Р Е Ш Е Н И Е
№260673
гр. П., 09.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на дванадесети
май през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия:
Адриан Янев
като разгледа гр. д. № 00978 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на “Водоснабдяване и канализация” ООД, с която е се иска да бъде признато за установено, че М.Г.И. дължи на ищцовото дружество сума от 220,21 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги за имот, находящ се в гр. П., кв. „****, за периода от 01.03.2016 г. до 08.08.2019 г., както и сумата от 32,41 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 07.05.2016 г. до 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението. Претендират направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между водоснабдителното дружество и ответницата била налице облигационно връзка по повод предоставяне на ВиК услуги до горепосочения имот. Предоставянето на тези услуги се осъществявало при публично известни общите условия, одобрени от ДКЕВР (сега КЕВР), както и по реда на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Съществуващото правоотношение е възникнало още с присъединяването на потребителя към водоснабдителната и канализационна система и откриването на партида. Ответната страна имала качеството на потребители на ВиК услуги и следвало да заплаща стойността на ползваните услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който се оспорва наличието на договорни отношения между страните по делото, както и доставянето на ВиК услуги. Счита, че приложените общи условия не са разгласени в съответния ежедневник. Прави се възражение за погасителна давност.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства намира от фактическа страна
следното:
“Водоснабдяване и
канализация” ЕООД е депозирало пред районния съд заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу М.Г.И., отнасящо се за вземанията, които са предмет на настоящите искове. По
повод на това е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 06424 по описа за 2019 г. на Пернишки
районен съд.
По делото са представени общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребители от ВиК оператор и справка – извлечение за дължими, която съдържа информация за датата на издадените фактури и техните стойности.
Приложен е нотариален акт от 20.05.2009г. за доброволна делба, от който става ясно, че собственик на процесния имот с адрес гр. П., кв. „**** е трето неучастващо по делото лице. В нотариалния акт е отразено, че ответницата М.Г.И. притежава вещното право на ползване върху имота, за което е съставен нотариален акт № **** г. на нотариус при ПРС. Обсъжданият документ не е оспорен, поради което се приема, че в полза на ответницата е учредено вещно право на ползване върху имота (макар това да не е било предмет на договора).
Приложено е заявление от 23.07.2014 г. на ответницата, с което се иска откриване на партида студена вода за процесния имот.
Приложен е още договор № 1481 от 25.07.2014 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчна вода, който е сключен между М.Г.И. и “Водоснабдяване и канализация” ЕООД. Същият се отнася за позлване на ВиК услуги за имот с адрес гр. П., кв. „****.
Изслушано е заключение на
съдебно – счетоводна експертиза, от което става ясно, че сумите са начислени от
отчет (101 кум. м.) на база показанията на водомери за периода от 01.03.2016 г.
до 08.08.2019 г. Според вещото лице стойността на ВиК услугите е в размер на
220,21 лева.
Настоящият състав
кредитира заключението, тъй като е обосновано, непротиворечиво и изготвено на
база всички документи (карнетни картони и справки) по делото и такива, намиращи
се в счетоводството на дружеството.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:
Предявени са искове по реда на чл. 415, ал. 1, вр. чл. 422 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи наличието на облигационна връзка за предоставяне на ВиК услуги до процесния имот, както и че е изпълнил задължението си за реално доставяне на ВиК услуги.
По делото се установи наличието на сключен между страните писмен договор от 25.07.2014 г. за доставка на вода, отвеждане и пречистване на отпадъчна вода, отнасящ се за имот с адрес гр. П., кв. „****. Това налага извод, че между страните е сключен договор за предоставяне на ВиК услуги до обсъждания имот.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото се установи, че до имота са доставяни ВиК услуги на стойност 220,21 лева за периода от 01.03.2016 г. до 08.08.2019г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съдът, съобразявайки падежните датите на
съответните месечни вземания от процесния период (чл. 33, ал. 2 от общите
условия), размерите на дължимите месечни вземания и размера на законната лихва,
намира, че обезщетението за забава е в размер на 32,41 лева, считано от 07.05.2016 г. до
17.10.2019 г. Този извод се подкрепя и от изслушаното заключение на експертизата.
Наличието на такова
действително възникнало облигационно задължение към ищцовото дружество е
необходима предпоставка за разглеждане на направеното от страна на ответника
възражение за погасяването на същото по давност. По силата
на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията
за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за
процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото
вземането за доставка на ВиК услуги е периодично, а другото представлява
вземане за лихви.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 33, ал. 2 от Общите условия е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ВиК услуги в 30 – дневен срок след датата на фактуриране.
С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че изискуемостта на отчетен период от 01.03.2016 г. до 02.04.2016 г., за който е издадена фактура № ********** от 07.04.2016 г. на стойност 18,84 лева, е настъпила на първият ден след изтичане на падежа, т. е. на 08.05.2016 г., а тригодишният давностен срок изтича на 08.05.2019 г. В настоящия случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 25.10.2019 г., т. е. след изтичане на давностния срок за обсъждания първи отчетен период, поради което тези вземания в размер на 18,84 лева са погасени по давност.
Внимание заслужава вторият отчетен период от 02.04.2016 г. до 11.01.2017 г., за който е издадена фактура № ********** от 12.01.2017 г. на стойност 5,81 лева. Фактурата е издадена в нарушение на чл. 33, ал. 1 от Общите условия, която клауза регламентира ежемесечно издаване на фактура. По този начин едностранно от ищеца се определя падежът, което е отклонение от договореното. Касае се за период от около 9 месеца, при което средното месечно потребление възлиза на 0,64 лева. За потребеното количество вода през месец август 2016 г. фактурата е следвало да се издаде през месец септември 2016 г. и по – конкретно до 5 – то число по арг. чл. 113, ал. 4 ЗДДС, доколкото не уговорена конкретна дата. С оглед на това срокът по чл. 33, ал. 2 от ОУ е изтекъл на 05.10.2016 г., т. е. тригодишният срок е изтекъл на 05.10.2019 г., а заявлението е подадено на 25.10.2019 г., което е след давностния срок. По – горе се посочи, че средното месечно потребление от втория отчетен период възлиза на 0,64 лева, т. е. вземането за периода от 02.04.2016 г. до 31.08.2016 г. възлиза на 3,20 лева, което е погасено по давност.
В обобщение са погасени вземания за главница в общ размер 22,04 лева (18,84 лева + 3,20 лева) за периода от 01.03.2016 г. до 31.08.2016 г. Главницата за останалия период от 01.09.2016 г. до 08.08.2019 г., която е 198,17 лева не е погасена, тъй като не е изтекъл предвидения в закона давностен срок.
Вземането за лихви възниква от момента на изискуемост на главното вземане и се погасява с погасяване на главното вземане (чл. 119 ЗЗД). Давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. В този смисъл обезщетението за забава на главницата за първия отчетен период е погасено по давност, което възлиза на 6,58 лева. За втория отчетен период лихвата за главницата (до 31.08.2016 г.) е в размер на 0,88 лева (при общ размер от 1,58 лева до 11.01.2017 г.), изчислена по реда на чл. 162 ГПК. В този смисъл общият размер на погасената лихва е 7,46 лева, считано от 07.05.2016 г. до 17.10.2019 г. (начислена върху погасената по давност главница), а непогасената лихва за периода от 01.09.2016 г. до 17.10.2019 г. (начислена върху дължимата главница) е в размер на 24,95 лева.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило разноски в размер на 625 лева (25 лева - държавна такса, 150 лева – депоит за вещо лице, 150 лева – депозит за особен представител и 300 лева – адвокатско възнаграждение), от които ответната страна следва да заплати 552,01 лева, съответни на уважената част на исковете.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25 лева за държавна такса. Не следва да се отчитат присъдените със заповедта 50 лева за юрисконсултско възнаграждение, тъй като заявлението е подписано от управителя на дружеството, т. е. същият е извършил това процесуално действие, а не юрисконсулт. Този извод не се променя и от приложеното пълномощно към заявлението, тъй като прилагането му не означава, че пълномощникът е извършил обсъжданото процесуално действие. В този смисъл ищецът има право на разноски в размер на 22,08 лева съответни на уважената част на исковете.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** ДЪЛЖИ на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11 сума в
размер на 198,17 лева, представляваща стойността на ползвани ВиК услуги
за имот, находящ се в гр. гр. П., кв. „****, за периода от 01.09.2016 г. до 08.08.2019 г. и сума от 24,95 лева – лихва за забава, считано от 01.09.2016 г. до 17.10.2019 г. върху дължимите месечни задължения
(начислена върху дължимата главница по посочените стойност и период), ведно със законната лихва върху размера на
главницата, считано от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, и ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни исковете за сумата от 198,17 лева до предявения размер
от 220,21 лева– главница за периода от 01.03.2016 г. до 31.08.2016 г. и за разликата от 24,95 лева до предявения
размер от 32,41 лева – лихва, считано от 07.05.2016 г. до 17.10.2019 г.
(върху погасената по давност главница по посочените стойност и периоди), за които е издадена заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 06424 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА М.Г.И., ЕГН **********, с адрес *** ДА
ЗАПЛАТИ на “Водоснабдяване
и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. П., ул. “Средец” № 11
сумата в размер на 552,01 лева –
разноски в исковото производство и 22,08
лева – разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 06424 по описа за 2019 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА: В.А.