Р Е Ш
Е Н И Е
№ 30.6.2020 г. град Велико Търново
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски районен
съд
VІ-ти граждански състав
на двадесет и трети юни
две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Районен съдия: Георги Георгиев
при секретаря Милена Радкова
като разгледа
гражданско дело № 615 по описа за
Производството е образувано по искова молба
на Д.Н.П. срещу С.Т.П., с която се иска
прекратяване на сключения между страните граждански брак.
Ищцата твърди, че с ответника
са съпрузи и че са във
фактическа раздяла от 16 години, като оттогава последният живее
и работи в Испания, а впоследствие и тя е заминала за чужбина,
където вече се е установила трайно.
В законоустановения срок е постъпил отговор от назначения особен
представител на ответника, който изразява становище, че ако ищцата
докаже твърденията си за дълбокото
и непоправимо разстройство на брачната връзка,
то ще се
налице основанията за нейното прекратяване.
В
съдебно заседание процесуалният представител на ищцата поддържа молбата, като
заявява, че оттегля искането за ползването на семейното жилище.
Особеният
представител на ответника изразява становище, че липсват убедителни доказателства
за отношенията между страните в периода на тяхната фактическа раздяла, но
счита, че ако съдът установи показанията на разпитания по делото свидетел да
попадат в квалификацията дълбоко и непоправимо разстройство на брака, то искът
за развод следва да бъде уважен, още повече, че с подаване на исковата молба
единият от съпрузите е показал, че не желае съществуването на брака.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните доказателства и съобрази разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, като гражданският им
брак е сключен на 20.6.1998 г. в гр. Бяла.
От брака си страните нямат ненавършили пълнолетие деца.
От показанията на св. Христо Кондов – брат на ищцата,
се установява, че страните не живеят заедно от около 16 години, когато
ответникът е заминал в Испания. Според изложеното от свидетеля, в първите
няколко години от заминаването му отношенията между съпрузите са били добри, но
впоследствие същите са се влошили, като от заминаването си ответникът се е
прибирал в страната едва няколко пъти. Твърди, че след завършване на средно
образование от племенницата му, сестра му е заминала при нея в Англия, където
се е установила и където живее понастоящем.
Съобразявайки показанията на разпитания
свидетел, съдът намира предявеният иск за развод
за доказан по основание. От
показанията на свидетеля, както и от твърдения на самата ищца, може да се
направи несъмнен извод, че в отношенията
между съпрузите от
години липсва взаимна
привързаност, че е налице непоправимо разстройство на брачната връзка, която не може
да бъде заздравена
и да се възстанови
нормалното й съдържание. Потвърждение за това състояние е и установената трайна фактическа раздяла, с което е нарушен принципът за съвместно съжителство
между съпрузите. Настъпилата фактическа раздяла и емоционално отчуждение обезсмислят брачната връзка и я правят ненужна, лишена от социалната
й функция, поради което и настоящото фактическо състояние в отношенията им е несъвместимо с целите на брака. По
тези съображения съдът намира, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по смисъла на
чл. 49, ал. 1 СК, като с оглед разпоредбата на чл. 49, ал.
3 СК съдът не следва да се
произнася по въпроса относно вината
за разстройството на брачната връзка.
След прекратяване на брака съпругата ще
запази брачното си фамилно име – П..
Предвид оттегленото искане за предоставяне
ползването на семейното жилище, съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Страните не си дължат издръжка един на друг,
предвид липсата на искания в тази насока.
Съгласно разпоредбата на чл. 329, ал. 1 ГПК
по брачните дела, когато съдът не се произнася по въпроса за вината разноските
остават в тежест на страните така, както са ги направили. Предвид сочената
разпоредба, в полза на ищцата не следва да бъдат присъждани сторените от нея
разноски за адвокатско възнаграждение. В полза на ищцата обаче, следва да се
присъдят разноските за особен представител на ответника, доколкото същите са
сторени с оглед невъзможността ответникът да бъде открит на регистрирания свой
постоянен и настоящ адрес, т.е. поведението на последния, изразяващо се в неуведомяване на компетентните власти в страната за
актуалния си адрес на местоживеене, е довело до назначаване на особен
представител, респ. до извършването на разноски.
На основание чл. 6, т. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, съдът определя
държавна такса за допускане на развода в размер на 40.00 лева, която на чл.
329, ал. 1 ГПК следва да бъде заплатена от страните по равно - по 20.00 лева за
всеки от съпрузите.
Мотивиран от горното и на основание чл. 322 ГПК, вр. чл. 49 СК, съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА
РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА, като
дълбоко и непоправимо разстроен, гражданския брак, сключен на 20.6.1998 г. в
гр. Бяла между Д.Н.П., ЕГН ********** и С.Т.П., ЕГН **********, без да се
произнася по въпроса за вината.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяването на брака съпругата Д.Н.П. да запази брачното си фамилно име – П..
Страните
не
си дължат издръжка след прекратяването на брака.
ОСЪЖДА С.Т.П., ЕГН ********** да заплати на Д.Н.П., ЕГН ********** сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева,
представляваща направените разноски за особен представител на ответника.
ОСЪЖДА С.Т.П., ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане
на развода,
както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Д.Н.П., ЕГН ********** да
заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на
Районен съд - Велико Търново държавна такса в размер на 20.00 (двадесет) лева за допускане
на развода,
както и държавна такса в размер на 5.00 (пет) лева – в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: