Решение по дело №2801/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е  №  260249

 

Гр.Пловдив, 19.02.2021г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав на 26.01. две хиляди и двадесет и първа година  в публично заседание в следния състав :

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова

                              ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                  Иван Анастасов                                                                                            

При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2801/ 2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

           Образувано е по въззивна жалба на ГД Национална полиция на МВР, ЕИК ********* чрез юриск.Хр.М.-М. против решение № 260249/02.09.2020г. по гр.д.№621/2020г. на ПРС, І гр.с., с което  жалбоподателят е осъден да заплати на Г.П.В., ЕГН ********** следните суми: сумата сумата от 1586,59 лева, представляваща дължимо възнаграждение за положен извънреден труд от 226,6 часа, получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, над нормативно установената продължителност на работното време за периода 16.01.2017 г. – 31.12.2019 г., както и сумата от 203,71 лева мораторна лихва върху него за периода 30.04.2017 г. – 16.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от 1504,86 лева от датата на подаване на исковата молба – 16.01.2020г., до окончателното изплащане на дължимите суми, както и сумата от 400 лева разноски за адвокатско възнаграждение, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив – 113,46 лева ДТ и 100 лева за ССЕ.

Във въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата претенция да се отхвърли.Претендира юриск.възнаграждение.

Постъпил е отговор на въззивната жалба, с който въззиваемият Г.П.В., ЕГН **********   оспорва същата като неоснователна.

Подадена е ЧЖ от Г.П.В. срещу определение №261267/28.9.2020 по гр.д.№621/2020 г. на ПРС,1 гр.с., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на решението в частта за разноските. Не е постъпил отговор на ЧЖ.

  По направените доводи и оплаквания, ПОС, ХІV гр.с., намира следното:

            Производството по първоинстанционното дело е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правна квалификация чл.178 и чл.181 ЗМВР, вр. с чл.150 от КТ и по чл.86 от ЗЗД. Ищецът- въззиваем в настоящето производство твърди, че, работил през процесния период на длъжност „*****“ в група Охрана на обекти, в сектор ППДММ при ЗЖУ - гр. Пловдив. Съгласно ЗМВР и съобразно със заеманата от нея длъжност ищецът бил със статут на държавен служител. През периода 16.1.2017г.- 31.12.2019г. той работил на смени, всяка с продължителност по 12 часа,съгласно изготвени и утвърдени месечни графици при сумарно отчитане на работното време. През същия период той положил нощен труд, като разликата след преизчислението с коефициент 1,143, не му била заплатена.

В отговора на исковата молба се излагат доводи за това, че приложими са единствено и само ЗМВР и приетите в изпълнение на същия подзаконови нормативни актове. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., в сила от 02.08.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г. липсвали правила за превръщането на нощните часове положен труд  в дневен с коефициент 1,143, като за служителите на МВР е неприложим реда предвиден в НСОРЗ.

Във въззивната жалба са изложени следните доводи и оплаквания: че неправилно РС е приложил отменената наредба от 2014 г. като е приел, че е налице празнота в действащата наредба, уреждаща заплащането на положения нощен труд от служителите на МВР; че при наличието на общ закон /ЗДС/ и специален закон /ЗМВР/ следва да се приложи специалния закон. Тъй като чл.187,ал.3 ЗМВР допуска 8 ч нощен труд, а чл.140,ал.1 КТ допуска 7 ч нощен труд, въззивникът счита, че като се приложи чл.9,ал.1 НСОРЗ за превръщането на нощния труд в дневен, се получава коефициент 1.

          Не е спорно, а и от събраните по пръвоинстанционното дело доказателства се установява, че през процесния период въззиваемият е работил на длъжност „*****“ при МВР - гр. Пловдив, и че е полагал труд на 12 часови дежурства- дневни и нощни. От приетото по делото на ПРС заключение по ССЕ, изготвено от вещо лице Б. В., се установява, че през процесния период въззиваемият е положил 1814,6 часа нощен труд. При приложение на коефициента 1,143 дължимата сума е в размер от 1586,59 лева, поради разлика от 226,6 часа неплатен извънреден труд. Мораторна лихва за периодите до завеждане на делото е в размер от 203,71 лева.

            Спорът по делото се свежда до това, коя е приложимата нормативна уредба за заплащане на положения нощен труд. В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители  /отм./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители  /отм./ липсва правна уредба относно заплащането на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 от ЗМВР определя нощния труд като такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188, ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното: „Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“. Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“. Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. При приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд  в присъдения размер, ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Разноски в полза на въззиваемия се присъждат в размер на 400 лв.- платен адв.хонорар след редуцирането му от 650 лв. във връзка с направеното възражение за прекомерност по делото.

По отношение на ЧЖ:

За да редуцира платеното адв.възнаграждение на ищеца от 650 лв. на 400 лв., РС се е позовал на чл.7,ал.2,т.2 от Наредба №1/9.7.2004 г. за МРАВ, като е определил възнаграждението върху материалния интерес. При наличие на серия еднотипни дела с ниска правна сложност, при ЦИ 1790,03 лв./главница и лихви/,дължимото адв.в. е 300 лв.+7%х790,03=355,32 лв. Неоснователно е оплакването на ч.жалбоподател, че мин.размер на адв.възнаграждение следва да се определи съобразно мат.интерес на всеки от исковете поотделно, съгл.чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004 г., а не от аритметечния сбор на всички претенции. Съгласно трайната практика на ВКС - о.№366/18.7.2016 г. по ч.гр.д.№2443/2016 г. на ВКС,4 ГО, о.№95/3.4.2017 г. по ч.гр.д.№868/17 г. на ВКС, 3 ГО, о.№292/13.6.2017 г. по ч.гр.д.№2096/17 г. на ВКС,4 ГО - в хипотезата на ОСИ материалния интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове. Трайно съд.практика пиема, че правилото на чл.2,ал.5 от Наредба №1/2004 г. за МРАВ е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и когато исковете произтичат от едно и също правоотношение, както е в случая.

Горното налага извода, че ЧЖ е неоснователна.

Предвид гореизложеното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260249/2.09.2020г. по гр.д.№621/2020г. на ПРС, І гр.с.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г.П.В. срещу определение №261267/28.9.2020 по гр.д.№621/2020 г. на ПРС,1 гр.с., с което е оставено без уважение искането му за изменение на решението в частта за разноските.

ОСЪЖДА ГД Национална полиция на МВР, ЕИК ********* да заплати на Г.П.В., ЕГН ********** *** сумата 400 лв.- разноски пред ПОС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: