№ 129
гр. Варна, 07.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20253001000105 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, представлявано от адв. М. Г., решение
№ 83/20.12.2024г., постановено по т. д. № 45/2024г. по описа на Търговищки
окръжен съд, в частта с която въззивното дружество е осъдено да заплати на
А. А. М. от с. Буйново, Община Търговище, сумата от 15 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта
на нейния брат Л Й С, вследствие ПТП, настъпило на 20.06.2022г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от 16.12.2021г. до окончателно й
изплащане, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
С твърдения за неправилност на решението в обжалваната осъдителна
част като постановено при допуснати процесуални нарушения, в
противоречие с материалния закон и поради необоснованост, се иска неговата
отмяна и отхвърляне на исковата претенция изцяло. Въззивникът счита, че в
настоящия случай не е доказана активната материалноправна легитимация на
ищцата, тъй като не се установява изключителност в емоционалната връзка
между нея и пострадалото лице от гледна точка на традиционните за
българското общество отношение между децата в едно семейство, а
1
решението определя като е постановено в отклонение с практиката на ВКС и
със задължителните разясненията дадени с ТР №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС.
В условията на евентуалност се иска намаляване на присъденото обезщетение
като несправедливо завишено, както и поради наличие на съществен принос
на починалото лице за настъпването на вредоносния резултат. Претендира се
присъждане на разноски, в т. ч. адвокатско възнаграждение съобразно
представен договор за правна помощ.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от
обжалването и е процесуално допустима..
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата А. А. М.,
представлявана от адв. А. Р. от АК- Търговище, е подала отговор, с който се
изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, респ. за
правилност на решението в обжалваната му част с подробно изложени
съображения и доводи. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение.
Претендира присъждане на съдебно- деловодни разноски.
В проведеното в тази инстанция открито съдебно заседание страните не
се явяват и не се представляват. С молби, подадени от процесуалните
представители на всяка от страните преди деня на заседанието, жалбата и
отговорът се поддържат.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Търговищкият окръжен съд е бил сезиран с искова молба на А. А. М.,
представлявана от адв. А. Р. от АК- Търговище, с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД срещу ЗД
„Бул Инс“ АД- гр. София, за присъждане на сумата 30 000лв., претендирана
като дългимо от застрахователя обезщетение за неимуществени вреди,
причинени от настъпилата на 08.07.2020г. смърт на Л Й С- едноутробен брат
на ищцата, починал в резултат на ПТП от 20.06.2020г., по вина на водача на л.
а. „Мицубиши “, модел „Спейс Рънър“ с peг. № Х ХХХХХ ХХ, който към
датата на инцидента е бил застрахован при ответното дружество по
застраховка „ГО на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на входиране на извънсъдебната претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение- 23.12.2021г., до окончателното
2
погасяване на задължението.
Първоинстанционното решение, с което главният осъдителен иск е
уважен частично, за сумата 15 000 лв., ведно с акцесорната претенция за
законна лихва, е валидно по критериите, възприети в мотивите към ТР №
1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като
постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му
правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл.
236 ГПК. Същото е допустимо. Налице са всички предвидени от закона
предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно
упражняване на правото на иск, включително и специалните такива съобразно
КЗ, а именно подаване на извънсъдебна претенция за определяне и изплащане
на застрахователно обезщетение от името на ищцата, по която ответникът е
отказал изплащане на застрахователно обезщетение.
Правопораждащият фактически състав за основателността на пряк иск
на увредено лице срещу застраховател, както по чл. 432, ал. 1 от КЗ във вр. чл.
45 ЗЗД, за обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от
смърт на родственик или друг близък човек, предполага изводи за наличие на:
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на
автомобилистите ”, сключено с дружеството, привлечено като ответник, за
увреждащото МПС; настъпване на застрахователно събитие в срока на
действие на договора, виновно причинено от водача на застрахованото МПС;
материално– правна легитимация на ищеца, който следва да е от кръга на
лицата, имащи право на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при
смърт, съгласно приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., №
5/1969г. и № 2/1984г., или, при доказани изключителни случаи, от разширения
кръг съгласно ТР № 1/2016г./21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; претърпени
неимуществени вреди от лицето, претендиращо обезщетение.
В конкретния казус, въпросите относно извършване на деянието,
неговата противоправност и виновността на водача на застрахования
увреждащ автомобил, за причиняване на смърт, по непредпазливост, са
разрешени със задължителна за гражданския съд сила, съгласно чл. 300 ГПК
във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК- с влязла в сила присъда по НОХД №
275/2021г. по описа на ОС– Търговище, Я А С е призната за виновна за това,
че на 20.06.2020г. на път III - 4009 км 1 между град Търговище и село Лиляк,
3
общ. Търговище, при управлението на МПС - лек автомобил „Мицубиши
Спейс Рънър“ с peг. № Х ХХХХХ ХХ, нарушила правилата за движения по
пътищата по чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП и по чл. 20, ал.1 от ЗДвП и по
непредпазливост е причинила смъртта на Л Й С, с което осъществила състав
на престъпление 343, ал.4 във вр. с ал. З, б „ б“ и чл.342, ал. 1 от НК.
Не е спорно между страните и се установява от представените писмени
доказателства, че между ЗД „Бул Инс“ АД- гр. София и собственика на
увреждащото МПС е бил сключен договор за задължителна застраховка “ГО
на автомобилистите”, обективиран в застрахователна полица №
BG/02/120001060556, действаща в периода от 17.04.2020г. до 16.04.2021г., т.е.
и към датата на застрахователното събитие.
Видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки
изх. № 19042/20.12.2021г., издадено от Общинска администрация, Отдел
„ГРАО“ – гр. Търговище, Л Й С (починал в резултат на процесното ПТП е
едноутробен брат на ищцата.
Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от
ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269,
ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и
допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати
нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция,
въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбите.
Основният спорният въпрос, поставен пред въззивната инстанция от
застрахователя, е материално– правно легитимирана ли е ищцата да получи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейния едноутробен брат,
настъпила на 08.07.2020г. в резултат на ПТП от 20.06.2020 г.
За доказване на фактическите твърдения, заявени в исковата молба, за
характера и съдържанието на отношенията между ищцата и починалото лице,
и за претърпените от нея болки, страдания и други негативни преживявания,
са ангажирани гласни доказателства, чрез разпит на свидетелите Г А П, снаха
на ищцата, и Ю А П, неин първи братовчед. В по- голямата си част
показанията са базирани на лични впечатления от отношенията, семейната
обстановка и социално обкръжение на пострадалия и ищцата. Поради
връзките съответно на сватовство и родство между свидетелите и ищцата
следва да се отчете евентуалната им заинтересованост от изхода на спора,
4
свързана с необходимост от преценка на показанията по правилата на чл. 172
ГПК. Доколкото не се констатира никакво вътрешно противоречие, липса на
логика или несъответствие между обстоятелствата, за които се свидетелства и
останалите събрани доказателства, няма основание и тези показанията да не се
кредитират.
Преди обсъждането на гласните доказателства по правилата на чл. 172
ГПК, следва да се посочи, че релевантни за преценката относно материално-
правната легитимация на ищците, които е извън кръга на лицата, имащи право
на деликтно обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт, съгласно
приетите от Пленума на ВС Постановления № 4/1961 г., № 5/1969г. и №
2/1984г., са онези конкретни житейски обстоятелства, на които те основават
правото си да получат обезщетение, респ. такива, посочени от тях като
предопределящи създаване на връзка между тях и техния родственик, която
освен дълбока и трайна, е и изключителна, изключваща отношения с други,
по-близки роднини, респ. отличаваща се съществено от отношенията с други
роднини, по – близки или със същата родствена връзка. По отношение на
втората предпоставка, чието кумулативно наличие следва да бъде установено
при искове за обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на родственик,
предявени от лице от така нар. „широк семеен кръг“, за претърпени болки и
страдания над обичайните за съответната родствена връзка, и за трайни
последици върху психиката и здравето, в причинна връзка с процесното
стресогенно събитие, то те отново следва да бъдат изрично посочени в
исковата молба, за да могат да станат част от предмета на иска, ответникът да
има възможност да отговори, а съдът, при равнопоставеност на страните да
събере доказателства.
В исковата молба, освен твърдения за обичайни отношения между
едноутробни брат и сестра, гледани заедно от майка си до момента на ранното
създаване на семейство от всеки от тях, между които са създадени силни
емоционални връзки и взаимоотношения на взаимна обич и подкрепа,
продължаващи и до момента на смъртта на брата, не са изложени други
житейски обстоятелства, които, след доказването им, да могат да се
окачествят като извънредни и нетипично сложили се в житейски план.
Напротив, установяват се обстоятелства, съставляващи по своя характер
причина за намаляване честотата и съдържанието на обичайните житейски
отношения между брат и сестра, тъй като пострадалото лице и ищцата, (която
5
е имала още двама братя, с двама общи родители, и две еднокръвни сестри), са
отглеждани заедно от общата им майка през период не- повече от 10 години,
много рано са създали собствени семейства и са заживели разделно, като
ищцата е напуснала България и се е установила трайно да живее в Германия.
В предмета на делото не са въведени и твърдения за факти, отнасящи се
до трайни последици върху психиката и здравето на ищцата и не са
представени никакви медицински документи във връзка с психическото и
физическото й състояние.
Въз основа на събраните гласни доказателства съдът приема за
установено, че ищцата и починалият са били отглеждани заедно, в една къща,
до около 1982г., когато ищцата е била на единадесет години, а брат й Л е
създал свое семейство. Ищцата създала свое семейство от 16- годишната си
възраст- около 1997г.- 1998г., заминала за Германия, където живее и към
момента на смъртта на единия от братята си. Докато живеели заедно ищцата и
брат й много добре са се разбирали, а след ищцата заживяла в Германия си
гостували често. Ищцата много тежко преживяла смъртта на Л С, плакала и
все още тъгува за него.
При така установените факти и обстоятелства въззивният съд прави
следните правни изводи по предявеният иск с правно основание чл. 432 КЗ:
Анализът на ангажираните от пълномощникът на ищцата
доказателства не дава основание да се обоснове извод за създадени отношения
на такава изключително близка привързаност между ищцата и загиналия й
брат. За да бъде връзката окачествена като изключителна за обичайна семейна
среда, следва да са установени не просто близки и сърдечни отношения на
грижа и взаимопомощ, която е типична за традиционното българско
семейство с отглеждани и възпитавани заедно деца на близка възраст, а
конкретни житейски обстоятелства, които да предпоставят създаване на
връзка между брата и сестрата, изключваща отношения с други, по-близки
роднини и отличаваща се съществено от отношенията с други роднини, по –
близки или със същата родствена връзка ( по арг. от Решение № 33 от
12.04.2022 г. на ВКС по т. д. № 377/2021 г., I т. о., ТК).
Такива характеристики на емоционалната връзка не само не се
установяват, но и не са посочени в исковата молба житейски обстоятелства,
предпоставили такива връзки между ищцата и брат й. Житейската ситуация,
6
очертана по делото, е типична, с оглед общоприетите традиционни норми за
отношенията между братя и сестри, отгледани и възпитавани във взаимна
обич, доверие, разбирателство и уважение, и съпътстващото емоционално
привързване между тях, особено като се отчете и краткият период на
съвместно отглеждане на ищцата и брат й и последвалото разделно живеене в
различни държави.
По тези съображения съставът на въззивния съд приема, че създадената
в детството и съхранена през годините емоционална връзка между починалия
и ищцата не излиза извън рамките на типичните емоционална близост,
доверие и взаимна привързаност между роднини, съществуващи в рамките на
обща емоционална среда на родствени връзки в по-широкия семеен кръг.
Същевременно, не са въведени в предмета на спора фактически
твърдения, които, след доказването им, да могат да се квалифицират като
проявления на изключителен характер на понесените негативни последици от
разрушаването на емоционалната връзка между пострадалото лице и ищцата,
а релевираните и надлежно доказани обстоятелства за изпадане на ищцата в
състояние на тъга, са типични проявления за подобно трагично събитие.
При тези изводи въззивният съд няма основание да приеме за доказано
правото на ищцата да ангажират отговорност на застрахователя, по следните
правни съображения:
На първо място, нормативната уредба, уреждаща отговорност на
застрахователя за покритие на риска „Гражданска отговорност” следва да се
прилага в съответствие с общо европейски стандарт. Според §7 КЗ с този
закон се прилага Директива 2009/103/ЕО относно застраховката "Гражданска
отговорност" и по-специално: изискванията за гарантиране на правата на
пострадалите в равна степен в различните държави членки чрез уредба на
минимални суми на застрахователно покритие за пострадал или претенция,
така че да бъдат покривани напълно и справедливо всички пострадали,
получили много сериозни телесни увреждания, като същевременно се вземе
предвид ниският брой произшествия с няколко пострадали и малкото
произшествия с няколко пострадали, получили много сериозни увреждания в
рамките на едно и също произшествие (§ 12 от преамбюл); относителна
самостоятелност на уредбата на отговорността на застрахователите, която
следва да се хармонизира на Европейско ниво от принципната уредба на
7
гражданската отговорност, установена независимо във всяка от държавите
членки на национално ниво (§ 22 от преамбюла). Тези най-общи достижения
на гаранциите на правата на лицата, ползващи от задължителна застраховка на
територията на ЕС са допълнително пояснени с тълкуване на Директивите в
тази област, дадено с решението по Дело C‑277/12 на СЕС. Съдът е подчертал
категорично, че държавите членки по принцип остават свободни да определят
в рамките на режима на гражданска отговорност подлежащите на поправяне
вреди, причинени от моторни превозни средства, обхвата на обезщетението за
тези вреди и лицата, които имат право на такова обезщетение, но са длъжни да
гарантират, че обезщетението, което съгласно тяхната национална правна
уредба на гражданската отговорност се дължи за неимуществените вреди,
претърпени от близките членове на семейството на жертвите на
пътнотранспортни произшествия, се покрива от задължителната застраховка
до въведените лимитни суми, посочени в чл.1, § 2 от Втора директива 84/5
(респ. чл.492 КЗ). Затова и обвързващото националните юрисдикции
тълкуване на общоевропейския стандарт изключва прилагане на национална
уредба, която гарантира фиксирани обезщетения за презумптивни вреди на
пострадали роднини при смърт на близки членове на семейството. Въззивният
съд възприема това тълкуване и прилага като норми, определящи
застрахователното правоотношение по задължителната застраховка
националните правила по чл. 493а ал. 3 и 4 КЗ, вр. чл. 51 ал.1 и чл. 52 ЗЗД,
очертаващи граници на поетия за сметка на делинквент риск за пораждане на
отговорност за непозволени увреждания до доказан във всеки отделен случай
справедлив еквивалент на пряко и непосредствено засягане на неимуществена
сфера на родственици, понесли предвидими и непредвидими страдания
поради внезапно загубена емоционална връзка с близък човек. Точното
съдържание на националната ни уредба е интерпретирано в задължително
тълкуване с ТРОСНГТК№ 1/2016 г., което е основано на европейските
стандарти и затова е изцяло приложимо и за застраховки, договорени и при
действие на КЗ (Решение № 60131 от 13.12.2021 г. на ВКС по т. д. №
1700/2020 г., II т. о., ТК). Обезщетяването на неимуществените вреди
понесени от роднини поради загуба на член от по-широк семеен кръг е
обусловено от наличие на изключителен случай на заместване на липсваща
по-близка връзка с починалия. Само в този случай може да се обоснове
справедливо увеличаване на предвидимия от застрахователя обем на
8
отговорност, поет при отчитане на обичайния непосредствен тесен семеен
кръг на низходящи и възходящи. Макар и да е алеаторно, задължението на
застрахователя следва да бъде поне до известна степен предвидимо, поне що
се отнася до задължително покритие, поето срещу унифицирано в значителна
степен плащане от всички лица, служещи си с общоопасните пътни превозни
средства. Затова няма да е съответно на принципа на справедливостта и
добросъвестността на насрещните страни по задължително застрахователно
правоотношение, към които се причисляват и ползващите се от застраховката
увредени лица, ако се изисква от застрахователите да покрият без ограничение
всички негативни последици от вредоносно поведение на участници в ПТП. За
да е обществено оправдано задължителното застраховане, е необходимо
отговорността, покрита от застрахователя да бъде съобразена не с всички, а
само с обществено значимите социални последици от засягането на една
семейна общност при отчитане на конкретни национални особености и
традиции на държавите членки. Затова и не е адекватно поставянето както на
фиксирани нормативно критерии за очертаването на кръга от пострадалите,
така и на обема на компенсацията за неимуществените им вреди, но
справедливостта налага доказване на изключителния случай на увреждането
(Решение № 92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 1275/2019г., II т. о., Решение
№ 60070 от 29.06.2021 г. на ВКС по т. д. № 904/2020 г., I т. о., ТК). Такива са
неимуществените вреди от причинена смърт на близки, извън предвидимия
семеен кръг на родствениците ( ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС №
5/24.11.1969 г.) ако се установят допълнителните предпоставки: създадена
особено близка „заместваща“ връзка между починалия и претендиращия
обезщетението, както и интензитет и времетраене на страданието,
надхвърлящи нормално присъщи за съответната загуба ( решение № 60131 от
13.12.2021 г. на ВКС по т. д. № 1700/2020 г., II т. о., ТК, решение № 310 от
6.02.2019 г. на ВКС по т. д. № 2429/2017 г., II т. о., ТК, решение №
17/16.03.2021 г. по т.д. № 291/2020 г. на ІІ т. о. на ВКС). В случая и двете
допълнителни предпоставки не са категорично доказани и затова не е
възникнала и отговорност на застрахователя да покрие и вредите, които
несъмнено братът на починалото лице е претърпял.
По изложените съображения, въззивният съд прави крайния правен
извод, че не е доказано основание за ангажиране отговорността на
застрахователя за заплащане на обезщетения на ищцата за неимуществени
9
вреди по процесния застрахователен договор, а предявените осъдителни
искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД са неоснователни.
Поради противоречивите правни изводи на двете съдебни инстанции
по съществото на спора, и в частност, по въпроса за активната
материалноправна легитимация на ищцата, решението на ОС- Търговище
следва да се отмени в обжалваната осъдителна част, както и в частта за
разноските, и се постанови друго съобразно изводите на въззивната
инстанция, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 8 във вр. ал. 3 ГПК ищцата дължи и следва да
бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружеството сумата 2 160лв.-
неприсъдена от първоинстанционния съд част от съдебно- деловодни
разноски, и сумата 2 460 лв.- направени съдебно- деловодни разноски за
въззивна инстанция съобразно списък по чл. 80 ГПК, за които разходи са
представени надлежни доказателства.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, ІІІ- ти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 83/20.12.2024г., постановено по т. д. № 45/2024г.
по описа на Търговищки окръжен съд, в частта с която ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр.
София, ЕИК *********, е осъдено да заплати на А. А. М. от с. Буйново,
Община Търговище, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от смъртта на нейния брат Л Й С,
вследствие ПТП, настъпило на 20.06.2022г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 16.12.2021г. до окончателно й изплащане, на основание чл.
432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, и по сметка на ТЪРГОВИЩКИ
ОКРЪЖЕН СЪД- държавна такса в размер на 600 лв., както и разноски за
вещо лице, в размер на 400 лв., на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от А. А. М. от с. Буйново, Община
Търговище, срещу ЗД „БУЛ ИНС“ АД- гр. София, ЕИК *********, с правно
основание чл. 432, ал. 1 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за присъждане на
сумата 15 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени от смъртта на нейния брат Л Й С, вследствие ПТП, настъпило на
10
20.06.2022г., по вина на водача на л.а. „Мицубиши “, модел „Спейс Рънър“ с
peг. № Х ХХХХХ ХХ, който към датата на инцидента е бил застрахован при
ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 16.12.2021г. до окончателно й
изплащане, като неоснователни.
ОСЪЖДА А. А. М., ЕГН **********, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС“
АД- гр. София, ЕИК *********, сумата 4620лв. (четири хиляди шестстотин и
двадесет лева), представляваща направени съдебно- деловодни разноски за
две инстанции, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11