Решение по КНАХД №2100/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба от В. С. С., подадена чрез адв. Г., срещу решение № 952 от 17.07.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110202498 /2024 г., по описа на ВРС, с което е потвърдено НП №23-0002826/15.05.2024г. на Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което на касатора са наложени: глоба в размер на 1500 лева на основание чл.93в ал.19 предл.1 от ЗАвП; глоба в размер на 1500 лева на основание чл.93в ал.20 от ЗАвП, глоба в размер на 2000 лева на основание чл.177 ал.3 т.1 предл. второ от Закона за движение по пътищата. С решението са присъдени разноски в полза на ОО „АА“ - Варна, на основание чл.27е от Наредба за правната помощ в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляващи възнаграждение на юрисконсулт.

В касационната жалба се поддържа, че решението е немотивирано. Оспорва се приетата по делото фактическа обстановка. Релевират се доводи за неправилно приложение на материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Счита, че съдът не е извършил пълно, всестранно и обективно разследване на относимите факти и обстоятелства по делото, описани в наказателното постановление, съпоставяйки ги спрямо възраженията изложени в жалбата като съвсем лаконично е приел, че така описаната фактическа обстановка съответства на нарушените правни норми, без да посочи обаче защо е възприел възраженията в жалбата за неоснователни при условие, че липсва описание на съставомерните за нарушението факти. Прави се искане за отмяна на въззвоното решение и постановяване на ново по съществото на спора, с което се отмени процесното НП. Прави искане за присъждане на разноските по делото.

В съдебно заседание касаторът редовно призован не се явява, не се представлява. С писмена защита с.д.№19669/26.11.2025г., чрез пълномощника адв. Г. поддържа касационната жалба. По съществото на спора се позовава на Тълкувателно постановление №2/08.10.2025г. по ТД №5/2023г. на ОС на ВКС и ВАС. Излага съображения, че в тълкувателното постановление изрично е посочено, че проверки и съставяне на актове, респ. издаване на наказателни постановление за нарушения на правилата, касаещи размери, маса и натоварване на ос на МПС са компетентни единствено служители на АПИ и АМ, но не и служители на ИА „АА“, поради което АУАН и НП са издадени от некомпетентни органи в нарушение на чл.37 от Наредба №11/2001г. на МРРБ. В подкрепа на изложеното сочи и обстоятелството, че е допълнена разпоредбата на чл.166 ал.1 т.8 от ЗДвП в сила от 07.05.2026г., след която дата служители на ИА“АА“ могат да извършват проверки за спазването на разпоредбата на чл.139 ал.1т.2 от ЗДвП.

Ответната страна, редовно призована не изпраща представител. С писмено становище, чрез пълномощника К. оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на въззивното решение. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и решението на ВРС следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ВРС е образувано по жалба на В. С. С., против наказателно постановление №23-0002826/15.05.2024г. на Началник ОО „АА“ гр. Варна, с което на С. са наложени: глоба в размер на 1500 лева на основание чл.93в ал.19 предл.1 от ЗАвП; глоба в размер на 1500 лева на основание чл.93в ал.20 от ЗАвП, глоба в размер на 2000 лева на основание чл.177 ал.3 т.1 предл. второ от Закона за движение по пътищата.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 28.02.2024г. служители към РД “АА” Варна, сред които св. К., извършвали рутинни проверки на водачи, осъществяващи обществени превози на товари. КПП-то било устроено в гр. Варна, на около 100 метра преди вход за пристанища ПЧМВ, Островна зона. Към мястото, където извършвали проверките приближил влекач „Волво“ , категория N3 с прикачено полуремарке, кат. 04, управляван от С., извършвайки превоз на товар- пшеница. Превозното средство видно от ППР и кантарна бележка било с две оси за МПС и три оси за ППС. По време на проверката от страна на служителите на АА бил проверен тахографа на автомобила, както и документите на водача. Проверяващите установили, че на борда на превозното средство се намира магнит, който бил поставен на датчика на скоростната кутия и влияел на записването на данни - водачът използвал картата си, но посредством използвания магнит тахографът на практика отчитал почивка. Св. К. лично възприел, че до спирането на превозното средство същото извършвало движение, като след спирането и проверката на тахографа, установил, че същия отчита „почивка“, а не движение. След премахване на магнита от мястото на което бил поставен, тахографът започнал да функционира нормално и при извършване на контролен пробег отчел движение, а не „почивка“. Въз основа на представените документи служителите на ОО „АА“ установили, че превозното средство се движи по маршрут с. Тополи- гр. Варна. От кантарната бележка установили, че общата маса на превозвания товар възлиза на 48100 кг. като превишавала с 8100 килограма максимално допустимата маса на ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване. При това св. К. пристъпил към съставяне на акт за установяване на административно нарушение, в съдържанието на който описал установените нарушения по манипулиране на данните от тахографа; използване на устройство за манипулиране на данните от тахографа и превоз на товар, надвишаващ максимално допустимия такъв, като посочил правна квалификация на същите. В съдържанието на акта С. вписал, че няма възражения. Възражения не постъпили и впоследствие по административнонаказателната преписка. На 15.05.2024г. било издадено НП, като административнонаказващия орган изцяло възприел фактическата обстановка, описана в АУАН. На описаните нарушения била дадена правна квалификация по чл.32 §3 изр.2 пр.1 от Регл. №165/2014 ЕС; чл.32 §3 изр.3 от Регл. №165/2014 ЕС и по чл.139 ал.1 т.2 пр.ІІ от ЗДП вр. чл.6 ал.1 т.3 б.“а“ от Наредба№11/2001г. на МРРБ и Ставлев бил санкциониран на основание ЗАвП и ЗДвП, като му били наложени административни наказания глоба.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че проведеното административнонаказателно производство е в съответствие с изискванията на процесуалния закон, при правилно приложение на материално правните норми. И актосъставителя и административнонаказващият орган са изпълнили задълженията си, произтичащи от ЗАНН. АУАН и съставеното наказателно постановление съдържат всички реквизити, изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка доказателства е направил извод, че е извършено административно нарушение, като правилно е определена квалификацията по ЗДвП и вида на административното наказание. При определяне размера на административните наказания по т.1 и т.2 от НП, наказанието е било правилно определено по вид, като същото е с императивно определен размер и не е предоставена възможност за прецизирането му от страна на наказващия орган и съда. По отношение на наказанието по т.3 от НП, правилно е бил определен размер в посока значително над средния такъв, тъй като превишението на товара е с около 10 % над максимално допустимата маса и в този смисъл нарушението, като тежко такова подлежи на санкциониране с административно наказание над средния размер.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество е основателна, поради следното:

ВРС не е събрал доказателства, не е обсъдил и приложените и не е изложил мотиви досежно компетентността на актосъставителя и издателя на НП в контекста на това кой е извършил проверката, коя е приложимата процедура и кои са компетентните дл.лица, респ административнонаказващ орган.

Не са посочени в решението приетите за нарушени норми в относимата редакция съотнесени към установените по делото факти и доказателства.

Настоящият състав на съда констатира, че в мотивите на постановеното и оспорено в настоящото производство решение, съдът е възпроизвел описаните в НП нарушения и го е потвърдил. Като краен резултат от обжалваното решение не става ясно дали съдът е приел, че актосъставителят е компетентен, дали АНО е разполагал с компетентност да издава НП за визираните в него нарушения. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания за постановяването му. Горното опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност. Действително, не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и правни изводи на една от страните по делото, както е направено в случая, но това може да бъде направено само след като се обсъдят доказателствата по делото и доводите на страните.

Не са изложени ясни мотиви досежно всяко едно от посочените в НП нарушения за тяхната установеност и ясно и недвусмислено ли е описано всяко едно от извършените нарушения в контекста на управляване на ППС със съответните характеристики.

Кантарната бележка, въз основа на която органът е приел, че ППС надхвърля допустимата маса, представлява частен свидетелстващ документ, изхождащ от трето лице. Липсват констатации и мотиви от ВРС, при извършване на проверката дали е оспорена верността му, поискано ли е или не претегляне на пътното превозно средство. Създадена ли е неяснота относно действителната воля на административнонаказващия орган, доколкото защитата срещу констатациите в АУАН и в НП се осъществява срещу изложените факти.

При тези обстоятелства постановеното решение се явява неправилно, като немотивирано и постановено при нарушение на процесуалните правила по арг. от чл. 339, ал.2 във връзка с чл.84 от ЗАНН от категорията на съществените. Произнасянето едва за пръв път в касационната инстанция по направени възражения, би лишило страните от една съдебна инстанция. По изложените съображения, настоящия състав на съда приема, че обжалваното решение е постановено при допуснати съдопроизводствени нарушения - липса на решаващи мотиви по наведените оплаквания, обосноваващи неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при условията на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, който да даде обоснован отговор на всички поставени с първоначалната жалба и допълнителни оплаквания, против процесното НП и да прецени неговата законосъобразност.

Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.2 вр.чл. 222, ал.2, т.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 952 от 17.07.2024 г. на ВРС, постановено по НАХД № 20243110202498 по описа на ВРС за 2024 г.,

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд при съобразяване с мотивите на настоящото решение.

 

Решението е окончателно.