№ 19266
гр. София, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА Гражданско
дело № 20241110126874 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от „*********“ ООД, с която срещу ответника
„***********“ ООД при условията на обективно съединение са предявени осъдителни
искове с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ за сумата от 2935,30 лв., представляваща сбор
от неплатения остатък от цената за доставено дизелово гориво „***************“ по
фактура №****************/15.07.2021г. на стойност 3 306,89 лв. и цената за доставено
дизелово гориво „***************“ по фактура №*************/31.07.2021г. на стойност
2538,84 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, и иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 918,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената
главница за периода от настъпване изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите до
предявяване на иска. Претендира законна лихва и разноски.
Ищецът твърди, че в периода от 02.07.2021г. до 30.07.2021г. доставил на ответника
дизелово гориво „***************“ в количества и по цени, описани във фактура
№****************/15.07.2021г. №*************/31.07.2021г. За доставеното гориво
страните оформили двустранни протоколи. Твърди, че получил частично плащане по
първата от цитираните фактури, с което ответникът признавал вземането му по същата и го
погасил до платените 2910,40 лв. При така изложените фактически твърдения отправя
исканията си към съда за присъждане на сумата от 2935,30 лв., представляваща сбор от
неплатения остатък от цената за доставено дизелово гориво „***************“ по фактура
№****************/15.07.2021г. на стойност 3 306,89 лв. и цената за доставено дизелово
гориво „***************“ по фактура №*************/31.07.2021г. на стойност 2538,84 лв.
1
Твърди, че падежът на вземането по първата от фактурите настъпил на 25.07.2021г., а по
втората – на 10.08.2021г., поради което иска от съда да му присъди и сумата от 918,86 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатената
главница за периода от настъпване изискуемостта на вземанията по всяка от фактурите до
предявяване на иска. Претендира законна лихва и разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока за това.
В проведеното на 30.09.2025г. открито съдебно заседание по делото процесуалният
представител на ищеца признава, че след завеждане на делото в погашение на съдебн
предявените вземания ответникът му платил частично със сумата от 2000 лв. Счита, че с
това плащане са погасени изцяло вземанието, предмет на предявения иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД на стойност 918,86 лв., непогасената част от главницата по фактура №
**********/15.07.3021г. в размер от 396,46 лв. и част от задължението по фактура №
****************/31.07.2021г., при което по последната остатъкът от задължението бил в
размер от 1854,16 лв.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
В тежест на ищеца по предявените искове с правно основание по чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл.
86 ЗЗД е да докаже възникването и съществуването на облигационно правоотношение между
страните с източник валиден договор за търговска продажба, по силата на който да е
изпълнил точно задължението си за предаване на стоката – дизелово гориво, и за ответника
да е възникнало изискуемо задължение за плащане на цената й в претендирания размер.
При липсата на оспорване от страна на ответника и като съобрази извършените
частични плащания, с които същият имплицитно признанава наличието на дълг, вземанйки
предвид, че това признание намира надлежна опора в представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. фактури № **********/15.07.2021г. за сумата от 3306,86 лв., фактура
№****************/31.07.2021г. за сумата от 2538,84 лв., приемо-предавателни протоколи
и счетоводната справка по чл. 55 ТЗ /на л. 57 от делото/, съдът приема за установени
всички материални предпоставки, включени във фактическия състав за възникване на
съдебно предявените вземания, в т.ч. наличието на трайни търговски отношения между
страните, доставката на дизелово гориво в твърдените от ищеца количества и на
претендираната стойност, настъпването на падежа на задълженията за плащане на цената на
доставената стока по издадените фактури на посочените в тях дати. Ищецът признава, че по
представеното по делото платежно нареждане от 15.07.2021г. за сумата от 4496,32 лв.
получил от ответника частично плащане в погашение на задължението по фактура №
**********/15.07.2021г., при което към датата на завеждане на делото оставащата дължима
сума по същата фактура била на стойност 396,46 лв. От тук следва извод, че главният иск е
доказан в пълния предявен размер.
Съгласно чл. 327, ал.1 ТЗ, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на
2
стоката или на документите, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго.
Съгл. чл. 303а ТЗ, приложим съобразно делегацията по чл. 327, ал.3 ТЗ, страните по
търговска сделка могат да договорят срок за изпълнение на парично задължение не повече
от 60 дни. По изключение може да бъде договорен и по-дълъг срок, когато това се налага от
естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява
явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави. Според ал.3 на чл.
303 , ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в
14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. В процесния
случай датата на падежа е посочена във всяка от фактурите. С помощта на електронен
калкулатор за лихви съдът установи, че предявения иск за присъждане на мораторна лихва
върху всяка от дължимите главници по посочените фактури е основателен в пълния
предявен размери.
Ищецът признава, че след завеждането на делото – на 03.01.2025г., е получил плащане
в брой от ответника на стойност 2000 лв., съгласно представения по делото касов бон от
същата дата, като тази сума следва да се отнесе в погашение на съдебно предявените
вземания. На основание чл. 235, ал. 3 ГПК съдът следва да съобрази така настъпил в хода на
процеса факт. От съпоставката между сумата по касовия бон и размера на съдебно
предявените вземания следва извод, че плащането е частично. Съгласно приетото в т. 1 от
Тълкувателно решение № 3/2017 г. на ВКС по тълк. дело № 3/2017 г., ОСГТК, условията и
поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, когато липсва
уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на
изпълнението. В случай, че длъжникът не е направил избор кое от няколкото еднородни
задължения погасява, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2
или изр. 3 ЗЗД . Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този
ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да
съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно, и е определено
по основание и размер. За погасяване на паричните задължения приложение намира
специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се
погасяват най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за
прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се
формира от поне два от посочените елементи /в частност главница и лихви/. Разпоредбата
предвижда еднаква поредност за плащане на всички видове лихви. Правилото на чл. 76, ал. 2
ЗЗД отчита интереса на кредитора – първо да се погасят лихвите, а непогасената главница да
продължи да се олихвява, както и предвид уредената по-кратка погасителна давност за
вземанията за лихви по чл. 111, б. „в“ ЗЗД в сравнение с общата погасителна давност за
главницата. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и
ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или
изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-
обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение по
реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД ; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло
най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД;
3
ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват
съразмерно – всяко от тях по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
Съдът намира, че в случая при плащането не е посочено кое вземане се погасява.
Вземането за разноските по делото не е ликвидно, поради което плащането не го погасява
Следователно, плащането в размер на 2000 лева следва да бъде отнесено по правилото на
чл. 76, ал. 2 ЗЗД първо за погасяване на дължимата законна лихва върху главницата за
периода от подаването на исковата молба -на 13.05.2024 г. до датата, на която извършено -
03.01.2025 г., изчислена по реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронният калкулатор, в
размер на 262,91 лева. След това се погасява начислената мораторна лихва върху
главниците по двете фактури на стойност 918,86 лв., а с остатъкът от 818,23 лева следва да
бъде отнесен за погасяване на по-старото като по-обременително от задълженията по двете
фактури – остатъкът от 396,46 лв. от задължението по фактура №**********/15.07.2021г., и
частично за погасяване на задължението по фактура №****************/31.07.2021г., по
която непогасена остава само сумата от 2117,07 лв.
От изложеното следва, че искът за главница е частично основателен и ще се уважи до
сумата от 2117,07 лв., като за разликата до пълния предявен размер от 2935,30 лева следва да
бъде отхвърлен като погасен с плащане. Върху уважената част от иска в полза на ищеца ще
се присъди поисканата законна лихва. Искът за обезщетение за забава ще бъде отхвърлен
изцяло като погасен с плащане.
По разноските:
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
разноски винаги се дължат, когато неправомерно е засегната чужда правна сфера, като
задължението за заплащането им е задължение за заплащане на понесените от съответната
страна вреди.
Към момента на завеждане на делото -13.05.2024г. ответникът е бил в забава в
плащането, доколкото ищецът е бил носител на неудовлетворени вземания, в т.ч. за
обезщетение за забава, чиято изискуемост и дължимост ответникът е признал с извършените
по него плащания в хода на процеса. Ето защо при определяне на отговорността за
разноските, извършеното в хода на процеса плащане на задължението не следва да бъде
разглеждано като основание за освобождаване на ответника от заплащане на свързаните с
погасеното задължение разноски. Плащането е извършено след предявяване на исковете и
при положение, че ответникът вече е изпаднал в забава, поради което с поведението си е
станал повод за завеждане на делото. Ето защо и при липсата на своевременно релевирано
възражение за прекомерност на ищеца се следват изцяло включените в представения по
делото списък по чл. 80 ГПК /на л. 59 от делото/ разноски в размер на 154,17 лв. за
държавна такса и 942 лв. за платен адвокатско хонорар в настоящето производство, както и
993,60 лв. за адвокатски хонорар в обезпечителното производство по ч.гр.д. № 20267/2024г.
4
по описа на СРС. Съгласно разясненията, дадени в т.5 от ТР № 6/2013, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на решението (по
обезпечения иск), с което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй
като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в защита на
правните последици от решението.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 327, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД „***********“ ООД,
ЕИК ************** да заплати на „*********“ООД, ЕИК ************ сумата от
2117,07 лв., представляваща непогасен остатък от дължимата се цена за доставено дизелово
гориво „***************‘ по фактура № 700000****************/31.07.2021г., ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска – 13.05.2024 г. до окончателното
плащане,като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 2935,30 лв. за
остатъка от задължениятапо фактури №№700000**********/15.07.2021г.,
700000****************/31.07.2021г. и ОТХВЪРЛЯ изцяло предявения иск по чл. 86 ЗЗД за
сумата от 918,86 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главниците по двете фактури за периода от 25.07.2021г. до 12.05.2024г., като погасени
с плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „***********“ ООД, ЕИК **************
да заплати на „*********“ООД, ЕИК ************ сумите от 1096,17 лв. за сторените
разнски в настоящето произвдство и 993,60 лв. за разноските по ч.гр.д. № 20267/2024г. по
описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5