Решение по дело №18/2024 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от М.в. М., против решение № 419/17.11.2023 г., постановено по АНД № 1106/2023 г. по описа на Районен съд Видин. С касираното решение е потвърдено наказателно постановление (НП) № 545/09.06.2023 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ, за нарушение по чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ във вр. с чл.108, ал.3 от ЗГ, във вр. с чл.47, ал.1, т.1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за за сечите в горите във връзка с чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредбата.

В жалбата се развиват подробни съображения за това, че решението на Районен съд Видин е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено оспореното решение, както и потвърденото с него НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, оспорва жалбата и иска решението на ВРС да остане в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка:

М., като лице по чл. 108, ал. 3 от Закона за горите М. М. получил позволително за сеч № 0717553 от 22.03.2023 г. за подотдел 65 "а", държавна горска територия не е изпълнил задълженията му възложени със Закона за горите, Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии /НКОГТ/ и Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите като е допуснал сеч на немаркирани 11 /единадесет/ броя дървета от дървесен вид цер и благун без контролна горска марка /КГМ/ и изградени извозни пътища /технологични посоки/, които не са отразени в технологичния план, съгласно чл. 53, ал. 2, т. 5 от Наредба № 8/05.08.2011 г. за сечите в горите. Нарушението е извършено в периода от 25.03.2023 г. до 24.05.2023 г. на територията на РДГ - Берковица, землище с. Делейна, общ. Брегово, обл. Видин, отдел 65, подотрел "а", държавна горска територия предоставена за управление на СЗДП ТП ДГС - Видин, позволително за сеч №0717553/22.03.2023 г.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като в хода на административнонаказателното производство са събрани безспорни писмени и гласни доказателства за осъществяването на процесното деяние от обективна и субективна страна, както и за авторството му. Приел още, че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения, а наложеното наказание е справедливо, като определено в минималния нормативно установен размер и в съответствие с изискванията по чл.27 от ЗАНН.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд Видин намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от настоящата инстанция.

Правилно съставът на ВРС е приел, че в хода на административно наказателното производство не са допуснати съществени нарушения, деянието е описано в достатъчно конкретна степен, като са посочени времето, мястото и начина на осъществяването му и доказателствата, които обуславят отговорността на уличеното лице, като не е накърнено правото на защита на нарушителя.

Неоснователни са възраженията на касатора относно допуснати съществени нарушения в хода на административно наказателното и на съдебното производство. Правилно е установена фактическата обстановка и е приложен относимия материален закон, като не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които биха довели до накърняване правото на защита на нарушителя, да разбере в какво конкретно деяние е обвинен и въз основа на какви доказателства. Изяснено е от фактическа страна специфичното качество на субекта на нарушение като лице, упражняващо частна лесовъдска практика по смисъла на чл.211, ал.2, т.2 от ЗГ, в резултат на което правилно е приложен материалния закон.

При постановяване на съдебния акт на ВРС не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 419/17.11.2023 г., постановено по АНД № 1106/2023 г. по описа на Районен съд Видин.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                    ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                   2.