Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 347
гр.Русе,
08.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд ІV
граждански състав
в публично съдебно на дванадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора ……………………………..
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 7455 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно и евентуално съединение искове с правно
основание чл.26 ал.1 пр.1, пр.2 и пр.3, чл.26 ал.2 пр.2, пр.3, пр.4 и пр.5 от ЗЗД, чл.349 ал.2 от КЗ и чл.29 ал.1 от ЗЗД.
Ищецът «ЗАД ДаллБогг: Живот и здраве» АД-София
твърдят, че сключили с ответника „АУТОВИТ РО“ ЕООД-Русе застрахователен договор по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица № BG/30/116*********, издадена на 23.07.2016 г. по
отношение на л.а.“Мерцедес“, модел МЛ Клас, с рег.№ ...,
рама № WDC1641221А104151.Като
обичаен водач на МПС било посочено лице-румънски
гражданин.Твърдят, че веднага след сключване на застрахователния договор,
автомобилът напуснал територията на Република България и до момента се намира
във владение на трето, неизвестно лице.Сочат, че ответникът по занятие извършва
забранената от закона и заобикаляща го „услуга” по изнасяне в „застрахован вид” в Република Румъния на
автомобили със сключена българска застраховка „Гражданска отговорност” с цел
избягване заплащането на много по-високите данъци, такси и застрахователни
премии, събирани в тази държава.Считат, че ответникът е формален собственик на
голям брой автомобили, включително и на процесния, регистрирани през периода
2014–2017
г., от които след сключване на застрахователните договори, дружеството се е
дезинтересирало напълно и които се управляват в Румъния от действителните си
собственици, чужди граждани.По подробно изложените в исковата молба правни
съображения искат съда да постанови решение, с което да прогласи нищожността на
процесния застрахователен договор на някое от посочените в условията на
евентуалност основания, респ. да унищожи същия, като сключен при измама.Търсят
се разноски за производството.
Ответникът «АУТОВИТ РО” ЕООД-Русе
не вземат становище по предявените искове.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
Между страните е сключен застрахователен договор по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите,
обективирана в застрахователна полица № BG/30/116********* от 23.07.2016 г. по отношение на л.а.“Мерцедес“, модел МЛ Клас, с
рег.№ ..., рама № WDC1641221А104151,
валидна за периода 25.07.2016 г.-24.07.2017 г.В документа, като обичаен водач на МПС, е посочено
лице-румънски гражданин, индивидуализиран с имена, точен
адрес, личен номер, телефонен номер за
връзка.Видно от полицата, върху обичайно дължимата застрахователна премия е
начислено значително завишение в размер на 190,90 %.В
документа липсва подпис на застрахован.
По делото е представена справка, видно
от която през периода 2015-2017 г. ответното дружестов е сключило голям брой застрахователни договори за различни МПС
(л.40-л.60)., през периода 2015-2017 г. ответното дружество има сключен
значителен брой застрахователни договори
Ищецът е ангажирал доказателства, че при тях е
заведена преписка по щета, настъпила в чужбина и причинена със застрахования
автомобил на 26.05.2017 г.
При тази фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Уредбата
на задължителната застраховка "Гражданска отговорност” на автомобилистите
се съдържа в глава четиридесет и седма от КЗ ( чл.477 – чл.505). Приложение по
отношение на тази застраховка, съгласно чл.505 от КЗ, намират и общите правила
за застраховането на гражданската отговорност по глава четиридесет и първа от
КЗ, общите правила за задължителното застраховане по глава и четеридесет и четвърта
от КЗ и общите правила за задължителните застраховки „Гражданска отговорност”
по глава четиридесет и пета от КЗ.В чл.343 ал.2 от КЗ е казано, че за всички
застрахователни договори се прилагат и общите правила на ТЗ и на ЗЗД, доколкото
в КЗ не е предвидено друго.Тъй като застрахователните сделки са абсолютни
търговски сделки, визирани в чл.1 ал.1 т.6 от ТЗ, то общите правила на ЗЗД,
включително разпоредбите, уреждащи нищожността и унищожаемостта на договорите,
на които ищецът се позовава, намират приложение само в случаите, в които липсва специална уредба в КЗ или в
ТЗ.
По
иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.1 от ЗЗД–нищожност поради противоречие
със закона, съдът намира претенцията за неоснователна.
Противоречието
със закона се извежда от твърдяното неуведомяване на застрахователя за
обстоятелствата, свързани с действителня собственник и ползвател на автомобила и
конкретно за това, че МПС ще се управлява извън територията на Република България
от румънски гражданини, които обстоятелства, според ищеца, биха имали
съществено значение при вземане на решение за сключване на застрахователния
договор и преценката на застрахователния риск.Съдът намира доводите за
неоснователни.
Видно
от съдържанието на полицата, застрахователят е бил в известност за това, че
автомобилът ще се управлява обичайно не от собственика му, в лицето на
ответника, а от трети субект–румънски гражданин.В документа е посочен пълният
адрес на лицето, което обичайно ще управлява автомобила, който адрес се намира
в Република Румъния.Ищецът е начислил и значително завишение от 190,90 % върху
премията за това, че МПС ще се управлява в чужбина.Разпоредбата на чл.480 ал.7 КЗ изрично предвижда, че управлението на
моторното превозно средство в рамките на територията на друга държава-членка в
рамките на срока на договора не представлява значително изменение на риска.Дори
да се приеме обратното (че управлението на автомобил в посочената страна само
по себе си води до увеличаване на застрахователния риск) и това обстоятелство
да е премълчано от ответника (а в случая то
е посочено в полицата) и да е оказало въздействие за настъпване на събитието
или за увеличаване размера на вредите, то съгласно чл.485 ал.2 КЗ
застрахователят няма да може да откаже плащане на увредените лица, нито да
намали размера на застрахователното обезщетение.Посочените задължения за последния
съставляват правните последици на един валиден застрахователен договор.По тази
причина следва да се приеме, че неуведомяването на застрахователя за
обстоятелството, че автомобилът ще се управлява в Румъния принципно не
съставлява основание за нищожност на застрахователния договор на посоченото
основание.В разглежданата хипотеза застрахователят, и то само ако е поставил
писмен въпрос за обстоятелството, увеличаващо риска, би имал единствено правото
по чл.485 ал.3 от КЗ да иска разликата между договорената премия и премията,
която съответства на реално поетия по–голям риск при отчитане на необявеното
обстоятелство, което в случая е направено и ищецът е събрал премия, многократно
надвишаваща обичайно дължимата.
По
въпроса е налице и практика на Съда на Европейския съюз (Решение от 20.07.2017 г. по дело C-287/16, образувано по преюдициално
запитване от португалския Върховен съд), което е задължително не само за
запитващата юрисдикция, но и за всички български съдилища и учреждения–чл.633
от ГПК. Съгласно чл.267 § 1, б.“б“ от ДФЕС СЕС дава задължително тълкуване на
приложимия акт на институциите на ЕС, а от тази гледна точка – и преценка на
съответствието на националното право, с което той е транспониран в
законодателството на съответната държава-членка на ЕС.С цитираното решение се дава отрицателен отговор на принципния въпрос може ли застрахователят да
иска обявяването на застрахователния договор за нищожен на основание
премълчаването или невярното деклариране на данни от значение за риска от
страна на застрахования като впоследствие тази нищожност бъде противопоставена
на увреденото лице, което именно се домогва да стори ищецът чрез предявяване на
настоящите искове. В § § 27-28 от мотивите към решението СЕС изрично сочи, че “…обстоятелството, че застрахователят е сключил договора въз основа на
непосочени или декларирани неверни данни от страна на застрахования, не е от
естество да му позволи да се позове на законовите разпоредби относно
нищожността на договора и да я противопостави на третото пострадало лице, за да
се освободи от своето произтичащо от чл.3, § 1 от Първата директива задължение
да го обезщети за причиненото от застрахованото моторно превозно средство
произшествие.Същото важи и по отношение на обстоятелството, че застрахованият
не управлява обичайно моторното превозно средство“. Поставеният преюдициален
въпрос касае именно приложението на чл.3 § 1 от Първата директива (Директива
72/166/ЕИО), чл.2, § 1 от Втората директива (Директива 84/5/ЕИО) и чл.1 от
Третата директива (Директива 90/232/ЕИО) от гледна точка на това допустимо ли е
декларирането на неверни данни относно собствеността на МПС и относно
самоличността на лицето, което обичайно го управлява, да се санкционира с
абсолютна нищожност на договора за застраховка, тъй като договорът е сключен от лице, което няма
никакъв икономически интерес от използването на превозното средство и
заинтересованите лица (застрахованият, собственикът на моторното превозно
средство и лицето, което обичайно го управлява) са действали с измамната цел да
получат застрахователно покритие на рисковете от движението по пътищата,
посредством сключването на договор, който застрахователят не би сключил, ако
самоличността на застрахования му е била известна, и плащането на премия в
по-нисък размер от дължимата на основание на възрастта на лицето, което
обичайно управлява превозното средство.
В
диспозитива СЕС приема, че не е допустима правна
уредба, при която нищожността на договора за застраховка „Гражданска
отговорност” за моторно преворно средство, произтичаща от първоначално
декларирани от застрахования неверни данни относно самоличността на собственика
и лицето, което обичайно управлява съответното моторно превозно средство, или
от обстоятелството, че лицето, за което или от името на което е сключен
договорът за застраховка, не е имало икономически интерес от сключването му, би
била противопоставима на третите пострадали лица.Националното ни право, освен в
чл.485 ал.2 от КЗ, изрично изключва подобно възражение на застрахователя и при
регламентацията на прекия иск на пострадалия.Така в чл.432 ал.2 от КЗ е
посочено, че по задължителната застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите застрахователят не може да прави и възраженията по чл.363,
ал.4, чл.364, ал.4 и чл.365, ал.2 КЗ (че
не отговаря, тъй като не е бил уведомен за определено обстоятелство, довело до
увеличаване на риска, което ако би било обявено, застрахователят не би сключил
договора).
Самата
Директива 2009/103/ЕО, в съображение 25–то от нейния преамбюл, гласи, че „Някои
застрахователни предприятия включват в застрахователните договори клаузи,
според които договорът се прекратява, ако застрахованото превозно средство
остане извън държавата-членка, в която е регистрирано, по-дълго от определен
период. Тази практика е в противоречие с принципа, заложен в настоящата
директива, според който задължителната застраховка на автомобилистите следва да
обхваща, въз основа на единна премия, цялата територия на Общността.
Следователно следва да се уточни, че застрахователното покритие остава валидно
през цялото време на действие на договора, независимо дали превозното средство
остава в друга държава-членка през определен период, без да се засягат
задълженията съгласно националното законодателството на държавите-членки по
отношение на регистрацията на превозните средства”.В този смисъл Директивата не
допуска ограничаването по какъвто и да било начин на отговорността на
застрахователя пред третите увредени лица на основание ползването на
застрахованото МПС на територията на друга страна-членка или ползването му от
друго лице, различно от това, сключило полицата.
С настоящото дело под претекст за борба с описаната в исковата молба схема,
ищецът преследва именно тази забранена от законодателството на ЕС цел-чрез
прогласяването на застрахователния договор за нищожен на някое от посочените в исковата
молба основания, респ. чрез унищожаването му, да изключи собствената си
отговорност пред пострадалите лица при ПТП с участие на застрахования автомобил
на основание това, че МПС не е било управлявано
обичайно в страната или че не било управлявано от лицето, което е сключило
договора. Преследването именно на този мотив се признава и в самата искова молба.В нея е казано, че правният интерес от
завеждане на делото е обоснован с това, че ако ищожната/унищожаемата полица
продължи да съществува в правния мир, това би означавало, че при евентуално
настъпване на застрахователно събитие застрахователят ще е длъжен да изплати
застрахователно обезщетение, което несъмнено ще доведе до засягане на неговия
патримониум чрез увеличаване на неговия пасив. Ищецът е посочил, че е в
известност за настъпилото ПТП в чужбина с участието на застрахования автомобил и
че води делото именно, за да се освободи от евентуалната си отговорност пред
увредените при ПТП трети лица.Изправен пред законовата забрана по чл.432 ал.2 КЗ да релевира възраженията си в производството по предявения от пострадалото
лице пряк иск (чл.18 от кодифицираната Директива 2009/103/ЕО), ищецът се
домогва да постигне същия забранен резултат, а именно отпадане на неговата
отговорност, като въз основа на същите по естеството си доводи иска
прогласяване на нищожността, респ. унищожаването на застрахователния договор в
производство, водено срещу застрахования.
II.По иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.2 от ЗЗД–нищожност поради
заобикаляне на закона, съдът намира претенцията за неоснователна.
Заобикалянето
на закона се обосновава с твърдения, че посредством регистрирането на автомобила
в страната и предаването му на трето лице-румънски гражданин, който го управлява
в Румъния, се увреждат както българските, така и румънските фискални
интереси.Съдът намира доводите за нищожност, които се основават на твърдения за
накърнени чужди права и то от категорията на публичните такива, включително
фискалните интереси на чужди държави, изцяло несъстоятелни по арг. от чл.26 ал.2
от ГПК.Ищецът няма на разположение подобен иск за защита на публични фискални
интереси.Заплащането на премия в по-нисък размер от тази, която би била платена
в Румъния, също не съставлява основание за нищожност на застрахователния
договор, поради заобикаляне на закона. Както беше посочено, управлението на
автомобила в тази страна или в която и да е друга държава-членка, не съставлява
обстоятелство, което води до съществено изменение на риска–чл.480 ал.7 от КЗ.По
тази причина за ищеца принципно не би възникнало право на премия в по-висок
размер от получената, за да се твърди, че това право не е било реализирано
поради заобикаляне на закона.В чл.480 ал.5 от КЗ се съдържа забрана за ищеца да
изисква под каквато и да било форма допълнителна премия или доплащане на премия
във връзка с покритие на гражданската отговорност на автомобилистите извън
територията на страната и в рамките на територията на държавите, чиито
национални бюра са членове на системата "Зелена карта”. Въпреки това в оспорената
полица ищецът е начислил върху дължимата премия и значително по своя размер
завишение.
III.По иска с правно основание чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД–нищожност поради
противоречие с добрите нрави, съдът намира претенцията да неоснователна.
Ищецът
твърди, че договорът е нищожен на посоченото основание, тъй като мотивът,
поради който той бил сключен от ответника, е свързан с извличане на облаги от
него и от трето лице–румънски гражданин, на който автомобилът бил фактически
предаден за управление в чужбина. Дори и описаният в исковата молба начин за
спестяване от румънски граждани на по-високите разходи за регистрация на МПС в
Румъния, включително дължими на бюджета данъци и такси, чрез регистриране на
автомобилите в България на името на формални собственици-български ФЛ или ЮЛ,
както и избягването на заплащане на по-висока застрахователна премия в тази
страна, в известен смисъл да съставляват морално укоримо действие, то това по
никакъв начин не се отразява на валидността на сключения застрахователен
договор. Моралната укоримост в поведението на
ответника тук е по-обща и се свързва с евентуално осъщественото с негова помощ
избягване на заплащане на дължими публични задължения към чуждия фиск. Това поведение, обаче, по никакъв начин не
накърнява правата на ищеца и той не може да се позовава на него като основание
за нищожност на договора.
IV. По иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 от ЗЗД–нищожност поради липса
на съгласие, съдът намира претенцията за неоснователна.
Според
разпоредбата на чл.344 ал.1 от КЗ, застрахователният договор се сключва в
писмена форма, която форма е установена за неговата валидност.Задължителен
реквизит на застрахователния договор са и подписите на страните по него-чл.345 ал.1
т.11 от КЗ.Застрахователният договор обаче е абсолютна търговска сделка и за
него намират приложение общите правила на ТЗ, в случая чл.293 ал.3 от ТЗ.Тя
предвижда, че страната не може да се позовава на нищожност на търговската сделка, ако от поведението й може да се заключи, че не е
оспорвала действителността на изявлението.
В
областта на застраховането, липса
на оспорване от страна на застрахователя ще е налице и когато застрахователният
договор въобще не е сключен в надлежната писмена форма или пък формата е опорочена
поради липса на подпис на някоя от страните, но застрахователят въпреки това е
инкасирал застрахователната премия от застрахования, както
е в случая, дори в
увеличен размер, завел е щетата и др.В този смисъл е например
Решение № 115 от 23.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 348/2012
г., I т. о., ТК, касаещо
застрахователен договор, макар и по имуществена застраховка „Каско”.
Неоснователни
са и останалите доводи за нищожност на договора, поради сключването му от ответника като мним пълномощник на
действителния собственик–румънски гражданини.Съгласно задължителните разяснения по т.2 от
Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г. на ВКС по т.д.№ 5/2014
г., ОСГТК, на недействителността на договора поради сключването му от лице,
действало като мним пълномощник, може да се позове само лицето, от името на
което е сключен договорът (т.е. мнимо представлявания) или неговите универсални
правоприемници. По тази причина ищецът не е легитимиран да се позовава на това
обстоятелство като основание за недействителност на договорите.
От твърденията на ищеца може да се направи извод, че ответникът е действал
не като пълномощник, а като косвен представител на „действителния” собственик на МПС–неизвестен румънски гражданин. Така по същество се твърди, че ответникът е действал като довереник на този „действителен” собственик, т.е. касае се за извършвани правни действия по договор за поръчка. В
закона липсва забрана застрахователен договор да бъде сключен от едно лице по
възлагане от друго лице въз основа на договор за поръчка.При косвеното
представителство ответникът, в качеството си на довереник, сключва
изпълнителната сделка – застрахователният договор, именно от свое име – чл.292 ал.2 от ЗЗД, а не от името на доверителя–„действителния”
собственик на автомобила.В тази хипотеза възможно е застрахователят да не е в
състояние да узнае, че автомобилът ще се управлява от трето лице, дори и при
поставени писмени въпроси към ответника при сключване на договора. Това
обстоятелство обаче също не е основание за нищожност на
контракта, а има отношение евентуално към степента на риска.
Липсва и пречка да се сключи договор
за застраховка „Гражданска отговорност” на чужд автомобил. Разпоредбата на
чл.483, ал.1, т.1, изр.2 от КЗ изрично сочи, че по отношение на регистрираното
в страната МПС може да се сключи застрахователен договор и от всяко друго лице,
различно от собственика на въпросното МПС.
V. По иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.3
от ЗЗД–нищожност на договора,поради липса на
предписана от закона форма, съдът намира претенцията за неоснователна
по изложените по-горе съображения относно липсата
на съгласие, като основание за нищожност, поради липсата на подпис за
застрахован в полицата.Приложение следва да намери разпоредбата
на чл.293 ал.3 от ТЗ.
VI. По иска с правно основание чл.26 ал.2 пр.4 от
ЗЗД–нищожност поради липса на основание, съдът
намира претенцията за неоснователна.
Липсата на основание се извежда от
липсата на застрахователен интерес, което е самостоятелно основание за
недействителност на застрахователния договор–чл.349 ал.2 от КЗ.В
задължителната съдебна практика-т.4 б.„б” от Постановление
№ 7/77 г. от 4.X.1978
г., ПВС, се приема, че при задължителните застраховки се съчетават
личните и колективните интереси с превес на последните, т.е. преобладаващо
значение има обществения интерес, който следва да се ползва с приоритет при
преценка на основанията за действителността на тези застраховки. Общественият
интерес при задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е свързан с
необходимостта да се гарантира защита на всяко трето лице срещу вредите,
причинени от използване на моторното превозно средство, а също така от вредите,
които произтичат от превозното средство като вещ. Този интерес категорично е
формулиран и в приложимото европейско законодателство - чл.3,
§ 1 от Директива 2009/103/ЕО,
който гласи, че всяка държава членка предприема „всички подходящи мерки с цел
застраховането на гражданската отговорност при използването на превозни
средства, които обичайно се намират на нейна територия”. В този смисъл, макар и
да нямат задължителен характер за съда, настоящият съдебен състав напълно
споделя разбирането, изложено от секторния регулаторен орган - Комисията за
финансов надзор, в дадените на основание чл.13, ал.1, т.4 от ЗКФН Указания
относно тълкуването на понятието "застрахователен интерес" при
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
и за възможността за едностранно анулиране на застрахователни полици от страна
на застрахователя, приети с протокол № 45 от заседание на КФН, проведено на
23.09.2015 г. Комисията приема, че правото на собственост върху моторното
превозно средство очертава само една от хипотезите на наличие на
застрахователен интерес за сключване на задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” на автомобилистите, но не ги изчерпва. Посочено е, че всяко лице,
което в качеството си на потенциален водач на моторното превозно средство би
могло да бъде застрахован по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите на основание чл.
257 ал. 2 КЗ (отм., чл.477 ал.2
от действащия КЗ) има личен застрахователен интерес от сключване на такава
застраховка. Така от гледна точка на обществените функции на задължителната
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите и предвид изискванията
на Директива
2009/103/ЕО да се гарантира
застраховането на моторните превозни средства по тази застраховка, следва да се
приеме застрахователен интерес за нейното сключване от всяко едно лице, когато
съществува моторно превозно средство, което е регистрирано в Република България
и което не е спряно от движение.
Тук
следва да се има предвид и цитираното по – горе решение на Съда на Европейския
съюз от 20 юли 2017 г. по дело C-287/16,
в което се приема, че липсата на икономически интерес от сключването на
договора за застраховка, т.е. на застрахователен интерес, не е обстоятелство,
което би могло да обоснове противопоставимост на нищожността на
застрахователния договор на пострадалите лица. Съдът на ЕС, както и
Европейската комисия (т.33 от мотивите към решението), са изразили
основателните си опасения, че ако договорът бъде признат за нищожен на това
основание (поради липса на застрахователен интерес), то правото на обезщетение
на пострадалите от произшествие може да се окаже накърнено.
VII. По иска с правно основание чл.349 ал.2 от КЗ–нищожност поради липса на застрахователен
интерес, съдът намира претенцията за неоснователен.
Застрахователният
интерес по договорите за задължителни застраховки освен личен е и колективен, като личен интерес е налице по отношение на всяко лице, което би имало
качеството на застрахован по смисъла на чл.477 ал.2 от КЗ-собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, както и всяко лице, което извършва фактически действия по
управлението или ползването на моторното превозно средство на законно
основание, т.е. със знанието и съгласието на собственика.
VIII. По иска с
правно основание чл.26 ал.2 пр.5 от ЗЗД–нищожност на договора, поради неговата привидност при условията на
персонална симулация, съдът намира претенцията за неоснователна.
Персоналната
симулация няма изрична уредба. В закона са уредени само привидните и прикритите
сделки (чл.17 и чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД), но тази уредба се отнася само до
привидността на самия договор или на отделни негови клаузи, а не и до
привидността и скриването на страните по този договор. Във всички случаи на
персонална симулация основен мотив е прикриването на истинската страна по
сделката. Ищецът обаче не държи сметка, че при персоналната симулация и при
едностранното, и при двустранното подставяне, е необходимо и съдействието на
явната страна по сделката, т.е. на самия ищец. А щом е необходимо неговото
съдействие, то няма как той да не знае за персоналната симулация. Това
означава, че персоналната симулация както при едностранното, така и при
двустранното подставяне, няма как да се използва за заблуда на явната страна по
сделката, в лицето на ищеца. И
едностранното, и двустранното подставяне могат да служат само за заблуждение на
трети лица. В този смисъл ищецът не може да се позовава на персонална
симулация като твърди, че не е знаел, че другата страна по договорите всъщност
не е „истинският” собственик на автомобила.
Спецификите на застрахователното правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” принципно изключват приложението на общите правила на
ЗЗД, включително тези, изведени в съдебната практика и в доктрината относно
персоналната симулация. Предвид пределно широкия кръг на застрахованите,
респективно на лицата, които имат застрахователен интерес за сключване на
задължителната застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите (чл.477 ал.2 от КЗ), въпросът за качеството, в което едно лице
сключва застрахователния договор, не е релевантен относно действителността на
договора, а има отношение единствено към преценката на риска.Застраховащият
(лицето, което сключва застрахователния договор) може да бъде самият
собственик, може да действа от името на собственика (т.е. като пълномощник) или
от свое име, но за сметка на собственика на моторното превозно средство (като
довереник), а също така може да действа от свое собствено име и в интерес на
собственика на моторното превозно средство. Това е въпрос на вътрешни отношения
между субектите в гражданските правоотношения. Въпросът за това, за чия сметка
се заплащат застрахователните премии, също няма значение относно
действителността на договора, доколкото той също касае вътрешните отношения на
заинтересованите лица.
IX. По иска с правно основание чл.29 ал.1 от ЗЗД – за унищожаване на застрахователния договор поради измама чрез въвеждането на
застрахователя в заблуждение, съдът намира претенцията за
неоснователна.
Сочи
се, че измамните действия на ответника се изразявали в укриване на релевантни
обстоятелства, имащи решаващо значение за сключването на застрахователния
договор и конкретно на обстоятелството, че автомобилите ще се ползват от лица,
различни от ответника и то в
Румъния.Твърди, че бил лишен от възможността да завиши застрахователната
премия по договорите поради поетия по-висок риск. Изложените доводи са
опровергават изцяло от доказателствата по делото. Както вече беше посочено, в
самата оспорена полица е записано, че автомобилът ще се управлява обичайно от румънски гражданин с местожителство в Румъния като е начислено и значително завишение върху
премията, в резултат на което тя надвишава неколкократно обичайно дължимата.Съгласно
чл.480 ал.7
от КЗ управлението на МПС в друга
страна-членка, не съставлява съществено изменение на риска, респ. това не може да послужи като основание за унищожаване на
договора.
По
изложените съображения всички предявени искове следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве” АД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Изгрев,
ж.к.”Дианабад”, бул.”Г.М.Димитров”1, срещу
“АУТОВИТ РО” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Едуард Винтер” № 4,
вх.1, ет.2, представлявано от управителя Й.Ю.Д., искове
с правно основание чл.26 ал.1 пр.1, пр.2 и пр.3, ал.2, пр.2, пр.3, пр.4 и
пр.5 от ЗЗД,
чл.349 ал.2 от КЗ и чл.29 ал.1 от ЗЗД за прогласяване
нищожността на застрахователен договор, обективиран
в застрахователна полица № BG/30/116*********, издадена на 23.07.2016 г. по отношение на л.а.“Мерцедес“, модел МЛ Клас, с рег.№ ..., рама № WDC1641221А104151,
поради противоречието му със закона и неговото заобикаляне, поради
накърняване на добрите нрави, поради
липса на съгласие за сключването му, поради липсата на предписаната от закона форма, поради липса на основание, поради неговата привидност при условията на
персонална симулация, поради липса на застрахователен интерес, както
и за унищожаване на контракта поради измама чрез умишлено въвеждане
на застрахователя в заблуждение,
като неоснователни.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред РОС в 2-седмичен срок от връчването му на
страните.
Районен съдия: /п/