№ 4553
гр. София, 17.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА
МИТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА
Гражданско дело № 20241110111866 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявени от Н. А. С. срещу „Т. М.“ ЕООД
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т. 2
КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Ищецът Н. А. С. твърди, че е работил по трудово правоотношение при
ответника „Т. М.“ ЕООД на длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил“ въз
основа на трудов договор от 11.08.2023 г., считано от 14.08.2023 г., с договорено
месечно трудово брутно възнаграждение в размер на 780 лв., или 605,27 лв. нетно
трудово възнаграждение. Поддържа, че ответното дружество не заплащало
договореното трудово възнаграждение, поради което на 05.11.2023 г. депозирал молба
за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, считано от
01.12.2013 г., а при условията на евентуалност – при липса на съгласие за прекратяване
от тази дата, молбата да се счита като предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение по см. на чл. 326, ал. 1 КТ. Посочва, че ответникът и до момента не е
заплатил дължимите трудови възнаграждения за периода от 14.08.2023 г. до 05.12.2023
г., както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен отпуск за 6
дни в размер на 157,86 лв. Въз основа на горното иска ответникът да бъде осъден да
заплати сумата от 2263,08 лв., представляваща дължимо трудово възнаграждение в
нетен размер за периода от 14.08.2023 г. до 05.02.2023 г., и сумата от 157,86 лв.,
представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 6 дни за 2023 г.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата
молба от ответника. В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на
делото, проведено на 25.02.2025 г., представител на ответника не се е явил, без да е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането
по чл. 131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за
последиците по чл. 238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу
ответника.
Съдът, като взе предвид доказателствата по делото и процесуалното
поведение на страните, намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и
чл. 239, ал.1 ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника,
поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.238, ал.1 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска.
Съгласно чл.239, ал.1 ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът е вероятно основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства. Предупреждение за последиците от неподаване на отговор на исковата
молба и от неявяване в първото съдебно заседание на ответника, без да е направил
искане делото да се разгледа в негово отсъствие, се съдържа в постановеното по
делото разпореждане по реда на чл. 131 ГПК, препис от което е разпоредено да се
връчи ведно с исковата молба и приложенията към нея. Вероятната основателност на
иска следва от приложените по делото писмени доказателства.
В случая всички законови предпоставки са налице, което обуславя
възможността за постановяването на неприсъствено решение срещу ответника, поради
което предявените искове следва да бъдат уважени изцяло.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски. Същият е претендирал такива, като са налице и доказателства за
извършването на разноски за обезпечителното производство по обезпечение на бъдещ
иск в размер на 112 лева. Процесуалният представител на ищеца адв. К. В. претендира
заплащане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., като
следва да му бъде присъдено такова за исковото и обезпечителното производство.
Ответникът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 6 ГПК да заплати
2
държавна такса за производството.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т. М.“ ЕООД ЕИК ******** да заплати на Н. А. С., ЕИК
********** на основание чл. 128, т. 2, вр. чл. 242 КТ сумата от 2263,08 лв.,
представляваща дължимо трудово възнаграждение в нетен размер за периода от
14.08.2023 г. до 05.02.2023 г., и на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 157,86 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 6 дни
за 2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Т. М.“ ЕООД ЕИК ******** да
заплати на Н. А. С., ЕИК ********** сумата от 112лв., представляваща разноски за
производството по обезпечение на бъдещ иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., вр. чл. 78, ал. 1 ГПК „Т. М.“
ЕООД ЕИК ******** да заплати на адвокат К. И. В., личен № ********** сумата от
2316 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ за исковото производство и за производството по обезпечение на
бъдещ иск.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Т. М.“ ЕООД ЕИК ******** да
заплати по сметка на Софийски районен съд сумата от 96,84 лева., представляваща
държавна такса за производството.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3