РЕШЕНИЕ
№ 33
гр. Пазарджик, 02.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на дванадесети
март през *** хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иванка Г. Илинова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Иванка Г. Илинова Търговско дело №
20245200900071 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ обективно съединен с иск по
чл.86 от ЗЗД .
Делото е образувано по исковата молба на Н. А. А.,ЕГН-
**********,с.****,общ.****,ул.“ ****“ № ** срещу „Застрахователна компания Лев Инс”
АД,ЕИК *********, седалище и адрес на управление:гр.София,р-н Студентски,бул.
Симеоновско шосе №67А, представлявано от П.В.Д. и В.В.И. - изпълнителни директори,в
която се твърди,че на 03.02.2024 г, около 23:10 часа, на път PAZ ***, с посока на движение
от с. Черногорово към с. Ивайло, се движи МПС марка „Мерцедес“, модел „***“, с peг. №
*****, управлявано от А.Е.С.. В района на км.4 + 500 м.,водачът на автомобила не
съобразява скоростта си на движение с релефа на местността,вследствие на което при
предприемането на маневра „десен завой“,губи контрол над автомобила,отклонява се
вдясно,излиза извън платното за движение и самокатастрофира в скат на отводнителен
канал.В резултат на пътния инцидент е пострадала ищцата,която е пътувала на предна дясна
седалка в автомобила.
По повод произшествието е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица от 04.02.2024г.,издаден от СПП към ОД на МВР-Пазарджик.По случая е образувано ДП
№1818/05.02.2024 г., по описа на ОД на МВР – Пазарджик,съотв.пр.пр. №820/2024 г.,по
описа на РП - Пазарджик.
След пътния инцидент ищцата постъпва по спешност в „МБАЛ - Пазарджик“ АД, с
оплаквания от остри болки в дясното бедро и палеца на левия крак. В болничното заведение
медицинските специалисти са констатирали деформация на дясното бедро, нарушена ос на
1
крайника,както и наличие на оток на палеца на лявото стъпало.Тя е хоспитализирана за
периода от 04.02.2024г.до 12.02.2024г.поради установено счупване на бедрената кост на
десния крак, закрито ,със съществена дислокация на фрагментите На 05.05.024г.е извършена
оперативна интервенция,изразяваща се в открито наместване на фрактура с вътрешна
фиксация, фемур с поставяне на заключен бедрен интрамедуларен пирон.
Възстановяването преминава изцяло при постелен режим,като ищцата твърди,че не е
в състояние сама да се грижи за себе си. Това налага близките й да са неотлъчно до нея и да
й помагат в ежедневните битовите потребности,като тоалет, обличане,хранене и други,
което я кара да се чувства неудобно. Поради силните болки, които изпитва в травмираната
област тя приема постоянно обезболяващи медикаменти. Тепърва за нея предстои дълъг
възстановителен период.
Ищцата твърди,че преживеният пътен инцидент рефлектира драстично и върху
психиката й.Вследствие на преживения силен стрес,тя постоянно се връща към спомена на
случилото се.Чувства се безсилна,няма желание за комуникация с приятелите си, затваря се
в себе си.Притеснява се дали ще се възстанови напълно и ще се заличи **** на оперирания
й крак, който е ****.
Във връзка с лечението си пострадалата е извършила разходи на стойност от
2500,00лв. по Фактура №**************г., издадена от „МБАЛ - Пазарджик“ АД, касаеща
разходи за закупуване на заключен реконструктивен бедрен пирон,на стойност
2500,00лв.,ведно с Вносна бележка от 05.02.2024г.,издадена от „Общинска банка“ АД.
Поддържа,че видно от съставения по повод пътния инцидент Констативен протокол
за ПТП с пострадали лица от 04.02.2024г.,издаден от СПП към ОД на МВР -
Пазарджик,виновен за настъпване на произшествието е водачът на МПС марка „Мерцедес“,
модел „***“, с peг.№*****,който към датата на ПТП е разполагал с валидна полица
„Гражданска отговорност“,сключена със „ЗК Лев Инс“ АД с полица № BG/22/123002211208,
валидна от 21.07.2023г. до 20.07.2024г.
На 14.02.2024г.,ищцата твърди,че подала молба с вх.№1681/14.02.2024г.,по описа на
„ЗК Лев Инс“ АД,с която е претендирано изплащане на обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди,претърпени от нея вследствие на инцидента.С Уведомление с изх.№
1659/15.02.2024г.,застрахователят е изискал представянето на заверен препис от влязла в
сила присъда или споразумение,както и съставени по воденото във връзка с инцидента
наказателно производство експертни заключения С Молба с вх.№3660/11.04.2024г.са
представени съставените по пр.пр.№ 820/2024г., по описа на РП - Пазарджик документи,с
които ищцата разполага. Липсва произнасяне на ответника в законоустановения 3-месечен
срок.
Предвид гореизложеното и на основание чл.432, ал.1 КЗ ищцата сезира съда с искане
да постанови решение,с което да осъди „ЗК Лев Инс“ АД да й заплати застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на пътен инцидент,настъпил
на 03.02.2024г.в размер 30 000 лв.,предявен като частичен иск от 70000 лв.,ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на щетата пред застрахователя
2
- 14.02.2024 г. до окончателното плащане на дължимата сума,както и да осъди ответника да
заплати сума в размер на 2 500 лв., представляващи обезщетение за претърпени от нея
имуществени вреди, настъпили в резултат на същия инцидент от 03.02.2024г.,ведно със
законната лихва върху главницата,считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното й изплащане.
Сочи банкова сметка,претендира и деловодни разноски.
Представени са писмени доказателства и са формулирани доказателствени искания.
По искане на ищцата и с протоколно определение от 12.03.2025г.съдът на основание
чл.214 от ГПК е допуснал увеличение на размера на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди от 30000,00лв.на 50000,00лв.,като частичен от иск в размер на
70000,00лв.
В отговора на исковата молба ответната страна изразява становище за допустимост
на предявените исковете .
Ответникът признава,че е страна по сключена застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ ******* със срок на покритие 21.07.2023г.-20.07.2024г.,касаеща л.а.
Мерцедес *** с per. № *****.Признава и отразените в Констативния протокол за ПТП
обстоятелства около пътния инцидент.
Оспорва предявените искове по основание и размер.
Възразява,че предявеният размер на неимуществените вреди е прекомерен и не
отговаря на критериите на чл. 52 от ЗЗД.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат и нанесените травми
от страна на ищцата поради нарушение от нейна страна па ЗДвП и ППЗДвП - пътуване в
МПС без поставен обезопасителен колан, каквото твърдение излага.
Претендира направените по производството по делото разноски.
Формулира доказателствени искания.
Депозирана е допълнителна искова молба,в който ищцата оспорва направените от
ответника възражения в отговора на исковата молба.
В депозирания отговор на допълнителната искова молба ответникът заявява,че
поддържа направените оспорвания и формулираните искания в отговора на исковата молба.
От събраните по делото доказателства,анализирани поотделно и в съвкупност,от
фактическа страна се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432, ал.1 от
Кодекса за застраховането,съгласно която увреденото лице,спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност", при спазване на изискванията на чл.380 от КЗ.В чл.432 ал.1 от
КЗ е признато право в полза на увреденото лице,спрямо което застрахованият по
разглеждания вид застраховка е отговорен по правилата на чл.45 и сл.от ЗЗД,да предяви пряк
иск срещу застрахователя за заплащане на дължимото обезщетение.За да се ангажира
3
отговорността на застрахователя по чл. 432, ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на
увреждането да съществува валидно застрахователно правоотношение,породено от договор
за застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя.Наред с това,следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител–застрахован,спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди ,а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, същата да е резултат от
противоправно поведение, наличие на причинна връзка между последното и причинената
вреда.
На основание чл.146 ал.1 т.3 и т.4 от ГПК по искане на страните съдът е обявил на
същите,че приема за безспорно и ненуждаещо се от доказване,че към правнорелевнтия по
делото момент на настъпване на процесното ПТП е налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховката „Гражданска отговорност”,сключена между собственика
на МПС марка „***“, модел „****“,с peг.№***** и „Застрахователна Компания ЛЕВ ИНС”
АД,както и настъпването на процесното ПТП на 03.02.2024 г.,около 23 10 часа,на път PAZ
****, с участник МПС марка „Мерцедес“,модел „***“,с peг.№ *****,управлявано от
А.Е.С.,по описания в исковата молба механизъм,при което е пострадала ищцата като пътник
на предна дясна седалка в автомобила,и причина за настъпването на което е виновното и
противоправно поведение на водача на лекия автомобил А.Е.С..
За установяване на характера на уврежданията,лечението и възстановяването на
ищеца е допусната СМЕ,заключението на която съдът цени и кредитира като доказателство
по делото.Експертът е категоричен ,че при процесният инцидент ищцата е претърпяла
счупване на дясната бедрена кост със съществена дислокация на фрагментите по ширина и
дължина и контузия в областта на палеца на левия крак. Била е оперирана в условията на
спинална анестезия на 05.02.2024г.,като било извършено открито наместване на фрактурата
с поставяне на вътрешна фиксация със заключен интрамедуларен пирон .При гладко
протичане на постоперативния период ищцата е изписана за домашно лечение на
12.02.2024г.с дадени указания и предписан антикоаголант за приложение в домашни
условия.Експертът е категоричен,че травмата е вследствие процесното ПТП.
При извършване на прегледа на ищцата на 20.01.2025г.за нуждите на
експертизата,същата се оплаква от болки в дясното бедро и ограничени движения,но не
представя никакви медицински документи за проведени контролни прегледи,контролни
рентгенови снимки.Експертът установява,че ищцата не е провеждала рехабилитация и
физиотерапия до момента.
От обективна страна експертът установява наличие на **** във вертикала с размери
съответно 3,2 и 3 см.,а в долния край на бедрото –два **** по 1 см. Ищцата е с
*******************.Липсва хипотрофия на бедрената мускулатура в дясно и няма
дефицит в инервацията и кръвоснабдяването на крайника.Двата долни крайника са с еднаква
дължина Не се установява хипотрофия на мускулатурата на подбедрицата.Движенията в
десните колянна и тазобедрена стави са ограничени до 95 градуса ,или отграничение с 30
4
градуса.
От представената контролна рентгенова снимка от м.ноември 2024г.,която експертът
коментира в съдебно заседание, се установява пълно и правилно костно зарастване и
наличие на пирон,който се премахва след 12 месеца от поставянето му.Вещото лице
заключава,че поставения пирон не е отключен ,което се прави обичайно на 30-35 ден след
поставянето му и след контролна рентгенография.
Вещото лице заключава,че при нормалната продължителност на възстановителния
период е от около 12-13 месеца.
Вещото лице установява,че най-силни болки ищцата е търпяла по време на самия
инцидент,при оказването на първа помощ,по време на транспортирането до болницата и при
медицинската обработка при приемането й в болницата.След около месец болките са вече са
били незначителни и затихващи. Експертизата дава заключение,че за в бъдеще при промяна
на времето ищцата ще изпитва търпими,променливи и непродължителни болки в областта
на фрактурата.
По отношение на извършените разходи от ищцата,за които има представени
доказателства за заплащането им,вещото лице установява,че същите са били необходими във
връзка с проведеното лечение.
За установяване на претърпените от ищцата болки и страдания като свидетел по
делото е разпитана Й.Г.В.- леля на ищцата.Свидетелката установява,че с ищцата са много
близки.Ищцата живее в гр.****,а свидетелката в с.****,обл.****.В деня на инцидента
пътували с мъжа й от с. Черногорово към гр.Пазарджик с автомобил „Мерцедес“, който не
е негов. Съпругът на ищцата шофирал. Свидетелката видяла катастрофата случайно
пътувайки към дома си в с.****.Видяла ищцата да лежи на земята,в безсъзнание.Като дошла
в съзнание имала страшни болки – в крака и в главата. Закарали я в Бърза помощ,където
било установено счупване на крака .Повръщала,не се хранела около три дни. Лекарите
казали,че е от шока. Имала ужасни болки в крака .Много я боляла главата в продължение на
около месец.След операцията на крака я изписали и останала на легло около 2 месеца.Била
в състояние на стрес - скачала на сън.Ако се налагало да пътува в кола и трябвало да карат с
20 км/час, не повече от 50 –60 км/час.
През цялото време и до сега е с постоянни болки в крака. Сега заради зимата,може би
защото е по-студено болките са по-силни,**,спря да излиза.В горната част на бедрото,на
десния крак са болките.Ищцата била много активна,спортувала,много обичала да ходи.След
катастрофата спряла да ходи на по-дълги разстояния,защото се появявали болки.
След два месеца след операцията започнала да се движи с
************.Свидетелката установява,че ищцата ходила в *** и в ***,на гости при нея и
съпруга й.След катастрофата била при тях на гости в *** за 14 – 15 дни през декември
месец.Свидетелката установява,че ищцата има *** деца – ******,което се родило на ****
г.Била *************,когато била в ***.Свидетелката установява,че почти два месеца след
инцидента ищцата изпитвала изключителни битови неудобства като не можела сама да се
5
къпе и да ходи къпе,да ходи до тоалетна. Останала при свидетелката,която се грижела за нея
в продължение общо на 5 месеца.Детето го гледали свекъра и свекърва й. Тя се грижи за
малкото дете,оплаква ми се, че когато детето плаче,не може да стане,че я боли крака,понеже
й е студено.По време на цялата бременност имала болки в крака.
При така установената по делото фактическа обстановка от правна страна съдът
приема,че са установени елементите от фактическия състав на чл.432,ал.1 от КЗ във връзка
с чл.45 от ЗЗД.Ищцата е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се във физически
болки и страдания от причинените й телесни увреждания при ПТП,причинено виновно от
А.Е.С. като водач на лек автомобил марка „***“, модел „****“,с peг.№*****.Пътният
инцидент е вследствие на противоправното поведение на водача на лекия автомобил,което е
несъобразено с изискването на чл.5 ал.1 т.1 от Закона за движение по пътищата,който
разпорежда,че Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да
създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и
здравето на хората и да причинява имуществени вреди и чл.20 от Закона ,а именно ,че
Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.В случая противоправното поведение на водача се изразява в управление на
автомобила с несъобразена скорост ,в резултат на което при навлизане в десен завой е
изгубил контрол върху движението и автомобила е напуснал пътното платно отклонявайки
се в дясно и е попаднал в крайпътния отводнителен канал.
Не е оборена законовата презумпция за наличие на вина по чл.45 ал.2 от ЗЗД и при
това положение съдът приема,че извършването на деянието,неговата противоправност и
виновността на дееца,са установени по категоричен начин.Налице е причинна връзка между
противоправното поведение и причинените вреди.Установен е и специфичният елемент на
визираната в чл.432, ал.1 от КЗ, във вр.с чл.343,ал.1 от КЗ безвиновна отговорност на
застрахователя,обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение,породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност" – полица
******* със срок на покритие 21.07.2023г.-20.07.2024г.,касаеща л.а. Мерцедес *** с per. №
*****. В следствие на удара ищцата е претърпяла травматични увреждания фрактура на
дясната бедрена кост,наложило се оперативна интервенция за открито наместване с
поставяне на импланти ,гипсова имобилизация,медикаментозна терапия.
Спорно в настоящото производство е размера на дължимото обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди .
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" за обезвреда на пострадалото лице от съдържанието и
размера на деликтното обезщетение,дължимо от застрахования делинквент по реда на чл. 45
от ЗЗД, в хипотезата на упражнено по реда на чл.432, ал.1 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост.Справедливото обезщетяване по
смисъла на чл.52 от ЗЗД,както това изрично е прието още в ППВС №4/1968г.,означава да
бъде определен онзи точен паричен еквивалент не само на болките и страданията,понесени
от конкретното увредено лице,но и на всички онези неудобствата,емоционални,физически и
6
психически сътресения,които съпътстват същите.В този смисъл размерът на обезщетението
за репариране на претърпените неимуществени вреди следва да се определи при преценка на
редица конкретни обстоятелства от обективна и субективна страна.С оглед спецификата на
отговорността по чл.45 ЗЗД такива обстоятелства са характерът на
увреждането,последиците,възрастта на увредения,общественото му положение.При
определяне размера на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и
личният характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията на личността на този,
който понася вредите. Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни и писмени
доказателства – медицинска документация и преди всичко констатациите, съдържащи се в
приетото като доказателство по делото заключение от съдебно-медицинска експертиза,
която, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдът кредитира изцяло.
Съгласно заключението на вещото лице ищцата е търпяла болки и страдания с по-
интензивен характер през първите дни,като най-силни същите са били при получаване на
увреждането и непосредствено след това до хоспитализирането й,когато след проведената
обезболяваща терапия техния интензитет е бил редуциран.Болките са били силни и в
следоперативния период.Търпяла е физически и психически дискомфорт през първите
месеци и поради наложената имобилизация,което й пречило да се движи и
самообслужва.Може да се приеме,че възстановителния процес е бил с нормална
продължителност ,дори по-малко от година заради естеството на травмата и младата възраст
на ищцата.В подкрепа на този извод е установеното от събраните по делото гласни
доказателства обстоятелство,че ищцата 10 месеца след травмата и през *****************
е била в състояние да предприеме пътуване съответно до *** и до ****.
Към момента следва да се приеме,че ищцата е напълно възстановена от гледна точка
на правилното и пълно срастване на костите на мястото на травмата.Остатъчните към
момента последици от травмата като накуцваща походка и ограничение в движенията на
колянната и тазобедрената става на първо място се дължи на проявена от ищцата
небрежност към възстановителния процес –липса на провеждани физиотерапевтични и
рехабилитационни процедури,а на второ място са обратими. Вещото лице д-р Д.П.
установява ,че като резултат от травмата ищцата се очаква да изпитва
търпими,непродължителни болки при промяна на климатичните условия,което съдът
приема,че представлява трайна и необратима последица от увреждането.
При определяне на размера на обезщетението следва да се отчетат и изпитваните от
ищеца душевни терзания,установени от показанията на разпитания по делото свидетел –
била стресирана,изпитвала болки през време на ****** и трудности впоследствие при
отглеждането на детето. Редом с това обаче съдът счита и че описаните по-горе психически
изживявания са типични в случай като процесния и не надхвърлят по сила ,интензитет и
продължителност нормалните от житейска гледна точка негативни преживявания при
подобен инцидент.В обобщение съдът приема,че случилото се не е оказало трайно и
сериозно негативно отражение върху психиката на ищцата.
От експертизата не се установява ищцата да е претърпяла и други увреждания като
7
контузия на главата,причиняващи болка в продължение на месец,натъртвания и хематоми
по тялото и ******,за които говори свидетелката.Нещо повече ,такива не се описват и от
ищцата в исковата молба.
Съобразявайки горните факти и обстоятелства,възрастта на ищцата –на ********
към момента на инцидента и отражението на същия върху ежедневието,семейните
ангажименти и психиката на същата,съдът счита,че следва да присъди обезщетение в нейна
полза в размер на 25000,00лв. Над този размер до претендирания от 50000,00лв., или за
разликата от 25000,00лв.,иска предявен като частичен от иск в размер на 70000,00лв.,следва
да бъде отхвърлен като неоснователен.
В писмена молба от 06.11.2024г.ответникът заявява,че не поддържа формулираното
от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищцата,намиращо правното си основание в разпоредбата на чл.51 ал.1 от ЗЗД .
Основателно е искането на ищцата да й бъде присъдено обезщетение за имуществени
вреди – заплатени консумативи в размер на 2500,00лв.,в която част иска не е оспорен от
ответната страна,а и от заключението на вещото лице д-р П. се установява,че същите са били
необходими и свързани с проведеното лечение.
Обезщетението за имуществени и неимуществени вреди следва да се присъди в полза
на ищцата ведно със лихвата за забава,считано от 14.02.2024г.,както е поискано в исковата
молба,а именно от датата,на която застрахователя е бил уведомен от ищцата като увредено
лице и е предявила застрахователната си претенция .
По разноските:
Представен е договор за правна защита и съдействие сключен между ищцата и
адв.Х.,на л.350 от делото,в който е уговорено,че ще бъде предоставена безплатна правна
помощ при условията на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.Адв.Х. претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение по списък по чл.80 от ГПК . С оглед изхода на делото в полза на адв.Х.
следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 3420,00лв.с ДДС,определено върху
уважената част от исковата претенция от общо 27500,00лв.при условията на чл.7 ал.2 т.4 от
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за възнаграждение за адвокатска работа (Загл. изм. - ДВ, бр. 14
от 2025г.),от които обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25000,00лв.и
обезщетение за имуществени вреди в размер на 2500,00лв.
Ответната страна претендира разноски посочени в списък по чл.80 от
ГПК,инкорпориран в молба депозирана по делото на 01.11.2024г.,в размер на 411,73лв.-
заплатено възнаграждение на вещо лице .
С оглед изхода на делото:при заявена искова претенция за обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди общо в размер на 52500,00лв.и отхвърлена част от нея
общо в размер на 25000,00лв.,ответната страна има право на разноски пропорционално
определени на основание чл.78 ал.3 от ГПК в размер на 196,06лв.
Ответника следва да бъде осъден да заплати ДТ по делото в размер на 1100,00лв.и
пропорционално определени разноски в полза на бюджета на съда в размер на 260,90лв.
8
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД,ЕИК *********, седалище и
адрес на управление:гр.София,р-н Студентски,бул.“Симеоновско шосе“ №67А,
представлявано от П.В.Д. и В.В.И. - изпълнителни директори на основание чл.432 ал.1 от
КЗ във връзка с чл.52 от ЗЗД да заплати на Н. А. А.,ЕГН-**********,с.****,общ.***,ул.“
****“ № ** сумата от 27500,00лв.,от която 25000,00лв.обезщетение за имуществени вреди и
25000,00лв.обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в болки и
страдания,вследствие телесни увреждания, причинени на ищцата от А.Е.С. като водач на
МПС марка „***“,модел „****“,с peг.№*****, със застраховка "Гражданска отговорност" в
ответното дружество – полица ******* със срок на покритие 21.07.2023г.-20.07.2024г.,ведно
със законната лихва за забава,считано от 14.02.2024г.до окончателното изплащане на
обезщетенията като за разликата над 25000,00лв.до 50000,00лв.обезщетение за
неимуществени вреди – предявен като частичен от иск в размер на 70000,00лв.,ОТХВЪРЛЯ
иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД,ЕИК ********* на основание
чл.38 ал.1 т.2 от Закона за Адвокатурата да заплати на адв. Г. Б. Х. ,член на САК,личен
номер на адвоката **** адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на
ищеца в размер на 3420,00лв.с ДДС.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Лев Инс” АД,ЕИК ********* да заплати
ДТ по делото в размер на 1100,00лв. и разноски в полза на бюджета на съда в размер на
260,90лв.
ОСЪЖДА Н. А. А.,ЕГН-**********,с.****,общ.***,ул.“ ****“ № ** съобразно
отхвърлената част от заявената претенция да заплати в полза на ответника „Застрахователна
компания Лев Инс” АД,ЕИК ********* деловодни разноски в размер на 196,06лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9