№ 164
гр. Перник , 17.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седемнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
Сложи за разглеждане докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Гражданско
дело № 20201700100579 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 13:00 часа се явиха:
Ищцата Е.В., редовно призована, се явява лично, и с адв. Н. с пълномощно от днес.
За „Л.И.“ се явява ЮК А. с пълномощно от днес.
Явяват се вещите лица В. и Ч..
Явява се свидетелят Е.Р..
Свидетелят се отстрани от залата до провеждане на разпита.
Адв. Н. – да се даде ход на делото.
ЮК А. – да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото и
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът пристъпи към изслушване на комплексната съдебно медицинска и автотехническа
експертиза.
Сне самоличността на вещите лица както следва:
В. Н. В. – на 49 години, българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със
страните.
К. С. Ч. – 57 години, българин, български гражданин, неосъждан, без дела и родство със
страните.
1
Съдът Предупреди вещите лица отговорността по чл. 291 от НК.
В.л. обещаха да дадат заключение по знание и съвест.
В.л. /поотделно/ - поддържаме заключението
Адв. Н. – нямам въпроси към вещите лица, да се приеме заключението.
Вещото лице Ч. на въпроси на ЮК А. – не са налице данни, които да сочат по категоричен
начин, че са налице травматични увреждания от обезопасителен колан, няма характерни
травми, което не изключва възможността по време на инцидента е била със колан. За да
преценим възможността при оглед на труп – аутопсия трябва да се установят характерни
охлузвания от колан. В случая няма данни за такива увреждания.
ЮК А. – нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема заключението на комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза от
02.03.2021 г.
Определя окончателно възнаграждение в размер на 1000 лв., от които 900 да се изплатят от
внесения депозит, и 100 лв. да се изплатят от сумите, предвидени от бюджета на съда.
Адв. Н. – в предходно съдебно заседание съдът ни даде възможност да ангажираме гласни
доказателства и доведем двама свидетели. Водим свидетелите В.Т.Г. и И.Т.В..
ЮК А. – призования свидетел е извън залата, моля същият да бъде разпитан, както сме го
поискали.
Адв. Н. – нямам предпочитания за реда, по който ще бъдат разпитвани свидетелите.
ЮК А. – моля нашият свидетел да бъде разпитан пръв, той е тук е с дъщеря си пред залата и
тя казва, че свидетелят не се чувства добре.
Съдът пристъпи към разпит на призования свидетел, на когото сне самоличността както
следва:
Е. С. Р. – на 73 години, българин, българско гражданство, неосъждан, от гр.Перник,
ул.”К.М.” № **, ЕГН ***
Свидетелят - ищцата е сестра на моята жена. Желая да дам показания.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК.
2
Свидетелят обеща да говори истината, разпитан каза:
на– зная защо съм тук, във връзка със смъртта на моята съпруга. Аз и дъщерите ми
получихме застрахователно обезщетение от „Л.И.“. Не зная, но мога да предполагам, че
родителите на моята съпруга също са получили. Имаме две деца с В. – две дъщери, родени
през 73 и 81 година. Имаме три внучета също. Е.В. я познавам откакто се ожених за
съпругата си, от 1971 г. Откакто се оженихме със съпругата ми В. не сме сменяли адреса гр.
Перник ул. „К.М.“, ** Сестра й Е. през това време живееше в Даскалово. Е. има съпруг и
син. Като ходеше жена ми при родителите си в Даскалово се срещаха с Е.. Тя ходеше всеки
ден в Даскалово, пазаруваше на родителите си, беше си взела карта за градския транспорт.
Моята съпруга ходеше в Даскалово заради родителите си. Сестрите не са имали спорове
помежду си. Жена ми много обичаше Е., защото тя беше по-малка. Бяха в добри отношения.
На въпроси на адв. Н. – сестрата на моята съпруга не е идвала в нас, нито аз съм ходил при
нея от случая. След смъртта както казах, не сме се чували с Е. и мъжът й. Видяхме се на
погребението на майка й. Това беше миналата година, някъде лятото. Преди смъртта на
моята съпруга и нейната, сестра двете се обичаха. Предполагам. Зная, че моята жена
обичаше Е. много.
Адв.Н. – нямам повече въпроси, да се освободи свидетеля.
ЮК А. – нямам въпроси, да се освободи свидетеля.
Съдът освободи свидетеля от зала.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Допуска разпит на доведените от ищеца свидетели В.Т.Г. и И.Т.В..
На свидетеля се сне самоличността, както следва:
В.Т.Г. – на 60 години, българин, българско гражданство, неосъждана, живуща в гр. Перник,
ул „Б.Г.“ **, ет.14, ЕГН: ***.
Свидетелката: Е.В. ми е първа братовчедка. Желая да дам показания.
Съдът предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК.
Обеща да говори истината, разпитана каза: Зная за инцидента, който претъпя В. В. Р.а. Това
беше инцидент с маршрутка, в която е била със сляпата си приятелка. Това стана на
17.11.2017 г. Знаех, че е на екскурзия, до следобед, когато сестра й ми се обади по телефона
разплакана, аз помислих че се е случило нещо с родителите й, защото са възрастни и тогава
Е. ми каза, че е станала катастрофа с маршрутка, и че сестра й е мъртва. Друго не можеше да
3
се разбере, защото Е. непрекъснато плачеше по телефона. Загиналата В. беше най- голямата
от братовчедките ми. Имам наблюдения за отношенията между починалата В. и сестра й Е..
Прекрасни, повече от прекрасни взаимоотношения, изключителни, нещо повече от сестри.
В. обичаше всички ни, беше най-голямата. В. и Е. бяха почти неразделни. Почти казвам,
защото всеки има семейство. Родителите на В. и Е. живеят в кв.Църква. Ние живеем в
с.Студена, за да се стигне до гр.Перник се минава през кв. Църква. Събота, неделя, когато аз
съм минавала през дома на родителите на В. и Е., те бяха там. Помагаха на родителите си и
бяха на гости. В. беше неотлъчно до Е., защото, когато първото дете на Е. стана на 14
години почина. Тя изпадна в ужас, не мога да намеря точната дума, В. беше неотлъчно до
нея, подкрепяше я всячески. По скоро си мисля, че Е. не можеше да преодолее загубата на
детето си без В..
След смъртта на В. това се отрази пагубно върху здравето на Е.. Беше в емоционален срив,
както и всички ние. Според мен и към настоящия момент, според моите наблюдения не се е
съвзела от този шок. Защото, когато отива при баща си, майка й почина, спомена за нея все
още е пресен и сестра й и липсва. Всички празници и, даже не само празници, а и делници
бяха заедно. В. живееше в града, а Е. живееше в квартала, а работеше в гр.Перник. Когато,
идваше в града, двете сестри почти ежедневно се виждаха. Аз също съм присъствала на
такива срещи. Пак повтарям В. беше като закрилница на Е..
Адв.Н. - нямам други въпроси.
Свидетелката на въпроси на ЮК А. – много често съм се виждала с двете сестри преди
произшествието. Случвало се е в седмицата по два пъти, някога през седмица, зависи. След
произшествието съм се виждала с Е. често, а в последно време почти ежедневно, защото
отива обикновено в поликлиниката във връзка със здравословните си проблеми. Аз работя в
„И.К.“, която е в близост до „3-та поликлиника“. Тя минава от там. Е. има съпруг и едно
дете. Е. е омъжена от 1973 – 74 година. В. е беше омъжена повече от 45 години. В. живееше
в гр. Перник, към болницата, не зная точно как се казва улицата. Е. живее в кв. И.. Е. не е
живяла при родителите, а на друго място. Със сигурност двете сестри не са имали спорове
помежду си.
ЮК А. – нямам повече въпроси, да се освободи свидетеля от зала.
Съдът освободи свидетелката от зала.
Пристъпи към разпит на свидетеля И.В., на когото сне самоличността, както следва:
И.Т.В. – на 72 години, българин, българско гражданство, неосъждан, живущ в гр. Перник,
кв.“И.“, ул. „Л.п.“, **, ЕГН ***.
Свидетелят - Е.В. е моя съпруга. Желая да дам показания.
Съдът Предупреди свидетеля за отговорността по чл. 290 от НК. Обеща да говори истината,
4
разпитан каза: Зная за ПТП-то претърпяно от В., това беше 17.11.2017 г. край Ловеч.
Разбрахме от телевизията. Съобщиха за катастрофата, която е станала край Ловеч.
Съпругата ми е гледала телевизия „Европа“ и са казали, че е станало ПТП с пернишки
автобус с незрящи хора. Тя изпищя и каза, че кака й е в този автобус. Тя има ТЕЛК и е
хронично болна и в момента, в който разбра новината й прилоша. Имаше високо кръвно и аз
й дадох хапче. Аз я успокоявах, тя продължи да плаче. Казах й, че може би В. не е сред
починалите, но съпругата ми продължаваше да плаче. Обадих се по телефона на синът на Й.,
която е незряща, той също не знаеше и каза, че това не е възможно. Той каза, че ще отиде на
Ловеч в болницата, за да разбере какво е станало и ще ни се обади. От там ни се обади след
два часа и повече и каза, че В. е сред загиналите. И така настъпи страшен ужас в нашето
семейство. В. и съпругата ми много се обичаха, бяха неразделни. Аз от 50 години
фактически съм семеен, и познавам В. от 1971 г. Тя беше при съпругата ми, гостуваха си все
заедно бяха. Понеже ние живеехме в кв.Църква и идвайки тук в града, съпругата ми идваше
при В. и излизаха на разходки и на кафе. В. много помагаше на съпругата ми. Винаги ходеха
заедно на Даскалово при техните родители. Около 1988 година почина нашия единствен син,
и ако не беше В., която да успокоява съпругата ми, моята съпруга беше в тежко психично
състояние, даже тръгнахме по психиатри. В. беше непрекъснато при нея да я успокоява.
След това съпругата ми забременя с друго дете и В. непрекъснато й помагаше. Особено след
раждането, когато, за да са абсолютно сигурни докторите за детето, защото беше секцио и
следствие на това моята жена беше неподвижна , В. се грижеше за детето, тя го къпеше, тя
го хранеше, всичко правеше. Това продължи някъде около половин година, защото
съпругата ми получи някакви усложнения в корема от раната. При отглеждането на нашия
син, В. непрекъснато беше със съпругата ми. След това вече няколко пъти ходиха на
почивка. В. и съпругата ми на ходиха на Сапарева баня, защото съпругата им има болест на
гръбначния стълб. Между тях има дълбока емоционална връзка. При принцип при сестрите
има такава връзка, но при В. и сестра й беше много силна. След ужаса, който се получи при
катастрофата, съпругата ми няколко месеца от сутрин до вечер плачеше. Беше ме страх да
не получи усложнения на психиката. Даже д-р Милошева я изпрати на легло в неврологично
отделение в болница „Св.Иван Рилски“ в гр.София на лечение за нерви. Лежа там колкото е
по клинична пътека, може би беше 7 дни. Следствие, на което съпругата ми малко се
поотпусна, но въпреки това, когато тръгнем за с.Студена по магистрала „Люлин“, тъй като
В. е погребана в кв.Църква, съпругата ми почва да плаче минавайки покрай гробищата и аз
се принудих да минавам вече по вътрешния път. В с.Студена имаме приятели. Сега аз и
съпругата ми се грижим за родителите на Е. и В., майка й почина миналата година от рак,
баща им е жив и всеки ден се грижим за него. Той живее сам в Даскалово на 96 години е.
Адв.Н. – нямам въпроси.
Свидетелят на въпроси на ЮК А. – аз бях до съпругата ми при загубата на първото ни дете,
ние нямахме друго дете, беше единствено. Когато, ни се роди второто ни дете, В. работеше,
не беше пенсионерка, работеше нещо в „Мината“, но всяка вечер идваше при съпругата ми
за детето. В събота и неделя беше непрекъснато при нея, а през седмицата след работа
5
идваше при нас, след работа идваше веднага, и оставаше до 22 ч. вечерта, след което аз я
прибирах с колата в гр.Перник. В началото на нашата връзка аз ходих на почивка заедно със
съпругата ми. Работех в „Стомана“ и вземах карти за море. След това съпругата ми ходеше
на море с В., понеже незрящата Й. имаше бунгало на морето и там ходеха В. и съпругата ми
на почивка. А, иначе съпругата ми ходи с В. на Сапарева баня, защото аз работех и не
можех да вземам отпуски. Те ходиха два пъти на Сапарева баня. Преди смъртта на В.,
вечерно време, когато не съм на работа съм я засичал да е у нас. При нас идваше В. и заедно
с жена ми ходеха на кв.Църква при родителите им. В. идваше при нас с тролеи, автобуси.
Майката на съпругата ми е погребана в същите гробища, където е погребана и В.. Аз и
съпругата ми полагахме грижи за родителите им.
Адв.Н. - няма да соча други доказателства, нямам доказателствени искания.
ЮК А. – във връзка с издаденото ми съдебно удостоверение представям и моля да приемете
Удостоверение за наследници на В. Р.а.
Адв.Н. – да се приеме.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приема и прилага като доказателство по делото представеното в днешно съдебно заседание
Удостоверение за наследници на В. В..
ЮК А. – нямам други доказателствени искания.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Приключва събирането на доказателства.
Дава ход на устните състезания.
Адв.Н. – считам, че в настоящето производство се доказа изключителната близка връзка
между двете сестри. Доверителката ми дори и към настоящия момент преживява тежко
смъртта на своята сестра. Моля да уважите претенциите като доказани и основателни.
Претендирам разноски, за което представям списък по чл.80 ГПК.
ЮК А. – моля да постановите решение, с които да отхвърлите исковата претенция по
съображения, подробно описани в отговора на исковата молба. Моля да ни присъдите
разноски, за което представям списък по чл.80 ГПК. Моля за срок за писмени бележки.
На основание чл. 149, ал.3 ГПК съдът определя едноседмичен срок на страните за
6
представяне на писмени защити.
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе с решение на 17 .04.2021 г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13.40 ч.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
Секретар: _______________________
7