Р Е Ш Е Н И Е
№ 304/11.6.2020г.
гр. Пазарджик,
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Пазарджик – ІІІ –
административен състав, в открито съдебно заседание на втори юни, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
при
секретар Янка Вукева и с участието
на
прокурора изслуша
докладваното
от
съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
по
адм. дело № 400 по описа на съда за 2020 г.
Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/ и е образувано по жалбата на „Пани – БС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „***“ № *, представлявано от Б.Д.Ш.,
подадена чрез адв. В.М. АК гр. Пловдив против Заповед №
ФК-127-0385575/11.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр.
Пловдив в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е
незаконосъобразна, немотивирана, постановена в противоречие с
материалноправните норми, принципът на съразмерност и целта на закона. Моли се
да бъде отменена в частта й, с която се налага принудителна административна
мярка “запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него“.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно
призован, се явява лично представляващия дружеството и с адв. М., който по
изложени съображения моли съда да уважи подадената жалба и отмени заповедта в
оспорената й част. Не претендират направените по делото разноски.
Ответникът по оспорването – Началник
отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител. В представено по делото писмено становище
излага подробни доводи за законосъобразност на оспорената заповед. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пазарджик, след
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната
цялост, съгласно разпоредбата на чл. 168 АПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
Видно от доказателствата по делото се
установява, че на 03.02.2020 г. в 16:20 ч. е извършена оперативна проверка на
търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС – цех за
дървообработване, намиращ се в гр. Велинград, ул. „***“ № *, стопанисван от
„Пани – БС“ ЕООД гр. Велинград. При проверката е констатирано, че търговецът, в
качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ, е
допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка извършена
продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на фискални
касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство.
В хода на проверката е извършена
контролна покупка, представляваща заявка за 50 бр. палети на стойност 6.00
лв./бр. на обща стойност 300 лева, за което е заплатено капаро в брой на
стойност 50 лева от Г.М. Р. – инспектор по приходите, преди легитимация, на Д.
И. М. – оператор на дървообработваща машина, като за продажбата не е бил
издаден фискален бон от въведеното в експлоатация фискално устройство /ФУ/ в
обекта, модел ELTRADE A1 KL с ИН на ФП 44316334, или ръчна касова
бележка от кочан, в момента на извършване на плащането, съгласно изискванията
на Наредба № Н- 18/13.12.2006 г. на МФ.
За извършената
покупка е следвало да бъде издаден фискален бон с № 0000382/03.02.2020 г. С
този номер е изведен дневен финансов ,,х“ отчет с нулев оборот от проверяващия
екип. Установена е положителна касова разлика в размер на 50лв. между:
разчетена касова наличност към момента на проверката от 0 лв., фактическа
наличност на паричните средства – 50 лв., сума парични средства в началото на
работния ден – 0,00 лв., въведени пари в касата – 0,00 лв., изведени пари от
касата – 0,00 лв., която разлика се дължи на неиздаване на фискални бонове за
извършени продажби. Установеното се потвърждава от съставения Протокол сер. АА
№ 0385575/03.02.2020 г.
Последвало е издаването на оспорената
Заповед № ФК-127-0385575/11.02.2020 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“
- Пловдив в ЦУ на НАП, с която, поради установеното нарушение на чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и на основание
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС е разпоредено прилагането на ПАМ
– запечатване на търговския обект – цех за дървопреработване, находящ се в гр.
Велинград, ул. „***“ № *, стопанисвана от „Пани – БС“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Велинград и забрана за достъп до него за
срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В заповедта е материализирано и
разпореждане за нейното предварително изпълнение, основано на чл. 188 от ЗДДС,
във връзка с чл. 60 от АПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има правен интерес от оспорването, и се явява допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
С оспорения индивидуален
административен акт е разпоредено прилагането на принудителна мярка по
запечатване на обект, нормативно предвидена в чл. 186 от ЗДДС. Съгласно чл.
186, ал. 3 ЗДДС, ПАМ по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Законодателят е
предвидил правна възможност по делегиране на правомощието по налагане на
подобна мярка. По делото е представена и приета като доказателство Заповед №
ЗЦУ – ОПР-16/17.05.2018 г. /лист 22/ на Изпълнителния директор на НАП, с която
на основание чл. 10, ал. 1, т. 1 от Закона за Националната агенция за
приходите, чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС и чл. 81, ал. 1 от АПК, е определил
началниците на отдели "Оперативни дейности" в дирекция
"Оперативни дейности" в Главна дирекция "Фискален контрол"
в ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС.
Следователно обжалваната Заповед за прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1,
б. “а“ от ЗДДС е издадена от материално и териториално компетентен
административен орган – Началника на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при
ЦУ на НАП, в рамките на предоставените
му правомощия.
Оспорената заповед е постановена в
писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са
релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от
административния орган наличие на материално правната предпоставка за прилагане
на принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. “а“ ЗДДС. В
достатъчна степен на яснота в разпоредителната част на акта има информация за
вида на принудителната мярка, за нейния срок на правно действие и за адресата
на правното задължение. В обстоятелствена част подробно, точно и ясно са
описани фактическите данни, въз основа на които е упражнено публичното право на
налагане на административната мярка, с отразяване на информация за дата, място
на извършено правонарушение, с данни за търговския обект и за неотчетената
посредством издадена фискална бележка търговска продажба. Отделни мотиви са
изложени за продължителността на срока на запечатване на търговския обект и
забраната за достъп до него.
С оглед на гореизложеното, съдът приема,
че са изпълнени изискванията на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и на чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК, за постановяване на мотивиран административен акт. Не се установяват и
допуснати в хода на административното производство нарушения на
административнопроизводствените правила от категорията на съществените.
По отношение на съответствието с
материалноправните разпоредби и целта на закона:
Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции,
се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен
документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. По
силата на чл. 187, ал. 1 от ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези
обекти и прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от
упълномощено от него лице. В нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/
продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
(системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По
силата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира
и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД. Съгласно чл. 25, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № Н-18/2006 г. независимо от
документирането с първичен счетоводен документ, задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба като
фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането.
От цитираните разпоредби може да се
направи извод, че при установено по съответния ред неспазване на задължението
за отчитане на продажбите чрез издаване на ФКБ или касова бележка от кочан,
административният орган, при условията на обвързана компетентност, налага на
търговеца ПАМ – "запечатване на обект и забрана за достъп до него".
Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички
факти и обстоятелства в конкретния случай, т. е. при определяне на
продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност,
което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни".
В настоящия случай предвид
доказателствата по делото органите по приходите, чрез съставения по време на
проверката протокол, са установили нарушение на разпоредбите на чл. 3, ал. 1 от
Наредба Н-18/2006г. във вр. с чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Видно от данните по
делото, при извършената проверка на на 03.02.2020 г. в 16:20 ч. е извършена
оперативна проверка на търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС –
цех за дървообработване, намиращ се в гр. Велинград, ул. „***“ № *, стопанисван
от „Пани – БС“ ЕООД гр. Велинград. При проверката е констатирано, че
търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба № Н- 18/13.12.2006 г.
на МФ, е допуснал нарушение на същата, като не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство. Установена е положителна касова разлика в размер на 50лв. между:
разчетена касова наличност към момента на проверката от 0 лв., фактическа
наличност на паричните средства.
Протоколът от проверката, съставен по
установения ред и форма от органите по приходите в кръга на правомощията им, се
ползва с материална доказателствена сила за извършените от органите по
приходите действия и за установените факти и обстоятелства, съгласно чл. 50,
ал. 1 от ДОПК. А в случая и самият жалбоподател не оспорва обективираната в
протокола от извършената проверка фактическа обстановка, в т.ч. и факта на
неиздаване на фискална касова бележка за извършената търговска продажба, видно
от изложените в жалбата доводи. Само по себе си установяването на нарушението е
достатъчно условие органът по приходите да наложи ПАМ и макар стойността на
извършената покупка да е незначителна, индикация за тежестта на нарушението е
това, че в касата са установени повече пари, отколкото са отчетени по касов
апарат.
При тези факти са налице предвидените
в закона предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 от ЗДДС и
приложението на чл. 187 от ЗДДС. Ирелевантно е дали е издадено наказателно
постановление за установеното нарушение. Налагането на принудителните
административни мерки по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" и чл. 187 от ЗДДС не е обвързано с издаване на наказателно постановление за нарушението и се
прилага независимо от ангажиране на административнонаказателната отговорност на
едноличния търговец. Административнонаказателното производство няма отношение
към налагането на ПАМ, доколкото същата се налага с мотивиран индивидуален
административен акт, след установено по съответния ред при проверка от органите
по приходите административно нарушение.
Единствената преценка, която притежава
административният орган е тази по отношение на срока на принудителната
административна мярка, каквато преценка е била направена в случая. С процесната
заповед е постановено запечатване на търговския обект за срок от 14 дни, а
максимално предвиденият в закона срок е до 30 дни. В този смисъл органът е
определил срок в по-нисък размер от средно предвидения в закона, като е
съобразил особеностите на констатираното нарушение -неиздаване на фискална
бележка за контролна покупка на стойност 50 лв. и факта, че нарушението е
първо. Изрично в заповедта за прилагане на ПАМ административният орган е
изложил мотиви, с които обосновава определеният 14-дневен срок. Правилно е
отчетена големината на търговския обект – със значителна площ, на която са
разположени около 10 броя дървообработващи машини, голямо количество дървен
материал и множество палети, с възможност за реализиране на значителни обороти,
предвид търсенето и извършваната дейност, свързана с търговия на дървесина. Видно
от изложените мотиви, мярката цели да постигне промяна в начина на извършване
дейността в конкретния търговски обект, като прекият резултат е правилно
отчитане на дейността, а индиректният - недопускане вреда за фиска. В случая се
касае за законоустановена цел, тъй като нормата на чл. 22 от ЗАНН предвижда
налагане на принудителни административни мерки за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения. Уредената в чл. 186, ал. 1, т.
1, б. "а" от ЗДДС принудителна административна мярка "запечатване
на обект" е насочена към постигане именно на такава превантивна цел,
доколкото към момента на постановяването й дружеството не е преустановило
дейността си в търговския обект, т. е. съществува възможност за извършването и
на друго нарушение, свързано с неиздаване на документ за извършено плащане. В
случая издадената заповед цели именно това с оглед защита интересите на
държавния бюджет от правилно отчитане на продажбите и определяне размера на
публичните задължения. Ето защо съдът счита, че не е нарушен принципа за
съразмерност по чл. 6 от АПК при определяне срок на административната мярка.
Продължителността на същата следва да бъде разумно съотношение на
пропорционалност между засегнатите интереси на търговеца и охрана на обществени
отношения, касаещи данъчното облагане.
С оглед на гореизложеното съдът намира,
че с оспорения индивидуален административен акт правилно е приложена ПАМ –
запечатване на търговския обект и забрана на достъпа до него за срок от 14 дни.
Не са налице основания по чл. 146 от АПК за отмяна на оспорената заповед,
поради което жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на делото, следва да бъде
осъден жалбоподателят да заплати сторените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лв., съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с
чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд – Пазарджик, ІІІ –
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Пани – БС“ ЕООД
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „Виктор
Юго“ № 2, представлявано от Б.Д.Ш. против Заповед № ФК-127-0385575/11.02.2020
г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ гр. Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА „Пани – БС“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Велинград, ул. „***“ № *,
представлявано от Б.Д.Ш., да заплати на Началник отдел „Оперативни дейности“-
Пловдив в ЦУ на НАП сторените по делото разноски в размер на 100 /сто/ лева.
Решението може да бъде обжалвано с
касационна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на
Република България, в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/