№ 34601
гр. София, 20.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20251110112111 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по установителен иск от „Клей Мастър“ ЕООД
срещу „Топлофикация София“ ЕАД с правно основание чл.422, ал.1 вр.чл.415, ал.1
ГПК вр. чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ за
заплащане на сумата от 100 лева, представляваща имуществени вреди, претърпени
следствие материалната незаконосъобразност на изпълнителния процес по изп. д. №
545/2022г. по описа на ЧСИ Сия Халаджова с рег. № 863 на КЧСИ, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 10.12.2024г., до
окончателното изплащане, за която е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 73856/2024г. по описа на СРС, 55 състав.
Производството по делото е приключило с решение № 13299 от 08.07.2025г., с
което предявения иск е изцяло уважен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Топлофикация
София“ ЕАД, която се администрира.
Същевременно, на 25.07.2025г. е постъпила молба от ищеца с искане за изменение
на решението в частта на присъдените му разноски, като се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в пълния искан размер – от по 400.00 лева във всяко едно
от производствата – исково и заповедно. Обосновава искането си с доводите, че са
налице всички предпоставки за присъждането на пълния размер на търсеното
адвокатско възнаграждение, тъй като са платени и са в минимален размер съгласно
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Препис от молбата е изпратен на насрещната страна, която в становище моли
молбата да се остави без уважение. Излага, че съдът не е обвързан от минималните
размери на адвокатските възнаграждения, позовавайки се на съдебна практика, като
счита, че възнаграждението се определя от съда с оглед фактическата и правна
сложност на делото и предвид цената на иска твърди, че присъдените разноски не
следва да се променят.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата
на страните, намира следното:
Искането касае за изменение на решението в частта на разноските, тъй като има
1
произнасяне от съда по тях, допустимо е – подадено е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, от
лица с правен интерес, като ищецът иска изменение на собствените си разноски, в
който случай се изисква списък по чл. 80 ГПК, който е наличен по делото – л. 3 /гръб/.
Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищците, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявения иск.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискали присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение за оказано му процесуално представителство в размер от
по 400.00 лева за всяко от производствата – това по ч.гр.д. № 73856/2024г. и гр.д. №
12111/2025г. и двете по описа на СРС, 55 състав, и са налични доказателства за
плащане на възнагражденията – в брой, като договорите служат за разписка.
По отношение на размера на разноските, които следва да се присъдят на ищците,
съдебният състав счита, че той не следва да бъде променян, за който си извод е
изложил мотиви както в крайния си съдебен акт, които не намира основание да
промени.
При определяне на възнаграждението съдът се ръководи от действителната правна
и фактическа сложност на делото по аргумент на противното от текста на чл. 78, ал. 5
ГПК. Проверката се извършва след релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
каквото своевременно е направено. Съобразявайки посочените критерии, този съдебен
състав приема, че заповедното производство не е с фактическа сложност, касае се за
попълване на бланка, не са правени уточнения, заповедта е издадена от съда десетина
дена след образуване на делото, поради което се приема, че адв.възнаграждение по
осъщественото представителство следва да възлиза в размер на 50.00 лева.
Възнаграждението за исковото производство съдът определя в размер на 200 лева, тъй
като делото е не се отличава с правна и фактическа сложност, протекло е в едно
открито съдебно заседание и не са събирани други доказателства, освен вече
представените по заповедното дело. Оставя несподелено разбирането, че определените
възнаграждения следва да отговарят на минималните възнаграждения, посочени в
Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения /към момента
Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/. Възнаграждението се определя от
съда, който не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения
определени в Наредба № 1 от 2004г. съгласно съдебната практика на СЕС, като при
определянето му съдът следва да се ръководи от критериите за сложност и
продължителност на съдебното производство. Тези възнаграждения в наредбата могат
да служат на съда за ориентир, но в конкретния случай съдът намира, че следва да се
слезе под минималните размери на поисканите от ищеца за всяко едно от
производствата разноски за адвокатско възнаграждение. Касае се за иск за сумата от
100.00 лева. обезщетение за вреди. Не би следвало адвокатското възнаграждение да
надхвърля материалния интерес по спора, освен ако не се касае за спор със завишена
сложност и значителна продължителност, с каквито характеристики настоящият спор
не се отличава.
В допълнение, казаното по-горе е в пълен синхрон и логическа връзка с института
на злоупотреба с право, разбирането на който изисква да не се позволява правото на
защита да бъде упражнено не с цел получаването на защита, а с цел кумулирането на
допълнителни и неразумно високи по размер разноски.
2
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Клей Мастър“ ЕООД, ЕИК *********, с
правно основание чл. 248 ГПК за изменение на решение № 13299 от 08.07.2025г.,
постановено по гр.д. № 12111/2025г. по описа на СРС, 55 състав, в частта на
разноските и съдържащо се в молба с вх. № 255891/25.07.2025г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване
пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото след изтичане на срока за обжалване .
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3