Р Е Ш Е Н И Е

№

 

22.07.2019г., град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Плевенски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИЛОНА НЕНОВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №2263 по описа за 2018 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление № 18-0938-002899 /15.06.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, на М.Х.Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ПЛЕВЕН. Оспорва Наказателното постановление от фактическа страна като представя собствена версия за обстоятелствата, предмет на изясняване и по-конкретно – че управлявания от страна на М.Х. автобус е бил в покой, а сблъсъка с л.а. „***“ с рег.№*** - е резултат от поведението на водача на последното МПС, както и че същото е пресякло пътна маркировка, забраняваща навлизането, предвид наличието на автобусна спирка. На тази основа, моли за отмяна на НП като неправилно и незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на обжалваното Наказателно постановление.

За ответната страна – ОДМВР – ПЛЕВЕН – представител не се явява.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 2899/04.06.2018г. от страна на Ц.Н.Ц. – мл.автоконтрольор при СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, в присъствието на свидетеля Ю.Ц.М. и ***/, както и на нарушителя – М.Х.Х.. Съставен е за това, че на 04.06.2018г. около 19:35 часа в гр.ПЛЕВЕН, пл.“***“, пред автогара, като водач на автобус ***, при маневра за потегляне от паркирано състояние, отнема предимството на преминаващия покрай него и завиващ надясно да спира лек автомобил „***“ с рег. № ***, като го удря и допуска ПТП с материални щети – нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП. Нарушителят е направил възражения при съставяне на АУАН – отбелязал е, че не е потеглял с автобуса и не е отнемал предимството на посочения лек автомобил; допълнителни възражения по реда и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН, не са постъпили.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на М.Х.Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.16 – 18 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Както беше отбелязано и по-горе, нито в съставения АУАН, нито – в обжалваното НП, се съдържа дори най-общо посочване на твърдяните материални щети, резултат от сблъсъка на двете превозни средства; неясно е дори дали се касае за щети по едно от тях или и по двете МПС. Този въпрос обаче е съществен от гледна точка на проследяване както на механизма на самото произшествие, така и на преценка доколко се касае за административно нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП или за престъпление по чл.343 ал.1 б.“а“ НК. Същевременно, не са посочени индивидуализиращи признаци за лицето/лицата, претърпели имуществени вреди от нарушението, за което изрично /макар и неконкретизирано/ се посочва, че е довело до причиняване на материални щети. Всички тези обстоятелства имат отношение към изясняване на фактическата обстановка по твърдяното административно нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП и са свързани с реализиране правото на защита на жалбоподателя. Впрочем, толкова по-обстойно и пунктуално е било необходимо да бъде изложението на обстоятелствата на нарушението, при положение, че още при съставяне на АУАН са направени възражения, оспорващи цялата фактическа обстановка, приета от актосъставителя. В тази връзка,  липсва яснота и за намерената в района на местопроизшествието пътна обстановка, в т.ч. - пътни знаци, пътна маркировка – въпроси, които също имат пряко отношение към изясняване обстоятелствата на случая. Отново следва да бъде отбелязано - в подадената жалба, М.Х. посочва, че управлявания от негова страна автобус не само не е преминавал от състояние на покой – в движение, но и че извършената от страна на другия участник в произшествието маневра – завой надясно, за спиране – е била в нарушение на действалите към съответния момент пътни знаци и маркировка. При положение, че възражения от подобно естество се правят още при съставяне на АУАН /впрочем, още при беседите на полицейските служители по изясняване на фактическата обстановка и подготовката за съставяне на АУАН/, от особено значение е да се установи точното положение на превозните средства, евентуалното наличие на пътни знаци и маркировка – и всичко това - да бъде надлежно отразено в съставяния АУАН. Съставянето, наред с това, на Протокол за ПТП, не е в състояние да отстрани посочените неясноти, на първо място – защото този вид протоколи имат самостоятелно правно битие, т.е. нямат характера на приложение, неразделно следващо съставения АУАН, а на второ – предвид абсолютната нечетливост на представените по делото екземпляри /л.11, л.47 от делото/, които дори и при липсата на изтъкнатото принципно съображение, не биха могли да бъдат използвани по делото.

От изложеното дотук следва, че са нарушени разпоредбите на чл.42 т.4, 9 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като са довели до ограничаване правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП. Ето защо, Наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено, без да бъде разглеждан правния спор по същество.

За пълнота на настоящото Решение обаче, нека бъде отбелязано, че обжалваното НП се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид, че гореспоменатата липса на щателно изложение на обстоятелствата на случая, резултат от дейността на компетентни служебни лица /актосъставител, административнонаказващ орган/, не може да бъде тълкувана във вреда на жалбоподателя. В този смисъл Съдът намира, че не се касае за „редовно“ съставен АУАН по смисъла на чл.189 ал.2 ЗДвП, а оттук – не е налице и презумптивна доказателствена сила на същия. На свой ред, от представените доказателствени материали, не може да бъде направен извода, че жалбоподателя е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност. На първо място, показанията на свидетелите Ц.Н.Ц. и Ю.Ц.М. са изключително абстрактни, неконкретизирани и по същество – свеждащи се до общи твърдения, че се придържат към изложената в АУАН фактическа обстановка; същевременно и двамата свидетели нямат непосредствени възприятия за обстоятелствата, предмет на изясняване, тъй като в качеството на полицейски служители, са посетили местопроизшествието след инцидента и са научили за същия инцидент, от страна на трети лица. Аналогично, показанията на св.Н.М.Т. - съпруга на И.Г.Т., водач на лек автомобил „***“ с рег. *** – също са с общ характер и се свеждат до обстоятелства, които тя е научила от своя съпруг. Ето защо Съдът намира, че показанията и на тримата свидетели, макар да не будят съмнение в добросъвестността при тяхното депозиране, същевременно и не съставляват надеждна доказателствена основа, за установяване на фактите и обстоятелствата на случая. От друга страна, показанията на св.И.Т. се свеждат до принципно потвърждение на изнесената в АУАН фактическа обстановка: същият посочва, че е предприел маневра да заобиколи паркиралия автобус, управляван от жалбоподателя, когато му се сторило, че автобусът някак бързо се придвижва в посока към лек автомобил „***“, при което настъпил сблъсък между двете МПС. Самият Т. отбелязва, че не е разбрал какви действия е предприел водача на автобуса и изразява предположение, че е възможно да не е била задействана съответната ръчната спирачка. Показанията на св.И.Т., като такива на очевидец и участник в ПТП, безспорно биха могли да се ползват с по-голяма относителна тежест при сравнението им с показанията на свидетелите Ц., М., Т.; същевременно, тези показания изхождат от потенциално заинтересувана страна, не са достатъчно конкретни, съдържат предположения и няма как да бъдат приети безкритично, без съответна проверка. Такава, на свой ред, няма как да бъде извършена на този етап, тъй като – както неколкократно беше споменато - компетентните полицейски служители, посетили местопроизшествието, не са сторили необходимото по неговото запазване и обстойно фиксиране на всички необходими за изясняване на случая, факти и обстоятелства, в т.ч. – във връзка с действащите в района пътни знаци и пътна маркировка; неясно е дори с кои трети лица са беседвали за изясняване на случая, изключая двамата водачи, а този въпрос съвсем не е без значение, доколкото самите полицейски служители нямат преки възприятия за механизма на произшествието. Тук е мястото да бъде посочено и това, че за проверка на версията на жалбоподателя, а именно – че не е привеждал в движение автобус „***“, по делото беше изготвено заключение по съдебна автотехническа експертиза. От същото се установява, че не са налице категорични данни за това, че на 04.06.2018г. около 19:35часа управлявания от жалбоподателя автобус – *** ***– е бил в движение или че е бил в покой. В този смисъл, представената от страна на М.Х.Х. разпечатка от дигитален тахограф, сочеща на липса на движение за посочения период, не може да се ползва нито в полза, нито – в опровержение на административното „обвинение“. На свой ред, съвкупната преценка на така събраните доказателства и доказателствени средства води до извода, че не са налице убедителни такива, че на посочените в АУАН време и място, жалбоподателят Х. е извършил нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност, т.е. – административно наказан е за деяние, което не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление № 18-0938-002899 /15.06.2018г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР „ПП“ при ОДМВР - ПЛЕВЕН, с което на М.Х.Х. ЕГН: ********** е наложено административно наказане на основание чл.179 ал.2 вр.ал.1 т.5 от Закона за движението по пътищата – глоба в размер на 200 /двеста/ лева, за извършено нарушение по чл.25 ал.1 ЗДвП.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Плевен, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: