Решение по к. адм. дело №328/2025 на Административен съд - Ловеч

Производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 72, ал. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР).

Делото е образувано по подадена Касационна жалба от Д. М. Ч. от с. Брестница, обл. Ловеч, чрез пълномощника адв. В. В. от САК, срещу Решение № 44 от 21.05.2025г., постановено по АНД № 121/2025г. по описа на Районен съд гр. Тетевен. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Д. М. Ч. против Заповед за задържане на лице рег. № 451зз-26/08.05.2025г., издадена от С. Ю. А. - младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ гр. Ябланица към ОДМВР гр. Ловеч.

С посочената заповед, на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, за срок до 24 часа, е бил задържана Д. М. Ч. в помещение за временно задържане на РУ гр. Ябланица.

Касационната жалба е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице, което е било жалбоподател по АНД № 121/2025г. по описа на Районен съд гр. Тетевен, за което постановеният акт от първоинстанционният съд е неблагоприятен.

С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, неправилност, нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорват се мотивите на районния съд относно това, че основанията за издаването на заповедта могат да се съдържат в друг документ или в материалите по преписката, като се изтъква, че в момента на издаването на оспорената заповед такива документи не са били на разположение дори на административния орган, а още по-малко на задържаното лице. Посочва се също, че европейската заповед за арест (ЕЗА) е била на разположение на българските власти едва на 12.05.2025г., който факт е послужил като основание Д. М. Ч. да бъде освободена с постановление на Окръжна прокуратура гр. Ловеч. В жалбата се сочи, че оспорената заповед не е съобразена с допълнително поставените изисквания и процедури, разписани в Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), в частност с разпоредбата на чл. 42, ал. 6 и ал. 7 от същия. Изложени са доводи и за необоснованост на първоинстанционното решение. Прави се искане за отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да бъде отменена Заповед за задържане на лице рег. № 451зз-26/08.05.2025г. като нищожна, незаконосъобразна и несъответстваща на целта на закона, издадена при нарушение на административната процедура и при липса на изискуемата форма. Претендират се и разноски за двете съдебни инстанции.

В съдебно заседание касаторът Д. М. Ч., редовно призована, чрез упълномощения адвокат, не се явява. Представлява се от адв. В. В., който поддържа касационната жалба по изложените в нея аргументи. В съдебно заседание също излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение и заповедта за задържане на лице.

Ответникът младши полицейски инспектор С. А. от РУ гр. Ябланица – издател на оспорената заповед, редовно призован, се явява лично. Явява се и главен юрисконсулт Р. Р., който оспорва касационната жалба и пледира да се остави без уважение, като се потвърди решението на Районен съд гр. Тетевен. Излага доводи, че при наличието на ЕЗА, обявена в идентификатора Шенгенска информационна система (ШИС), при установяване на лицето, полицейският служител е бил длъжен да го задържи, като го приведе по съответния ред и органи. Главен юрисконсулт Р. посочва, че на това основание служителят не е имал право на преценка, а е бил длъжен да реализира задържането, както и че по никакъв начин не са били ограничени правата на задържаното лице.

Административен съд гр. Ловеч, втори касационен състав, като съобрази установената от районния съд фактическа обстановка, доказателствата във връзка с нея, наведените от страните доводи и провери обжалваното решение, при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и при наличие на правен интерес за касатора, поради което намира същата за допустима за разглеждане.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване пред Районния съд гр. Тетевен е била Заповед за задържане на лице рег. № 451зз-26/08.05.2025г., издадена от С. Ю. А., на длъжност младши полицейски инспектор в група „Охранителна полиция“ при РУ гр. Ябланица към ОДМВР гр. Ловеч. С тази заповед на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е заповядано за срок до 24 часа задържането на Д. М. Ч. с [ЕГН], с адрес: с . Брестница, обл. Ловеч, [улица], в помещение за временно задържане на лица в РУ гр. Ябланица при ОДМВР гр. Ловеч. Посочено е в заповедта, че задържането е в изпълнение на европейска заповед за арест по идентификатор ШИС № DEP231130128090000001. В заповедта е посочено, че съшата е изготвена и връчена на Д. М. Ч. на 08.05.2025г. в 14:20 часа и че е била освободена на 09.05.2025г., в 13:30 часа.

Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената от закона форма и разписаната процедура, като не са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяната на акта. По същество съдът е счел, че заповедта за задържане на лице представлява принудителна административна мярка (ПАМ), като в случая са били налице всички предпоставки за налагане на процесната ПАМ, тъй като безспорно е установено по делото, че към датата на издаването на обжалваната заповед за задържане - 08.05.2025г., Д. М. Ч. е била обявена в ШИС за международно издирване от съд във ФРГ, във връзка с издадена ЕЗА. Полицейското задържане според районния съд е акт, издаден в оперативен порядък, като наличието на обявяване за издирване на лице е достатъчно основание да се приложи принудителната административна мярка от административния орган. След като в процесната заповед е посочено, че Чекова е лице "обявено за издирване с цел задържане и екстрадиция", съдът е счел, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен с оглед нейното правно основание – чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, съответно е издадена при спазване на приложимите материалноправни норми. Районен съд гр. Тетевен е приел, че правилно полицейският орган е упражнил правомощието си по чл. 72 от ЗМВР и правилно при наличието на основанието по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е задържал лицето Д. М. Ч., която е била издирвана към релевантната дата – 08.05.2025г., и по отношение на която е издадено искане за екстрадиция, тъй като въз основа на наличните към този момент данни за съвпадане на посочените индивидуализиращи признаци е можело да се направи напълно обосновано предположение, че именно това е лицето, което се издирва с въведен и наличен към 08.05.2025г. идентификатор в ШИС.

Настоящият касационен състав намира обжалваното Решение № 44 от 21.05.2025г., постановено по АНД № 121/2025г. по описа на Районен съд гр. Тетевен за валидно, допустимо и правилно. Същото е съобразено с материалния закон, процесуалните правила и събраните по делото доказателства. Предвид това касационният състав споделя напълно изложените в решението мотиви, към които препраща на основание чл. 221, ал. 2 от АПК.

Правилен е извода на първоинстанционният съд, че Заповед за задържане на лице рег. № 451зз-26/08.05.2025г. е издадена от компетентен орган – полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, в кръга на предоставените му от закона правомощия, както и че в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазени са законово установените процесуални изисквания, като на задържаното лице са разяснени правата му по чл. 72, ал. 3 – ал. 6 от ЗМВР. Обжалваната заповед е постановена при спазване на нормативно регламентираните изисквания за форма и съдържание на акта - в съответствие с изискването на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, като същата съдържа изискуемите от посочената разпоредба задължителни реквизити, включително и посочване на правното основание за постановяване на задържането - чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Посочено е, че заповедта се издава в изпълнение на европейска заповед за арест по идентификатор ШИС № DEP231130128090000001.

Изложени са и конкретни мотиви, обосноваващи от фактическа страна, наличието на материалноправно основание за прилагането на принудителната административна мярка по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. В относимата за случая специална норма на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР няма императивно изискване в текста на заповедта по чл. 74, ал. 1, във връзка с чл. 72, ал. 1 от ЗМВР да са описани конкретните фактически обстоятелства във връзка с основанието за издаване и съдържанието на издадената Европейска заповед за арест, изпълнението на която законът регламентира като фактическо основание за постановяването на заповед за задържане по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Предвид това с посочването на правно релевантният за наличието на законовата хипотеза на чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР факт – "в изпълнение на европейска заповед за арест по идентификатор ШИС № DEP231130128090000001", като са представени и доказателства за това, са изпълнени изискванията за задържането. Обосновано е правото на органа да упражни предоставеното му правомощие в рамките на неговата компетентност и съответно да осигури възможност на адресата на акта – задържаното лице да защити правата си. Други фактически обстоятелства освен тези, свързани със съдържанието на материалноправното основание по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, органът няма задължение да излага. След като към момента на постановяване на оспорената заповед – 08.05.2025г. лицето Д. М. Ч. е била обявена в ШИС за международно издирване от властите във ФРГ, във връзка с издадена европейска заповед за арест с посочена мярка за лицето "арест с цел предаване/екстрадиция" за провеждане на наказателно производство за въоръжен грабеж в съучастие, и след като полицейският орган е мотивирал заповедта именно с издадената ЕЗА, правилно първоинстанционният съд е приел, че заповедта е мотивирана в достатъчна степен, като е изпълнено както общото законово изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, така и специалното такова по чл. 74, ал. 2, т. 2 от ЗМВР за посочване на фактическите основания за прилагането на принудителната административна мярка. Предвид това неоснователно е възражението на касатора, че ЕЗА е била на разположение едва на 12.05.2025г., което е няколко дни след издаването на заповедта. На тази дата е бил получен превода на издадената от съда във ФРГ европейска заповед за арест, но за същата и лицето, което се издирва по нея, българските власти са били в известност още на 06.05.2025 г., както става ясно от Писмо рег. № В-9621/06.05.2025г., изпратено от Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“ при МВР до Директора на ОДМВР гр. Ловеч /л. 66 от делото на РС/ и с което писмо се иска съдействие за установяване местонахождението на Д. М. Ч. и задържането й.

Задържането по реда и на основание чл. 72, ал. 1 от ЗМВР за срок не по-дълъг от 24 часа по своята правна същност представлява принудителна административна мярка по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Законосъобразното прилагане на принудителна административна мярка изисква наличието на някоя от законово регламентираните в чл. 72, ал. 1, т. 1 – т. 7 материалноправни предпоставки за упражняване на правомощието от полицейския орган. В конкретният случай обжалваната заповед за задържане на лице е издадена на основание чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, съгласно която разпоредба полицейските органи могат да задържат лице, обявено за издирване с цел задържане, както и по искане на друга държава, във връзка с неговата екстрадиция или в изпълнение на Европейска заповед за арест. Постановеното задържане по чл. 72, ал. 1, т. 6 от ЗМВР е обосновано с обстоятелството, че Д. М. Ч. е обявена за издирване със сигнал, въведен на 06.05.2025г. в ШИС с идентификатор № DEP231130128090000001 от властите на ФРГ, с цел предаване или екстрадиране, с въведена в системата мярка "арест с цел предаване/екстрадиция", за което по делото са налице недвусмислени доказателства. При тези данни напълно обоснован и съответен на доказателствата е изводът на първоинстанционният съд за правилно приложение от страна на полицейския орган на разписаните в чл. 72 от ЗМВР правомощия.

Неоснователно е направеното от касатора възражение за нарушение на разпоредбата на чл. 42, ал. 6 от ЗЕЕЗА. Съгласно този текст, незабавно след задържането му от полицейските органи, на лицето се осигурява служебен или договорен защитник, както и преводач, в чието присъствие и срещу подпис на лицето се връчва декларация за правата на лицето, задържано на основание Европейската заповед за арест, на разбираем за лицето език, а съгласно ал. 7 от същия текст, образецът на декларацията по ал. 6 се утвърждава с инструкция на министъра на вътрешните работи на основание чл. 72, ал. 9 от ЗМВР. Разпоредбата ясно сочи, че незабавно след задържането на лицето му се осигуряват посочените права, т.е. касае се за един последващ, макар и веднага, момент след издаване на заповедта за задържане. Тоест въведените с чл. 42, ал. 6 от ЗЕЕЗА изисквания не съставляват елементи от фактическия състав при издаването на заповедта, тъй като а в производството по реда на чл. 145 и сл. от АПК, във връзка с чл. 72, ал. 4 от ЗМВР съдът проверява законосъобразността на акта към момента на издаването му. Правилен е извода на Районен съд гр. Тетевен, че в това производство не се решава нито въпросът за екстрадицията на лицето, нито дали същото е именно посоченото за екстрадиция лице. При наличието на достатъчно данни да се направи обосновано предположение, че става въпрос именно за това лице, полицейският орган следва да го задържи за предвидения в разпоредбата на чл. 72 от ЗМВР срок. Ако някое от правата му по чл. 42, ал. 6 от ЗЕЕЗА са нарушени, то това не е въпрос стоящ за разглеждане в настоящето производство.

Правилно е и посоченото в оспореното решение, че неотносимо към преценката за законосъобразност на заповедта е обстоятелството, че с постановление на прокурор от Окръжна прокуратура гр. Ловеч, Д. М. Ч. е била освободена, тъй като това също е последващо обстоятелство. Факт е, че към момента на издаване на Заповед за задържане на лице рег. № 451зз-26/08.05.2025г. сигналът за международното издирване на Чекова е бил наличен и активен в ШИС.

Заповед за задържане на лице рег. № 451зз-26/08.05.2025г. е била съобразена и с целта на задържането, а именно минималното ограничение на лицето чрез задържане за срок от 24 часа. Спазена е и целта на закона – да се осигури явяването на лицето пред съответната институция, като временно, за кратък срок, е било ограничено неговото свободно предвижване.

Предвид изложеното настоящият касационен състав счита, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора не следва да се присъждат разноски на касатора. Претенция за разноски от страна на ответника по касация не е налице.

С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК, Ловешки административен съд, втори касационен състав

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 44 от 21.05.2025г., постановено по АНД № 121/2025г. по описа на Районен съд гр. Тетевен.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.