№ 66
Т., 19.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в
публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Административно
наказателно дело № 20244330200163 по описа за 2024 година
Делото е образувано е по жалба от А. Ц. М. с ЕГН ********** от гр. Т. срещу НП №
РД – 17 – 5/17.05.2024 г., издадено от д-р Т. М. Председател на Държавната агенция за
закрила на детето при Министерския съвет на Република България, с което на
жалбоподателя за нарушение по чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
закрила на детето на основание чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за
закрила на детето е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева. За
това ,че на на 15 декември 2023 година в класна стая на Средно училище „Г.Б.“ - град
Тетевен ученикът С.Р.М. нА.ся удари в слабините и коремната област на съученика си м.
Мирославов Гунешки. Детето м. пада на пода, удря си главата и изпада в безсъзнание
В жалбата са релевирани доводи за процесуална незаконосъобразност на издаденото
Наказателно постановление. Като съществен порок се обсъжда периода на нарушението ,
тъй като АУАН е записано ,че е извършено в периода 15.12.2023 до 02.02.2024г , а в НП
този период е 10.12.2023 до 02.02.2024г. Прави се искане атакуваният акт, като
незаконосъобразен да бъде отменен. В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез
процесуалния си представител адв. Ц. , поддържа подадената жалба на посочените в същата
основания. Претендират се и разноски.
Въззиваемата стрА., редовно уведомена, представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител, като същия не се явява в последното по делото съдебно
заседание представена е молба по хода на делото от дата 22.04.2025г .
Тетевенският районен съд, като прецени събраните доказателства, становищата на
страните, намира за установено следното:
Жалбата е допустима като депозирА. в законово установения срок. Независимо от
основанията, посочени в жалбата, съдът подложи на цялостна проверка обжалваното
наказателно постановление, какъвто е обхватът на въззивната проверка, при което
констатира следното:
Видно от докладна записка от Р. Д. , главен експерт в отдел „МК-северен“ ,ГДНПД,
който е и актосътавител в ДАЗД е постъпил сигнал с вх. №95-00-423/18.12.2023г от П. Д. Г.
от град Тетевен , като майка на детето М.Г. , в който се твърди ,че на 15.12.2023г била
1
информирА. от медицинското лице в СУ „Г.Б.“ в Т. , че синът и е бит от свой съученик С. и
детето е изпаднало в безсъзнание за около минута , без да е търсена спешна медицинска
помощ, като жалбоподателката е уведомила ,че трябва да посети образователната
институция със собствен превоз и да транспортира синът си до болницата за преглед при
хирург, което майката е изпълнила и детето е насочено към невролог , който го е прегледал.
По случая е изготвен констативен протокол от 31.01.2024г. с изх. №704/02.02.2023г./л.22/ на
комисия в състав Х. П. и Р. М. на длъжност главен експерт на основание заповед №РД-11-
12/24.01.2024г.на Председателя на ДАЗД, видно от който са проведени беседи с директора г-
жа ММ и зам. директора на училището по УД г-жа ДН , както и със г-жа П. Ч. старши
учител и дежурен учител по време на инцидента , с класния ръководител г.жа Д.Ц. с учителя
по физическо възпитание г-н Б. , психолога Н.М. , педагогическия съветник Н.М. и
жалбоподателката А. М. . По случая е издаден АУАН №0000849/16.04.2025г. в отсъствие на
нарушителя , тъй като същата не се е явила на 16.04.2025г , когато е била поканена за
съставяне на АУАН , поради което същия е връчен от служител на общината /л.61 и сл./ на
дата 26.04.2024г. Видно от писмо с изх. №295000-3260/07.03.2024г,че няма подаден сигнал
от Директора на училището или екипа му относно наличие на риск за детето М.М.Г. за
периода 15.12.2023г до 02.02.2023гвключително/л.58/ . Сигнал няма подаден и до РУ МВР
Тетевен видно от писмо с изх. № 000-499/24.01.2025г./л.142/ .
От Разпита на Р. Д. М. и Х. С. П. служители на АНО се установява ,че случаят бил от
дата 15.12.2023г , като две деца от СУ г.Б. са се сбили и тогава детето М.Г. е получил удар в
слабините и било паднало на земята в безсъзнание , като в един момент Б. /който е учител
по физическо възпитание/ му оказал първа помощ и детето се било съвзело , извикали
жалбоподателката М. , която също оказала допълнителна помощ , но не е уведомила
съгласно чл.7 ал.1 и 2 от ЗЗД ДАЗД , както и МВР поради което и е съставен АУАН , защото
жалбоподателката за периода 15.12.2023г до 02.02.2024г. не е уведомила компетентните
органи . В показанията си св. М. заявява ,че знае за инцидент на дата 15.12.2023 и не знае
какво се е случило в периода 10.12.2023г до 15.12.2023г./л.79/ Същото твърди и св. П. ,
която заявява ,че знае за инцидент от 15.12.2023г , но не и за такъв от дата 10 декември
/л.81/. От своя стрА. св. Г. П. е само свидетел по съставянето на АУАН .
Свидетелката Ч., която е ресурсен учител на 15.12.2023г е била дежурна и замествала
и колежка и влизайки в стаята видяла група деца скупчени около м. , поради което
попитала защото детето е в това състояние . Навела се над м. , повикала го по име и леко го
удряла по лицето но той не реагирал в началото , което нея много я изплашило , тъй като
нямало реакция и попитала какво се е случило. Едно от момчета казало ,че са сбили , ритнал
го и м. паднал. Помолила децата да дадат вода , да извикат още някой учител , фелдшерката
и бодигарда . Децата дали вода и тя започнала да мокри детето и то малко по малко
започнало да показва че е адекватно . После го изправили малко по малко . В това време
дошъл и учителя по физическо възпитание Д. Б., чийто кабинет се намирал до кабинета в
,който стА.ла случката , като влязъл детето било на земята , там били другите деца и г-жа Ч.
,но видял ,че детето било в добро състояние , попитал детето боли ли го нещо и същото
казало ,че го болят слабините , след като м. се изправил отишли до кабинета и когато дошла
г-жа М. която му задала няколко въпроса и детето отговорило ,че е добре . След случката
свидетеля отишъл да си изкара часа и не знае какво е стА.ло впоследствие , но майката на
м. се свързала с него с текстово съобщение за да благодари на учителя за грижите , които е
положил. На дата на инцидента 15.12.2023г. около обяд медицинския фелдшер г-жа М. се
обадила на св. П. Г., която е майка на м. да и съобщи за инцидента , за да и каже ,че ако има
възможност да отиде в училището , защото е стА.л инцидент .Жалбоподателката е
препоръчала на майката да отиде със собствен превоз ,тъй като се налагало детето да отиде
в болница за преглед .Отишли в училището и г-жа М. им казала ,че известно време детето
било в безсъзнание ,че това и е казано на нея , тъй като г-жа П. Ч. била казала ,че детето
било в безсъзнание, тъй като видяла на место случая , това било видяно и на записите от
класната стая. От своя стрА. СУ „Г.Б.“ в свое писмо с изх. № 175/16.12.2024г. подписано от
директора на училището ММ заявяват ,че не разполагат със запис от инсталирА.та в
класната стая камера на инцидента от 15.12.2023г./л.118/, като не е уточнено въобще имало
2
ли е запис или същия към момента на писмото не се пази .
Свидетелката подала жалба по препоръка на педагогическия съветник и класния
ръководител , тъй като това било поредно насилие от негов съученик .Свидетелката заявява
,че два месеца се е опитвала да обясни в устни разговори с ръководството с класния
ръководител и педагогическия съветник ,че синът и в продължение на два месеца се е
прибирал със синини . На 15.12.2023г детето имало травма на главата и по тази причина
жалбоподателката била притеснена и е искала да се направи скенер,ако има такава
възможност, поради което са направени нужните изследвания.
Посетили личния лекар д-р Л. и нервролог д-р Г. не са констатирани трайни травми ,
детето имало травма на главата и синини в областта на слабините , по ръцете и краката ,
поради което счита ,че жалбоподателката съвестно си е изпълнила задълженията, по време
на инцидента . По късно след обяд на същия ден се обадила г-жа М.Г. и обещала да вземе
мерки тъй като два месеца преди тоя случай майката е сигнализирала със снимков
материал , как е измъчван синът и от съученика му С. Р.. Майка представила снимките с
насилие , които са качвани Р. качвал във група във вайбър за да се похвалел , г.жа М.Г. била
обещала че ще подаде сигнал до отд. Закрила на детето и до местната комисия за
противообществени прояви . Твърди ,че ученикът С. Р. не е изключен от училището , за
което г-жа М. няма вина, а нейния син м. е преместено в друго училище ,а насилника е
остА.л да учи в старото училище.По късно разбрала от класния ръководител,че след като
гледали записите още едно дете е участвало в побоя, което било по-голямо и било душило
синът и . Що се отнася до други случаи за които съобщава в показанията майката на детето ,
същите не са предмет на настоящото производство , доказателства относно тях по
настоящото производство не са представени и не касаят случая от 15.12.2023г. и
жалбоподателката .
По отношение на св. Н. неговите показания нямат отношение към случая тъй като
същия към момента на инцидента не е бил началник на РУ Тетевен.
Видно от Постановление за отказ да се образува досъдебно производство по преписка
№5817/2023г с изх. № 5817/23 от 20.05.2023г в МКБППМН Тетевен било образувано
възпитателно дело № 1/2024г .
По делото е приета и изготвена съдебно медицинска експертиза съобразно която така
описаните увреждания са в резултата на тъпи травми и могат да бъдат причинени от
стискане и удряне с ръце , крака , падане на пода , каквито данни има в делото за
обстановката и инцидента и на детето са му причинени временно разстройство на здравето
неопасно за живота . В делото няма достатъчно убедителни данни описА.та травма в
областта на главата да е протекла с пълна загуба на съзнание , която се характеризира с
пълна арефлексия,липса на сетивност за болка и липса на контакт.Черепно мозъчната травма
не се потвърждава и от последващите медицински прегледи , няма отразено мозъчно
сътресение , няма каквито и да е патологични отклонения , не се съобщава и за симптоми на
по-късен период от време. Като състоянието описано от св. Чуколова може да се обясни от
една стрА. с лекостепенно нарушение на съзнанието , зашеметяване от падането ,уплаха , от
друга стрА. със травмата в слабините , за което свидетелства наличието на палпапторна ,
при опипване болка при проведени прегледи и свидетелски показания. Като цяло
експертизата е приела ,че причинените травми в нито един момент не са създали реална
опасност за живота на пострадалия, няма данни травмата в областта на главата да е протекла
, с пълна загуба на съзнание , която загуба обуславя реална опастност за живота , т.е на М.Г.
не е причинено разстройство на здравето временно опасно за живота .
Действителната фактическа обстановка , която се установява от свидетелските показания
и приетата по делото експертиза , е че :На 15 декември 2023 година в класна стая на Средно
училище „Г.Б.“ - град Тетевен ученикът С.Р.М. нА.ся удари в слабините и коремната област
на съученика си м. Мирославов Гунешки , който пада на пода, удря си главата , процесните
травми се характеризират с лекостепенно нарушение на съзнанието , зашеметяване от
падането ,уплаха , от друга стрА. със травмата в слабините , за което свидетелства
наличието на палпапторна , при опипване болка при проведени прегледи и свидетелски
3
показани.Детето м. не е било в безсъзнание , както е прието в наказателното постановление.
На жалбоподателката е издадено Наказателно постановление за това, че през периода от
10.12.2023 г. до 02.02.2024г.г. не е уведомила Дирекция "Социално подпомагане", органите
на Министерство на вътрешните работи и Държавната агенция за закрила на детето, за
необходимостта от закрила на детето М.Г. , изпаднало в риск, поради упражнено спрямо него
насилие от ученика С. М. .Административната санкция на жалбоподателя е наложена
предвид вменено нарушение на чл. 7, ал. 2 и вр. ал.1 от Закона за закрила на детето.Първата
от цитирА.та алинеи задължава всяко лице, на което е стА.ло известно за дете, което се
нуждае от закрила, незабавно да уведоми Дирекция "Социално подпомагане", Държавната
агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните работи, което е част от
системата от законодателни, административни и други мерки за гарантиране правата на
всяко дете.Втората алинея на същата норма разширява субектния обхват на посоченото по-
горе задължение и до всяко лице, на което това е стА.ло известно във връзка с упражнявА.та
от него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна.
От своя стрА. административно наказателната разпоредба на чл. 45, ал.11 от Закона за
закрила на детето, предвижда налагане на глоба от 1000 /хиляда/ до 2000 лв. /две хиляди
лева/ за първо нарушение на субект на задължението по чл. 7, ал. 1 и 2 от с. з., който не
уведоми посочените по-горе структури за нуждата от закрила на дете.
В конкретния случай, видно от приложените по делото документи, безспорно в
качеството й на медицински фелдшер в училището А. М. е лице, спрямо което на основание
чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето е насочено задължението за
незабавно уведомяване на посочените държавни органи.
Не би могло да се спори и, че същата не е уведомила непосредствено след узнаването,
който и да било от посочените в чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила на детето, имащи
отношение според нормативния акт, към закрилата на детето, органи. Преди всичко следва
да се посочи, че субект на задължението е всеки, комуто стани известно, че дете се нуждае от
закрила и в частност лице, на което това е стА.ло известно във връзка с упражнявА.та от
него професия или дейност, дори и ако то е обвързано с професионална тайна да
сигнализира. Задълженото е да се уведоми, която и да е от посочените три институции -
дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или
Министерството на вътрешните работи. В случая няма спор за това кога медицинският
фелдшер е узнал за инцидента с детето от 15.12.2023г.
От своя стрА. съдът констатира допуснати съществени процесуални нарушения на
закона , а имено :
Съгласно чл. 7, ал. 1 от Закона за закрила на детето лице, на което стане известно, че
дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да уведоми дирекция "Социално
подпомагане", Държавната агенция за закрила на детето или Министерството на вътрешните
работи , като в случая в АУАН и НП е посочен период от 10.12.2023г. до 02.02.2024г.. През
процесния период до 15.12.2023г обаче липсва елемент от състава на нарушението – "дете
се нуждае от закрила", поради което НП не само е издадено при съществени процесуални
нарушения, а и при липса на нарушение в този период от обективна стрА., тъй като
признаците на нарушението следва да са налице кумулативно – наличие на дете в риск и
неуведомяване на съответните институции с цел предприемане мерки за закрила. В случая
детето е бил в риск,но на самата дата 15.12.2023г , когато е стА.л инцидента и е извършен и
медицинският му преглед по препоръка на жалбоподателката, но не и след нея до 02.02.2024
г . В закона е залегнало изискване за незабавно уведомяване, което е обвързано с момента на
узнаване, поради което следва да бъде посочена конкретна дата, на която то е било
извършено, в случая на датата, на узнаването е на 15.12.2023г. и уведомяването е следвало
да се извърши на 15.12.2023г. Отделен е въпросът, че проверката е по жалба на майката на
детето , за да се установи случая по отношение на детето м.. В случая от 15.12.2023г
нататък бездействието е продължило до датата, на която източникът е отстранен, тоест
същия ден се е разбрало кое е детето което е извършило насилието над М.Г., за насилие след
тази дата над детето данни по делото няма . Целта на закона е да се вземат незабавни и
4
адекватни мерки по отношение на дете в риск, с цел отстраняване на риска и осигуряване на
закрилата му. Фелдшерът е взел мерки като е прегледал детето и е уведомил родителите ,
макар че не е уведомил компетентните за това институции, тъй като в случая няма значение
дали това уведомяване е вписано или не в длъжностната му характеристика , но от значение
за спора е, че през визирания в НП период този период от 10 до 14 декември 2023г не е
съществувал риск , както и от 16.12.2023 до 02.02.2024г. период този риск вече не е
съществувал.
В представеният АУАН /л.62,28/е записано период 10.12.2023г до 02.02.2024г., само
това може да се разчете , но същия е изписан саморъчно с нечетлив почерк ,че не може да
бъде прочетен , каква е фактическата обстановка приета в него.
Връчването на нечетлив и неясен акт за установяване на административно нарушение
поставя в невъзможност жалбоподателя да разбере какво нарушение му се вменява във вина,
какви са неговите обективни и субективни признаци, дали правилно са описани
фактическите обстоятелства, констатирани от контролните органи и каква е правната
квалификация на нарушението. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, при
подписване на акта, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се
отбелязва датата на неговото подписване. Връчване на нечетлив препис от акта следва да се
приравни на липса на надлежно връчване, което съставлява нарушение на чл. 43, ал. 5 от
ЗАНН. Жалбоподателят не може да прецени дали описаното от актосъставителя нарушение
съвпада с това, описано в съставеното въз основа на акта за установяване на
административно нарушение наказателно постановление. В случая жалбоподателя е бил
изправен пред невъзможността да упражни правото си на защита веднага след съставянето
на АУАН, тъй като му е бил връчен нечетлив екземпляр от същия. Това води до нарушаване
на процедурата по констатиране на нарушението и неговото санкциониране, което е
абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно
само на това основание, без да е необходимо обсъждане на спора по същество. Връчването
на АУАН е своеобразно предявяване на обвинението, поради което АУАН трябва да е четлив
и да са спазени всички други изисквания и срокове по издаването му.
В НП обаче е прието, че установеното нарушение е било извършено в периода от
10.12.2023г до 02.02.2024г без да са изложени каквито и да било мотиви защо е бил
определен именно този период , липсват каквито и да било мотиви защо административно-
наказващият орган е приел този период за извършване на нарушението.
Задължението за незабавно уведомяване касае датата, на която лицето е узнало за
упражненото насилие и неизпълнението на това конкретно задължение не би следвало да се
обвързва с период от време, тъй като за насилието се е разбрало на самия ден. Самите
служители на АНО , които са съставили АУАН в показанията си твърдят че не им е
известно какво се е случило на дата 10.12.2023г. Още по-вече по делото е изготвена
медицинска експертиза , от която се доказва ,че детето не е изпаднало в безсъзнание , така
като е записано в НП , що се отнася до АУАН съдът не може да го разчете , както по-горе е
отбелязано .
При това положение нарушено е правото на защита на жалбоподателя , а всяко
нарушение на правото на защита от своя стрА. води до основание за отмяна на проверявания
акт.
На следващо място, в настоящия случай, отговорността на М. е ангажирА. на основание
чл. 45, ал. 11, вр. чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДет. предвид специалното й качество на фелдшер
в училище. Хипотезата на чл. 7, ал. 2, вр. с ал. 1 от ЗЗДет., към която препраща
административно наказателната разпоредба на чл. 45, ал. 11 от същия закон, обвързва
задължението за уведомяване относно узнаване на обстоятелства, които според
определението на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗЗДет. поставят детето в риск.
В наказателното постановление липсва каквото и да е словесно или цифрово позоваване на
някоя от хипотезите на посочената разпоредба на т. 11 от § 1 от Допълнителните разпоредби
на ЗЗДет., според които при наличие на някое от тях детето е в риск. Упражненото "насилие"
над лице, което в случая е малолетно, следва да бъде подведено под някоя от хипотезите на
5
определението за дете в риск, за да е възможна по същество защитата срещу отправеното
административно обвинение за нарушение на задължението по чл. 7, ал. 2 от ЗЗДет.
Освен посоченото, за да е налице съставомерно деяние, квалифицирано като
административно нарушение по чл. 45, ал. 11, вр. с чл. 7, ал. 2, вр. ал. 1 от ЗЗДет, е
необходимо кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: 1-во нужда от закрила
на дете, която да е стА.ла известна на субекта на задължението и 2-ро неуведомяване на
посочените в закона органи и институции.
Следователно, съставомерността на бездействието на санкционираното лице,
обуславяща извършено нарушение на чл. 45, ал. 11 от ЗЗДет, следва да е обусловена от
наличието на доказА. нужда от закрила на дете. В случая, ако по преписката са налице
данни в тази насока за детето м. , същите не се отнасят към вменения период от време, т. е.
по преписката липсват категорични доказателства, че в периода10.12.2023 до 14.12.2023 и от
16.12.2023г. до 02.02.2024г. детето е имало нужда от закрила, детето е било в риск на дата
15.12.2023г , инцидента е преустановен , намесили са се учители ,възпитатели , уведомен е
фелдшера , както и е извършен и преглед на детето в болница от лекар. В случая нуждата от
закрила на посоченото в НП дете към процесния период не е била установена освен за датата
на инцидента от дата 15.12.2023г ., действително майката на детето говори в показанията за
други случаи , но същите не са предмет на това дело , няма данни да е уведомен фелдшера за
тях, не е уточнено за кой период иде реч и правена ли е проверка за предходни периоди .
На следващо място, за да се приеме, че е осъществен състава на нарушение по чл. 7,
ал. 2, вр. ал. 1 от закона е необходимо да се установи по безспорен начин, че детето се е
нуждаело от закрила, а не само, че се намира в риск, и необходимостта от закрила да е
стА.ла достояние на М. , за да се приеме, че нарушението, което й е вменено е осъществено
от субективна стрА..
Ето защо, съдът приема, че цитираните нарушения по своето естество са от категорията
на съществените процесуални нарушения, които не могат да бъдат преодолени и санирани в
хода на административно-наказателното производство от страните с последващи действия и
изявления и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
Наред с това обаче следва да се отбележи, че органите на държавната администрация,
именно защото осъществяват контрол по спазване на законодателството, трябва сами
безпогрешно да изпълняват процесуалните механизми по реализиране на административно-
наказателната отговорност. При проява на небрежност от тяхна стрА. при съставяне на
АУАН и/или при постановяване на НП, съдебният контрол върху издаденото наказателно
постановление, поради това, че задължително обхваща процесуалната законосъобразност на
обжалвания акт, може да доведе при констатиране на съществени недостатъци на
процедурата до отмяна на НП и в крайна сметка до ненаказване на нарушителя.
С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
наказателно постановление като незаконосъобразно трябва да бъде отменено поради
констатираните с решението съществени процесуални нарушения, които не могат да се
санират едва във въззивното производство.
Относно направените разноски по делото:
По делото е изготвена медицинска експертиза , поради което следва да бъде осъден
административно наказващия орган да заплати по сметката на районен съд Тетевен сумата
от 490,10 лв , съобразно Тълкувателно решение № 3 от 8.IV.1985 г. по н. д. № 98/84 г.,
ОСНК.
Съдът дължи произнасяне по въпроса за разноските, само ако съответната стрА. е
направила искане за присъждането им, с оглед разпоредбите на чл. 63д от ЗАНН и чл. 143
АПК, като такива не са поискани от процесуалния представител на жалбоподателката .
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 2 вр. 1 от ЗАНН, съдът
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
6
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД – 17 – 5/17.05.2024 г., издадено от д-р
Т. М. И. Председател на Държавната агенция за закрила на детето при Министерския
съвет на Република България, с което на А. Ц. М. с ЕГН ********** от гр. Т. за нарушение
по чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето на
основание чл. 45, ал. 11 във вр. с чл. 7, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Закона за закрила на детето е
наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
ОСЪЖДА Държавна агенция за закрила на детето при МС на Република България ДА
ЗАПЛАТИ на Районен съд Тетевен сумата от 490,10 лв . за експертиза .
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на глава двА.десета от
Административно-процесуалния кодекс пред Административен съд Ловеч в 14 - дневен срок
от уведомяването на страните.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
7