№ 355
гр. Шумен, 23.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева
при участието на секретаря И.Й.Д.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Административно
наказателно дело № 20243630201812 по описа за 2024 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото производство е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалван е електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, №6907356 от 18.01.2023 год.,
издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. А. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП. Жалбоподателят моли съда да
постанови решение, с което да отмени електронния фиш.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява лично. От името на упълномощен
представител на същия е депозирана писмена молба, в която поддържат жалбата и молят
издадения електронен фиш да бъде отменен, като излага конкретни мотиви в подкрепа на
направените с жалбата искания.
Процесуалният представител на ОД на МВР – гр.Шумен - административно-наказващ
орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на
чл.61, ал.1 от ЗАНН в съдебно заседание оспорва жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните правни
съображения:
1
ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища
на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази
разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Лек автомобил марка „Волво В50“ с рег.№А2157РА, собственост на Е. А. К., с
ЕГН********** на 18.01.2023 год. се движел в с.Радко Димитриево, по ул.“Бургаско шосе“ в
посока към гр.Бургас. В района до №5 на посочената улица в 11.20 часа, при ограничение на
максимално разрешената скорост за движение от 50 км/час, посоченият автомобил се движел
със скорост 71 км/ч /след отчетен толеранс от 3 км(%). Поради движението си с превишена
скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – радарна система
тип „ARH CAM S1”, с фабр. №120сссе. Впоследствие, след установяване собствеността на
автомобила на собственика Е. А. К., с ЕГН********** бил издаден електронен фиш за
налагане на глоба за нарушение, установено с мобилно автоматизирано техническо средство
серия К, №6907356 от 18.01.2023 год., издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. А. К., с
ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** е наложено административно
наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1,
т.3 от ЗДвП.
Същият бил връчен на лицето на 21.09.2024 год.
Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по
делото писмени и гласни доказателства и по-конкретно от разпита в съдебно заседание на
свидетеля И. П. С., от предявените на страните посредством техническо средство
веществени доказателства и от присъединените на основание разпоредбата на чл.283 от
НПК писмени доказателства.
Съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията на свидетеля И. П.
С., доколкото същият лично е работил с автоматизираното техническо средство и в разпита
си обяснява начина, по който функционира системата и реда за боравене с нея. В същото
време показанията му са непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал и с изложената по-горе фактическа обстановка.
При преценка на представените по делото и предявени на страните записи от камери
съдът съобрази обстоятелството, че същите следва да се третират като веществено
доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК. Същите имат качеството на предмет,
върху които има следи от нарушението, поради което без съмнение може да бъдат
използвани. В тази връзка съдът съобрази константната съдебна практика на ВКС по този
въпрос, съгласно която случайно създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи,
видеозаписи и пр., които отразяват или съдържат информация за обстоятелства, включени в
предмета на доказване по чл.102 от НПК, могат да се ползват като веществено доказателство
по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не бива да се смесват със съответните веществени
доказателствени средства, визирани в разпоредбата на чл.125, ал.1 от НПК. При
възпроизвеждане на същите бе установено, че автомобилът, собственост на жалбоподателя
се движи по посочения пътен участък със скорост от 74 км./час, че регистрационния номер
на същия е А2157РА и че е заснет от автоматизираното техническо средство непосредствено
2
преди табелата за край на населеното место.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП допустимата скорост на движение в
населени места е 50 км/ч., а съгласно ал.2 на същата разпоредба, когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. Безспорно установено по делото е, че на посочената дата –
18.01.2023 год., в 11.20 часа лек автомобил марка „Волво В50“ с рег.№А2157РА се е движел
по ул.“Бургаско шосе“ в с.Радко Димитриево, област Шумен, като в района до дом №5 на
посочената улица, при ограничение на скоростта от 50 км./час се движел със скорост от 74
км.ч.
Съгласно разпоредбата на чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП, нарушенията на скоростта се
установяват с техническо средство или системи, заснемащи или записващи датата, точния
час на нарушението и/или регистрационния номер на моторното превозно средство. От
материалите по делото се установява, че в настоящия случай нарушението е било заснето с
автоматизирано техническо средство – радарна система тип „ARH CAM S1”, с фабр.
№120сссе. Системата е заснела и записала скорост на движение на автомобила 744 км/ч.,
като след приспадане на допустимото отклонение поради грешка в измерването, същата
следва да се счита 71 км/ч. По делото като писмено доказателство са представени
ксерокопия на снимки, а като веществено доказателство и самите снимки на електронен
носител, изготвени чрез системата за видеоконтрол, от които става ясно, че посочената
скорост е била засечена на 18.01.2023 год. в 11.20 часа, както и че регистрационния номер на
моторното превозно средство, движещо се с посочената скорост е А2157РА. Доколкото
посочените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на
нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, то същите се
явяват веществено доказателство по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДвП.
Съдът намира за неоснователни изложените в жалбата твърдения за неспазена
процедура по издаване на електронния фиш, респективно коректно попълнен протокол за
използване на посоченото техническо средство. При установяване на нарушението и
съставяне на електронния фиш е била спазена предвидената в ЗДвП процедура, като
техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на скоростта е било
монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за
условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за
контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Спазени са били техническите изисквания за
използване на посоченото техническо средство за измерване на скоростта. Видно от
представените като писмени доказателства по делото Протокол за използване на
Автоматизирано техническо средство или система рег.№868р-538/23.01.2023 год. и Снимков
материал техническото средство, с което е извършено заснемането и засичането на
скоростта е било монтирано съобразно изискванията, въведени с Наредба №8121з-532 от
3
12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата за движение по пътищата, Издадена от министъра на
вътрешните работи, обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 год. Видно от представеното като писмено
доказателство по делото Протокол от проверка №24-СГ-ИСИС/13.04.2022 год., системата за
видеоконтрол е одобрена и проверена от 11 до 13.04.2022 год. и същата е регистрирала
грешка при измерване на скоростта до 100 км/ч. в рамките на 3 км/ч. и 3% над 100 км./ч.
От разпита на свидетеля С. се установява по безспорен начин, че автоматизираното
средство за измерване е било поставено в рамките на населеното место, където
ограничението на скоростта на движение е била до 50 км./час, както и че нарушението е
извършено именно в зоната на населеното место. В подкрепа на този извод е представената
като писмено доказателство по делото Схема на пътен участък с нанесени пътни знаци,
маркировка, табели за начало и край на населеното месно, актуална към 18.01.2023 год.
С оглед направените от жалбоподателя доказателствени искания от въззиваемата
страна са били представени Удостоверение за одобрен тип средство за измерване
№17.09.5126 и технически и метрологични характеристики на същото, от които се
установява, че използваното техническо средство е било годно за употреба.
С оглед на изложеното се налага извода, че автомобилът, ползван от жалбоподателя
се е движел с посочената скорост от 71 км/ч. и то в рамките на населено место, при което
следва да се приеме, че наказващият орган правилно е издирил и посочил законовата
разпоредба, която е била нарушена виновно, а именно чл.21, ал.1 от ЗДвП. За посоченото
нарушение административно-наказателната разпоредба на чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП
предвижда “глоба” в размер от 100 лева за водач, който превиши разрешената максимална
скорост в населено място и превишението е в границите от 21 до 30 км./ч. Административно
- наказващият орган правилно е издирил и приложил действащата санкционна разпоредба,
действал е законосъобразно, като се е съобразил и с разпоредбата на чл.27 от ЗАНН и е
наложил наказание в размер на абсолютния размер, предвиден в посочената по-горе
разпоредба.
Правилно е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя Е. А. К., доколкото видно от приложените по делото материали същата е
собственик на автомобила към момента на извършване на нарушението. В тази връзка съдът
съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП предвижда, че за
нарушения, извършени с МПС отговаря собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство. По делото в срока по чл.189, ал.5 от ЗДвП от страна на
собственика не е била представена декларация, в която да е посочила лице, което да е
управлявало автомобила в деня на нарушението, поради което се налага извода, че именно
К. следва да понесе административно-наказателната отговорност за извършеното с
автомобила нарушение.
Съдът не кредитира твърденията на жалбоподателя изложени в жалбата, че не
следва да носи административно-наказателна отговорност за посоченото нарушение, тъй
като не е управлявала автомобила в момента на извършване на нарушението. Действително
4
в хода на съдебното производство е била представена Нотариално заверена декларация от
името на трето лице – М.Д.М., в която същият декларира, че от началото на месец януари
2021 год. до настоящия момент управлява автомобила и че лицето Е. А. К. не управлява
автомобила. Както бе посочено и по-горе административно-наказателната отговорност на К.
е ангажирана в качеството й на собственик, а не на водач. Както бе посочено и по-горе,
съгласно разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП за нарушения, извършени с МПС отговаря
собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство. Доколкото
жалбоподателката е имала възможност в предоставения й 14-дневен срок да посочи
конкретно лице, на което е предоставила автомобила за ползване или управление, но не го е
сторила, то правилно е била ангажирана нейната административно-наказателна отговорност
за извършеното с описаното МПС нарушение. Разпоредбите на чл.188, ал.1 и чл.189, ал.5 от
ЗДвП въвеждат оборима законова презумпция, че собственикът на моторното превозно
средство, с което е извършено нарушението, е извършител на нарушението. Оборването на
тази презумпция може да бъде сторено по предвидения в разпоредбата на чл.189, ал.5 от
ЗДвП ред в 14-дневен срок от получаването на електронния фиш, чрез подаване на
писмената декларация от собственика. Това е единственият и императивен способ за
анулирането на издадения фиш, тъй като законът не предвижда друг начин за оборване на
презумпцията пред административно-наказващия орган. Въпреки, че соченето на други лица
и/или представянето на доказателства в хода на съдебното производство се явява
ирелевантно, от страна на собственика не са представени такива доказателства които да
водят до оборване на посочената по-горе презумция. В подкрепа на изложеното е и
константна практика на ШАС и по-конкретно Решение №928 от 08.07.2024 год. на АдмС-
Шумен по к.а.н.д. №161/2024 год., Решение №31 от 24.02.2023 год. на АдмС-Шумен по
к.а.н.д. №24/2023 год. и др.
Съдът не кредитира и твърдението на жалбоподателя, изложено в жалбата, че е
нарушена процедурата по връчване на електронния фиш, доколкото същият е следвало да
бъде връчен в тримесечен срок от датата на неговото издаване. Разпоредбите на ЗАНН и на
ЗДвП не съдържат каквито и да е срокове за връчване на наказателното постановление,
респективно на електронния фиш, които да са преклузивни или давностни или да влекат след
себе си последици, водещи до прекратяване на производството или отмяна на акта.
Единствените срокове, които следва да бъдат съблюдавани след издаване на съответния акт
са тези по чл.34 от ЗАНН, които обаче в настоящия случай не са изтекли.
Водим от горното, съдът намира, че обжалваният електронен фиш се явява правилен
и законосъобразен и следва да бъде потвърден изцяло.
Предвид изхода на делото и обстоятелството, че от страна на административно-
наказващия орган е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази обстоятелството, че съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в
съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право
на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
5
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл.63д, ал.3 от ЗАНН
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/какъвто е настоящия случай/, се присъжда възнаграждение в определен от съда размер,
който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда
на чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП/. В тази връзка съдът, като съобрази посочената
разпоредба, както и обстоятелството, че настоящото производство не се отличава с
фактическа и правна сложност, но по същото са проведени две съдебни заседания, намира,
че размера на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде в размер на 100 лева.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К, №6907356 от 18.01.2023 год.,
издаден от ОД на МВР – Шумен, с който на Е. А. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес:
************** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 /сто/ лева
на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА Е. А. К., с ЕГН**********, с постоянен адрес: ************** да заплати
на ОД на МВР - Шумен сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание разпоредбата на чл.37, ал.1 от ЗПП, във вр. с
чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Шуменския административен съд
в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6