Р Е Ш Е Н
И Е
№ …….…/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският
районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на двадесет и
втори юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 1582 по описа за
2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на адв. Н.В.
от ВАК като пълномощник на Г.А.Ч. ЕГН ********** ***-0442-000237/03.04.2020год.
на началника на Сектор към ОДМВР Варна ,ІV РУ Варна с което за нарушаване
нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП на Г.Ч. са били наложени, на основание чл.
174, ал.1, т.1 от ЗДП адм. наказание глоба в размер
на 500лв. и адм. наказание лишаване от
правоуправление за срок от 6 месеца.
В жалбата не се оспорват
фактическите констатации отразени в акта и НП, но се твърди, че НП е
незаконосъобразно, тъй като е издадено при допуснати съществени нарушения на
процес. правила и в нарушение на материалния закон. Сочи, че била нарушена
разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като в постановлението не било
посочено, че на въззивника бил издаден талон в който не било посочено лечебното
заведение в което следва да даде кръвна проба. Твърди, че точно този факт,
непосочването в талона на лечебното заведение където ще се вземе кръвната
проба, било довело до това въззивникът да посети две лечебни заведения преди
това в което му е била взета пробата, поради което и се забавил с 10 минути от
определеното му време за явяване. Отделно от това се сочи, че АНО в нарушение
на чл. 53 от ЗАНН не бил извършил проверка за приложението на чл. 28 от ЗАНН.
Моли НП да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание процес.
представител на въззивника поддържа жалбата., а във фазата по същество моли НП
да бъде отменено.
За въззиваемата страна, редовно
призована за датата на съдебното заседание, представител не се явява. По делото
са постъпили писмени бележки от ю.к. Лукова в които същата изразява становище
за безспорна доказаност на адм.наказателното
обвинение и моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира също
така присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а алтернативно моли в случай,
че жалбата бъде уважена и се претендира адвокатско възнаграждение от ответната
страна да бъде определено такова в по-нисък размер.
ВРП, редовно призована за датата
на съдебното заседание не изпраща представител и не изразява становище по
жалбата.
След като прецени обжалваното постановление с оглед
основанията посочени във въззивната жалба и събраните по делото доказателства,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е допустима подадена в срока
за обжалване и от надлежна страна, поради което и е приета от съда за
разглеждане.
На 16.03.2020год. св. А. – мл.
автоконтрольор в ІV РУ ОДМВР Варна и негов колега изпълнявали служебните си
задължения на територията на гр. Варна. Същите се били позиционира в кв.
„Аспарухово“, до Института по хидро и аеродинамика (хидробаза). Около 09:32часа полицейските служители спрели
за проверка въззивникът, който управлявал т.а. „Ивеко“
с рег.№ В6191РА и се движел в посока към гр.Белослав. В хода на проверката
въззивникът бил тестван употреба на алкохол с техническо средство Алкотест 7510 с фабр.№ 0233,
което отчело наличие на алкохол в издишвания въздух в размер на 0.56 промила.
На място на въззивника бил
издаден талон за медицинско изследване № 0022736, който му бил връчен в 09:50ч.
с указан в талона час за явяване в лечебното заведение МБАЛ „Св.Анна“ Варна до
40 минути от връчването на талона.
На въззивникът бил съставен и
АУАН бл. № 840188, в който било посочено, че същият е нарушил разпоредбата на
чл. 5, ал.3, т.1 от ЗДП, тъй като управлявал МПС след употреба на алкохол –
0.56промила.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който го подписал без възражения.
Въззивникът се явил за
медицинско изследване съгласно указанията на издадения му талон за такова, но с
10-минутно закъснение. За този факт той бил и изрично уведомен от медицинското
лице което му извършило медицинското изследване и взело кръв за изследване.
Пробата дадена от въззивника
била изследвана и експерта излязъл със заключение, че в кръвта се съдържа
етилов алкохол в размер на 0.50промила.
На 03.04.2020год., въз основа на
акта, началника на сектор в ІV РУП при ОД на МВР Варна издал атакуваното НП
като е приел изцяло фактическите констатации изложени в него, посочил че
въззивникът се е явил за медицинско изследване 10 минути по-късно от
определеното в талона време за явяване, приел че нарушение на разпоредбата на
чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП е налице и на основание чл. 174, ал.1 от ЗДП наложил на
въззивника адм. наказание глоба в размер на 500лв.,
като и адм. наказание лишаване от правоуправление за
срок от 6 месеца.
В съдебно заседание като
свидетел е разпитан актосъставителя Д.А., който в
показанията си пред съда възпроизвежда констатациите отразени в акта с нужната
конкретика.
Като свидетели по искане на
защитата показания са дали също така Ердинч Папур и Йордан Димитров и двамата
колеги на въззивника. В показанията си същите по същество също потвърждават
констатациите отразени в акта.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени АУАН, талон за изследване № 0022736 от 16.03.2019год., преписи
от ЗППАМ № 20-0442-000053/17.03.2020год., протокол за химическа експертиза №
250/17.03.2020год.; протокол за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества, справка за нарушител,
Заповед № 8121з-515/14.05.20189год. на министъра на вътрешните работи.
Като писмени доказателства в
хода на съдебното следствие са приети още ТД № 275/29.03.2010год., протокол за
медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол
и/или наркотични вещества и техни аналози в оригинал, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, технически характеристики на средство за измерване,
протокол от метрологична проверка и технически данни, Заповед №
8121з-1186/13.09.2017год. на министъра на вътрешните работи.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства (както писмени така и гласни), които преценени по
отделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и се
кредитират от съда с доверие.
Съдът в изпълнение на
задълженията си за контрол по
законосъобразността на образуването и провеждането на административно
наказателното производство установи, че АУАН и НП са издадени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Във фазата по съставяне на АУАН
съдът не констатира допуснати съществени нарушения на процес. правила. В обст. част на акта се съдържат обстоятелства и факти, които
в достатъчна степен описват нарушението вменено във вина на въззивника –
управление на МПС след употреба на алкохол – 0.56 промила вписана и номера на издадения талон за медицинско
изследване, като фактите са в пълен унисон и с посочената като нарушена законова
норма на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.
Допуснато съществено нарушение
на процес. правила съдът не констатира и във фазата по издаване на НП. В същото
се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват
нарушението вменено на въззивника. Коректно е посочено също така, че е било
извършено и химическо изследване на кръвта на въззивника и резултата от същото,
но пробата е била дадена с 10 минутно закъснение. Посочени са дата и място на
нарушението както и нарушената разпоредба като е налице пълно единство между
фактическо и юридическо обвинение.
Що се касае до изложеното във
въззивната жалба възражение за допуснато от АНО нарушение на чл. 57, ал.1, т.5
от ЗАНН тъй като в НП не било посочено, че при издаване на талона за медицинско
изследване установяващия орган бил пропуснал да изпълни задължението си по чл.
6, ал.6, т. 1 и 2 от наредба №1/19.07.2017год. – не било посочено мястото на
лечебното заведение където да се извърши пробата, било определено по-малко
време за явяване за изследване защото от материалите по АНП не се установява
такова нарушение на наредбата да е било извършено.
Действително в НП няма изразено
становище на АНО по отношение нормата на чл. 28 от ЗАНН. Последното обаче не
съставлява съществено нарушение на процес. правила първо защото по никакъв
начин не влияе на правото на защита, което се реализира срещу фактите и второ
защото реквизитите които следва да съдържа НП са изчерпателно посочени в ЗАНН и
там изискване за излагане на мотиви досежно неприложението на чл. 28 от ЗАНН не
е предвидено.
След преценка на събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съдът прецени, че НП е
издадено и в съответствие с материалния закон.
В случая с НП на въззивника е
наложено наказание за нарушаване нормата на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП.
Съгласно цитираната
разпоредба на водача на пътно превозно средство е
забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
На свой ред нормата
на чл. 174, ал.1 от ЗДП предвижда санкция за този, който управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в
кръвта, установена с медицинско и химическо изследване и/или с техническо
средство, определящо концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в
издишвания въздух.
В случая събраните по
делото доказателства по безспорен начин сочат на това, че на 16.03.2020год.
въззивникът е управлявал МПС - т.а. с
концентрация на алкохол в издишвания въздух над 0.5промила – 0.56 промила,
установена с техническо средство, което е одобрено от БИМ и е било технически
изправно към датата на вземане на пробата. В горната насока са всички събрани
по делото доказателства. Впрочем факта, че пробата направена на въззивника с
техническото средство е била положителна – над 0.5промила, не се и оспорва от
същия. Основния спорен момент е дали нарушение е извършено с оглед дадената от
въззивника кръвна проба за химическа експертиза и резултатите от същата –
констатирано наличие на 0.5промила алкохол в кръвта.
В случая съдът намира
за напълно законосъобразни действията на АНО по игнориране, незачитане на
резултатите от химическата експертиза, съответно споделя изцяло становището му
за извършено от въззивника нарушение доколкото действително видно от
приложените по делото писмени доказателства – талон за изследване №
0022736/16.03.2020год. и протокол за медицинско изследване приложение №4 към
чл. 14, ал.2 въззивникът се е явил в определеното му лечебно заведение за даване
на кръвна проба с 10 минути по-късно от определено му в талона за изследване.
Видно от цитирания талон същият е бил връчен на въззивника в 09:50ч. като с
него е било определено време за явяване в лечебното заведение до 40 минути от
връчването на талона. Видно от протокола за медицинско изследване въззивникът
се е явил в лечебното заведение в 10:40ч. като изрично е бил уведомен и от
съответното медицинско лице, че възможно пробата му да не бъде зачетена поради просрочие на времето. В тези случаи обаче (при неявяване на
лицето за изследване в указания в талона за изследване срок) съобразно нормата
на чл. 15, ал.6 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или
техни аналози, се приемат показанията на техническото средство или теста, с
което е установена концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози. И след като въззивникът не се е явил в
лечебното заведение в указания му в талона срок то законосъобразно АНО е приел
резултата от техническото средство.
Фактът, че въззивника
се е явил в лечебното заведение след определения му в талона час, всъщност не
се оспорва от същия доколкото видно от съдържанието на въззивната жалбата в нея
той излага причините поради които това се било случило – в талона не било
посочено лечебното заведение и преди да отиде в МБАЛ Св. Анна Варна минал през
две лечебни заведения. Първото изложено твърдения обаче, че в талона не било
посочено лечебното заведение където следва да се яви е напълно голословно и се
опровергава от съдържанието на приложения към АНП талон за изследване №
0022736/16.03.2020год. който е бил връчен на въззивника. Видно от талона там
изрично е посочено, че въззивникът следва да се яви в МБАЛ „Св.Анна“ до 40
минути от връчване на талона. В тази връзка какво е правил въззивника преди да
отиде в определеното му лечебно заведение, дали е посещавал други такива както
е посочил в жалбата си и каквито твърдения излага св.Димитров (негов колега) в
съдебно заседание е абсолютно ирелевантно. Съвсем
законосъобразно и съобразно нормата на чл. 6, ал.6, т.2 от наредбата е било и
определеното му от контролния орган време за явяване в лечебното заведение
доколкото същият е бил спрян за проверка на територията на гр.Варна, кв.
Аспарухово, до Института по хидро и аеродинамика (хидробазата), който има адм.
адрес ул. „Уйлям Фруд“ № 1.
С оглед на изложеното по-горе
съдът счете ,че въззивникът е извършил нарушението за което привлечен към адм. наказателна отговорност и това е доказано по безспорен
и категоричен начин.
И съдът, както очевидно и АНО,
не намира че нарушението попада в обхвата на чл. 28 от ЗАНН – представлява
маловажен случай. Действително установената концентрация на алкохол не е
значителна и надвишава в минимален размер минимално допустимите от закона
0.5промила. Само това обстоятелство обаче няма как да охарактеризира случаят
като маловажен в частност да го определи като такъв с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с останалите подобни нарушения. В тази връзка
следва да бъде отчетено, че нарушението е умишлено, осъществено е от
професионален водач по време на изпълнение на трудовите му задължения, които е
управлявал т.а. на значително разстояние до мястото на спиране от контролния
орган („Терем КЗ Флотски Арсенал“ (местност „Лъджата)
след с.Константиново - “Булярд“ – Варна и обратно до
мястото на спиране) и който следва с още по-голяма осторожност
да спазва правилата за движение по пътищата доколкото управлението на МПС му е
професия, а и само по себе си, с оглед изключително високата обществена
нетърпимост, нарушението е възприето от законодателя като такова с висока
степен на обществена опасност предвид предвидени значителни санкции. Отделен е
въпроса, че видно от приложената по делото справка за нарушител въззивникът
проявява склонност към извършване на нарушения по ЗДП, като предходните
санкционирания на водача, в това число и за същото нарушение, не са изиграли
своя поправителен и предупредителен ефект. Нещо повече според настоящия съд
приложението на нормата на чл. 28 от ЗАНН в случая би култивирало у въззивника
чувство за безнаказаност и то по отношение на едно от най-тежките нарушения на
ЗДП.
В случая АНО е дал правилна
квалификация на извършеното нарушение и е наложил на въззивника следващите му
се за него адм. наказания, които определил във
фиксираните в закона размери - глоба в размер на 500лв. и лишаване от
правоуправление на МПС за срок от шест месеца.
С оглед на всичко изложено
по-горе съдът счете, че атакуваното НП не страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед крайния
изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение съдът счете, че такова следва да
бъде присъдено на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН вр.
чл. 143, ал.4 от АПК, вр. чл. 144 от АПК вр.чл. 78, ал.8 вр. ал.3 от ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл.
27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. И като съобрази, че в случая
за защита по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
е предвидено възнаграждение от 80лв. до 120лв., както и това, че делото не е с
фактическа и правна сложност изискващи специални процесуални усилия по
поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от една страна, а от друга това,
че процес. представител на въззиваемата страна не е участвал лично в едно
съдебно заседание като единствено е представил писмени бележки съдът счете че
възнаграждението за юрисконсулт следва да бъде определено в минималния
предвиден в наредбата размер – 80лв. посочената сума следва да заплатена от
въззивника Г.А.Ч. ***.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0442-000237
от 03.04.2020год. на Началника на сектор към ОД МВР Варна ІV РУ с което на Г.А.Ч.
ЕГН ********** на основание чл.174, ал.1, т.1 от ЗДП е наложено административно
наказание глоба в размер на 500лв. както и адм.
наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушаване
нормата на чл. 5, ал.3, т.1 от същия закон.
ОСЪЖДА Г.А.Ч. ЕГН ********** *** сума
в размер на 80лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: