РЕШЕНИЕ
№ 14140
гр. София, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 79 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря ТИХОМИРА Й. ЦЕНОВА
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110132748 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК - съдебна делба във фазата по
допускането й.
Предявен е иск за делба на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 1,
находящ се в*** етаж, състоящ се от две стаи, кухня, коридор и баня с тоалетна, с площ от
около 80 кв. м, при съседи по документ за собственост: от две страни двор, О. П. А. по
нотариален акт, а сега С. Я. П., В. П. А., отгоре А. П. А. а сега В. А. П. Н. П. и /*** а отдолу
избени помещения, заедно с едно избено помещение от около 14 кв. м, при съседи по
документ за собственост: коридор, двор, от две страни А. П. А. и В. П. А., заедно с 17/100
идеални части от мястото и от общите части на сградата в имота, представляващ парцел ХII-
8 от кв. 433а по плана на ****“, който съгласно схема № **** г. представлява самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № **** съгласно КККР, одобрени със заповед № **** г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 19.01.2024 г., с адрес на имота:
*****, разположен на първи етаж от сграда с идентификатор № 68134.105.179.1, с
предназначение: жилище, апартамент, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа за
собственост площ: 60 кв. м., заедно с избено помещение с площ от около 14,00 кв. м и 17/100
идеални части от общите части на сградата, при съседи: на същия етаж: при съседи: на
същия етаж - имоти с идентификатори № ***** и № *****, под обекта - няма, над обекта -
имот с идентификатор № ***** съгласно КККР, одобрени със заповед № **** г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 19.01.2024 г.
Ищецът Е. К. К. твърди, че заедно с ответника Б. К. К. са съсобственици по
наследство на описания в исковата молба имот, оставено след смъртта на покойните им
родители Г. В. К., починала на 06.10.2020 г., и К. М. К., починал на 16.11.2021 г. Заявява, че с
нотариална покана, получена от ответника, е отправил искане за доброволно ликвидиране на
съсобствеността, но това не е сторено, поради което отправя искане за допускането на
горепосочения апартамент до делба при равни квоти – по 1/2 идеална част за всеки от
съделителите. Отправя претенция по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК за заплащане от ответника на
месечно обезщетение за ползване на имота до приключване на делбата в размер на 500 лева.
1
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът Б. К. К. е подал отговор на исковата молба, с
който не оспорва изложените твърдения относно начина на възникване на съсобствеността
при посочените квоти. Счита, че имотът не е надлежно индивидуализиран, доколкото по
документи е с площ от около 60 кв. м, а се твърди да е с фактическа такава от 80 кв. м.
Оспорва да е отказал извършването на доброволна делба. Не оспорва да ползва имота, в
който живее откакто е роден. Сочи, че ищецът разполага с други две жилища – в ***** а
през 2015 г. се установява за постоянно в Германия, където живее и към настоящия момент,
поради което рядко е посещавал делбения имот, включително и докато родителите им са
били все още живи. Ответникът твърди, че изцяло се е грижил за родителите им, поради
което е имало неформална уговорка жилището да остане за него. Оспорва да е ограничил
достъпа на брат си, който не е изразявал желание да ползва апартамента. Не възразява срещу
допускане на имота до делба при посочените в исковата молба квоти – по 1/2 за всеки от
съделителите.
Предявен е конститутивен иск с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата,
съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и
каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза са
съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на
делбата, като установяването на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена
тежест на съделителя, предявил иска.
В случая, при съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема, че
действително ищецът и ответникът са съсобственици на описания в исковата молба
недвижим имот.
Видно от представения по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 180/20.12.1962 г., том XXI, дело № 3585/1962 г. на ***** I нотариус при Софийски
народен съд, К. М. К. и Г. В. К. са придобили правото на собственост върху апартамент на
първи (партерен) етаж от сграда, находяща се в *****, който апартамент е с квадратура
около 60 кв.м, при съседи: от две страни двор, О. П. А. по нотариален акт, а сега С. Я. П., В.
П. А., отгоре А. П. А. а сега В. А. П. Н. П. и /*** а отдолу избени помещения, заедно с едно
избено помещение от около 14 кв. м., при съседи: коридор, двор, от две страни А. П. А. и В.
П. А., заедно с 17/100 идеални части от мястото и от общите части на сградата в имота,
който имот представлява парцел ХII-8 от кв. 433а по плана на ****“.
От представените по делото удостоверения за наследници се установява, че Г. В. К. е
починала на 06.10.2020 г. и е оставила като наследници по закон синовете си Е. К. К. и Б. К.
К., както и съпруга си К. М. К., който е починал на 16.11.2021 г. и е наследен от синовете си
Е. К. К. и Б. К. К..
От заключението на съдебно-оценителната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесният имот се намира на
партерния етаж от 5-етажна жилищна сграда на адрес ****. При оглед вещото лице е
установило, че жилището се състои от входно антре с Г-образна форма, кухня, тоалетна,
баня, преходен хол към спалня с тераса и към втора спалня, обособена в пристройка заедно
със санитарен възел без санитарно обзавеждане. Посочено е, че терасата е остъклена и има
2
врати към кухнята и към спалнята в пристройката, а санитарният възел към спалнята в
пристройката е предвиден за баня с тоалетна. Поради старото строителство дебелината на
вътрешните преградни стени е 30 см, а на външните оградни стени – около 70 см, като
застроената площ на апартамента е около 111,40 кв. м. С оглед разпределението на
помещенията вещото лице сочи, че имотът може да се ползва, като всеки от съделителите
ползва по една спалня, едната с тераса пред нея, а към другата санитарен възел, при общо
ползване на хол, кухня, входно антре, баня и тоалетна. Вещото лице е изчислило, че
средният месечен пазарен наем на целия имот към момента на заключението е 908 лева.
От изложеното следва извод, че ищецът и ответникът след смъртта на родителите си
са придобили по 1/2 ид. ч. от процесния имот на основание чл. 5, ал. 1 ЗН.
По делото не се твърди и не се установява настъпването на последващи юридически
факти, довели до промяна в правата им върху имота.
С оглед на изложеното, предвид събраните по делото доказателства, правото на
собственост върху процесния недвижим имот принадлежи на страните в съсобственост на
посоченото в исковата молба основание – наследяване, и при равни права. Следователно
налице са предпоставките за допускане извършването на съдебна делба на процесния
недвижим имот между страните по настоящото дело, поради което предявеният иск се явява
основателен и като такъв следва да бъде уважен. При постановяване на решението
констатациите на вещото лице относно площта на имота и разпределението на помещенията
следва да намерят отражение в диспозитива на съдебния акт.
По претенцията с правно основание чл. 344, ал. 2 ГПК:
Съгласно чл. 344, ал. 2 ГПК в решението, с което се допуска делбата, или по-късно,
ако всички наследници не използват наследствените имоти съобразно правата си, съдът по
искане на някой от тях постановява кои от наследниците от кои имоти ще се ползват до
окончателното извършване на делбата или какви суми едните трябва да плащат на другите
срещу ползването. Целта на нормата е да осигури ефективно и справедливо използване на
делбените имоти от всички съделители, докато трае делбеното производство. Разпоредбата
на чл. 344, ал. 2 ГПК урежда както хипотезата, при която съсобствените имоти не са
достатъчни, за да бъдат разпределени между съделителите и в този случай на неполучилия
имот се определя обезщетение, така и хипотезата, при която за всички съделители има имот,
но се налага и присъждане на обезщетение на тези, които ползват по-малко от дела си.
Съдебният акт, постановен по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, има действие и значение само за
делбеното производство и с него съответната привременна мярка може да бъде постановена
само занапред във времето - от момента на влизане в сила на решението за допускане на
делбата до окончателното приключване на делбеното производство.
За да бъде уважено искане по чл. 344, ал. 2 ГПК, е необходимо да бъдат установени
следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта; лично ползване на общата
вещ само от един или няколко от съсобствениците или установено ползване, което не
съответства на дяловете в съсобствеността; невъзможност на съсобствениците да постигнат
съгласие относно ползването на общата вещ. Трябва да бъде подчертано, че приложното
3
поле на хипотезата на чл. 344, ал. 2 ГПК обхваща само случаите, когато съсобственик си
служи с вещта лично. Кои са тези случаи е детайлно посочено в ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк.
д. № 7/2012 г. на ВКС, ОСГК, според което лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС,
респ. чл. 344, ал. 2 ГПК, е всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства или
ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ съобразно правата им, без да
се събират добиви и граждански плодове.
Съобразно константната съдебна практика по чл. 31, ал. 2 ЗС, която е приложима и
при разглеждане на искането за обезщетение по реда на чл. 344, ал. 2 ГПК, не се дължи
обезщетение за лишаване от ползване само ако съсобственикът, до когото е отправено
писменото поискване, предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично
според правата си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това
свое право, а последния откаже или не се отзове - така и ТР № 7/02.11.2012 г. по тълк. д. №
7/2012 г. на ВКС, ОСГК.
В случая още с исковата молба ищецът е отправил искане по реда на чл. 344, ал. 2
ГПК да бъде постановена привременна мярка, като в негова полза бъде заплащано
обезщетение в размер на 500 лева месечно, обосновавайки същото с твърдението, че имотът
изцяло се ползва от ответника.
Действително, между страните не е спорно и съдът приема за установено, че само
ответникът ползва процесния апартамент. Не се доказва обаче ответникът да е препятствал
ищеца да ползва съсобствения имот. В тази насока от страна на ищеца са ангажирани
единствено писмени доказателства – нотариална покана, връчена на ответника лично на
04.01.2024 г., в която самият ищец сочи, че ответникът не му дава възможност възможност
да ползва съсобствения имот, като е отправено предложение за прекратяване на
съсобствеността и е направено искане за заплащане на обезщетение за ползване на неговата
част от имота.
Видно от представените по делото отговор на нотариална покана рег. № 68, том I, рег.
№ 894/26.01.2024 г. и констативен протокол № 97/02.02.2024 г., том I, рег. № 1189, на
нотариус В. М., рег. № 053 на НК, с отговора на горепосочената нотариалната покана
ищецът е поканен да се яви в кантората на нотариус В. М. на 02.02.2024 г., за да му бъдат
предадени ключове от апартамента, като на посочената дата в нотариалната кантора се е
явил процесуалният представител на ищеца – адв. М. Б., която е посочила, че няма мандат да
получи ключовете за наследствения имот, тъй като Е. К. живее в чужбина и желае лично да
ги получи. Поради това 2 бр. ключове за достъп до апартамент № 1, находящ се в *****, ет.
1, са оставени на съхранение в кантората на нотариуса, които да бъдат предадени на ищеца
или на упълномощено от него лице при поискване.
От нотариално удостоверение № 209/19.11.2024 г., се установява, че към 19.11.2024 г.
оставените на 02.02.2024 г. за съхранение два броя ключове за достъп до апартамент,
находящ се в *****, ет. 1, се съхраняват по дело № 2/2024 г. по описа на нотариус В. М., рег.
№ 053 на НК.
4
От изложеното следва извод, че ответникът не е лишил ищеца от възможността
реално да ползва делбения имот, тъй като му е предоставил ключове от същия, а ищецът не
се е отзовал на поканата да ги получи.
Нещо повече, на този етап по делото не се установява невъзможност имотът да бъде
възложен за съвместно ползване от страните, съобразно установените в производството
квоти. Напротив, според заключението на изслушаната съдебно-оценителната експертиза
имотът може да се ползва съвместно от страните, като всяка от тях ползва по една спалня и
при общо ползване на хол, кухня, входно антре, баня и тоалетна.
Поради това, доколкото е обвързан от искането на съделителя за заплащане на
обезщетение, съдът намира, че на този етап искането за привременни мерки следва да бъде
оставено без уважение.
По отношение на разноските:
Решението по първата фаза на делбата не финализира процеса, поради което не се
дължи и присъждане на разноски. Тази позиция е застъпена и в последователната съдебна
практика, според която с оглед разпоредбата на чл. 355 ГПК в първа фаза на делбата
страните не си дължат разноски, а присъждането им се прави с решението по извършване на
делбата във втора фаза. Ето защо, на настоящия етап от производството разноски не следва
да бъдат присъждани на никоя от страните.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ДОПУСКА на основание чл. 344, ал. 1 ГПК, вр. чл. 34 ЗС да се извърши съдебна
делба между Е. К. К., ЕГН **********, и Б. К. К., ЕГН **********, на следния техен
съсобствен недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда - апартамент № 1, на
първи (партерен) етаж от жилищна сграда, находяща се в ***“, ****, състоящ се от антре,
хол, спалня с тераса, спалня, обособена в пристройка със санитарен възел, кухня и баня с
тоалетна, със застроена площ от около 111,40 кв. м, с граници по документ за собственост: от
две страни двор, О. П. А. по нотариален акт, а сега С. Я. П., В. П. А., отгоре А. П. А. а сега
В. А. П. Н. П. и /*** а отдолу избени помещения, заедно с избено помещение с площ от
около 14,00 кв. м, при съседи по документ за собственост: коридор, двор, от две страни А. П.
А. и В. П. А., и с 17/100 ид. ч. от мястото и от общите части на сградата в имота,
представляващ парцел ХII-8 от кв. 433а по плана на ****“, който самостоятелен обект в
сграда е с идентификатор № **** по КККР, одобрени със заповед № **** г. на
изпълнителния директор на АГКК, с последно изменение от 19.01.2024 г., разположен на
първи етаж от сграда с идентификатор № 68134.105.179.1 по КККР, с предназначение на
обекта: жилище, апартамент – в жилищна или вилна сграда, или сграда със смесено
предназначение, брой нива на обекта: 1, при съседи: на същия етаж - имоти с
идентификатори № ***** и № *****, под обекта - няма, над обекта - имот с идентификатор
№ *****, при равни квоти - 1/2 ид. ч. за Е. К. К. и 1/2 ид. ч. за Б. К. К..
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Е. К. К., ЕГН **********, по реда на чл.
344, ал. 2 ГПК за постановяване на привременни мерки, като ответникът Б. К. К., ЕГН
**********, бъде осъден да заплаща в полза на ищеца Е. К. К. сумата от общо 500 лева
месечно до окончателното извършване на делбата - обезщетение за ползването на
собствената на ищеца 1/2 ид. ч. от процесния делбен имот.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните, а в частта, с която е оставено без уважение искането по чл. 344,
ал. 2 ЗЗД, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6