№ 134
гр. Тетевен, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, I - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Ани Б. Георгиева
при участието на секретаря Виолета Й. Монова
като разгледа докладваното от Ани Б. Георгиева Гражданско дело №
20234330100094 по описа за 2023 година
Постъпила е искова молба от„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК:
*********, седалище: гххххххх,срещу: Т. К. Й. с ЕГН: ********** и адрес:
ххххххххххххххх,с цена на иска :2013.24 лв. , от които Главница: 768.19
лева; Договорно възнаграждение: 360.50 лева; Възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ в размер на 191.71 лева; Възнаграждение за закупена услуга
„Флекси“ в размер на 457.59 лева; Лихва за забава: 132.73 лева; Законна
лихва: 72.52 лева.
В исковата молба се твърди ,че на 18.12.2019 г. Т. К. Й. подала до
„ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД попълнено и подписано Искане за
отпускане на потребителски кредит ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт със зададени
параметри. Последната е получила разяснения, които са й дали възможност да
прецени доколко предлаганите продукти съответстват на възможностите и на
финансовото й състояние, като е декларирала, че е запозната и с Общите
условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД,за което е подписала
декларации. Ответницата е получила и преддоговорна информация под
формата на Стандартен европейски формуляр. Съгласно параметрите на
процесния договор и чл. 15 от Общите условия по ДПК № 30041404742
клиентът може да избере да закупи една или повече допълнителни услуги към
договора. Изборът е на клиента, като закупуваното на същите не е
задължително условие за сключване на договора, а е опционално. За клиент
избрал да се възползва от горепосочената възможност, към датата на
сключване на договора възниквало задължение да заплати дължимото за
избраната услуга/услуги възнаграждение, като същото се разсрочва за
плащане в погасителния план, като част от всяка една погасителна вноска. С
оглед на принципа за свобода на договаряне и по своя свободна воля страните
1
са се съгласили да сключат договор за кредит, включващ описаните в
договора услуги „Фаст“ и „Флекси“.
Ищецът е одобрил отпуснатия заем и на дата 18.12.2019г. с ответника
Т. Й. е сключен Договор за потребителски кредит № 30041404742, по силата
на който ищецът „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД изпълнява точно и в
срок задължението си. Ответницата Т. Й. е получила и одобрение да закупи и
поисканите от нея услуги „Фаст“ и „Флексии е поела задължения по него.
Договорът за кредит е подписан при Общи условия , които са неразделна
част от договора, предадени били на клиента при подписването им и той е
декларирал, че е запознат със съдържанието им и ги приема, няма забележки
към тях и се задължава да ги спазва .
Договор №30041404742 е сключен при следните параметри Сума на
кредита: 1000.00 лв.;Срок на кредита: 36 месеца;Размер на месечната вноска
по кредита: 48.59 лева;Дата на погасяване на вноска по време на изплащането
на заема: 20- то число на месеца;Годишен процент на разходите (ГПР %)
49.17;Годишен лихвен процент: 41.00;Лихвен процент на ден: 0.11;Общо
дължима сума по кредита: 1749.09 лв.
Параметрите по поискана и закупена допълнителна услуга са за
закупена допълнителна услуга „Фаст“: 300.00 лева;Възнаграждение за
закупена допълнителна услуга „Флекси“:700.00 лева, поради което размер на
вноската по закупена допълнителна услуга: 27.77 лева; Тоест общото
задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както
следва:Общо задължение: 2749.09 лева;Общ размер на месечна вноска по
договора: 76.36 лева; - Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна
услуга става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на
ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита.
Ищецът „ ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД изпълнило задълженията си
по договора, като сумата по договора, в размер на 1000.00 лева е преведена
чрез паричен превод към EasyPay, а ответницата Т. Й. от своя страна поемала
задължение да погасява предоставения заем с равни месечни вноски, в размер
и срокове, според погасителния план, който е неразделна част от Договора за
потребителски кредит. Погасителния план е получен от клиента на
18.12.2019г.
Първоначално е изготвен погасителен план с определени 36 вноски,
всяка по 76.36 лв. с падежна дата - всяко 20-то число на месеца. Погасителния
план е получен лично от длъжника, заедно с Договора за кредит.
Впоследствие погасителният план се е увеличил с четири вноски.
Увеличаването броя на вноските се дължи на факта, че по ДПК
№30041404742 Т. Й. е поискала безплатно отлагане на вноски - два пъти е
направена промяна на погасителния план. Тази възможност Т. Й. е получила
съгласно закупените допълнителни услуги и ОУ към договора. Поради тази
причина в погасителения план вноските нарастват до 40.
Първата промяна на погасителния план е от дата 26.05.2020 г.: Поради
2
отлагане на 3 вноски (№5, №6, №7) е подписан Анекс №1 на 26.05.2020 г., с
който се отлагат горепосочените погасителни вноски. Неразделна част от
този Анекс №1 е нов погасителен план с 39 погасителни вноски, по който
клиентът трябва да погаси своето задължение и в края на същия да погаси и
отложените вноски.
Втората промяна на погасителния план е от дата 21.12.2020 г.: Поради
отлагане на 1 вноска (№12) е подписан Анекс №2 на 21.12.2020 г., с който се
отлага горепосочената погасителна вноска. Неразделна част от този Анекс №2
е нов погасителен план с 40 погасителни вноски, по който клиентът трябва да
погаси своето задължение и в края на същия да погаси отложената вноска.
Т. Й. не е изпълнила задължението, което е поела по договора.
Преустановила е плащанията на погасителните вноски, изпаднала е в забава,
направила е само дванадесет плащания по заема на следните дати: На дата
16.01.2020 г. са платени 78.00 лева; На дата 17.02.2020 г. са платени 78.00
лева; На дата 19.03.2020 г. са платени 78.00 лева; На дата 21.04.2020 г. са
платени 79.00 лева; На дата 15.08.2020 г. са платени 83.00 лева; На дата
19.09.2020 г. са платени 76.36 лева; На дата 22.10.2020 г. са платени 78.00
лева; На дата 23.11.2020 г. са платени 78.00 лева; На дата 22.01.2021 г. са
платени 78.00 лева; На дата 11.03.2021 г. са платени 83.00 лева; На дата
22.03.2021 г. са платени 78.00 лева; На дата 27.04.2021 г. са платени 78.00
лева.
Общата сума на направените плащания по ДПК 30041404742 е в
размер на 945.36 лева. С нея е погасена сума в размер на 933.78 лева, съгласно
задължението по погасителен план (дванадесет пълни вноски). Частично
плащане в размер на 17.46 лева има по тринадесетата вноска. В общата сума
на получените плащанията са включени и постъпилите плащания по
начислените лихви за просрочие на вноските по погасителен план - 1.58 лв.
Поради плащане на вноските със забава са били начислени лихви за забава в
размер на 134.31 лева, които към момента са заплатени частично.
Остатъчната сума за заплащане по това задължение е 132.73 лева.
С плащанията си клиентът е заплатил и 10.00 лева начислени такси по
Тарифа. Съгласно уговореното в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
30041404742, а именно „ КЛ/СД заплаща такси за извършени от КР услуги по
ТАРИФА.“. Заплатената главница е в размер на 231.81 лева, дължимата към
момента е 768.19 лева; Заплатеното ДОГОВОРНОТО възнаграждение по
кредита е в размер на 351.27 лева. Дължимото към момента договорно
възнаграждение по кредита е в размер на 360.50 лева. Договорното
възнаграждение се претендира от падежа на първата неизплатена вноска -
20.05.2021 г. до 03.06.2022 г. - датата на предсрочната изискуемост. Не се
претендира договорно възнаграждение за периода след 03.06.2022 г.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга „Фаст“ е определено в
размер на 300.00 лева, от него погасената сума е 108.29 лева и остатъчното
задължение е в размер на 191.71 лв. Възнаграждението за закупена
допълнителна услуга „Флекси“ е определено в размер на 700.00 лева, от него
погасената сума е 242.41 лева и остатъчното задължение е в размер на 457.59
лв.
3
Предвид факта, че длъжникът не е бил изпълнявал точно поетите с
договора задължения и е погасил само дванадесет пълни и една непълна
погасителни вноски, като след изпадането в забава и съгласно уговореното и
прието от страните в т. 12 от Общите условия към Договор за потребителски
кредит № 30041404742 на 03.06.2022 г. е обявена предсрочната изискуемост
на Договора, поради което представя Уведомително писмо и обратна
разписка, относно предсрочната изискуемост на задължението по договора.
Моли, в условията на евентуалност, ако съдът прецени, че ответницата
не е била уведомена редовно за прекратяване на договора, респективно за
обявяване на предсрочната изискуемост. То да счетете, че същата е редовно
уведомена с получаването на препис от исковата молба.
Моли съдът да осъди Т. К. Й. с ЕГН: ********** да заплати на ищеца
сума в общ размер на 2013.24 лв. /две хиляди и тринадесет лева и 0.24 ст./, от
които: Главница - 768.19 лева /седемстотин шестдесет и осем лева и 0.19 ст./;
Непогасено падежирано договорно възнаграждение - 360.50 лева /триста и
шестдесет лева и 0.50 ст./, дължимо за периода от 20.05.2021 г. до
03.06.2022г. - дата на предсрочната изискуемост; Възнаграждение за закупена
услуга „Фаст“ в размер на 191.71 лева /сто деветдесет и един лева и 0.71 ст./;
Възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 457.59 лева
/четиристотин петдесет и седем лева и 0.59 ст./;Лихви за забава в размер на
132.73 лева /сто тридесет и два лева и 0.73 ст./, дължими от 21.04.2020 г.- дата
на изпадане на длъжника в забава до 03.06.2022г.; Законна лихва 72.52 лева
/седемдесет и два лева и 0.52 ст./, дължима от 03.06.2022г. - датата на
предсрочна изискуемост до 27.10.2022 г., Ведно със законна лихва до
изплащане на задължението.Претендира разноски .
Ответникът в указания му срок не е подал писмен отговор, не се явява и
не се представлява. В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
представлява. В постъпила писмена молба от негов пълномощник са
изложени съображения за основателност на предявените искове. Представен е
списък на разноските по заповедното и исковото производство.
От материалите по делото е видно ,че по инициатива на ищеца е
подадено заявление по чл.410 ГПК и образувано заповедно производство по
реда на чл. 410 от ГПК, както и че е било образувано ч. гр.д. № 805 /2022г.,
по описа на PC Тетевен по което производството по делото е прекратено в
цялост ,с разпореждане № 67 от 11.01.2023г по ч.гр.д. 805/2022г на ТРС е
уведомен ищеца за предявяване на осъдителен иск , което на 16.01.2022г е
връчено, а иска е подаден на 14.02.2023г. с куриер и е в срок .
По делото се установява ,че на дата 18.12.2019г. с ответника Т. Й. е
сключила Договор за потребителски кредит № 30041404742, по силата на
който е получила сумата от 1000лева . Договора е сключен при следните
условия:Сума на кредита: 1000.00 лв.;Срок на кредита: 36 месеца;Размер на
месечната вноска по кредита: 48.59 лева;Дата на погасяване на вноска по
време на изплащането на заема: 20- то число на месеца;Годишен процент на
разходите (ГПР %) 49.17;Годишен лихвен процент: 41.00;Лихвен процент на
ден: 0.11;Общо дължима сума по кредита: 1749.09 лв., както и закупени
4
допълнителни услуги за които се дължи възнаграждение ,а именно : за
„Фаст“: 300.00 лева;за „Флекси“:700.00 лева, поради което размер на
вноската по закупена допълнителна услуга: 27.77 лева; Тоест общото
задължение по кредита и по и закупена допълнителна услуга е както
следва:Общо задължение: 2749.09 лева;Общ размер на месечна вноска по
договора: 76.36 лева; - Дата на погасяване: 20-ти ден от месеца.
Възнаграждението за поисканата и закупена допълнителна незадължителна
услуга става изискуемо с подписването на ДПК, но се разсрочва за срока на
ДПК на равни месечни вноски и се добавя към месечните вноски за
погасяване на кредита. Впоследствие погасителният план се е увеличил с
четири вноски. Увеличаването броя на вноските се дължи на факта, че по
ДПК №30041404742 Т. Й. е поискала безплатно отлагане на вноски - два пъти
е направена промяна на погасителния план. Тази възможност Т. Й. е получила
съгласно закупените допълнителни услуги и ОУ към договора. Поради тази
причина в погасителния план вноските нарастват до 40.
По договора страните са променяли погасителния план първо от дата
26.05.2020 г., тъй като са отложени 3 вноски (№5, №6, №7) и е подписан
Анекс №1 на 26.05.2020 г., с който се отлагат горепосочените погасителни
вноски. Погасителния план е претърпял и втора промяна от дата 21.12.2020
г.поради отлагане на 1 вноска (№12) е подписан Анекс №2 на 21.12.2020 г., с
който се отлага горепосочената погасителна вноска. Неразделна част от този
Анекс №2 е нов погасителен план с 40 погасителни вноски, по който клиентът
трябва да погаси своето задължение и в края на същия да погаси отложената
вноска, като видно от погасителния план последната погасителна вноска е на
20.04.2023г /л.36/.
По отношение на предсрочната изискуемост на кредита , видно от
материалите по делото , уведомлението за предсрочна изискуемост на
кредита /л.39,41/ не е връчено. Действително същата може да се обяви с
връчването на исковата молба , като исковата молба е връчена също на дата
20.04.2023г , видно от съобщението /л .61/ , тоест към датата на връчване на
иска срокът на договорът е изтекъл.
С исковата молба се признава ,че ответника е направил плащания по
ДПК 30041404742 е в размер общо на 945.36 лева, като с тях е погасена сума
в размер на 933.78 лева, съгласно задължението по погасителен план
(дванадесет пълни вноски). Частично плащане в размер на 17.46 лева има по
тринадесетата вноска. В общата сума на получените плащанията са включени
и постъпилите плащания по начислените лихви за просрочие на вноските по
погасителен план - 1.58 лв. Поради плащане на вноските със забава са били
начислени лихви за забава в размер на 134.31 лева, които към момента били
заплатени частично. Остатъчната сума за заплащане по това задължение е
132.73 лева.С плащанията си ответницата е заплатила и 10.00 лева начислени
такси по Тарифа уговорени в чл.17.4 от Общите условия към ДПК №
30041404742. Тоест заплатената главница е в размер на 231.81 лева, Заплатено
договорно възнаграждение по кредита е в размер на 351.27 лева.
Възнаграждението за закупена допълнителна услуга Фаст е определено в
размер на 300.00 лева, от него погасената сума е 108.29 лева и остатъчното
5
задължение е в размер на 191.71 лв. Възнаграждението за закупена
допълнителна услуга Флекси е определено в размер на 700.00 лева, от него
погасената сума е 242.41 лева и остатъчното задължение е в размер на 457.59
лв.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Безспорно е възникналото облигационно правоотношение между
ищеца „Профи Кредит България“ ЕООД, като кредитор, и ответника, като
клиент, в резултат на сключения между тях Договор за потребителски кредит
№30041404742 от 18.12.2019 по силата на който кредиторът е предоставил на
ответника паричен заем, а той се е задължила да го върне съгласно
погасителния план към Анекс №2 на 40 вноски, като към датата на връчване
на исковата молба срокът на договорът е изтекъл , като ответницата е
закупила и пакет от допълнителни услуги срещу заплащане на уговорено
възнаграждение за всяка от тях.
В случая по отношение на договора за потребителски кредит с
приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/, чиято
цел е да осигури защита на потребителите чрез създаване на равноправни
условия за получаване на потребителски кредит, както и чрез насърчаване на
отговорн о поведение от страна на кредиторите при предоставяне на
потребителски кредит.
Съгласно чл. 9 ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане
и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Според чл. 10 ал. 1 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на
хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички
елементи на договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт
– не по-малък от 12, в два екземпляра – по един за всяка от страните по
договора. В чл. 11 ал 1, т. 1-27 от същия закон са изброени реквизитите,
които следва да съдържа договора, а съгласно чл. 11 ал. 2 от закона, Общите
условия са неразделна част от договора за потребителски кредит и всяка
страница се подписва от страните по договора. От събраните по делото
доказателства се установява, че по-голяма част от императивно определеното
съдържание на договора е налице. Няма изрично изискване да се доказва
представителната власт на физическото лице – служител на ищеца, което е
подписало договора.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 11 ал.
1, т. 7-12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на
последиците по чл. 22 от ЗПК – изначална недействителност/нищожност на
договора за потребителски кредит, тъй като същите са изискуеми при самото
му сключване. За недействителността/нищожността съдът следи и служебно
и ако констатира такава се позовава на същата в мотивите при обсъждане
основателността на исковете. Следва да се отбележи, че при тази
6
недействителност, отговорността на кредитополучател не отпада изцяло, тъй
като съгласно чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят дължи връщане само на чистата стойност на
кредита, а не дължи връщане на лихвата и другите разходи по кредита.
С оглед гореизложеното по повод съдържанието на процесния договор
за потребителски кредит, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, според който договорът трябва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключването му, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Според чл. 19 ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите /ГПР/ по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на
предоставения кредит. Следователно, с оглед изискването на чл. 11 ал. 1, т.10
от ЗПК, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са включени
всички разходи, които ще бъдат направени и които са пряко свързани с
кредитното правоотношение.
Установява се, че в процесния договор, кредиторът единствено е
посочил като абсолютни стойности ГПР по кредита, лихвения процент на ден,
както и годишния лихвен процент. В т. 5.2 от Общите условия /л.16,стр.2-ра
/е дадена обща формулировка относно „първоначалното“ изчисление на ГПР
по договора. Липсва обаче яснота относно методиката на формиране на ГПР
/кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в
договора ГПР от 48.59%/. Не е ясно какво „първоначално“ изчисление се има
предвид, което предполага и„последващо“ такова. С оглед гореизложеното,
съдът счита, че кредитополучателят не би могъл да разбере как е формиран
ГПР по договора, след като не е посочен алгоритъма, по който е определен и
който е императивно уреден в ЗПК /приложение No 1 към чл. 19 ал. 2/.
Освен това, в ГПР не са включени и уговорените възнаграждения по
закупените допълнителни услуги, което е нарушение на чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В
ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е съдържанието на договора за
кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 22 във вр. с чл. 11 от закона
реквизити на договора за кредит, водят до недействителност на същия, като в
закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива.
Ето защо, съдът счита, че процесният договор за потребителски кредит
е недействителен /нищожен , на основание чл. 22 във вр. с чл. 11 ал. 1, т.
10 от ЗПК и поради това не е в състояние да породи присъщите за този
тип сделка правни последици. В такъв случай и съобразно нормата на чл. 23
от ЗПК, при недействителност на договора за кредит, длъжникът дължи да
възстанови на кредитора чистата стойност п кредита, но не дължи договорна
лихва или други разходи по кредита.
Допълнително и по аргумент от това съдът счита, че ответника не
дължи и претендираните възнаграждения за закупени услуги „Фаст“ и
„Флекси“, както и такси като следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.
7
10а, ал. 2 от ЗПК забранява заплащане на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. В случая от твърденията в
исковата молба във връзка със закупените по силата на договора за кредит
допълнителни услуги, а и видно от описанието на тези услуги в Общите
условия /т. 15/, следва извода, че уговорените „услуги“ касаят усвояването на
кредита /приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит – услугата „Фаст“/ и неговото управление /промяна на
погасителния план от страна на клиента, отлагане на погасителни вноски –
услугата „Флекси“/. Ето защо, съдът приема, че уговорката за заплащане на
подобни „услуги“, е в нарушение на чл. 10а ал. 2 от ЗПК и се явява нищожна,
като противоречаща на императивна правна норма. На практика с
уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля
разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на
допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля
допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или
резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Според нормата
на чл. 22 от ЗПК, която е приложима за процесното договорно
правоотношение, когато не са спазени изискванията на конкретни разпоредби
от закона, то договорът за потребителски кредит е изцяло недействителен,
като между изчерпателно изброените норми са и тези по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.
10 от ЗПК-за определяне на възнаградителна лихва и годишния процент на
разходите.
Предвид това и след като коментираните клаузи на процесния договор за
кредит като нищожни не пораждат правно действие, то договорът за кредит
се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10
от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Съгласно чл. 23 от ЗПК когато
договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят
връща само чистата стойност по кредита, без да дължи лихва или други
разходи по кредита. Установената съдебна практика по чл.290 ГПК /.р.№ 23
от 7.07.2016 г. по т. дело № 3686/2014 г. на ВКС, I т. о. и др./ приема, че за
неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели
такива възражения или не, като служебното начало следва да се приложи и
при преценка дали клаузите на договора са нищожни - т. 1 и т. 3 от
Тълкувателно решение 1/9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
По изложените съображения съдът приема, че ответницата дължи
връщане на претендираната като неизплатена главница след приспадане на
платеното от нея , в едно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК -28.10.2022г.
Когато бе отбелязано договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по същия /чл.23 от ЗПК/. В този смисъл,
ищецът може да се легитимира като носител на материалното право
единствено за неизплатената главница по вземането му срещу заемателя по
8
заемния договор, доколкото само съществуващи вземания могат да се
прехвърлят и сред тях не са вземанията за възнаградителна лихва, за
неустойки, , такси за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ и за
обезщетение за забава по приетите за нищожни клаузи.
С оглед на изложеното, от предявените осъдителни искове следва да бъде
уважен главният иск , като се вземе предвид , че ответницата е погасила част
от задълженията по договора, от които са в общ номинал в размер на 945.36
лева и включват в себе си главница ,договорна лихва, такси ,допълнителни
услуги , следва да се приспадната от общото задължение за главница, тъй
като в първата са включени и услуги „фаст“ и „флекси“ , които клаузи също
са нищожни както по-горе бе разяснено , нищожна е и таксата от 10 лв.
начислена по Тарифа уговорени в чл.17.4 от Общите условия то срещу тази
такса не се дължи никакво поведение, а при нищожни клаузи се дължат само
законната лихва и то от датата на подаване на заявлението в съда .
Тоест сумата от която следва да се приспадне платеното от ответника по
договора е тази която е заплатил в размер 945.36 лв., като отпуснатия по
договора кредит е на стойност в общ размер 1000лв. Съдът приспада от
главницата 1000лв заплатеното до този момент 945.36лв , като задължението
по кредита на ответницата се явява 54,64лв. която се дължи , в едно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението по
чл.410 от ГПК в съда 28.10.2022г.
Искът следва да бъде отхвърлен за общата сумата от разликата 54,64лв
,до 768,19лв . главница , договорно възнаграждение 360,50 лв от 20.05.2021
до 03.06.2022г. ,възнаграждение за закупена услуга „Фаст4-191,71лв, за
закупена услуга „Флекси4- 457,59 лв. , лихва за забава 132,73лв за периода
21.04.2020г. до 30.06.2022г. и законна лихва 72,50 лв.дължима от 03.06.22 г.
до 27.10.2022г
При този изход на процеса, ищецът има право да му бъдат присъдени
направените разноски по производството, съразмерно с уважената част от
исковете, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК.При съобразяване уважената част
от исковете, като юрисконсултско възнаграждение не се дължи по
заповедното производство , тъй като производството е отхвърлена в цялост
претенцията по заповедното производство.
Ищецът е направил разноски в заповедното производство по ч.гр.д.
№805/2022г. на ТРС - 40,26лв за държавна такса , в исковото производство
разноските са 259,74лева за държавна такса , като съдът определя
юрисконсултско възнаграждение в хода на исковото производство 80 лева
или всичко разноски в размер на 380 лева , които съобразно уважената част от
иска се равняват на 36,96лева ,която сума следва да се заплати от
ответницата.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, чл. 415, ал. 3, от ГПК
9
Т. К. Й. с ЕГН: ********** и адрес: хххххххххххх да заплати на „ПРОФИ
КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София ,бул.“България“№49,бл.53Е,вх.В , представлявано от
хххххххххххх сума в размер на 54,64лв. в едно със законната лихва считано
от дата 28.10.2023г /датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в
съда/ , като до пълния претендиран размер от 786,19лв отхвърля , а именно за
731,55 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 30041404742 от 18.12.2019г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. ххххххххххххх ,
представлявано от ххххххххххххххххххх срещу Т. К. Й. с ЕГН: ********** и
адрес: хххххххххххх за договорно възнаграждение 360,50 лв. за периода от
20.05.2021 до 03.06.2022г. ,възнаграждение за закупена услуга „Фаст“ от
191,71лв, за закупена услуга „Флекси“ 457,59 лв. , за лихва за забава 132,73лв
за периода 21.04.2020г. до 30.06.2022г. и за законна лихва 72,50лв дължима
от 03.06.22 г. до 27.10.2022г.
ОСЪЖДА Т. К. Й. с ЕГН: ********** и адрес: хххххххххххх да
заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. ххххххххххххх , представлявано от
ххххххххххххххххххх сумата в общ размер на 36,96лева разноски по
настоящото дело и по ч.гр.д. №805/2022г. на Р.С.Тетевен за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение .
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
получаване на съобщението пред окръжен съд Ловеч.
Съдия при Районен съд – Тетевен: _______________________
10