законната лихва, начиная от 30.03.2022 год. до окончателното плащане.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
3