Решение по адм. дело №733/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на К. П. М., [ЕГН] и П. Н. С., [ЕГН] – и двамата от град Стамболийски, чрез адвокат Н. А., срещу отказ, обективиран в Писмо изх.№ 20-50757 от 16.09.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – Пазарджик за заличаване на вписването в кадастралния регистър на Държавата като собственик на поземлен имот с идентификатор 02837.503.174 по кадастралната карта на град Батак.

В жалбата се излагат оплаквания за незаконосъобразност поради противоречие с материалния закон – отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Искането е за отмяна на оспорения акт и присъждане на сторените разноски.

Ответникът – началникът на СГКК – Пазарджик не изразява становище по жалбата.

Заинтересованата страна – Министерството на земеделието и храните, чрез главен юрисконсулт Й. Х., в писмено становище и в съдебно заседание излага доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че поземлен имот (ПИ) с идентификатор 02837.503.174 е образуван от поземлен имот с идентификатор 02837.503.711 и същия фигурира в диспозитива на Решение № 427 от 31.07.2013 г., постановено по гр. дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера, което е основанието за извършеното вписване на Държавата, чрез Министерството на земеделието и храните като собственик. Претендира разноски.

Административен съд – Пазарджик, като обсъди събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните, приема за установено следното:

Жалбоподателите се легитимират като собственици на поземлен имот с идентификатор 02837.503.174 по кадастралната карта на град Батак на основание Нотариален акт №97, том 8, дело №800, рег. №1935 от 24.10.2013 г., Нотариален акт №164, том 6, дело №490, рег. №1451 от 17.06.2014 г. и Нотариален акт №36, том 12, дело №1290, рег. №3114 от 13.12.2016 г. – всички по описа на Службата по вписвания при Районен съд – Пещера.

Както е посочено в приложената скица на ПИ с идентификатор 02837.503.174, същият е със стар идентификатор 02837.503.711, като последният фигурира в диспозитива на влязлото в сила Решение № 427 от 31.07.2013 г., постановено по гр. дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера, с което Държавата е призната за негов собственик. Това е и основанието Държавата да бъде вписана в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) като негов собственик наред с жалбоподателите.

Със Заявление вх. № 05-9868 от 05.08.2022 г. К. П. М. и П. Н. С. са поискали изменение на КРНИ като бъде заличена Държавата като собственик на ПИ с идентификатор 02837.503.174. Към заявлението са приложили Решение №13730 от 04.11.2020 г., постановено по адм. дело №207/2020 г. по описа на Върховния административен съд, с което според тях е разрешен аналогичен на техния казус за съседен имот.

С Писмо изх. № 20-43427 от 09.08.2022 г. на началника на СГКК – Пазарджик е отговорено, че приложеното към заявлението решение е по отношение на други имоти и не може да се извърши исканото заличаване.

С ново Заявление вх. № 05-10415 от 18.08.2022 г., към което са приложили документите си за собственост, К. П. М. и П. Н. С. са поискали отново да бъде извършено исканото заличаване, като са изложили доводи, че Държавата не може да бъде вписана като собственик на техния имот.

С оспореното Писмо изх.№ 20-50757 от 16.09.2022 г. на началника на СГКК – Пазарджик е прието, че искането за промяна на КРНИ е неоснователно и не може да бъде извършено.

Това писмо е обжалвано пред Административен съд – Пазарджик, който с Решение №202 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело №895/2022 г. е отменил отказа на началника на СГКК – Пазарджик да извърши исканото заличаване. При проведения инстанционен контрол, то е отменено с Решение №6483 от 16.06.2025 г., постановено по адм. дело №5760/2023 г. по описа на Върховния административен съд, като е прието, че за да се даде мотивиран отговор налице ли е основанието по чл. 53, ал. 2 ЗКИР и държавата да бъде записана като собственик следва да се изясни категорично въпроса дали територията на ПИ с идентификатор 02837.503.174 попада в списъка на имотите според Решение № 427 от 31.07.2013 г., постановено по гр. дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера, без значение от неговата номерация към този момент.

Вследствие на това е образувано и настоящото производство, по което е изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните. От представеното заключение е видно, че е налице частична идентичност, с площ от около 557 кв. м., между ПИ с идентификатор 02837.503.174, собственост на жалбоподателите, и ПИ с идентификатор 02837.503.711, собственост на Държавата, съгласно Решение № 427 от 31.07.2013 г., постановено по гр. дело № 38/2011 г. по описа на Районен съд – Пещера. Вещото лице е посочило, че, част от курорта „Язовир Батак” се дублира с част от отдел 82 на горски фонд, като югоизточният ъгъл на процесния имот, с площ от около 130 кв. м., е извън горския фонд и не е предмет на съдебното решение на Районен съд – Пещера.

При така установеното от фактическа страна и във връзка с правомощията си по чл. 168 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима като подадена в законоустановения 14-дневен срок за оспорване, от активно легитимирано лице и при наличие на правен интерес от търсената защита, поради което е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспореният отказ е издаден от материално и териториално компетентен административен орган - началникът на СГКК – Пазарджик. Спазени са изискванията за форма и съдържание на административния акт, но при издаването му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до нарушение на материалния закон и е налице противоречие с целта на закона - отменителни основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

Съгласно чл. 53, ал. 3 от ЗКИР при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи.

От анализа на тази законова норма става ясно, че за да е налице дублиране на права, което да предполага вписване на всички носители на такива, то следва да се отнасят за един и същ имот. Това означава пълно съответствие по отношение на имотите (по вид, площ и граници), за които има различни титули на собственост на различни лица, които да са противопоставими едни на други. В тази насока е и практиката на Върховния административен съд в решенията по следните дела: адм. дело № 2576/2024 г., адм. дело № 4916/2024 г., адм. дело № 5431/2021 г. и др.

В настоящият случай такова съответствие не се установява, а доколкото го има е частично, съобразно заключението на вещото лице.

При тези данни, съдът достига до извода, че при постановяване на оспорения отказ, началникът на СГКК не е изпълнил задължението си по чл. 35 от АПК като си изясни фактите и обстоятелствата от значение за случая. Това е довело до неправилно приложение на материалния закон и неговата цел.

Предвид изложено съдът намира, че оспореният отказ е незаконосъобразен и като такъв, следва да бъде отменен.

С оглед изхода на делото е основателно своевременно предявеното искане на жалбоподателите за присъждане на разноски, възлизащи на сумата от общо 950 лева, съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК, от която 700 лева за адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна защита и съдействие от 11.11.2025 г. и 250 лева депозит за вещо лице. На основание, чл. 143, ал. 1 от АПК и § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат заплатени от Агенцията по геодезия, картография и кадастър.

Предвид неблагоприятния резултат от изхода на делото, по отношение на заинтересованата страна, Министерството на земеделието и храните, по аргумент от противното основание на чл. 143, ал. 4 от АПК, направеното искане за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

Предвид изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ отказ, обективиран в Писмо изх.№ 20-50757 от 16.09.2022 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – Пазарджик за заличаване на вписването в кадастралния регистър на Държавата като собственик на поземлен имот с идентификатор 02837.503.174 по кадастралната карта на град Батак.

ОСЪЖДА Агенцията по геодезия, картография и кадастър да заплати на К. П. М., [ЕГН] и П. Н. С., [ЕГН] – и двамата от град Стамболийски сумата от 950 (деветстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по делото.

ОТХВЪРЛЯ искането на Министерството на земеделието и храните за присъждане на разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, пред Върховния административен съд на Република България.