Решение по дело №427/2012 на Районен съд - Провадия

Номер на акта: 193
Дата: 11 октомври 2012 г. (в сила от 3 ноември 2012 г.)
Съдия: Камелия Диянова Василева
Дело: 20123130100427
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 май 2012 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                                                                     

гр. Провадия, 11.10.2012г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

         ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД в  публично съдебно заседание на  трети октомври две хиляди и дванадесета   година в състав:

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА

         при участието на секретаря Е.К. като разгледа докладваното от съдията  гр. дело №427 по описа за 2012 година,   за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.132,ал.1, т.2 от Семейния кодекс от Г.Д.М. срещу Х.А.Й. с искането ответника да бъде лишен от родителски права по отношение на децата Ж., роден на ***г. и Р., родена на ***г.

Ищцата излага, че преди около пет години двамата с ответника заживяли на семейни начала в с.Блъсково в им,от, предоставен от родителите ѝ. Сочи, че от съвместното съжителство се родили двете им деца, които ответникът припознал. Няколко месеца след раждането на второто им дете ответникът напуснал семейното жилище без никакви обяснения. Твърди, че той не полагал никакви грижи за отглеждането и възпитанието на децата. От 2010г.   не се бил заинтересувал от тях, не се бил обаждал , не бил поискал да знае как изглеждат, от какво имат  нужда, здрави ли са, не изпращал пари за издръжката им. Излага, че когато го потърсила през месец февруари 2011г. , той заявил, че не се интересува от децата, няма да им дава издръжка. Моли ответника да бъде лишен от родителски права по отношение на децата, както и същия да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 100 лева за Ж. и в размер на 80 лева за Р.. Претендира присъждане на издръжка в полза на децата за една година назад от подаване на исковата молба. 

В срока по чл.131 ГПК ответникът  не е депозирал писмен отговор. В съдебно заседание се явява лично и излага, че майката се грижи за децата от две-три години, тя се грижи добре за тях ,а той в последно време не с бил интересувал от тях.  

         Районна прокуратура Провадия по съществото на спора изразява становище за основателност на иска.

         Съдът след като съобрази  събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира  следното :

         Видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено от Община Провадия  на 10.04.2007г. е, че родители на детето Ж. Х. А.  са страните по делото.

Видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено от Община Провадия  на 20.11.2009г. е, че родители на детето Р. Х. А.    са страните по делото.

От приложените по делото 8 броя епикризи, издадени от МБАЛ „Царица Йоанна-Провадия“ЕООД от дати 28.01.2011г.; 24.01.2011г.; 13.10.2010г.,; 13.10.2010г.; 24.06.2010г., 08.05.2010г;19.04.2010г. и 30.03.2010г. е видно,  че в есенно-зимните периоди и двете деца често страдат от простудни заболявания.

         В изготвения по делото социален доклад Дирекция ”Социално подпомагане„ – гр.Провадия излага, че не може да вземе становище по иска поради факта, че двете деца се отглеждат на територията на РГърция и не е проведена среща с тях.

         Свидетелката Ф. М. излага, че Х. и Г. са разделят, когато малкото дете било на 20 дни, както от тогава само майката се грижи и за двете  деца. Сочи, че децата често влизали в болница и бащата не е идвал да ги посещава. Не се интересувал от тях. Не знае да им е носил подаръци или да им е купувал нещо.  

         Свидетелката А. М. излага, че Х. и Г. са разделени от периода, когато малкото дете било на 20 дни. Сочи, че майката се грижи за децата , а бащата не ходил да ги вижда. Малкото дете изобщо не познавало баща си.

         От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :

         Разпоредбата на чл.132,ал.1 СК предвижда лишаване от родителски права при две хипотези – в особено тежки случаи, подробно регламентирани в чл.131 СК и когато без основателна причина родителят трайно не полага грижи за детето и не му дава издръжка.

         В настоящия казус ищецът се позовава на хипотезата по т.2 от чл.132 ГПК, а именно твърди се, че бащата  на децата трайно не полага грижи и не  дава издръжка   на детето.

         Лишаването от родителки права е крайна и радикална мярка, която се изразява в пълно и цялостно отнемане на всички родителски правомощия. Предвид това обстоятелство оправдано би било такава мярка да бъде предприемана само при нарушаване правата на детето в тежка степен и при доказана съответна нужда за това. Неполагането на грижи и недаването на издръжка представлява продължаващо във времето противоправно и виновно  родителско бездействие, през което родителят трайно се е дезинтересирал от правомощията си и задълженията по отношение на детето. Това поведение следва да е виновно, осъзнато, а не резултат на обективни причини, които да възпрепятстват родителя. Критерият трайност следва да бъде преценен във всеки конкретен случай, като се вземат предвид всички доказателства по делото.

         От събраните по делото гласни доказателства се установява, че фактическата раздяла на страните датира от края на 2009г., когато малкото дете било на 20 дни от раждането си. Грижата по отглеждането и възпитанието на децата е поета изцяло от тяхната майка, като бащата се дезинтересил от тях, обстоятелство, което самия той признава.  Съдът счита, че от събраните доказателства по делото може да обоснове извода, че  връзката между бащата и децата е  трайно прекъсната, като дори по отношение на малкото дете такава връзка въобще не е била установявана. Не са установени причини, които да навеждат наличието на обективни пречки, които да препятстват  ответника да осъществява контакт, да вижда децата  си или да изпраща средства за издръжката им при положение, че непосредствените грижи по отглеждането му са поети от майката, а и двамата до скоро са се намирали в едни и същи население места –с.Блъсково. Очевидно е,  че бащата не изпълнява родителските си задължения по чл.125 СК , нито проявява нормалната родителска загриженост за състоянието и развитието на децата за периода от около три години, което е достатъчно продължителен период от време, за да обоснове наличието на трайност на констатираната дезинтересираност.

         Предвид горното съдът намира, че  са налице основания за предприемането на предвидената в закона  мярка лишаване от родителски права по отношение на ответницата, с оглед и на което предявения иск се явява основателен и следва бъде оставен  уважен, на основание чл.132,ал.1, т.2 СК.

         Уважаването на иска за лишаване от  родителски права води до задължението съда да се произнесе и относно  издръжката на детето и мерките на лични отношения с лишения от родителски права родител, на основание чл.134 СК.

         По отношение на режима на личен контакт.

Този режим е необходимо да бъде съобразен с възрастта и нуждите  на децата от личен контакт с другия си родител. Съдът намира за  подходящ режим в следните параметри : бащата да има право да вижда и взема при себе си децата  всяка първа събота  от месеца  от 9.00ч.    до 18.00 ч.

По отношение на претендираната издръжка.  

Установява се, че и двамата родители са в трудоспособна възраст, не са налице данни за влошено здравословно състояние, което да им пречи да работят и съответно да реализират доходи. При определяне размера на дължимата издръжка на ненавършили пълнолетие деца, съдът се ръководи от правилото на чл. 142 от СК, поставящо зависимост между нуждите на децата и възможностите на родителя, дължащ издръжка. Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта, здравословното им състояние и всички обстоятелства, които са от значение за случая. Издръжката следва да бъде разпределена  между двамата родителите, като се отчетат грижите на майката по отглеждането и възпитанието на детето. В тази хипотеза , макар и да липсват данни, че бащата работи и данни  за  имущественото му състояние, съдът намира, че той би могъл да реализира доходи около средните за страната, с оглед и на което е необходимо тя да поеме по-голямата част от месечната издръжка на децата  предвид, че непосредствените грижи по отглеждането им се осъществяват от бащата, като и че са налице данни че същите боледуват често от простудни заболявания. Бащата  следва да заплаща  сумата от 100 лева месечно за детето Ж. и 80 лева за детето Р., като  останалата необходима част от издръжката следва да бъде поета от бащата.

По отношение на иска с правно основание чл.149 СК  за присъждане на издръжка за минал период –една година назад от завеждането му съдът намира същия за основателен, предвид обстоятелството, че от събраните гласни доказателства се установява, че бащата не е давал средства за издръжка, нито е подпомагал финансово или по друг начин децата за периода от раздялата му с майката.

По отношение на разноските :

На основание чл.69,ал.1, т.6 ГПК ответника  следва да бъде осъден да заплати държавна такса за определената издръжка на децата, която възлиза в общ размер на  345.60 лева.

 

Воден от горното съдът :

Р Е Ш И :

         ЛИШАВА ОТ РОДИТЕЛСКИ ПРАВА Х.А.Й., ЕГН:********** *** по отношение на децата Ж. Х. А., ЕГН: ********** и Р. Х. А., ЕГН:*** 1151058  на основание чл.132,ал.1,т.2 СК.  

ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата Х.А.Й.,ЕГН: ********** *** с децата Ж. Х. А., ЕГН: ********** и Р. Х. А.,ЕГН:********** , както следва :  всяка първа събота  от месеца от 9.00ч. до 18.00ч.

 

   ОСЪЖДА  Х.А.Й., ЕГН: ********** *** да заплати на   детето Ж. Х. А., ЕГН: ********** чрез неговата майка  и законен представител Г.Д.М., ЕГН: ********** ***: Двадесет и девета“ 3, сумата от 1 200 /хиляда и двеста/ лева, представляваща дължимия размер на месечната издръжка за периода 29.05.2011г.  – 29.05.2012г., на основание чл. 149 СК.

 

ОСЪЖДА  Х.А.Й.,ЕГН: ********** *** да заплати на   детето Р. Х. А.,ЕГН:********** чрез неговата майка  и законен представител Г.Д.М., ЕГН: ********** *** 3, сумата от 960 /деветстотин и шестдесет/ лева, представляваща дължимия размер на месечната издръжка за периода 29.05.2011г.  – 29.05.2012г., на основание чл. 149 СК.

 

  ОСЪЖДА Х.А.Й.,ЕГН: ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на детето Ж. Х. А., ЕГН: ********** чрез неговата майка  и законен представител Г.Д.М., ЕГН: ********** ***: Двадесет и девета“ 3 в размер на 100 / сто / лева, считано от  29.05.2012г./ датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.   

 

ОСЪЖДА Х.А.Й.,ЕГН: ********** *** да заплаща месечна издръжка в полза на детето Р. Х. А., ЕГН:********** чрез неговата майка  и законен представител Г.Д.М., ЕГН: ********** ***: Двадесет и девета“ 3 в размер на 80 /осемдесет/ лева, считано от  29.05.2012г./ датата на подаване на исковата молба/, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска.

ОСЪЖДА Х.А.Й., ЕГН: ********** *** да заплати в полза на държавата по сметка ВСС сумата от 345.60 /триста четиридесет и пет лева и шестдесет ст./лева, представляваща дължима д.т. на основание чл.69,ал.1, т.6 ГПК

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Варненския окръжен съд.

                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :