№ 544
гр. Плевен, 23.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря МАРИ СЛ. ТОМОВА
като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско
дело № 20254400500969 по описа за 2025 година
С решение рег.№ 243/14.10.2025г. по гр.д.№ 20254410100318 по описа за
2025 година на ЛРС на основание чл.150 от СК е изменен размера на
издръжката определен по гр.д. 573/2022 г. по описа на РС Левски, както
следва:Осъден е П. И. П. да заплаща ежемесечна издръжка на непълнолетната
К. П. И., платима със съгласието на нейната майка Ф. Ю. А., в размер по 270
лв., считано от 11.04.2025 г. до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на дължимост на съответната вноска до
окончателното й изплащане.Осъден е П. И. П. да заплаща ежемесечна
издръжка за малолетното дете Л. П. И., платима чрез неговата майка Ф. Ю. А.,
в размер по 270 лв., считано от 11.04.2025 г. до настъпване на причини за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за
забава върху всяка просрочена вноска, считано от датата на дължимост на
съответната вноска до окончателното й изплащане.Разрешено е на основание
чл.127а, ал.2 от СК на непълнолетната К. П. И. само със съгласието на своята
майка Ф. Ю. А. да инициира и участва в производство по издаване на паспорт
за задгранично пътуване и лична карта на непълнолетната К. П. И., както и да
1
получи същите след издаването им, без да се иска съгласието на бащата П. И.
П., а в случай на тяхното изгубване, унищожаване или изтичане срока им на
валидност да се снабди с нови такива, отново без да се иска съгласието на
бащата.Разрешено е на основание чл.127а, ал.2 от СК на непълнолетната К. П.
И. само със съгласието на своята майка Ф. Ю. А. да пътува извън пределите на
Република България до Англия и до всички държави от Европейския съюз, за
срок считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
навършване на пълнолетие от К. П. И. без да се иска съгласието на бащата П.
И. П.. Пътуванията за които се дава разрешение следва да се осъществяват
през ваканциите на детето, без да се нарушава учебния процес на К. П. И. в
Република България.Разрешено е на основание чл.127а, ал.2 от СК на Ф. Ю.
А., като майка и законен представител на малолетното дете Л. П. И. да
инициира и участва в производство по издаване на паспорт за задгранично
пътуване, а при навършване на съответната възраст и на лична карта на Л. П.
И., както и да получи същите след издаването им, без да се иска съгласието на
бащата П. И. П., а в случай на тяхното изгубване, унищожаване или изтичане
срока им на валидност да се снабди с нови такива, отново без да се иска
съгласието на бащата.Разрешено е на основание чл.127а, ал.2 от СК на
малолетното дете Л. П. И. само със съгласието на своята майка Ф. Ю. А. да
пътува извън пределите на Република България до Англия и до всички
държави от Европейския съюз, за срок считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до навършване на пълнолетие от Л. П. И., без да се иска
съгласието на бащата П. П. И..Пътуванията за които се дава разрешение
следва да се осъществяват през ваканциите на детето, без да се нарушава
учебния процес на Л. П. И. в Република България.Деловодните разноски
остават за всяка от страните така както ги е направила.Осъден е П. И. П. да
заплати държавна такса върху размера на увеличения размер на издръжката, а
именно д.т. в размер на 100.80 лв.
Депозирана е въззивна жалба от П. И. П., чрез пълномощник, срещу
решение рег.№ 243/14.10.2025 г. по гр.д.№ 20254410100318 по описа на
ЛРС.Счита, че обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, в нарушение на материалноправни норми и в противоречие със
задължителната съдебна практика и практиката на ВКС.Прави се искане да се
отмени решението като неправилно и съдът да се произнесе с решение, с
2
което:1.Да постанови, че дължимата ежемесечна издръжка за всяко от децата е
в размер на 270 лв., като задължението му за плащане ще възникне след
изчерпване на лимита на авансово платените суми, т.е. след 4 месеца и 16 дни,
считано от датата на влизане на решението в сила; 2.Да се отхвърли иска по
чл.127а от СК като неоснователен.
За въззиваемите страни –К. П. И., като непълнолетна действаща лично и
със съгласието на майка си Ф. Ю. А. и от Ф. Ю. А., като майка и законен
представител на Л. И. П., чрез пълномощник, се изразява становище да се
потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – частично
основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.При проверка на правилността на
първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи
императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е
въведено като основание за обжалване.Въззивната инстанция не е ограничена
от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака
ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно
упражняването на родителските права, личните отношения, издръжката на
децата и ползването на семейното жилище.
На основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционния съд в обжалваните части на решението, в които то следва
да бъде потвърдено.
Предмет на обжалване е решението на първоинстанционния съд от
14.10.2025 г., постановено в производство по предявени искове с правно
основание чл.150 СК, както и в производство по спорна съдебна
администрация по чл.127а от СК, което се обжалва изцяло.
С обжалваното решение по иска за изменение на издръжка
първоинстанционният съд е осъдил въззивника да заплаща ежемесечна
издръжка на децата си К. И. със съгласието на майка й Ф. А. и Л. И. чрез
3
майка му Ф. А. в размер по 270 лв. за всяко едно от децата, считано от
11.04.2025 г. до настъпване на причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка просрочена
вноска, считано от датата на дължимост на съответната вноска до
окончателното й изплащане.
На първо място във въззивната жалба е посочено, че съдът не е обсъдил
представените доказателства за изплащане на издръжка.
По силата на постигнатата спогодба между страните по гр.д.№
20224410100573 по описа на ЛРС на 14.02.2023 г. бащата П. П. е следвало да
плаща чрез майката Ф. А. издръжка на детето К. И. и на детето Л. И. в размер
на 200 лв. месечно, с падеж последното число от месеца, за който се дължи,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпването на
законни основания за изменение или прекратяване на същата.
За периода от м.януари 2024 г. до м.май 2025 г. е заплащал ежемесечна
издръжка съгласно приложените платежни документи по делото, като до
м.април 2025 г. е заплащал по 30 лв. за всяко едно от децата в повече от така
му определената му издръжка, а за месеците април 2024 г.; септември 2024 г. и
ноември 2024 г. тя е в размер на 230 лв.
Няма спор в настоящето производство, че в периода от 10.08.2024 г. до
20.01.2025 г. Ф. А. заедно с въззивника и децата са живели в гр.Белене в тях и
той е плащал разноските за домакинството, тя се е грижела в къщи за децата.
В решение № 2143/29.12.1984 г. по гр.д.№ 721/84 г., ВС, II г.о., на
което се позовава въззивникът, е посочено, че решението, с което е присъдена
издръжка на децата през време на фактическата раздяла на родителите,
изгубва правното си действие от момента, когато раздялата бъде прекъсната и
родителите започнах заедно да издържат децата си.При нова фактическа
раздяла е необходимо ново решение за издръжка, защото старото вече не може
да се привежда в изпълнение.То е постановено при действието на СК (отм.).
В решение № 152/22.12.2020 г. на ВКС по гр.д.№ 4162/2019 г., IV г.о.,
на което се позовава въззивникът, е посочено, че преведената на 14.04.2015 г.
сума от 30 000 евро следва да се приеме за такава за посрещане на нуждите на
детето от издръжка.Прието е, че издръжката е авансово платена до изчерпване
на предварително платената сума.
4
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което
има право на издръжка и възможностите на лицето, което я дължи.
Задължението за издръжка към ненавършило пълнолетие дете има
абсолютен характер, като според чл.142, ал.2 СК минималният размер на тази
издръжка е 1/4 от минималната работна заплата за страната.
За 2024 г. тя е в размер на 933 лв., за 2025 г. в размер на 1 077 лв., а за
2026 г. се предвижда минималната работна заплата да възлиза на 1 213 лв.
Следователно минималният размер на издръжката за 2024 г. за всяко
едно от децата е в размер на 233.25 лв. месечно, а за 2025 г. е в размер на
269.25 лв. месечно.
За 2024 г. съгласно приложените по делото писмени доказателства се
установява, че за периода от м.01.2024 г. до 12.2024 г. въззивникът е
превеждал по 230 лв. месечна издръжка за всяко от децата поотделно, с
изключение на месеците април 2024 г., септември 2024 г. и ноември 2024 г.,
когато е заплатена сумата от 230 лв.
За 2025 година в периода от м.01.2025 г. до м.03.2025 г. е заплащал по
460 лв. месечна издръжка, т.е. тя е под горепосочения минимален размер на
издръжката, но липсва претенция на правоимащите лица.
След предявяване на исковата молба на 11.04.2025 г. е заплатил на
16.04. - 250 лв. и на 30.04. - 250 лв., за месец май 2025 г. са заплатени
съответно 40 лв. и 270 лв. на 16.05.2025 г., на 31.05.2025 г. - 270 лв., а за
месеците от юли 2025 г. до м.септември 2025 г. включително са заплащани по
270 лв. месечно за всяко от децата.
Чл.150 СК предвижда, че при изменение на обстоятелствата присъдената
издръжка може да бъде изменена.За да се уважи искът по чл.150 от СК е
необходимо да е налице трайно съществено изменение на нуждите на
издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице.
В случая е налице първото условие.Децата са пораснали.
Към датата на първоначалното определяне на издръжката
непълнолетното дете К. И. е била на около 14 години, а малолетното дете Л.
И. - на около 7 години.
Към настоящия момент децата са съответно на 16 години, респективно
5
на 9 години.С израстването на децата са се увеличили разходите за
задоволяване на техни здравни, образователни и други потребности, т.е.
налице е трайно съществено изменение на нуждите на децата.
В процесния случай с обжалваното решение е изменен размерът на
издръжката на двете деца на основание чл.150 от СК, в размер по на 270 лв.
месечно, считано от 11.04.2025 г., до настъпване на причини за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
просрочена вноска, считано от датата на дължимост.
Т.е. в процесния случай изменението на издръжката е законовото
основание за изплащането й от страна на бащата, а плащането рефлектира
само върху евентуална неоснователност за образуване на изпълнително
производство с оглед на чл.433, ал.1, т.1, т.1 от ГПК, а и съгласно чл.242, ал.1
ГПК решението подлежи на предварително изпълнение, когато се присъжда
издръжка.
В процесния случай не се и претендира издръжка за период преди
предявяване на исковата молба на 11.04.2025 г. от непълнолетната К. И.,
действаща лично и със съгласието на майка си Ф. А., както и от Ф. А., майка и
законен представител на малолетното дете Л. И., както се посочи.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че не са налице
основания за отмяна на решението в обжалваната му част, в която на
основание чл.150 от СК е изменен размерът на издръжката, определена по
гр.д.№ 573/2022 г. по описа на ЛРС, поради което следва да бъде потвърдено в
същата.
Относно пороците на решението по искането по чл.127а от СК във
въззивната жалба е посочено, че съдът е постановил обжалваното решение в
тази част в противоречие с Тълкувателно решение № 1 от 3.07.2017 г. на ВКС
по т.д.№ 1/2016 г., ОСГК.Въззивникът счита, че съдът е постановил
решението, без да съобрази режима на бащата за лични отношения с децата, за
който е постигната спогодба, одобрена от съда.
Съгласно чл.13 от ЗБЛД на българските граждани се издават посочените
документи за самоличност, между които лична карта и паспорт.
Малолетните български граждани могат да напускат страната с паспорт
по смисъла на чл.13, ал.1, т.2 ЗБЛД.
6
Непълнолетните български граждани могат да напускат страната с
паспорт или лична карта съгласно т.1 и т.2 от горепосочената разпоредба, т.е. с
оглед на това дали се касае за пътуване до страна членка на Европейския съюз
или до страна извън тези държави членки на ЕС.
Заявлението за издаване на лична карта на непълнолетни се подава
лично и в присъствието на родител, който полага подпис в заявлението
съгласно чл.31а, ал.2 от ЗБЛД, на която разпоредба се позовава въззивникът.
Относно пътуванията на малолетни и непълнолетни български граждани
извън страната следва да се посочи следното.
Според чл.76, т.9 от ЗБЛД може да не се разреши напускането на
страната на малолетни и непълнолетни лица, които нямат съгласие за пътуване
в чужбина от своите родители; при разногласие спорът се разрешава по реда
на чл.127а от СК.
Съгласно Тълкувателно решение № 1/3.07.2017 г. на ВКС по т.д.№
1/2016 г., ОСГК съдът може да разреши по реда на чл.127а от СК пътуването
на ненавършило пълнолетие дете в чужбина без съгласието на единия родител
само за пътувания в определен период от време и/или до определени държави,
респ. държави, чийто кръг е определяем.
Според чл.45 от ЗБЛД заявлението за издаване на паспорт или
заместващ го документ на малолетни и непълнолетни се подава лично и от
техните родители, а се получава от родител или упълномощено от него лице
след представяне на нотариално заверено изрично пълномощно или от лице,
чийто данни са посочени от родител пред длъжностното лице в заявлението
при подаването му.
Това изискване е възпроизведено и в Правилника за издаване
българските лични документи - чл.23 от същия.
Съдебното решение по чл.127а от СК замества съгласието на единия
родител, ако то е позитивно.
С оглед спазването на правата на детето, излизането извън пределите на
страната е в негов интерес, но следва да бъде балансиран с вече установения
режим на лични контакти с другия родител.
Съгласно чл.34, ал.1 ЗБЛД паспортът е документ за преминаване на
държавната граница на РБ и за пребиваване извън страната.
7
Съгласно чл.36, ал.1 от ЗБЛД на лицата до 18 годишна възраст се издават
паспорти със срок на валидност 5 години, а според ал.4, в случаите, когато
паспортът е повреден, унищожен, изгубен, откраднат или страниците му са
изчерпани, се издава нов паспорт.
Относно доводите във въззивната жалба, че решението на съда, с което
се разрешава на децата да бъдат издадени лични карти без съгласието на
бащата е очевидно неправилно, като се позовава на чл.29, ал.1 и чл.31а, ал.2 от
ЗБЛД, въззивният съд приема следното.
Личната карта на български граждани съгласно чл.23, ал.1 от ЗБЛД е
основен идентификационен документ, валиден на територията на РБ или на
територията на друга държава, съгласно международни договори.
Според ал.2 и ал.3 на горепосочената разпоредба всеки български
гражданин има право да напуска страната и с лична карта и да се завръща с
нея през вътрешните граници на РБ с държавите - членки на Европейския
съюз, както и в случаите, предвидени в международни договори.
Правото по ал.2 не подлежи на ограничения, освен ако това е
предвидено в закон и има за цел защита на националната сигурност,
обществения ред, здравето на гражданите или на правата и свободите на други
граждани.
Всеки български гражданин, който живее на територията на страната, е
длъжен в срок до 30 дни след навършване на 14 годишна възраст да поиска
издаването на лична карта, като за лицата между 14 и 18 годишна възраст тя е
със срок на валидност 4 години.
Съгласно чл.31а, ал.2 от ЗБЛД заявлението за издаване на лична карта на
непълнолетни лица се подава лично и в присъствието на родител, който
полага подпис в заявлението.
Т.е. не е нужно присъствието и на двамата родители.
Пътуването в случаите, когато непълнолетни лица притежават лична
карта, не може да бъде осъществено в страните членки на Европейския съюз,
без за това да има валидно дадено съгласие и на двамата родители, а при
неговата липса от единия родител то може да бъде заместено със съдебно
решение по чл.127а от СК, ако то е позитивно.
Във въззивната жалба са изложени и доводи, че съдът не следва да
8
допуска разрешението за пътуване да води до промяна в местоживеенето на
детето, ако искането за разрешение не е съпроводено и с искане за промяна в
местоживеенето на детето.Счита, че съдът в нарушение на процесуалните
правила не е обсъдил твърденията му, че въззиваемата възнамерява заедно с
децата им да се установи да живее в Англия.
Правомощията на въззивната инстанция, като инстанция по съществото
на спора, са тълкувани с Тълкувателно решение № 1/04.01.2001 г. по т.д. №
1/2000 г. на ОСГК на ВКС и Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.Дейността на въззивната инстанция е аналогична на тази на първата,
като без да представлява нейно повторение, я продължава и има за предмет
разрешаване на самия материалноправен спор.Непосредствена цел на
въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния
спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с
установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез
събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти
под приложимата материалноправна норма.
В тази насока от показанията на свидетеля И., баща на Ф. А., се
установява, че дъщеря му не е споделяла, че иска да се установи с децата в
Англия.Той също няма да го допусне, защото тя със здравето не е добре.Имат
роднини в чужбина.Дъщеря му и внуците искат да отидат при тях на гости.
От показанията на свидетелката Ц., първа братовчедка на въззивника, се
установява, че въззивникът й е споделял, че Ф. иска да заминава за Англия с
децата.
От показанията на свидетелката К. П. във въззивното производство се
установява, че брат й е споделял, че въззиваемите искат да останат в Англия
да живеят, да пребивават дълготрайно, тъй като братът на Ф. е
там.Въззивникът се притеснява, защото не иска те да останат там
трайно.Когато е била в тяхната къща до месец февруари 2025 г. племенницата
й е споделяла, че иска да отиде там да живее и да учи.Тя винаги е настоявала
да отидат там да живеят и го е искала.
Въз основа на горепосочените гласни доказателства, като показанията
на свидетелите следва да се кредитират като обективни, тъй като имат
непосредствени впечатления от страните и техните взаимоотношения,
въззивният съд счита, че искането по чл.127а от СК не е свързано с промяна
9
на местоживеенето на децата.
На следващо място във въззивната жалба се твърди нарушение на чл.15
ЗЗДт, което следва да се приеме за неоснователно в процесния случай, поради
това, че изслушването на непълнолетното дете е проведено, без да е осигурен
социален работник от ДСП-Левски и в присъствието на майката, от която
детето се влияе.
От становището на К. И. е видно, че тя е решила тук да учи, защото й
харесва училището.Желанието им е да ходят в чужбина през ваканциите с
майка им, в Англия, където са бабата и вуйчото, в Лондон.Майка й има една
добра приятелка в Германия, която ги кани да ходят там по празниците.
Съгласно чл.15 от Закона за закрила на детето, във всяко съдебно
производство, по което се засягат права или интереси на дете, то задължително
се изслушва, ако е навършило 10-годишна възраст.
Към момента на изслушването детето е било на около 16 г. и 7 месеца,
като са присъствали и двамата му родители, което е при спазване на ал.5 от
посочената разпоредба.
В ал.4 е посочено, че на изслушването задължително присъства социален
работник от дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия адрес на детето,
а при необходимост - и друг подходящ специалист.
Тази разпоредба предхожда ал.6, като е уведомена Д“СП“ - Белене, която
е представила социален доклад, а тя предвижда, че Дирекция „Социално
подпомагане“ изпраща представител, който изразява становище, а при
невъзможност предоставя доклад.
Неоснователно се сочи във въззивната жалба, че пътуването и престоят
на децата в чужбина, придружени от майка им, създава опасност за оставането
им без подслон и нужните финансови средства за препитания в тази държава.
Според свидетеля И. синът му живее в Лондон в триетажна къща, имат
девет стаи.Жена му живее на друго място на квартира, има три стаи, но живее
сама.В Германия при М. живеят в тристаен апартамент, има също къде да
отидат, когато решат да им гостуват.
От становището на К. И. се установява, че пари за ходене в Англия и
Германия имат, защото дядо и вуйчо им им помагат.
В социалния доклад, на който се позовава въззивникът, е посочено, че
10
майката има онкологично заболяване, претърпяла е операция и терапии.Има
желание да проведе лечение и да потърси здравни грижи от лекари в
чужбина.Брат й живее в Англия, многократно ги е канил при него.Имат и
роднини в Белгия, Германия и др.
Въз основа на гореизложеното съдът счита, че следва да бъде потвърдено
решението и в обжалваната му част, в която е разрешено на основание
чл.127а, ал.2 от СК на непълнолетната К. И., само със съгласието на своята
майка Ф. А., да инициира и да участва в производство по издаване на паспорт
за задгранично пътуване на непълнолетната К. И., както и да получи същия
след издаването му, без да се иска съгласието на бащата П. П., а в случай на
неговото изгубване, унищожаване или изтичане на срока му на валидност да
се снабди с нов такъв, отново без да се иска съгласието на бащата.
Следва да бъде потвърдено решението в обжалваната му част, в която на
основание чл.127а, ал.2 от СК е разрешено на Ф. А., като майка и законен
представител на малолетното дете Л. И., да инициира и да участва в
производство по издаване на паспорт за задгранично пътуване, както и да
получи същия след издаването му, без да се иска съгласието на бащата П. П., а
в случай на неговото изгубване, унищожаване или изтичане на срока му на
валидност да се снабди с нов такъв, отново без да се иска съгласието на
бащата.
Срокът в тази част на обжалваното решение следва да бъде петгодишен
по отношение на Л. И., считано от влизане в сила на същото в тази му част.
Въз основа на гореизложеното въззивният съд счита, че следва да бъде
отменено решението в следните му обжалвани части: в частта, в която е
разрешено на основание чл.127а от СК на непълнолетната К. И., само със
съгласието на своята майка Ф. А., да инициира и участва в производството по
издаване на лична карта на непълнолетната К. И., както и да получи същата
след издаването й, без да иска съгласието на бащата П. П., а в случай на
нейното изгубване, унищожаване или след изтичане срока й на валидност да
се снабди с нова такава, отново без да иска съгласието на бащата; в
обжалваната му част, в която е разрешено на основание чл.127а от СК на Ф.
А., като майка и законен представител на малолетното дете Л. И. да инициира
и да участва в производството по издаване, при навършване на съответната
възраст на лична карта, както и да получи същата след издаването й, без да се
11
иска съгласието на бащата П. П., а в случай на нейното изгубване,
унищожаване или изтичане на срока й на валидност да се снабди с нова
такава отново без да се иска съгласието на бащата; в обжалваната част, в
която е разрешено на основание чл.127а, ал.2 от СК на непълнолетната К. И.
само със съгласието на своята майка Ф. А. да пътува извън пределите на
Република България до Англия и до всички държави от Европейския съюз, за
срок считано от датата на влизане в сила на настоящото решение до
навършване на пълнолетие от К. И. без да се иска съгласието на бащата П. П.,
като пътуванията, за които се дава разрешение следва да се осъществяват през
ваканциите на детето, без да се нарушава учебния процес на К. И. в Република
България; в обжалваната му част, в която е разрешено на основание чл.127а,
ал.2 от СК на малолетното дете Л. И. само със съгласието на своята майка Ф.
А. да пътува извън пределите на Република България до Англия и до всички
държави от Европейския съюз, за срок считано от датата на влизане в сила на
настоящото решение до навършване на пълнолетие от Л. И., без да се иска
съгласието на бащата П. П., като пътуванията за които се дава разрешение
следва да се осъществяват през ваканциите на детето, без да се нарушава
учебния процес на Л. И. в Република България, като вместо него в тези му
части следва два бъде постановено ново по съществото на спора.
Следва да се остави без уважение искането на К. И., като непълнолетна
действаща лично и със съгласието на майка си Ф. А., както и на Ф. А., като
майка и законен представител на Л. И., да бъде разрешено на основание
чл.127а, ал.2 от СК на непълнолетната К. И., само със съгласието на своята
майка Ф. А., да инициира и да участва в производство по издаване на лична
карта на непълнолетната К. И., както и да получи същата след издаването й,
без да иска съгласието на своя баща П. П., а в случай на нейното изгубване,
унищожаване или изтичане на срока й на валидност са се снабди с нова
такава, отново без да иска съгласието на бащата; да бъде разрешено на
основание чл.127а, ал.2 от СК на Ф. А., като майка и законен представител на
малолетното дете Л. И. да инициира и да участва в производство по издаване,
при навършване на съответната възраст и на лична карта на Л. И., както и да
получи същата след издаването й, без да иска съгласието на бащата П. П., а в
случай на нейното изгубване, унищожаване или изтичане на срока й на
валидност да се снабди с нова такава, отново без да се иска съгласието на
бащата.
12
Следва да се постанови решение, с което да се разреши на основание
чл.127а, ал.2 от СК на непълнолетната К. И., като непълнолетна действаща
лично и със съгласието на своята майка Ф. А., да пътува извън пределите на
Република България до Англия (Англия е една от съставните части на
Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия) и до всички
държави от Европейския съюз, за срок, считано от датата на влизане в сила на
настоящето решение до навършване на пълнолетие на К. И., без да се иска
съгласието на бащата П. П., без ограничения в броя и продължителността на
пътуванията, без да се променя обичайното местоживеене на детето в
Република България, без да се засягат учебните ангажименти на детето,
придружавано от майката Ф. А. или упълномощено от нея пълнолетно лице,
като пътуванията на детето не следва и да съвпадат с определения на бащата
режим на лични отношения с него (съгласно одобрената постигната спогодба
по гр.д.№ 20224410100573 по описа на РС-Левски), за срок, считано от датата
на влизане в сила на настоящето решение до навършване на пълнолетие на К.
И..
Следва да бъде разрешено на основание чл.127а, ал.2 СК на малолетното
дете Л. И., като такова чрез неговата майка и законен представител Ф. А.,
само със съгласието на своята майка Ф. А., да пътува извън пределите на
Република до Англия (Англия е една от съставните части на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия) и до всички държави от
Европейския съюз, за срок от пет години, считано от датата на влизане в сила
на настоящето решение, без да се иска съгласието на бащата П. П., без
ограничения в броя и продължителността на пътуванията, без да се променя
обичайното местоживеене на детето в Република България, без да се засягат
учебните ангажименти на детето, придружавано от майката Ф. А. или
упълномощено от нея пълнолетно лице, като пътуванията на детето не следва
и да съвпадат с определения на бащата режим на лични отношения с него
(съгласно одобрената постигната спогодба по гр.д.№ 20224410100573 по
описа на РС-Левски), за срок от пет години, считано от датата на влизане в
сила на настоящето решение в сила.
При съобразяване на Тълкувателно решение № 3/27.06.2024 г. на ВКС
по т.д.№ 3/2023 г., ОСГК, съдът намира, че тъй като е налице частично, а не
пълно уважаване на въззивната жалба, разноските на страните следва да
13
останат така, както са направени.
Производството по чл.150 от СК е исково, но въззивната жалба в тази
част е неоснователна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение рег.№ 243/14.10.2025 г. по гр.д.№ 20254410100318
по описа за 2025 година на Районен съд - Левски в обжалваните му части, в
които е разрешено на основание чл.127а, ал.2 от СК на непълнолетната К. П.
И., ЕГН **********, само със съгласието на своята майка Ф. Ю. А., ЕГН
********** и двете с адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ж.к****, вх.***, да
инициира и участва в производство по издаване на лична карта на
непълнолетната К. П. И., ЕГН **********, както и да получи същата след
издаването й, без да се иска съгласието на бащата П. И. П., ЕГН **********,
от гр.Белене, обл.Плевен, ул.„****“ №19а, а в случай на нейното изгубване,
унищожаване или изтичане срока й на валидност да се снабди с нова такава,
отново без да се иска съгласието на бащата; в обжалваната част, в която е
разрешено на основание чл.127а, ал.2 от СК на непълнолетната К. П. И., ЕГН
********** само със съгласието на своята майка Ф. Ю. А., ЕГН ********** и
двете с адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ж.к****, вх.**** да пътува извън
пределите на Република България до Англия и до всички държави от
Европейския съюз, за срок считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение до навършване на пълнолетие от К. П. И. без да се иска съгласието на
бащата П. И. П., ЕГН **********, от гр.Белене, обл.Плевен, ул. „****“ №
19а.Пътуванията за които се дава разрешение следва да се осъществяват през
ваканциите на детето, без да се нарушава учебния процес на К. П. И. в
Република България; в обжалваната му част, в която е разрешено на основание
чл.127а, ал.2 от СК на Ф. Ю. А., ЕГН **********, с адрес: гр.Белене,
обл.Плевен, ж.к.****, вх.***, като майка и законен представител на
малолетното дете Л. П. И., ЕГН **********, да инициира и участва в
производство по издаване при навършване на съответната възраст на лична
карта на Л. П. И., ЕГН **********, както и да получи същата след издаването
й, без да се иска съгласието на бащата П. И. П., ЕГН **********, от гр.
Белене, обл.Плевен, ул.„****“ № 19а, а в случай на нейното изгубване,
14
унищожаване или изтичане срока й на валидност да се снабди с нова такива,
отново без да се иска съгласието на бащата; в обжалваната му част, в която е
разрешено на основание чл.127а, ал.2 от СК на малолетното дете Л. П. И.,
ЕГН ********** само със съгласието на своята майка Ф. Ю. А., ЕГН
********** и двете с адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ж.к****, вх.*** да пътува
извън пределите на Република България до Англия и до всички държави от
Европейския съюз, за срок считано от датата на влизане в сила на настоящото
решение до навършване на пълнолетие от Л. П. И., ЕГН ********** без да се
иска съгласието на бащата П. И. П., ЕГН **********, от гр.Белене, обл.
Плевен, ул.„****“ № 19а.Пътуванията за които се дава разрешение следва да
се осъществяват през ваканциите на детето, без да се нарушава учебния
процес на Л. П. И. в Република България, КАТО ВМЕСТО НЕГО В ТЕЗИ МУ
ЧАСТИ ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. П. И., ЕГН **********, като
непълнолетна действаща лично и със съгласието на своята майка Ф. Ю. А.,
ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ж.к****, вх.***, да
инициира и участва в производство по издаване на лична карта на
непълнолетната К. П. И., ЕГН **********, както и да получи същата след
издаването й, без да се иска съгласието на бащата П. И. П., ЕГН **********,
от гр.Белене, обл.Плевен, ул. „****“ № 19а, а в случай на нейното изгубване,
унищожаване или изтичане срока й на валидност да се снабди с нова такава,
отново без да се иска съгласието на бащата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Ф. Ю. А., ЕГН **********, с
адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ж.к****, вх.***, като майка и законен
представител на малолетното дете Л. П. И., ЕГН **********, да инициира и
участва в производство по издаване, при навършване на съответната възраст
на лична карта на Л. П. И., ЕГН **********, както и да получи същата след
издаването й, без да се иска съгласието на бащата П. И. П., ЕГН **********,
от гр. Белене, обл. Плевен, ул. „****“ № 19а, а в случай на нейното изгубване,
унищожаване или изтичане срока й на валидност да се снабди с нова такава,
отново без да се иска съгласието на бащата.
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал.2 СК на непълнолетната К. П. И.,
ЕГН **********, като непълнолетна действаща лично и със съгласието на
своята майка Ф. Ю. А., ЕГН ********** и двете с адрес: гр.Белене,
15
обл.Плевен, ж.к****, вх.***, да пътува извън пределите на Република
България до Англия (Англия е една от съставните части на Обединено
Кралство Великобритания и Северна Ирландия) и до всички държави от
Европейския съюз, за срок, считано от датата на влизане в сила на настоящето
решение до навършване на пълнолетие на К. П. И., без да се иска съгласието
на бащата П. И. П., ЕГН **********, от гр. Белене, обл.Плевен, ул. „****“ №
19а, без ограничения в броя и продължителността на пътуванията, без да се
променя обичайното местоживеене на детето в Република България, без да се
засягат учебните ангажименти на детето, придружавано от майката Ф. А. или
упълномощено от нея пълнолетно лице, като пътуванията на детето не следва
и да съвпадат с определения на бащата режим на лични отношения с него
(съгласно одобрената постигната спогодба по гр.д.№ 20224410100573 по
описа на РС-Левски), за срок, считано от датата на влизане в сила на
настоящето решение в сила до навършване на пълнолетие на К. П. И..
РАЗРЕШАВА на основание чл.127а, ал.2 СК на малолетното дете Л. П.
И., ЕГН **********, като такова чрез неговата майка и законен представител
Ф. Ю. А., ЕГН **********, двете с адрес: гр.Белене, обл.Плевен, ж.к****,
вх.***, само със съгласието на своята майка Ф. Ю. А., ЕГН **********, да
пътува извън пределите на Република до Англия (Англия е една от съставните
части на Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия) и до
всички държави от Европейския съюз, за срок от пет години, считано от датата
на влизане в сила на настоящето решение, без да се иска съгласието на бащата
П. И. П., ЕГН **********, от гр.Белене, обл. Плевен, ул. „****“ № 19а, без
ограничения в броя и продължителността на пътуванията, без да се променя
обичайното местоживеене на детето в Република България, без да се засягат
учебните ангажименти на детето, придружавано от майката Ф. А. или
упълномощено от нея пълнолетно лице, като пътуванията на детето не следва
и да съвпадат с определения на бащата режим на лични отношения с него
(съгласно одобрената постигната спогодба по гр.д.№ 20224410100573 по
описа на РС-Левски), за срок от пет години, считано от датата на влизане в
сила на настоящето решение в сила.
ПОТВЪРЖДАВА решение рег.№ 243/14.10.2025 г. по гр.д.№
20254410100318 по описа за 2025 година на Районен съд - Левски в
останалите му обжалваните части.
16
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
17