О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
номер IV - 817 град
Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав
На осми май, две
хиляди и деветнадесета година
в закрито съдебно
заседание на осн. чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
ДАНИЕЛА МИХОВА
Секретар
Прокурор
разгледа въззивно гражданско дело номер 577 по
описа за 2019 година.
НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ.268 ГПК, СЪДИЯТА – ДОКЛАДЧИК Н. ПЕНЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството
по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на Д.З.З. и З.М.З. – ищци
в първоинстанционното производство, срещу Решение №56/01.03.19г., постановено
от Айтоски районен съд по гр.д.№708/18г., с което е отхвърлен иска на
въззивниците да бъдат признати за собственици по отношение на ответниците М.Н.Т. и В.Н.Т. – А., на нива от 3200 кв.м.,
находяща се в строителните граници на гр.Айтос, местност „Топарлъка“, част от
имот пл.№65 по кадастралния план на града от 1958г., понястоящем представляващ
дворно място от 3035 кв.м., съставляващо имот пл.№4489, парцел VІІ в кв.8а по
действащия план на гр.Айтос и ответниците са осъдени да заплатят на ищците
съдебно – деловодни разноски, в размер на 500 лева. Въззивниците изразяват
недоволство от постановеното решение и претендират отмяната му, с постановяване
на въззивно решение, с което искът да бъде уважен.
Пунктуално и подробно са оспорени
изводите на съда, основани на свидетелските показания на разпитаните свидетели,
че ищците са упражнявали фактическа власт върху друг имот, съседен на
процесния, поради което не са придобили последния на основание давностно
владение.
Анализирано е владението като
фактическа власт върху терен, за да се обоснове извод, че не е необходимо този
терен да е обособен като кадастрална единица, за да бъде придобито право на
собственост върху него. Анализирани са констатациите на извършената
съдебно-техническа експертиза, както и на представените писмени доказателства,
за да се аргументира твърдението на страната, че констатациите на експерта са
съобразени едностранчиво и непълно в контекста на въпроса към кой момент
процесният имот е бил обособен като самостоятелен обект на собственост..
На следващо място е извършен
подробен и пунктуален анализ на свидетелските показания – както на свидетелите,
посочени от ищците, така и на тези – посочени от ответниците, за да се обоснове
твърдение, че съдът неправилно ги е съобразил. Според въззивниците, показанията
на свидетелите, посочени от ответниците взаимно си противоречат, а противоречат
и на съдебно – техническата експертиза – изложени са подробни аргументи.
Отново подробно и пунктуално е
аргументирано и оплакването, че съдът не е обсъдил в съвкупност представените
писмени и гласни доказателствени средства, в т.ч. и доводите за достоверност на
показанията на свидетелите, посочени от ищците, в т.ч. по въпросите относно
извършено от ищците строителство, което съставлява манифестация за упражнявана
фактическа власт и своене.
При проверката, извършена на осн. чл.267, ал.1 ГПК се установи следното: препис от първоинстанционното
решение е връчен на въззивника З. на 06.03.19г., а на въззивника З. – на
26.03.19г. Въззивната жалба е подадена на 18.03.19г. – в срока по чл. 259 ГПК.
Жалбоподателите са лица, които имат правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение, т.к. исковете, предявени от тях са уважен.
Следователно жалбата е допустима.
Препис от въззивната
жалба на ищците е връчен на ответниците М.Н.Т. и В.Н.Т. – А., чрез електронната поща на адв.С.
– на 26.03.19г. В срока по чл.263, ал.1 ГПК
– на 11.04.19г. по пощата е подаден писмен
отговор. В него са изложени съображения за потвърждаване на
първоинстанционното решение.
Според
въззиваемите, между страните е съществувало и вече е прекратено, наемно
правоотношение по отношение на друг имот, различен от процесния, върху който
ищците са упражнявали фактическа власт. И въззиваемите подлагат на анализ
свидетелските показания, оспорвайки достоверността на тези на свидетелите,
посочени от ищците, за да обосноват твърдение, че процесният имот е запустял,
не се обработва, в него има полуразрушена/недоизградена сграда и върху него
ищците не са упражнявали и не упражняват фактическа власт. Ищците не са
установили владението си, а от свидетелските показания се установява, че за
имота е имало друго наемно правоотношение до 2012г. Имотът е възстановен на
ответниците с решение на ОбПК – Айтос през 1997г. и те са въведени във
владение, а след това са го отдавали под наем.
Бургаският окръжен съд, след проверка допустимостта
на подадената въззивна жалба и отговора намира, че делото следва да бъде
внесено в съдебно заседание за разглеждане и решаване.
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ ВГД №577/19г. по описа на Бургаски окръжен съд, в
съдебно заседание за разглеждане и решаване, определено с Разпореждане от 19.04.19г.
- на 27.05.2019г. от 13.50 часа.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните на посочените от тях адреси
и/или съдебни адреси, в т.ч. при необходимост - и по телефона, ако страните или
техните процесуални представители са заявили телефонните си номера по делото
или същите са служебно известни на съда.
УКАЗВА на процесуалните представители – АДВОКАТИ,
задължението, вменено им с разпоредбата на чл.40, ал.7 от Закон за
адвокатурата.
На всяка от
страните да се връчи препис от настоящото определение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.