№ 54
гр. Б.С., 13.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.С., II-РИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тихомир Ив. Вельовски
при участието на секретаря Ивка М. Вълкова
като разгледа докладваното от Тихомир Ив. Вельовски Административно
наказателно дело № 20221410200094 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
ЦВ. Й. ЕШ., с ЕГН **********, с адрес с.Б., обл.В., ул.”Гео Милев” № 24, е обжалвал НП №
20-0248-001125/29.12.2020г. на Началник група към ОД–МВР гр.В., РУ-Б.С., с което са му
наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП.
ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА НА чл.59 - 63 ЗАНН.
В жалбата се навеждат доводи за необоснованост и незаконосъобразност на
атакуваното НП, като се прави искане за отмяна на същото. В с.з. тези съображения се
поддържат от жалбоподателя чрез процесуалния му представител, който прави искане за
отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна РУ - Б.С., редовно призована, не изпраща представител в с.з. и
не взема становище по жалбата.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства.
Съдът като прецени представените по делото доказателства и взе предвид релевираните в
жалбата претенции и след цялостна служебна проверка на атакуваното НП, приема за
установено следното от фактическа страна:
Жалбата е процесуално допустима, като отговаряща на изискуемите реквизити по чл. 59-60
от ЗАНН за форма, съдържание и надлежна страна. Разгледана по същество тя е
основателна.
От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 20.09.2020г.
1
жалбоподателят управлявал товарен автомобил „Форд Транзит”, с рег.№ ВР 6784 ВК, в с.Б.,
обл.В., по ул.„А.Й.”. В това време, около 23.00ч., в с.Б., на същата улица, до пункт ГТП,
служителите при РУ-Б.С. – свидетелят Р. ХР. М. и свидетелят ЦВ. Д. М., които били на
работа по контрол на автомобилното движение, съгласно утвърден план, спрели за проверка
водача на автомобила. Служителите извършили проверка на документите на водача и на
автомобила. Свидетелите направили справка в РУ – Б.С. за редовността на документите,
относно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Проверяващите установили, при
направената справка, че автомобилът бил със служебно прекратена регистрация на
24.07.2019г. по чл. 143 ал.10 ЗДвП. За извършено нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП против
водача бил съставен АУАН № 758170/20.09.2020г. от св. Р. ХР. М. – мл.полицейски
инспектор при РУ – Б.С., в присъствието на свидетел-очевидец ЦВ. Д. М., и в присъствието
на жалбоподателя.
Била образувана преписка в РУ-Б.С., преписка № 1294/2020г. по описа на РП Б.С.. След
разследване с Постановление за отказ да се образува наказателно производство от 30.11.2020
г. решаващата прокуратура е отказала да образува наказателно производство за извършване
на престъплението и е прекратила преписката. Установено е, че собственик на автомобила е
ЦВ. Й. ЕШ.. Същият още с регистрацията е разполагал с всички необходими документи за
движението на автомобила. При извършената проверка се установило, че собственикът не е
бил уведомяван, че регистрацията на автомобила е прекратена служебно. Липсват данни да
е получил уведомление. От справка рег.№ 967р4867/2020г. на ОД МВР В., Сектор „Пътна
Полиция“ е видно, че собственикът не е изрично уведомяван за служебното прекратяване.
Сочи се в същото, че поради големия обем на прекратени ПС, процесът на уведомяване е
затруднен. Решаващата прокуратура е приела, че престъпление не е налице, тъй като Е. не е
знаел, че регистрацията на автомобила е била прекратена, поради което липсва субективния
елемент за извършване на престъплението по чл.345 от НК. Като основание за прекратяване
е посочена нормата на чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК. Преписката последващо е
била изпратена на Началника на РУ-Б.С. за сведение.
Въз основа на постановлението на РП-Б.С. на 29.12.2020г. било издадено и атакуваното НП.
С обжалваното НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП,
за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства – АУАН № 758170/20.09.2020г., НП № 20-0248-001125/29.12.2020г.,
Постановление за отказ да се образува наказателно производство, справка по история на
регистрацията на автомобил, Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на МВР, справка за
нарушител/водач, както и от гласните доказателства – показанията на разпитаните в с.з.
свидетели Р. ХР. М. и ЦВ. Д. М..
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като обективни, безпристрастни, логически
последователни, изцяло подкрепящи се от приобщените по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
2
От изпратената административнонаказателна преписка и намиращите се в нея доказателства
е видно, че друго разследване по въпросите за извършеното административно нарушение,
касаещо деянието от обективна и субективна страна, не е извършвано. Административно –
наказващия орган се е ползвал единствено от констатираното в ИИС - че автомобилът е със
служебно прекратена регистрация и от постановлението на прокуратурата. Други
доказателства не са събрани в настоящето административнонаказателно производство.
От събраните и коментирани по-горе доказателства по безспорен начин се установи, че
жалбоподателят от обективна страна е извършил визираното в обжалваното наказателно
постановление административно нарушение по чл.140, ал.1 ЗДвП, като на 20.09.2020г. е
управлявал не регистрирано по надлежния ред МПС – МПС-то е със служебно прекратена
регистрация от 24.07.2019г.
От друга страна, обаче, съдът приема, че не е налице субективният елемент на нарушението
от страна на жалбоподателя в извършване на административно нарушение. Съгласно чл.7 от
ЗАНН, деянието, обявено за административно нарушение е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. В настоящия случай се установи, че жалбоподателят не е знаел за
прекратената служебно регистрация, като по делото липсват каквито и да било данни да е
уведомяван собственика на автомобила, че е прекратена служебно регистрацията на
автомобила му по чл. 143 ал.10 ЗДвП, която разпоредба указва служебно прекратяване на
регистрация на регистрирано ППС, за което е получено уведомление от Гаранционен фонд
по чл.574, ал.11 от КЗ, и се уведомява собственикът на ППС. Към момента на проверката
автомобилът е бил с поставени регистрационни номера, разполагал с всички
други необходими документи за него и не е уведомяван за служебното прекратяване на
регистрацията, поради което няма как да е знаел, че управлява не регистрирано МПС.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.10 ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на
пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по
чл.574, ал.11 КЗ, и се уведомява собственикът на пътното превозно средство. От
Постановлението на РП-Б.С. е видно, че е приложена справка на ОД МВР В., Сектор „Пътна
Полиция“, от която се установява, че собственикът не е изрично уведомяван за служебното
прекратяване. Сочи се в същото, че поради големия обем на прекратени ПС, процесът на
уведомяване е затруднен. Предвид на това настоящата инстанция приема, че
жалбоподателят не е извършил деянието виновно - нито умишлено, нито поради
непредпазливост.
Недопустимо е издаване на НП при недоказаност на административно-наказателното
обвинение по несъмнен начин, когато не са изяснени всички обстоятелства, касаещи същото
обвинение. Наказателното постановление не може да почива на предположения, на
несигурни изводи относно извършеното административно нарушение и неговото авторство,
което е гаранция за реализиране правата на обвиненото в извършеното нарушение лице.
Административните наказания се налагат, за да предупредят и превъзпитат нарушителите и
да въздействат възпитателно върху останалите граждани. В случая, наказанието е наложено
3
за невиновно деяние и не може да осъществи целите на наказанието по смисъла на чл.12 от
ЗАНН, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Предвид гореизложеното, НП, макар и издадено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия и в предписаната от закона форма, следва да бъде отменено.
Във връзка с измененията на чл.63, ал.3 ЗАНН и поисканото от защитника на жалбоподателя
– адв.В. да му бъдат присъдени направените по делото разноски, то съдът, с оглед изхода на
делото, намира, че следва да осъди ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя направените
по делото разноски в размер на 300.00 лева. Разноските следва да бъдат поети от
юридическото лице, в структурата на което е административният орган.
Водим от гореизложените мотиви и на осн.чл.63 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 20-0248-001125/29.12.2020г. на Началник група към ОД–МВР гр.В., РУ-
Б.С., с което на ЦВ. Й. ЕШ., с ЕГН **********, с адрес с.Б., обл.В., ул.”Гео Милев” № 24, са
наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца, на основание чл.175, ал.3, пр.1 ЗДвП, за нарушение на
чл.140, ал.1 ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОД на МВР-В. да заплати на жалбоподателя ЦВ. Й. ЕШ., с ЕГН **********, с
адрес с.Б., обл.В., ул.”Гео Милев” № 24, направените по делото разноски в размер на 300.00
лева – разноски за адвокатска защита по настоящото АНД.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС, по реда на АПК в 14 дневен срок
от получаване на съобщението.
Съдия при Районен съд – Б.С.: _______________________
4