№ 206
гр. Бургас, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело
№ 20212100501797 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Предмет на въззивна проверка е решение № 260127/01.06.2021г., постановено от
Районен съд–Несебър по гр. д. № 1161/2015г. в частта, в която АЛБ. СТ. СЛ., ЕГН:
********** е осъдена да заплати на съделителката ИНГР. Б. СЛ. сумата от 500 лева,
представляваща припадащата й се част от общата сума от 2 000 лева за извършени през
2010г. необходими разноски за подобрения в съсобствен апартамент – предмет на делбата,
ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г., както и в частта, в която е осъдена да
заплати на същата съделителка сумата от 158,11 лева, представляваща недължимо платени
суми за данък сгради и такса за битови отпадъци за 2015-а, 2017-а и 2018-а години, ведно
със законната лихва, считано от 24.10.2019г. до окончателното й изплащане.
Подадена е въззивна жалба от АЛБ. СТ. СЛ. против решението в частта, посочена
по-горе. Жалбоподателката счита за незаконосъобразни изводите на районния съд, че
отношенията между съсобствениците трябва да се уредят по правилата на водене на чужда
работа без пълномощие (чл.60 – чл.62 от ЗЗД) и че погасителната давност не е изтекла. С.
твърди, че ответницата И.С. нито веднъж не се е позовала на придобивна давност, нито е
въвеждала твърдения, че се счита за владелец на нейната част. В допълнение към тези
оплаквания, А.С. развива аргументи за приложимите тълкувателни решения и ППВС и
заключава, че вземането на И.С. към нея за подмяна на дограмата в процесния апартамент е
погасено по давност. Жалбоподателката иска от съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли претенцията на И.С. за процесните подобрения.
В съдебно заседание въззивната страна не се явява и не се представлява.
Ответната страна – ИНГР. Б. СЛ. представя писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на жалбата. Въззиваемата страна не се явява в съдебно
заседание и не се представлява. По делото е представена писмена защита от процесуалния
представител на въззиваемата страна, в която е изразено становище за неоснователност на
1
жалбата.
Ответната страна – Т. Г. Г., на когото въззивната жалба е връчена чрез адвокат
Жанета И. от БАК не представя писмен отговор. Г. не се явява в съдебно заседание и не
изразява становище по жалбата.
Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства,
Бургаският окръжен съд намира за установено следното:
І. ФАКТИ:
Производството пред Районен съд – Несебър е за делба във фазата на извършване. В
срока по чл.346 от ГПК съделителят И Б С. е заявила претенции по сметки срещу
съделителя АЛБ. СТ. СЛ., както следва: 500 лева, представляващи припадащата й се ¼
идеална част от действително направени разходи за подмяна на прозорци, евентуално по-
малката сума между стойността на направените подобрения в имота и сумата, с която се е
увеличила стойността в резултат на подобренията, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от предявяване на претенцията; 158,11 лева, представляващи припадащата се
¼ идеална част от дължимите и заплатени данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за 2015г., 2017г. и 2018г. Претенциите по сметки са приети за съвместно
разглеждане с определение от 24.10.2019г. В изрично становище А.С. оспорва претенциите
и прави възражение за погасяването им по давност.
В хода на първоинстанционното производство, са събрани показанията на свидетеля
Тодора Костова Калпакчиева, която твърди, че до смъртта на Стефан Василев Славов, И.С. е
живяла с него в Германия. След това, И.С. остава да живее в жилището. През 2010г. тя
събаря една от стените на жилището и изгражда вратопрозорец и подменя друг дървен
прозорец. За тези дейности И.С. заплаща 2 000 лева. По делото са представени
доказателства, че И.С. е платила годишните данък върху недвижими имоти и такса за битови
отпадъци за 2015г., 2017г. и 2018г., съответстващи на частта на А.С. в размер на 158,11
лева.
Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, Районен съд – Несебър
формира извод за основателност на претенцията по сметки, касателно извършената подмяна
на дограма и поставяне на вратопрозорец и касателно заплатените местни данъци и такси. За
да постанови този резултат, съдът приема, че при подмяната на дограмата И.С. е действала
без съгласието, но и без противопоставянето на А.С., което осъществява фактическия състав
на чл.60 от ЗЗД за водене на чужда работа без пълномощие. Районният съд отхвърля
възражението на А.С. за погасяване по давност на претенцията като приема, че давността
започва да тече от момента на смущаване на владението с предявяване на иска за делба. По
отношение на заплатените местни данъци и такси, районният съд приема, че същите се
дължат от А.С. в претендирания размер, тъй като същата е собственик с ¼ идеални части от
делбените имоти – апартамент и гараж.
ІІ. ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна
страна, за която решението в обжалваната част поражда неблагоприятни правни последици.
Поради това, жалбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предметният обхват на въззивното произнасяне е очертан с разпоредбата на чл.269 от
ГПК. Според правилото на цитираната норма въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите
2
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, въззивната инстанция
констатира, че решението в обжалваната част е валидно - постановено е от законен състав в
пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма.
Подписано е и е разбираемо.
Решението е допустимо – произнесено е при наличие на правен интерес от търсената
защита и при определен съобразно с принципа на диспозитивно начало предмет на спора.
Решение №260127/01.06.2021г. е правилно в обжалваната част. Този извод се налага
по следните съображения:
Съсобственикът, направил разноски за съсобствен имот разполага със следните
средства за защита: по чл.30, ал.3 от ЗС, когато разноските са извършени със съгласието на
останалите съсобственици; по чл.60 от ЗЗД, когато разноските са извършени без съгласието
на останалите съсобственици, но и без противопоставянето им и по чл.59 от ЗЗД, когато
разноските са извършени при противопоставяне на останалите съсобственици. В конкретния
случай от процесуалното поведение на страните и от показанията на свидетеля Калпакчиева
се установява, че И.С. е монтирала вратопрозорец и е подменила дограмата на прозорец без
съгласието на А.С., но и без изричното й противопоставяне. При това положение,
приложение следва да намери разпоредбата на чл.60 от ЗЗД, според която лицето, което е
предприело управление на работа, за която знае, че е чужда, без да е натоварено, е длъжно
да се грижи за нея, докато заинтересованият може да я поеме. Отговорността за заплащане
на подобренията в този случай е разписана в чл.61, ал.2 от ЗЗД – до размера на
обогатяването, ако работата е предприета и в собствен интерес. В конкретния случай, от
събраните по делото доказателства се установява, че И.С. е извършила разноски в размер на
2 000 лева за процесните подобрения в имота, поради което припадащата се на А.С. ¼ част
от тях възлиза на 500 лева. Решението на районния съд в тази част е правилно, добре
структурирано и обосновано, поради което настоящата въззивна инстанция препраща към
мотивите му на основание чл.272 от ГПК.
Възражението на въззивната страна, че процесната претенция е погасена поради
изтичане на 5-годишна давност, е неоснователно. Както правилно е посочил районният съд,
погасителната давност за вземания на добросъвестния или недобросъвестния владелец за
подобрения в чужд имот започва да тече от момента на прекъсване на владението, от
превръщането му в държане със съгласието на собственика, или от момента, когато то бъде
смутено от собственика с предявяването на иск за имота. В конкретния случай,
придобивната давност започва да тече от момента, в който е предявен иска за делба, а не от
момента на извършването му, както твърди въззивната страна. Като е достигнал до този
извод и е отхвърлил възражението за давност на А.С., районният съд е постановил правилно
решение в тази част, по отношение на което не са налице основанията за отмяна, въведени в
жалбата.
Оплакването на въззивната страна за незаконосъобразност на решението в частта, в
която е осъдена да заплати сумата от 158,11 лева, представляващи припадаща се част от
годишните задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за битови отпадъци за
2015г., 2017г. и 2018г. е неоснователно. Съгласно чл.11, ал.1, вр. чл.64, ал.1 от ЗМДТ,
данъчно задължени лица са собствениците на недвижимите имоти. Като собственик на ¼
идеална част от делбения имот, С. е задължена за заплащането на местните данъци и такси.
Обстоятелството, че в представените по делото приходни документи е посочено името на
3
А.С., не означава, че същата е вносител. Този факт установява само лицето, което е записано
като собственик в партидата на имота, която се води в отдела по приходите към съответната
община. Поради това, възражението на въззивната страна, основано на това твърдение, е
неоснователно.
По изложените съображения, въззивната жалба е неоснователна и трябва да се остави
без уважение със следващото от това потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд, VІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260127/01.06.2021г., постановено от Районен съд–
Несебър по гр. д. № 1161/2015г. в частта, в която АЛБ. СТ. СЛ., ЕГН: ********** от гр.
Севлиево, ул. „Митко Палаузов“ № 14, бл. 14, вх. 1, ет.2 е осъдена да заплати на ИНГР. Б.
СЛ., ЕГН: ********** от гр. Несебър, ж.к. „Младост 2“, бл.47, ет.1, ап.2 следните суми: 1)
500 лева, представляващи припадаща се ¼ част от общата сума от 2 000 лева за извършени
през 2010г. необходими разноски за подобрения в апартамент – предмет на делбата, ведно
със законната лихва, считано от 24.10.2019г., както и 2) 158,11 лева лева, представляващи
недължимо платени суми за данък сгради и такса за битови отпадъци за 2015-а, 2017-а и
2018-а години, ведно със законната лихва, считано от 24.10.2019г. до окончателното
изплащане.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен Касационен Съд в едномесечен
срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4