№ 154
гр. Севлиево, 27.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на шестнадесети
май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Диана Р. Хубенова
при участието на секретаря С. М. Цонева
като разгледа докладваното от Диана Р. Хубенова Гражданско дело №
20234230100956 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по подадена от Р. М. Д., искова
молба, насочена срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, с която е предявена искова претенция с правно
основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ), във вр. с чл. 45 и чл. 86
от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), за сумата от 15 000 лева
/изменение на иска от о.с.з. от 16.05.2025 г./, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от
19.03.2022 г., причинено от виновния водач на лек автомобил, марка
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № ****, З. Б. Д., с ЕГН **********, който
риск е покрит с валидна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, сключена с ответника, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 26.05.2023 г. - датата на предявяване на претенцията до
окончателното изплащане на задължението и сумата от 113,90 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната
лихва, считано от 26.05.2023 г. - датата на предявяване на претенцията до
окончателното изплащане на задължението.
Ищцата извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на
19.03.2022 г. около 16:45 часа, на път № 4402, км. 2+500 в посока за с. Горна
Росица, общ. Севлиево, водачът З. Б. Д., с ЕГН **********, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген”, модел
„Пасат”, с peг. № ****, нарушил правилата за движение по ЗДвП, като без да
подаде сигнал предприел маневра „завиване на ляво” на нерегламентирано
кръстовище, пресичайки непрекъсната пътна маркировка, като при
извършване на тази маневра навлязъл в лентата за насрещно движение и
1
ударил движещия се в нея, по път с предимство, лек автомобил, марка
„Субару”, модел „Аутбек”, с peг. № ****, управляван от Р. М. Д., с което
реализирал ПТП. Пътнотранспортното произшествие било документирано с
констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 104 от 19.03.2022 г.
В резултат на ПТП-то пострадала ищцата, която управлявала лек
автомобил марка „Субару”, модел „Аутбек”, с peг. № ****.
След претърпяното ПТП ищцата била прегледана в Спешно отделение,
гр. Севлиево и постъпила за лечение и наблюдение в „Неврологично
отделение” към МБАЛ „Д-р Стойчо Х.” ЕООД, гр. Севлиево за времето от
19.03.2022 г. до 23.03.2022 г. Същата била изписана от болничното заведение
на 23.03.2022 г. с окончателна диагноза „Мозъчно сътресение, без открита
вътречерепна травма”.
В исковата молба се твърди, че вследствие на настъпилото ПТП били
причинени телесни повреди на ищцата, а именно: мозъчно сътресение,
контузия на ляво рамо, лакът и китка на лявата ръка, с данни за травматично
увреждане на срединния нерв на лявата ръка на ниво лакът. Описаните
телесни повреди били съпроводени с оплаквания от главоболие, световъртеж,
гадене, болки в шията, болки в лявата ръка, временно изтръпване на пръсти на
ръката, болки в гръдния кош отпред и били причинили на ищцата временно
разстройство на здравето, неопасно за живота. Твърди се, че ищцата не е
възстановена и към момента на подаване на исковата молба.
Излагат се данни и че освен претърпените физически болки и страдания
и до момента на подаване на исковата молба при ищцата бил налице
посттравматичен стрес, изразяващ се в нарушение на съня, нарушение на
апетита, главоболие, фобиен страх и тревожност и рецидивиращо депресивно
разстройство. Често сънувала кошмари и избягвала да управлява лек
автомобил, за да не бъде ударена отново.
Във връзка с лечението си ищцата била сторила разноски за медицински
услуги и закупуване на лекарства в общ размер на 113,90 лева.
Виновният за настъпилото събитие водач - З. Б. Д., с ЕГН **********,
попадал в кръга лица, чиято отговорност се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност” - полица ***************************, валидна
от 30.10.2021 г. до 29.10.2022 г., издадена от „Застрахователно акционерно
дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД за лек автомобил „Фолксваген”,
модел „Пасат”, с peг. № ****.
Ищцата твърди, че били спазени изискванията на чл. 380, ал. 1 от КЗ,
като била подадена претенция за извънсъдебно изплащане на обезщетение за
претърпени имуществени и неимуществени вреди с посочване на банкова
сметка. Ответното дружество завело щета № 0801-001552/2023-02 и щета №
0801-001552/2023-03. С писмо, с изх. № 4423/29.08.2023 г., ответното
дружество отказало изплащане на застрахователно обезщетение по
образуваните щети № 0801-001552/2023-02 и № 0801-001552/2023-03.
Претендира се в исковата молба да се постанови решение, с което да се
2
осъди ответника да заплати на ищцата сумата от сумата в размер на 10 000
лева, който размер е увеличен в о.с.з. от 16.05.2025 г. - в размер на 15 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2023 г. - датата на
предявяване на претенцията до окончателното изплащане на задължението и
сумата от 113,90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва, считано от 26.05.2023 г. - датата на предявяване на
претенцията до окончателното изплащане на задължението. Претендират се
направените по делото разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата
молба, с който предявените искови претенции се оспорват по основание и
размер. Ответното дружество оспорва механизма на произшествието, че са
настъпили сочените от ищцата увреждания, че има причинно-следставен
връзка между уврежданията и ПТП, навеждат се доводи за съпричиняване,
при твърдения, че ишцата е управлявала лекия автомобил без предпазен колан
в нарушение на чл. 137а ЗДвП. Оспорва се и акцесорната претенция за лихва.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по
делото и закона, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
сумата от 15 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди - болки и страдания в резултат на ПТП от 19.03.2022 г.,
причинено от виновния водач на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел
„Пасат”, с peг. № ****, З. Б. Д., с ЕГН **********, който риск е покрит с
валидна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена
с ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2023
г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
задължението и сумата от 113,90 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 26.05.2023 г. -
датата на предявяване на претенцията до окончателното изплащане на
задължението.
Фактическият състав на правната норма на чл. 432, ал. 1 от КЗ урежда и
гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за
обезщетяване на претърпените имуществени и неимуществени вреди срещу
застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото
противоправно деяние лице е сключило договор за застраховка „Гражданска
отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият
състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща
следните две групи предпоставки: 1/ застрахованият виновно да е увредил
ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от
своя страна да са в пряка причинно-следствена връзка с противоправното
поведение на застрахования и 2/ наличие на застрахователно правоотношение,
3
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност” между
делинквента и застрахователя – ответник.
С доклада по делото е обявено за безспорен и и ненуждаещ се от
доказване факта, че към процесната дата 19.03.2022 г., управляваният от З. Б.
Д., с ЕГН **********, лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с
peг. № ****, е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“, сключена
при ответното дружество.
По делото са разпитани свидетелите И.Г.Д. /съпруг на ищцата/ и З. Б. Д..
От разпита на свидетеля И.Г.Д. /съпруг на ищцата/ се установява, че
март 2022 г. получил обаждане от съпругата си, че е претърпяла ПТП - че е
катастрофирала преди с. Горна Росица. Свидетелят твърди, че отишъл на
място и видял, че има катастрофа извън населеното място, като ищцата била
седнала в шанеца на банкета. Колите били две – нейната и „Фолксваген
Пасат“, с трима възрастни човека. Свидетелят твърди, че е видял, че са
отворени въздушните възглавници на автомобила на ищцата. Свидетелят
посочва, че минало малко време и на ищцата започнало да й става лошо, да
губи съзнание, казвала че я болят гърдите, лявата ръка. Извикали линейка и
ищцата няколко дни била в болницата. Свидетелят твърди, че съпругата му
загубила съзнание, не помнела, имала главоболие, болки в гърдите,
изтръпване на ръката, кошмари нощем, които продължават /към момента на
разпита на свидетеля/, не искала да шофира. Посочва се още, че ищцата
имала болки в лявата част - рамото, ръката, изтръпване на ръката, няколко дни
лежала в болницата в Севлиево през 2022 г. След като излязла от болницата
ищцата останала вкъщи известно време - имала болки, била насинена след
удара по гърди и гръб. Свидетелят сочи, че ходили при лекари. Освен
главоболието и болките ищцата имала затруднение в движението с ръката.
Свидетелят се грижел за двете им деца в продължение на около 6-7 месеца.
Посочва, че ищцата не искала да шофира. Свидетелят посочва още, че ищцата
от време на време имала изтръпване на ръцете. Твърди, че ищцата пиела
лекарства и спазвала каквото й е казано от психолозите. Посочва се, че преди
ПТП-то ищцата имала собствен бизнес и тази травма не й позволявала да ходи
на работа, като свидетелят не може да посочи за колко време. Ищцата сменила
работата си, защото трябвало да шофира. Свидетелят посочва, че от ПТП-то
ищцата не е шофирала.
По делото се събраха гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля З. Б. Д. – водач на автомобила, застрахован при ответното
дружество - марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № ****, и участник в
ПТП. Съгласно показанията на свидетеля, същият си спомня да е участвал в
ПТП през от 2022 г. и е управлявал посоченото по-горе МПС. Свидетелят
посочва, че пътувал от гр. Севлиево към село Горна Росица, като шофирал по
от първата улица от началото на селото /от Севлиево,/ първата улица вляво,
черен път в селото. Свидетелят посочва, че не е ходил често там, карал бавно,
огледал се и срещу него нямало кола. Когато се обърнал и започнал да гледа в
4
пътя, където трябвало да завие по черен път, отново се обърнал и срещу себе
си видял /вече започнал да завива/ колата на жената /ищцата/, която го
блъснала, като била на около 100 метра от свидетеля. Свидетелят сочи, че
колата се движела с много висока скорост срещу него. Свидетелят твърди, че
колата връхлетяла върху него, като той не можел да направи нищо.
Свидетелят твърди, че бил ударен „към дясната страна леко челно”, при което
неговата кола се завъртяла и се изместила назад и настрани. Свидетелят
посочва, че другият автомобил, участник в ПТП-то, го ударил в дясната
страна, а той се ударил повече от другата страна. Свидетелят сочи, че в
другата кола била само ищцата, която слязла от колата и започнала да го
заплашва, искала да го ритне. З. Б. Д. дава сведения, че ищцата нямала
видими наранявания или кръв и се обадила на неин познат, който отишъл
скоро след това. Свидетелят посочва, че в неговата кола имало друг човек,
който бил със счупен крак и го откарали в болницата. Линейка не била ходила
за ищцата. Свидетелят не забелязал отворени въздушни възглавници в другата
кола. Посочва още, че са отишли полицаи и спешна помощ.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, при преценката им по
реда на чл. 172 ГПК.
По делото е изготвена и приета съдебно-психологичната експертиза,
съгласно която при ищцата е налице посттравматичен стрес. Вещото лице
посочва, че при ищцата процесното ПТП се е отразило на психо-
емоционалното й състояние с редица несистематизирани симптоми, като:
главоболие, световъртеж, раздразнителност, безсъния, намалена поносимост
към стрес и емоционална възбуда. Последиците за ищцата са засилена
тревожност и подтиснатост, занижена самооценка, страх, несигурност и
мисли за безполезност. Съдът кредитира заключението на вещото лице като
пълно, обективно и компетентно изготвено.
От заключението на автотехническата експертиза, съдът изведе следния
механизъм на процесното ПТП, а именно: на 19.03.2022 г. около 16:45 часа, в
светлата част на денонощието, при добра видимост, на път № 4402, км. 2+500
преди с. Горна Росица, общ. Севлиево, в източната лента на пътя, лентата за
движещите се в посока гр. Севлиево се движи лек автомобил марка „Субару”,
модел „Аутбек”, с peг. № ****, управляван от ищцата - Р. М. Д., със скорост от
около 67 км/ч. Пътният участък в зоната на произшествието е извън населено
място, с лек ляв завой, с наклон при спускане за пътуващите в посока гр.
Севлиево 5,0 %. Платното за движение е суха износена асфалтова настилка,
без неравности и разрушаване. Платното за движение е с двупосочна
организация на движението с по една лента за движение във всяка посока, без
разделителна линия. Ширината на платното за движение в зоната на
произшествието е 6,0 м. Източно от пътното платно започва неасфалтирана
отбивка за с. Горна Росица. Ориентир на огледа е на метален кол указателна
табела „Винетка”, находящ се на разстояние 1,2 м източно от източния край на
пътното платно, на разстояние 34,50 м северно от табела „начало на с. Горна
Росица” и на разстояние 53,00 м северно от табела „край на с. Горна Росица”.
5
Лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № ****, с водач З.
Б. Д., с ЕГН **********, се движи в западната лента на пътното платно в
посока с. Горна Росица предприемайки ляв завой към неасфалтирана отбивка
за с. Горна Росица със скорост от около 20 км/ч. В момента на навлизане на
л.а. „Фолксваген” в насрещната лента л.а. „Субару” отстои от мястото на
удара на разстояние 23,1 м. В южната лента на пътното платно се пресичат
траекториите на движещите се автомобили, където настъпва удар между
предната дясна част на л.а. „Фолксваген” с предната дясна част на л.а.
„Субару”. Л.а. „Фолксваген”, от навлизането си в насрещната лента до
мястото на удара, изминава разстояние от около 7,0 м за време 1,23 с.
Възприемайки л.а. „Фолксваген”, като опасност, водачът на л.а. „Субару”
предприема завой наляво, с цел избягване на удара. Скоростта на
автомобилите в момента на удара е скоростта им на движение. Мястото на
удара е със следните координати: 12,3 - 12,4 м на Юг и 3,5 - 3,6 м на Запад
спрямо Ориентир 1 от скицата на местопроизшествието, който е в
кръстовището в лентата за движение на л.а. „Субару” на разстояние 2,3 - 2,4 м
западно от източния край на пътното платно при широчина от 6,0 м. След
удара л.а. „Фолксваген” продължава движението си назад завъртайки се
надясно, спрямо вертикалната ос, минаваща през масовия му център, при
което предните му гуми отлагат следи. След удара л.а. „Субару” продължава
движението си напред, завъртайки се надясно, спрямо вертикалната ос,
минаваща през масовия му център.
Вещото лице посочва в заключението си, че на база гореизложеното,
като причина за настъпване на произшествието, може да се посочи навлизане
на л.а. „Фолксваген” в насрещната лента за движение, където се движи л.а.
„Субару” при предприетото навлизане на разстояние, на което водачът му
няма техническа възможност да предотврати удара.
В заключението си вещото лице, също така, изрично посочва, че може
да се посочи, че водачът на л.а. „Субару” е бил категорично с поставен
предпазен колан.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като пълно, обективно и
компетентно изготвено и съответстващо на приложените по делото писмени
доказателства, включително на приложения протокол за ПТП, съставен от
длъжностно лице, в кръга на служебните му задължения, съставлява
официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК, който се ползва не само с
обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на
материализираното в него изявление на съставителя, но и с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно самото удостоверено изявление
относно установените от съставителя причинно-следствени връзки между
фактите и явленията в обективната действителност, свързани с настъпването
на съответното ПТП - в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. №
768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на
ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и
Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК.
6
С оглед изложеното, съдът намира, че действията на водача на МПС
„Фолксваген”, модел „Пасат”, с peг. № ****, съставляват граждански деликт.
По делото са изготвени и приети две експертизи – съдебномедицинска
експертиза, вх. № 1179/26.02.2025 г., /идентична с експертиза, вх. № 1195 от
26.02.2025 г./ и оспорена от ответната страна, съгласно която Р. М. Д. е
посещавала „ДКЦ -1- Севлиево” ЕООД за медицински прегледи и лечение за
периода от 21.06.2024 г. до 08.10.2024 г. Отчетени са 3 прегледа от
специалисти по „Ортопедия и травматология” и 2 прегледа от специалист по
„Физикална и рехабилитационна медицина”. Отчетени са хронична болка с
давност повече от 1 година, затруднени и болезнени движения в лявата
глезенна става, деформация на лявата петна кост, хронично възпаление на
меките тъкани на лявото ходило. Приложено е лечение с локална апликация на
медикаменти - вътреставна инжекция, с последващо физиотерапевтично
лечение за период от време 21.06.2024 г. до 08.10.2024г. Вещото лице е
посочило, че от документацията е видно, че генезата на описаното състояние е
травматична и заболяването е хронично протичащо, като в този смисъл може
да се смята, че то е остатъчна последица в пряка причинно-следствена връзка с
ПТП от 19.03.2022 г.
Вещото лице е посочило, че правилното или неправилното поставяне на
обезопасителен колан не биха променили посочените в исковата молба
травми, като не може да се отчете, кои травми могат да бъдат свързани с
действието на предпазния колан.
В о.с.з. вещото лице посочва, че посочените увреждания – болки в
лявата глезенна става, деформация на лявата петна кост, хронично възпаление
на меките тъкани на лявото ходило, имат траен характер - уврежданията са за
цял живот, като посочва, че може да няма пълно оздравяване. Сочи, че
средния нерв на лявата ръка е увреждане, което е настъпило в условията на
ПТП, в тази връзка може да се търси причинно-следствена връзка и е
възможно да има проблем с хватателната способност на ръката. Вещото лице
посочва, че получените увреждания са характерни, ако ищцата е била с колан.
Посочва, също така, че не са благоприятни изгледите за възстановяване на
уврежданията, получени от ищцата.
Съгласно повторната съдебномедицинска експертиза, вх. №
1179/26.02.2025 г., неоспорена от страните, ищцата е получила следните
увреждания: мозъчно сътресение /без пълна загуба на съзнание/, субективни
данни за функционална болезненост в лявото рамо, левия лакът, лявата китка,
палеца на лявата ръка, гръдния кош /отпред/, главоболие, световъртеж, гадене,
болки в шията, временно изтръпване на пръсти на лявата ръка. Апаратни
(ЕНГ) данни за травматично увреждане на срединния нерв (nervus medianus)
на лявата ръка на ниво лакът. В заключението изрично се посочва, че
уврежданията са причинили разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл.129 от НК, като същите са причинени от действието на твърди тъпи
предмети и е възможно да са били получени при ПТП по време и начин,
7
описани в исковата молба. Вещото лице посочва, че лечението е
консервативно и се изразява в прилагане на средства против мозъчен оток,
противовъзпалителни и болкоуспокояващи, водно-солеви разтвор, средства
подобряващи мозъчната функция. При посочване на възстановителен срок не
се взема предвид лечението, като в случая е посочен срок за възстановяване
по-малко от 30 дни, като липсват данни за усложнения и остатъчни последици.
В заключението си вещото лице изрично посочва, че главата и
крайниците не подлежат на фиксиране с предпазни колани. Мозъчно
сътресение е възможно да се получи от удар в детайл от купето без да се
получат видими травматични увреждания. Травмата на срединния нерв в
областта на левия лакът също е възможно да се получи от съприкосновение с
детайл от купето, без да има видими травматични изменения. Болките в шията
се обясняват с инерционното натоварване в тази област при рязкото
намаляване на скоростта при удара. Болките в гръдния кош могат да се
обяснят с въздействието от самия предпазен колан, който при силен удар
придобива свойствата на твърд тъп предмет. Посочва се, че косвен признак, че
пострадалата е била с поставен предпазен колан е липсата на лицева и гръдна
травма.
В о.с.з. вещото лице посочва, че уврежданията на нерва, в областта на
лакътя, не са възстановени, като не е увредена хватателната способност на
ръката, а има субективно усещане за болка.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по допуснатата
повторна съебномедицинска експертиза, като по-всеобхватно, подробно,
пълно и компетентно изготвено, същото съответства и на събраните гласни и
писмени доказателства по делото.
По делото са представени фискални бонове, фактури и рецептурни
бланки, касаещи извършени разходи от ищцата за лекарства, потребителска
такса, такса за издаване на удостоверение за нанесена телесна повреда или
сексуално насилие след седебномедицински прегледи и/или проучване на
документация, за сумата в общ размер на 113,90 лева.
Вината на водача се предполага по силата на оборима законова
презумпция / чл. 45, ал. 2 от ЗЗД /, която поради липсата на проведено обратно
доказване от страна на ответника, е необорена и следва да бъде приложена.
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между претърпените
болки и страдания и паричната престация, законодателят е дал възможност на
увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като
е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД,
предвиждащ, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Критериите за определяне на този размер са възрастта на
пострадалия, видът, обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди,
интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания,
продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за
8
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за
цялостните последици за здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато
насока е константната съдебна практика на всички съдилища в Република
България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление
№ 4/68 г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63 г. на Пленума на ВС,
съдебната практика по сходни случаи (решение № 154/09.10.2017 г. по т. д. №
374/2017 г. на ВКС, I ТО, определение № 597 от 01.12.2017 г. по т. д. №
1330/2017 г. на ВКС, I ТО ТК, решение № 2251/02.11.2017 г. по гр. д. №
2129/2017 г. на САС) и отчете вида и характера на доказаните по делото
увреждания, претърпените болки и страдания, продължителността и
интензивността на болките и страданията, както са описани по-горе при
установяване на фактическата страна на спора; общата продължителност на
лечебния и възстановителен период, прогнозата за възстановяването на
ищцата, възрастта на ищцата към датата на ПТП - 36 г., начинът, по който
ПТП се е отразило на психиката на ищцата, както и социалноикономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент.
Настоящият състав взе предвид, че вследствие на уврежданията,
получени от пострадалата на 19.03.2022 г., същата е получила мозъчно
сътресение без пълна загуба на съзнание, субективни данни за функционална
болезненост в лявото рамо, левия лакът, лявата китка, палеца на лявата ръка,
гръдния кош отпред, главоболие, световъртеж, гадене, болки в шията,
временно изтръпване на пръсти на лявата ръка. Апаратни (ЕНГ) данни за
травматично увреждане на срединния нерв (nervus medianus) на лявата ръка на
ниво лакът. Във връзка с преживяното при ищцата все още е налице
посттравматичен стрес. Определянето на обезщетението следва да обезщети
претърпените болки, страдания от ищцата, към момента на възникването им,
като обезщетение следва да съответства на социалната справедливост, за да
може размерът на обезщетението да е еквивалент на претърпените
неимуществени вреди и да ги компенсира. Предвид всички взети от съда
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания от Р. М. Д., които са леки по своя характер и
краткотрайни с оглед времето, което е било необходимо за възстановяването –
по малко от 30 дни, но посттравматичното стресово разстройство не е
преминало и към момента на разглеждане на делото и продължава да създава
значителни неудобства, както и обстоятелството, че ищцата не се е
възстановила психически напълно, включително, че продължава да има
усещане на изтръпналост и мравучкане в лявата си ръка /без да има
нарушение във хватателната способност на ръката/, съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза в
размер на 7000 лева.
Тук е систематичното място съдът да разгледа релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на уврежданията от ПТП-то в
9
резултат от поведението на ищцата, изразяващо се в пътуване без поставен
обезопасителен колан.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и
вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може
да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да
е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен /така ТР № 1 от 23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г.,
ОСТК на ВКС/.
Съдът намира, че направеното възражение от страна на ответника е
неоснователно, доколкото не се доказа съпричиняване от страна на ищцата,
изразяващо се в управление на автомобила без поставен предпазен колан.
Следва да се има предвид и изложеното от вещото лице д-р Б. в о.с.з., че
сътресението на мозъка може да се получи независимо дали лицето е
пътувало с или без предпазен колан.
Предвид гореизложеното предявеният иск за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде уважен до размера от 7000 лева и да
бъде отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 15 000 лева.
Съдът намира, че искът за имуществени вреди се явява основателен в
претендирания размер от 113,90 лева и същият следва да бъде уважен.
Според чл. 497, ал. 1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, считано от по-
ранната дата от:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 2 КЗ, и
2. изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, освен в случаите когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя
по реда на чл. 106, ал. 3 КЗ.
Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ срокът за окончателното произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване
по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя.
В конкретния случай по делото не е спорно, а и е доказано чрез
представеното с исковата молба заверено копие от претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищцата
до ответното дружество, че претенцията по чл. 380 от КЗ е предявена на
26.05.2023 г., като застрахователят изрично е отказал изплащане по така
предявената претенция, с писмо, изх. № 4423-2/29.08.2023 г.
С формираната практика на ВКС в решение №5 0102/20.10.2022 г. по
описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение № 72/29.06.2022 г. по т. д. №1191/2021 г.
по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение №167 от 30.01.2020 г. по т. д.
№2273/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., II т. о., решение №128 от 04.02.2020 г.
10
по т. д. №2466/2018 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., решение №50106 от
03.11.2022 г. по т. д. №1865/2021 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о., и решение
№50001/03.02.2023 г. по т. д. №2530/2021 г. по описа на ВКС, Т. К., I т. о.,
категорично е утвърдено, че Кодексът за застраховането (в сила от 01.01.2016
г.), изрично диференцира отговорността на застрахователя за собствената му
забава – чл. 497 КЗ, от отговорността му за забава, като функционално
обусловена от отговорността на делинквента – чл. 494, т. 10 КЗ, чл. 493, ал. 1,
т. 5 КЗ, вр. с чл. 429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3, вр. с чл. 430, ал. 1, т. 2 КЗ.
Застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
делинквента за дължимата лихва за забава от датата на уведомяването си от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие, или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице, която от двете дати е най-ранна - чл. 429, ал. 3 вр. ал. 2, т. 3
КЗ - т.е. в конкретния случай от 26.05.2023 г. – датата, на която е предявена
претенцията от ищеца пред ответника.
По разноските:
При този изход на спора, правно на разноски имат и двете страни,
съгласно представените от тях списъци с разноски.
При този изхода, на спора на основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът има
право на разноски съразмерно с уважената част от иска в размер на общо –
496,48 лева, от които 190,59 лева – заплатена държавна такса и 305,89 лева –
депозити за експертизи по делото.
На основание чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата
ответникът следва да заплати възнаграждение на адв. Ж. Д. Д.. Въведеното с
чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения
от Висшия адвокатски съвет размер, без възможност на съда да прецени вида,
количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците
в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС. Нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА,
препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да
се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на
преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение
следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената
работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.
Настоящият състав на намира, че в полза на адв. Ж. Д. Д. следва да се
определи адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищцата в размер на 1400 лева, като следва да се осъди ответното дружество да
заплати сумата от 658,84 лева за оказаната безплатна правна помощ по
11
настоящото дело, съобразно уважената част от иска.
На ответника също следва да бъдат присъдени разноски на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК. В
настоящия случай ответното дружество се представлява от юрисконсулт,
поради което на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК има право на присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда. Съдът
намира, че с оглед фактическата и правна сложност на делото, следва да се
определи възнаграждение в размер на 300 лева, и съответно да се осъди
ищцата да заплати на ответното дружество сумата от общо 1111,74 лева,
съразмерно с отхвърлената част от иска - 952,92 лева за платени от ответника
депозити за вещи лица и 158,82 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ищцата следва да заплати, съразмерно
отхвърлената част от иска, по сметката на Районен съд - Севлиево, сумата от
общо 132,11 лева - 105,64 лева – държавна такса и 26,47 лева – изплатено
възнаграждение за разпит на свидетел от бюджета на съда.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати,
съразмерно уважената част от иска, по сметката на Районен съд - Севлиево,
сумата от общо 117,43 лева - 93,90 лева – държавна такса и 23,53 лева –
изплатено възнаграждение за разпит на свидетел от бюджета на съда.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪДЖА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Дианабад”, бул. „Г.М. Д.” № 1, да заплати на Р. М. Д., с ЕГН
**********, с адрес: гр. *************************** на основание чл. 432,
ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата от 7000 лева - представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, в резултат на настъпило на 19.03.2022 г., около 16:45 часа, на път
№ 4402, км. 2+500 преди с. Горна Росица, общ. Севлиево, в източната лента на
пътя, лентата за движещите се в посока гр. Севлиево, причинено от
действията на водач на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с
peг. № ****, З. Б. Д., с ЕГН **********, който риск е покрит с валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.05.2023 г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата
над 7000 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪДЖА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, да заплати на Р. М. Д., с ЕГН
**********, на основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането, сумата
12
от 113,90 лева - представляваща обезщетение за имуществени вреди,
претърпени в резултат на настъпило на 19.03.2022 г., около 16:45 часа, на път
№ 4402, км. 2+500 преди с. Горна Росица, общ. Севлиево, в източната лента на
пътя, лентата за движещите се в посока гр. Севлиево, причинено от
действията на водач на лек автомобил, марка „Фолксваген”, модел „Пасат”, с
peг. № ****, З. Б. Д., с ЕГН **********, който риск е покрит с валидна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, сключена с
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
26.05.2023 г. - датата на предявяване на претенцията до окончателното
изплащане на задължението.
ОСЪДЖА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, да заплати на Р. М. Д., с ЕГН
**********, сторени разноски пред настоящата инстанция, съобразно
уважената част от иска, в общ размер на сумата от 496,48 лева, от които
190,59 лева – заплатена държавна такса и 305,89 лева – депозити за
експертизи по делото.
ОСЪДЖА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с
чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, да заплати на адв. Ж. Д. Д.,
адвокатско възнаграждение в размер на 658,84 лева, за оказана безплатна
правна помощ, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, Р. М. Д., с ЕГН
**********, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, сумата от общо 1111,74
лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, от които 952,92 лева за платени
от ответника депозити за вещи лица и 158,82 лева – юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪДЖА Р. М. Д., с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
да заплати по сметката на Районен съд - Севлиево сумата от общо 132,11
лева - 105,64 лева – държавна такса и 26,47 лева – изплатено възнаграждение
за разпит на свидетел от бюджета на съда, съобразно отхвърлената част от
иска.
ОСЪДЖА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг:
Живот и Здраве” АД, с ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да
заплати по сметката на Районен съд - Севлиево сумата от общо 117,43 лева -
93,90 лева – държавна такса и 23,53 лева – изплатено възнаграждение за
разпит на свидетел от бюджета на съда, съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Окръжен съд - Габрово.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
13