№ 333
гр. Велико Търново, 07.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ
при участието на секретаря ВАНЯ ИВ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно
наказателно дело № 20254110200926 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Жалбоподателят М. Ю. Х. е обжалвал НП № *** г. на началник група в
ОДМВР-***, сектор „ПП“-*** с което за нарушение по чл. 103 от Закон за
движението по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП
/изм./ са му наложени административни наказания лишаване от право да
управлява МПС за срок от един месец и глоба в размер на 50 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не
се представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител и не
заема становище.
Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна. При служебна проверка на АУАН серия GA №
***/*** г. и НП № *** г. на началник група в ОДМВР-***, сектор „ПП“-***
съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т. 1-10 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 1-13 от ЗАНН.
Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни
доказателства се установява, че на *** г., в 12.00 часа, на път I-4, км 123+800
свидетелят М. М. У. – служител на „Национално Тол Управление“ подал
сигнал за спиране със стоп-палка по образец на движещия се в посока гр.***
товарен автомобил „***“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя М. Ю.
1
Х.. Жалбоподателят не спрял на подадения му сигнал за спиране и продължил
движението си. Свидетелят М.М.У. сигнализирал за това компетентните
полицейски органи – патрулен екип в състав – свидетелите И. Г. Г. и Д. *** А.,
които около 12.10 часа забелязали автомобила и го спрели. Жалбоподателят
заявил, че не се подчинил на подадения му сигнал за спиране със стоп-палка
по образец, защото не знаел, че трябва да спре на служители на „Национално
Тол Управление“. На жалбоподателя му бил съставен АУАН, в който същият
вписал, че има възражения и не бил съгласен. Въз основа на АУАН било
издадено атакуваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
По този начин от обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил състава на нарушение по чл. 103 от ЗДвП – „При подаден сигнал
за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е
длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на
посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания“. А съгласно нормата на чл. 167а, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – „При
изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на
управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" длъжностни лица: 1.
Спират движещи се моторни превозни средства чрез сигнал със стоп-палка с
червена светлина, описваща полукръг, като сигнал за спиране може да бъде
подаден и от движещ се автомобил на Агенция "Пътна инфраструктура",
означен като контролна единица на Националното тол управление, чрез
постоянно светещ или мигащ надпис "НАЦИОНАЛНО ТОЛ УПРАВЛЕНИЕ –
СЛЕДВАЙ МЕ!"; проверяват документите за самоличност на водача, както и
всички документи, свързани с управляваното превозно средство“.
Обективираното поведение на жалбоподателя, изразяващо се в
умишлено неизпълнение на съставомерното задължение за спиране след
подадения му сигнал за това от компетентния контролен орган и за
изпълнение на неговите указанията, се субсумира под нормата на чл. 103 от
ЗДвП, изискваща санкцията по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП. Наказващия орган
правилно е приложил материалния закон, налагайки наказания към
минималния заковоустановен размер. Разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 4 от
ЗДвП в актуалната й /стара/ редакция към инкриминираната дата е съдържала
като наказания лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50 до 200 лв. До влизане в сила на
наказателното постановление е последвала законодателна промяна и новата
редакция на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДВП е изменена като съдържа по-високи по
размер санкции – лишаване от право да се управлява моторно превозно
средство за срок от три месеца и глоба в размер на 200 лв. Следователно и с
2
оглед принципа за приложение на по-благоприятния закон, залегнал в
разпоредбата на чл. 3, ал. 2 от ЗАНН приложимо право се явява старата
редакция на този текст.
Няма основания за приложението на чл. 28 от ЗАНН, вр. § 1, т. 4 от
ЗАНН и на § 1, т. 5 от ЗАНН. Обществената опасност на нарушението е
завишена и не го характеризира нито като маловажен случай, нито като явно
маловажен случай. Деянието е извършено в светлата част на денонощието от
водач, който за периода 2013 г. – 2025 г. е санкциониран с 56 влезли в сила
наказателни постановления и фишове за различни по вид нарушения по ЗДвП,
включително и за същото нарушение по чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което
да е довело до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя да
научи в какво нарушение е обвинен, срещу какво следва да се защитава и
евентуално какви доказателства да ангажира в подкрепа на защитната си
позиция. АУАН и НП са съставени от компетентни органи. Спазени са
сроковете, формата и редът за издаването им. Същите съдържат, както бе
посочено по-горе, всички изискуеми реквизити съгласно чл. 42, ал. 1, т. 1-10
от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Съдържащото се в тях фактическо
описание на нарушението е достатъчно пълно, точно, подробно и ясно.
Налице е пълно съответствие между фактическо и юридическо формулиране
на нарушението. Ето защо не могат да бъдат споделени обобщените и лишени
от конкретика правни доводи на жалбоподателя, че наказателното
постановление е незаконосъобразно, тъй като била нарушена процедурата по
установяване на административното нарушение и налагане на
административното наказание и поради несъответствие на изложеното в
обстоятелствената част на наказателното постановление на фактическото
положение.
Предвид гореизложеното наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като законосъобразно, тъй като не са налице основания за
неговата отмяна или изменение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 9, вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН и
чл. 63в от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно НП № *** г. на началник група
в ОДМВР-***, сектор „ПП“-*** с което на жалбоподателя М. Ю. Х. за
нарушение по чл. 103 от Закон за движението по пътищата ЗДвП/ и на
основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП /изм./ са му наложени административни
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец и глоба
в размер на 50 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – *** на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХII от АПК в
3
14-дневен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4