№ 20247
гр. София, 07.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20231110123493 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявен от Г. С. К. срещу Дирекция „У. С. С.
.Д.“ към Министерство на вътрешните работи осъдитлен иск с правно основание чл.
181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР за заплащане на сумата 8460 лева, представляваща неизплатена
левова равностойност на храна за периода от 26.04.2016 г. до 14.03.2022 г., ведно със
законната лихва, считано от предявяването на иска – 03.05.2023 г., до окончателното
плащане на сумите.
Ищцата твърди, че с ответника били обвързани от валидно служебно
правоотношение, по силата на което заемала длъжността „началник на отдел
„Управление на държавната собственост и строителство“. Твърди, че през периода от
26.04.2016 г. до 14.03.2022 г. не била предоставяна полагащата се безплатна храна,
нито била заплатена левовата равностойност (чл. 181, ал. 1 ЗМВР) в размер на 8460
лева. Счита, че Наредба № 8121з - 773/01.07.2015г. за условията и реда за осигуряване
на храна или левовата ѝ равностойност на служителите от МВР, отменена с Решение №
11823 от 20 декември 2022 г. по административно дело № 9825 от 2022 г. на ВАС,
министърът неправомерно ограничил кръга на правоимащите служители, като
изключил тези по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, за което твърди да е в противоречие с
разпоредбата на чл. 181 ЗМВР. Поради това ищецът иска ответникът да бъде осъден да
му заплати сумите, ведно със законната лихва от депозирането на исковата молба в
съда до окончателното им погасяване.
Ответникът оспорва иска като неоснователен и поради съображение, че
служебното правоотношение на ищцата не е преобразувано по силата на § 69 от Закона
за изменение и допълнение на ЗМВР, поради което на ищцата не се дължи сума за
левова равностойност на храна. Излага довод, че статутът на ищцата бил уреден със
ЗДСл, в който не се предвиждало предоставянето на безплатна храна или левовата й
равностойност. При условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
погасителна давност по отношение за вземането за периода от 26.04.2016 г. до
03.05.2020 г.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
1
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори между страните и от представената Заповед № 8121К-
1504/19.04.2016 г., че през процесния период те са били обвързани от служебно
правоотношение, по силата на което ищцата Г. С. К. е заемала длъжността началник на
отдел „Управление на държавна собственост и строителство“ при дирекция „У. С. С.
.Д. – МВР“, като е имала статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 2
от ЗМВР.
За изясняване на спорните въпроси по делото от фактическа страна е изготвено
заключение по съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е посочило, че в размера
на изплащаното на ищцата служебно възнаграждение не е включена сумата за
безплатна храна по смисъла на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. В заключението е посочено, че не
са налице данни за изплащане на ищцата на левовата равностойност на храна по чл.
181, ал. 1 ЗМВР. Като размер на сумата, представляваща сбор от ежемесечната
парична равностойност на безплатната храна за периода от 26.04.2016г. до 14.03.2022г.
вещото лице е посочило в своето заключение сумата от 8463,71 лв., ако се приеме, че
сумите за храна се дължат за пълен месец, включително дните в болничен и платен
отпуск, и 7671,27 лв., ако се приеме, че сумата за храна се дължи само за отработени
дни. Според експерта, в размера на основната заплата няма включено доволствие, като
начислените и изплащани възнаграждения се обложени с данък. Не са облагани с
данък сумите за дрехи, както и суми за награди.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна
страна следното:
По предявения главен иск с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР:
По иска с правно основание чл. 181, ал. 1, пр. 2 ЗМВР в тежест на ищеца е да
докаже, че през процесния период между страните е съществувало валидно служебно
правоотношение, по силата на което е бил служител при ответника, че в негова полза е
възникнало вземане за левовата равностойност на безплатната храна по чл. 181, ал. 1
ЗМВР, както и размерът на същата. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност в тежест на ищеца е да установи и факти, представляващи
основание за спиране и/или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е при установяване на горните обстоятелства е да докаже
положителния факт на заплащане на претендираното обезщетение.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
частично основателен. Съображенията за това са следните:
По отношение на спорния въпрос от правна страна дали ищецът попада сред
категорията служители, на които се полага безплатна храна, съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР на служителите на МВР се
осигурява храна или левовата ѝ равностойност.
Съгласно чл. 142, ал. 1 ЗМВР служители на МВР са следните категории лица: 1.
държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност и защита
на населението; 2. държавни служители; 3. лица, работещи по трудово
правоотношение.
Не се спори между страните, а и се установява по делото, че ищцата има статут
на служител по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР – държавен служител по Закон за държавния
служител. Първият спорен от правна страна въпрос е спрямо служителите по чл. 142,
ал. 1, т. 2 ЗМВР намира ли приложение и ЗМВР като специален закон, и в частност
2
прилага ли се разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР.
Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР статутът на държавните
служители по ал. 1, т. 2 се урежда със Закона за държавния служител и с чл. 56, чл. 151,
ал. 1 и 7, чл. 156, ал. 4, чл. 181, ал. 3, чл. 182, чл. 185, ал. 1, чл. 186а, чл. 190, ал. 2, чл.
191 и 233 от този закон. Настоящият състав не споделя становището на ответника, че
от изричното препращане към чл. 181, ал. 3 ЗМВР в нормата на чл. 142, ал. 4 ЗМВР се
обосновава неприложимост на разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР. Този извод следва
от систематичното тълкуване на разпоредбите в ЗМВР. Така според чл. 142, ал. 5
ЗМВР статутът на лицата, работещи по трудово правоотношение, се урежда при
условията и по реда на Кодекса на труда и на този закон. Прилагайки стриктно двете
норми, би се стигнало до положение, при което за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 3
ЗМВР е приложима разпоредбата на чл. 181, ал. 1 ЗМВР, но по отношение на тези по
чл. 142, ал. 2, т. 2 – че е неприложим. Подобно тълкуване поставя втората група
служители в неравностойно положение спрямо останалите служители на МВР.
Изключването на статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР от
приложното му поле, в който смисъл е тезата на ответника би противоречало на
основните принципи на управление на държавната служба в МВР, посочени в чл. 141
ЗМВР и в частност на принципа на справедливо и равно третиране на работниците и
служителите в системата на ЗМВР. Изключение по други признаци от състава на
служителите няма, от което следва, че ЗМВР се прилага спрямо всички служители на
МВР независимо дали статутът им се урежда само от ЗМВР или и от ЗДСл.
На следващо място, не се спори по делото, че правоотношението на ищцата не е
преобразувано по силата на § 69 от Закона за изменение и допълнение на ЗМВР,
доколкото тя е постъпила на служба, считано от 26.04.2016 г., но това обстоятелство е
ирелевантно при формиране на решаващите изводи на съда в случая.
Съгласно § 86 (в сила от 1.04.2015 г. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) от Закон за
изменение и допълнение към ЗМВР за държавните служители в Министерството на
вътрешните работи, заемащи длъжности за държавни служители по чл. 142, ал. 1, т. 2,
чиито служебни правоотношения не са прекратени към 1 април 2015 г., се прилагат
разпоредбите на действащото законодателство за държавните служители по чл. 142, ал.
1, т. 1 до прекратяване на служебните им правоотношения. По силата на § 69, ал. 1
ЗИДЗМВР (В сила от 1.02.2017 г. - ДВ, бр. 81 от 2016 г.) служебните правоотношения
на държавните служители в МВР, за които се прилага § 86 от Закона за изменение и
допълнение на Закона за Министерството на вътрешните работи (ДВ, бр. 14 от 2015 г.)
и които към датата на влизане в сила на този закон заемат длъжности за държавни
служители с висше образование и притежаващи висше образование, с изключение на
тези от Медицинския институт на Министерството на вътрешните работи и на тези
по § 70, ал. 1, т. 1, се преобразуват в служебни правоотношения по Закона за
държавния служител, считано от датата на влизане в сила на този закон. В обхвата на
горепосочената норма следователно не попадат служителите, назначени след
01.04.2015 г., каквато е ищцата.
Действително, както сочи ответникът, съгласно § 69, ал. 6 при назначаването на
служителите по ал. 1 се определя индивидуална основна заплата, не по-ниска от
определеното към датата на влизане в сила на този закон възнаграждение, определено
по реда на Закона за Министерството на вътрешните работи и включващо заплата за
длъжност, допълнително възнаграждение за прослужено време и за научна степен и
левовата равностойност на храната по чл. 181, ал. 1. Следователно на служителите с
преобразувани правоотношения по ЗДСл., попадащи в приложното поле на § 69
ЗИДЗМВР, несъмнено се дължи левовата равностойност на храна на основание чл. 181,
ал. 1 ЗМВР, като е предвидено поначало да бъде включена в размера на основното
3
възнаграждение. Ето защо при преценка дали дали такава действително е начислена и
изплатена с основното възнаграждение, според практиката на настоящия състав,
изводът се формира при съблюдаване правилото на чл. 181, ал. 6 ЗМВР, според което
сумите и доволствията по ал. 1 – 3 не се облагат с данъци. Така, при установяване от
вещото лице, че в изплатеното възнаграждение не е включен компонент за суми по чл.
181, ал. 1 ЗМВР, на изследване подлежи дали цялата изплатена сума за възнаграждение
е обложена с данък. В случай, че това е така, и при липса на разграничение на платена
сума за храна като отделен компонент, то се обуславя извод, че в действителност
такава не е платена.
В случая обаче ответникът твърди сума за левовата равностойност на храна по
чл. 181, ал. 1 ЗМВР изобщо да не се дължи на ищцата, доколкото тя не е с
преобразувано правоотношение. Тази теза също не може да бъде споделена, освен по
гореизложените съображения, още и заради това, че би поставило в неравно положение
служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2 ЗМВР, чиито правоотношения са стари/заварени и
преобразувани по реда на § 69 ЗИДЗМВР, спрямо служители от същата категория –
такива по чл. 142, ал. 2, т. 2 ЗМВР, чиито правоотношения обаче са възникнали след
01.04.2015 г., поради което за тях не се прилага § 69 ЗМВР. Такова различно третиране
не би могло да бъде обосновано с легитимна цел, поради което и не следва да бъде
приемано от съда.
Въз основа на горните съображения се обосновава извод за доказване на иска по
основание, при което следва да бъде изследван и въпросът за размера на същия.
За определяне на условията и реда за осигуряване на храна или левовата й
равностойност на служителите на М. на В. Р. въз основа на законовата делегация на чл.
181, ал. 5 ЗМВР министърът на вътрешните работи издал Наредба № 8121з-773 от
1.07.2015 г. Наредбата урежда условията и реда за предоставянето им на служителите
на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал. 3 ЗМВР, като не упоменава тези по чл. 142, ал. 1,
т. 2 ЗМВР. Съобразно разпоредбата на чл. 4 от Наредбата служителите на МВР, на
които не се осигурява храна, получават ежемесечно левовата й равностойност, която се
определя ежегодно със заповед на министъра на вътрешните работи.
Въз основа на законовата делегация на чл. 181, ал. 4 ЗМВР министърът на
вътрешните работи издал и заповеди за определяне на размера на левовата
равностойност на храната на служителите на ЗМВР, като по делото са представени
Заповед № 8121з-44/16.01.2018 г., Заповед № 8121з1464/31.12.2019 г., Заповед №
8121з-211/20.02.2020 г., Заповед № 8121з-1420/30.12.2020 г., Заповед № 8121з-
1723/31.12.2021 г., и Заповед № 8121з-742/10.06.2022 г. Макар в същите да се сочи, че
се отнасят до служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 ЗМВР, съдът намира, че
определената сума следва да намери приложение и спрямо служителите по чл. 142, ал.
1, т. 2 ЗМВР. От една страна ЗМВР не делегира права на министъра на вътрешните
работи да определя кои лица следва да получават храна или паричната
равностойност, а единствено възлага с подзаконов нормативен акт да се определят
условията и редът за предоставяне на сумите и доволствията по чл. 181 съгласно ал. 4
на чл. 181 ЗМВР/ ЗМВР. Следователно при определяне кои лица имат право на
безплатна храна или левовата й равностойност съдът следва да се съобрази единствено
с разпоредбите в ЗМВР, а аргументи в подкрепа на възприетия извод за доказване на
иска по основание, извлечени от този нормативен акт, бяха изложени по-горе. Ето
защо, предвид с оглед гореизложените мотиви на съда, според които ответникът дължи
левова равностойност за неосигурена храна и на служителите по чл. 142, ал. 1, т. 2
ЗМВР и предвид липсата на правна уредба относно нейния размер, следва по аналогия
съответно приложение да намерят именно правилата на посочените подзаконови
нормативни актове. Ето защо и на основание чл. 4 от Наредба № 8121з-773 от
4
1.07.2015 г. за условията и реда за осигуряване на храна или левовата й равностойност
на служителите на МВР във връзка със заповедите на министъра на вътрешните
заповеди на ищеца за процесния период се дължи ежемесечно левова равностойност за
неосигурена храна в размер на 120 лева, при което дължимото обезщетение за
неосигурена храна за 70 месеца и 16 дена е 8463,71 лева.
Предвид формирания извод за основателност на иска, на разглеждане подлежи и
релевираното при условията на евентуалност възражение за погасяване по давност на
вземането. Доколкото сумите по чл. 181, ал. 1 ЗМВР се дължат ежемесечно,
приложима за тях е 3-годишната погасителна давност по чл. 111 ЗЗД. Съгласно чл. 116,
б. „б“, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск, а съгласно чл. 115, ал.
1, б. „ж“ ЗЗД – спира да тече докато трае съдебното производство относно вземането.
На основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето
/обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г./ давността е спряна в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. Следователно погасени по давност поначало биха били
вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 03.05.2020 г., а на основание
ЗМДВИПОРНС в случая погасени по давност са вземанията, чиято изискуемост е
настъпила преди 13.03.2020 г. Ето защо погасени по давност са вземанията за периода
от 26.04.2016 г. до 29.02.2020 г., а непогасени по давност – вземанията за периода от
01.03.2020 г. до 14.03.2022 г., съответно за 24 месеца и 14 дни, които съдът, на
основание чл. 162 ГПК определи на сумата от 2934,19 лв. За тази сума искът се явява
основателен и следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 8460
лв. и за периода от 26.04.2016 г. до 29.02.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен като
погасен по давност.
По разноските:
Всяка от страните претендира разноски – ищецът такива в размер на 1300 лв.,
представляващо платено адвокатско възнаграждение, а ответникът юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, което съдът определи на сумата от 100 лв. въз
основа на чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид изхода на спора и предвид направеното възражение по чл. 78, ал. 5, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 400 лв., съразмерно на уважената част от иска.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответника сумата от 65,32 лв., съразмерно на уважената част от
иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
сметка на СРС държавна такса в размер на 117,37 лв. и 138,73 лв. депозит за вещото
лице по съдебно – счетоводната експертиза, платен от бюджета на съда, или общо сума
в размер на 256,10 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно уважената част
от иска.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Дирекция „У. С. С. .Д.“ – Министерство на вътрешните работи,
5
БУЛСТАТ ********* да заплати на Г. С. К., ЕГН ********** на основание чл. 181, ал.
1, т. 2 ЗМВР сумата от 2934,19 лв., представляваща левовата равностойност на
полагащата се безплатна храна за периода от 01.03.2020 г. до 14.03.2022 г., ведно със
законната лихва от 04.05.2023 г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата над сумата от 2934,19 лв. до пълния предявен размер от 8460 лв. и за
периода от 26.04.2016 г. до 29.02.2020 г., като погасен по давност.
ОСЪЖДА Дирекция „У. С. С. .Д.“ – Министерство на вътрешните работи,
БУЛСТАТ ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на Г. С. К., ЕГН
********** сумата от 400 лв., представляваща направени разноски по делото,
съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г. С. К., ЕГН ********** да заплати на Дирекция „У. С. С. .Д.“ –
Министерство на вътрешните работи, БУЛСТАТ ********* на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата от 65,32 лв., представляваща направени разноски по делото, съразмерно
на уважената част от иска.
ОСЪЖДА Дирекция „У. С. С. .Д.“ – Министерство на вътрешните работи,
БУЛСТАТ ********* да заплати на основание чл. 78, ал. 6 ГПК по сметка на СРС
сумата в размер на 256,10 лв., представляваща разноски по делото съразмерно на
уважената част от иска.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6