Р Е Ш Е Н И
Е №
260249
Гр.Пловдив, 19.02.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 26.01. две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2801/
2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ГД
Национална полиция на МВР, ЕИК ********* чрез юриск.Хр.М.-М. против решение №
260249/02.09.2020г. по гр.д.№621/2020г. на ПРС, І гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати на Г.П.В.,
ЕГН ********** следните суми: сумата сумата от 1586,59 лева, представляваща
дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 226,6 часа, получен в
резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, над
нормативно установената продължителност на работното време за периода
16.01.2017 г. – 31.12.2019 г., както и сумата от 203,71 лева мораторна лихва
върху него за периода 30.04.2017 г. – 16.01.2020 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 1504,86 лева от датата на подаване на исковата молба –
16.01.2020г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от
400 лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив –
113,46 лева ДТ и 100 лева за ССЕ.
Във
въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното
решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция
да се отхвърли.Претендира юриск.възнаграждение.
Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият Г.П.В., ЕГН ********** оспорва същата като неоснователна.
Подадена е ЧЖ от Г.П.В. срещу определение №261267/28.9.2020
по гр.д.№621/2020 г. на ПРС,1 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му
за изменение на решението в частта за разноските. Не е постъпил отговор на ЧЖ.
По направените доводи и оплаквания,
ПОС, ХІV гр.с., намира следното:
Производството
по първоинстанционното дело е образувано по искова молба, с която са предявени
искове с правна квалификация чл.178 и чл.181 ЗМВР, вр. с чл.150 от КТ и
по чл.86 от ЗЗД. Ищецът-
въззиваем в настоящето производство твърди, че, работил през
процесния период на длъжност „*****“ в група Охрана на обекти, в сектор
ППДММ при ЗЖУ - гр. Пловдив. Съгласно ЗМВР и съобразно със заеманата от нея
длъжност ищецът бил със статут на държавен служител. През периода 16.1.2017г.- 31.12.2019г. той работил на смени, всяка с продължителност по 12
часа,съгласно изготвени и утвърдени месечни графици при сумарно отчитане на
работното време. През същия период той положил нощен труд, като разликата след
преизчислението с коефициент 1,143, не му била заплатена.
В отговора на исковата молба се излагат доводи за това, че приложими са
единствено и само ЗМВР и приетите в изпълнение на същия подзаконови нормативни
актове. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба
№ 8121з-908 от 02.08.2018г. липсвали правила за превръщането на нощните часове
положен труд в дневен с коефициент
1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ.
Във въззивната жалба са изложени следните доводи и оплаквания: че
неправилно РС е приложил отменената наредба от 2014 г. като е приел, че е
налице празнота в действащата наредба, уреждаща заплащането на положения нощен
труд от служителите на МВР; че при наличието на общ закон /ЗДС/ и специален
закон /ЗМВР/ следва да се приложи специалния закон. Тъй като чл.187,ал.3 ЗМВР
допуска 8 ч нощен труд, а чл.140,ал.1 КТ допуска 7 ч нощен труд, въззивникът
счита, че като се приложи чл.9,ал.1 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в
дневен, се получава коефициент 1.
Не е спорно, а и от събраните по
пръвоинстанционното дело доказателства се установява, че през процесния период
въззиваемият е работил
на длъжност „*****“ при МВР - гр. Пловдив, и че е полагал труд на
12 часови дежурства- дневни и нощни. От приетото по делото на ПРС заключение по
ССЕ, изготвено от вещо лице Б. В., се установява, че през процесния период
въззиваемият е положил 1814,6 часа нощен труд. При приложение на коефициента
1,143 дължимата сума е в размер от 1586,59 лева, поради разлика от 226,6 часа
неплатен извънреден труд. Мораторна лихва за периодите до завеждане на делото е
в размер от 203,71 лева.
Спорът
по делото се свежда до това, коя е приложимата нормативна уредба за заплащане
на положения нощен труд. В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ и Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители /отм./ липсва
правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на
чл.187, ал.1 от ЗМВР определя нощния труд като такъв, който се полага между
22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на
МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ.
Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които
полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната
закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. При приложението на този
коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния
съд в присъдения размер, ведно със
съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Разноски в полза на
въззиваемия се присъждат в размер на 400 лв.- платен адв.хонорар след
редуцирането му от 650 лв. във връзка с направеното възражение за прекомерност
по делото.
По отношение на ЧЖ:
За да редуцира платеното адв.възнаграждение на ищеца
от 650 лв. на 400 лв., РС се е позовал на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/9.7.2004
г. за МРАВ, като е определил възнаграждението върху материалния интерес. При
наличие на серия еднотипни дела с ниска правна сложност, при ЦИ 1790,03
лв./главница и лихви/,дължимото адв.в. е 300 лв.+7%х790,03=355,32 лв.
Неоснователно е оплакването на ч.жалбоподател, че мин.размер на
адв.възнаграждение следва да се определи съобразно мат.интерес на всеки от
исковете поотделно, съгл.чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004 г., а не от аритметечния
сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС - о.№366/18.7.2016
г. по ч.гр.д.№2443/2016 г. на ВКС,4 ГО, о.№95/3.4.2017 г. по ч.гр.д.№868/17 г.
на ВКС, 3 ГО, о.№292/13.6.2017 г. по ч.гр.д.№2096/17 г. на ВКС,4 ГО - в
хипотезата на ОСИ материалния интерес съвпада със сбора от цената на отделните
искове. Трайно съд.практика пиема, че правилото на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004
г. за МРАВ е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове,
но не и когато исковете произтичат от едно и също правоотношение, както е в
случая.
Горното налага извода, че ЧЖ е неоснователна.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260249/2.09.2020г. по
гр.д.№621/2020г. на ПРС, І гр.с.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.П.В.
срещу определение №261267/28.9.2020 по гр.д.№621/2020 г. на ПРС,1 гр.с., с
което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за
разноските.
ОСЪЖДА ГД
Национална полиция на МВР, ЕИК ********* да заплати на Г.П.В., ЕГН ********** ***
сумата 400 лв.- разноски пред ПОС.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: