№ 7606
гр. София, 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Въззивно гражданско дело №
20241100507060 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7730 от 26.04.2024г. по гр.д. №41408/2023г. по описа на
Софийски районен съд, 56 състав са отхвърлени предявените от
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* срещу Областна
администрация област София, БУЛСТАТ ********* по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК обективно съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 172,76 лв. –
главница, представляваща стойността на незаплатената топлинна енергия за
периода от 01.07.2020 г. до 30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил без
основание за сметка на ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й,
ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 26,04 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
31.12.2020 г. до 13.03.2023 г., сумата от 14,85 лв., представляваща сума за
услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2020 г. до 30.09.2021 г.,
ведно със законната лихва от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане, както
и сумата от 3,13 лв., представляваща законна лихва за периода от 01.07.2020 г.
до 13.03.2023 г., като неоснователни, които суми се отнасят до топлоснабден
имот с адрес гр. София, бул. „********, аб. № ********, и за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.04.2023 г. по ч.гр.д. № 14735/2023
г. по описа на СРС, 56 състав.
С решението „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* е осъдена и
да заплати на Областна администрация област София, БУЛСТАТ *********
1
сумата от 100 лв. разноски по делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация
София” ЕАД, в частта му, с която са отхвърлени исковете за установяване
вземането на ищеца за сумата от 172,76 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до
30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със законната лихва
от подаване на заявлението, както и в частта за разноските.
В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на
решението. Жалбоподателят поддържа, че фактическото използване на имота
било без правно значение за основателността на заявената претенция.
Съгласно ЗЕ задължението да заплаща задълженията за топлинна енергия и да
сключи договор при ОУ, е възникнало за собственика на топлоснабдения
имот, в качеството му на клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от
ЗЕ, във връзка с чл. 149, ал. 1, т.з от ЗЕ. Основният елемент от фактическия
състав на чл. 59 от ЗЗД в настоящия случай бил кое лице е следвало да
заплаща консумираната топлинна енергия. Поддържа, че в съдебната практика
и гражданско - правната доктрина било възприето, че обогатяването може да
бъде и под формата на спестени имуществени разходи, като спестяването на
разходите се приема за обогатяване по смисъла на чл. 59 ЗЗД само ако
ответникът по иска е бил длъжен да ги извършва съобразно нормативните или
други изисквания. Съгласно Закона за енергетиката и нормативната уредба
това били клиентите на топлинна енергия, а именно собствениците и/или
вещно правните ползватели на имота. Доколкото в настоящия случай
ответникът, като клиент на топлинна енергия, в качеството му на собственик
на топлоснабдения имот не бил изпълнил законовите разпореждания и не е
сключил договор при ОУ, и не бил заплащал цената за консумираната
топлинна енергия, същият бил спестил разходите за същата, като по този
начин се бил обогатил неоснователно за сметка на топлопреносното
дружество. Сочи, че трети лица, ползващи имота, могат да бъдат носители на
задължението за заплащане на доставената топлинна енергия към
топлоносното предприятие, само когото между тези трети лица и
топлоносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за същия имот- ТР №22 от17.05.2018г. на ВКС, какъвто в случая не
бил подписван. Наемното правоотношение не засягало по какъвто и да било
начин доставчика на топлинна енергия, освен ако наемателят сам пожелае да
сключи в това си качество договор за доставка на топлинна енергия и да се
задължи лично по него. Извън тази хипотеза, в отношенията с доставчика по
повод присъединения нает имот, отговорност (договорна или извъндоговорна)
носел неговият собственик. Ето защо, обогатяването било настъпило не за
наемателя, а за собственика на имота, който е спестил разходите, които би
имал при сключен договор с доставчика, като вътрешните отношения между
собственика и наемателя по повод плащането на консумативи не били от
значение за настоящото производство.
С оглед изложеното, моли да бъде отменено решението в обжалваната
част и да бъде уважена исковата претенция, както и да се присъдят сторените
2
съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение и за настоящото
производство.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемия, с
който се оспорва въззивната жалба и се иска същата да бъде оставена без
уважение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства
и становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима, а разгледана
по същество е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя
от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Постановеното решение е валидно и допустимо.
Съдът намира, че обжалваното решение е и правилно. Съобразно чл.
272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение,
мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на
първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по
въззивната жалба с оглед чл. 269, изр. 2 ГПК, настоящият съдебен състав
намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Съдът възприема
изцяло правните констатации в обжалваното решение, срещу които се
възразява в жалбата. Решението следва да се потвърди по съображения,
основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд.
В допълнение и по наведените с въззивната жалба доводи за
неправилност на решението, въззивният съд намира следното:
Производството по делото е образувано по повод предявени искове с
правно основание чл.59,ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, разгледани по реда на чл.422
от ГПК. Ищецът е навел твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за стопански нужди за имот, находящ се в гр.София, бул. „********,
аб. № ********, за индивидуализиран в исковата молба период, въпреки
липсата на сключен между страните договор, като същият се обогатил
неоснователно, спестявайки разходи за заплащане на цена за потребената
топлинна енергия, а „Топлофикация София“ ЕАД се обеднило със стойността
на тази енергия.
Ответникът е оспорил предявения иск, като е заявил, че за процесния
период не е ползвал имота, не е искал доставянето на топлинна енергия, няма
сключен договор с ищеца и не е получавал никакви фактури от него. Твърди,
че имотът е ползван от трето лице по силата на настанителна заповед и
договор за наем.
3
Не е спорно между страните, а и се установява от приетия по делото
АДС, че процесният имот е частна държавна собственост, предоставен на
Областния управител на Област София на осн. чл.18 от ЗДС.
Безспорно е между страните, че писмен договор за доставка на топлинна
енергия за процесния период не е бил сключен, с оглед на което между тях не е
възникнало валидно договорно правоотношение за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди (за небитови) нужди. При липсата на възможност
топлопреносното предприятие да търси стойността на доставената топлинна
енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл. 59, ал.
1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил
без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването.
Спорът между страните е концентриран върху това дали ответникът се е
обогатил неоснователно, спестявайки разходи за заплащане на доставена до
имота топлинна енергия. По този въпрос съдът намира следното:
Фактическият състав на неоснователното обогатяване на разглежданото
основание включва следните елементи: обогатяване на ответника, обедняване
на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти, като
разместването на блага е настъпило без основание. Обогатяването може да е в
резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се лице е следвало да
извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасива му.
В случая, за да бъде ангажирана отговорността на ответника за
заплащане на обезщетение за неоснователно обогатяване, следва да се
установи по делото, че ответникът е използвал доставената от ищеца топлинна
енергия, като по този начин си е спестил разходи за сметка на последния.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 1 ЗДС имоти - държавна собственост,
които не са предоставени за управление по установения ред, се управляват от
областния управител по местонахождението им. Разпоредбата регламентира
правомощията за управление на държавните имоти - от областния управител,
но това не означава по подразбиране, че имотът се е използвал фактически от
областната управа. За основателността на претенцията на предявеното
извъндоговорно основание ищецът е следвало да докаже, че ответникът се е
обогатил със стойността на доставената топлинна енергия, т.е. че той
действително е ползвал имота.
Видно е от представения по делото Договор за наем на недвижим имот –
частна държавна собственост от 16.09.1997 г., че проценият имот в процесния
период е бил отдаден под наем на М.Б.И.. Същото лице е посочено като
ползвател на имота в констативен протокол от 05.06.2023г. на Областна
администрация – София.
Ето защо съдът намира, че с оглед предоставеното ползване върху
имота в полза на трето лице за период, който обхваща процесния, не
ответникът, а ползващото имота лице консумира доставената топлинна
енергия, спестявайки разходи за сметка на ищеца.
Неоснователно е в случая позоваването във въззивната жалба на
обстоятелството, че имотът е държавна собственост, предоставена на
4
Областна администрация – София и в тази връзка ирелевантността на
фактическото ползване. С оглед характера на предявения иск и фактическия
му състав именно ползването на имота и чрез това – консумирането на
доставената топлинна енергия за собствени нужди, е релевантно за делото.
Това е така, защото само ползвайки имота, ответникът би могъл да се обогати
със стойността на потребената в него топлинна енергия.
Неотносими в настоящия случай са и постановките на Тълкувателно
решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС, на които се позовава въззивникът, които
гласят, че при липса на сключен договор между третото ползващо лице и
„Топлофикация София“ ЕАД, клиенти на топлинна енергия за битови нужди
могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ –
т.е. не собственици и лица с учредено вещно право на ползване, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респективно носителя на
вещното право на ползване, по силата на възникнало между тях договорно
отношение, за собствени битови нужди, но само когато тези ползватели са
сключили писмен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди
за този имот при публично известните общи условия директно с
топлопреносното предприятие. Изрично е посочено и в тълкувателния акт, че
тези разрешения обхващат само хипотезите, при които е възникнало
облигационно отношение с битов клиент, след което имотът е бил
предоставен за ползване на трето лице, и има спор, кой дължи цената на
доставената енергия. Тези разрешения са неприложими в случаите, когато
претенцията е насочена срещу лице, ползващо енергия за небитови нужди при
липса на сключен договор, т.е., когато исковата претенция произтича от
твърдения за неоснователно обогатяване.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат, поради което
първоинстанционното решение в обжалваната част следва да се потвърди на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК.
В останалата му част решението не е било обжалвано и е влязло в
законна сила.
По разноските:
При този изход на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
По изложените мотиви, Софийски градски съд, ГО, ІV- Г въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА № 7730 от 26.04.2024г. по гр.д. №41408/2023г. по
описа на Софийски районен съд, 56 състав в обжалваната част, с която е
отхвърлен предявеният от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********
срещу Областна администрация област София, БУЛСТАТ ********* по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК положителнен установителен иск с правно основание чл.
59, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за сумата от 172,76 лв. – главница, представляваща
стойността на незаплатената топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до
5
30.04.2022 г., с която ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, спестявайки си разходите за закупуването й, ведно със законната лихва
от 22.03.2023 г. до окончателното изплащане, която сума се отнася до
топлоснабден имот с адрес гр. София, бул. „********, аб. № ********, и за
която е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.04.2023 г. по
ч.гр.д. № 14735/2023 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: ********* да заплати на
Областна администрация на област София, ЕИК: ********* на основание
чл.78, ал.3 вр. с ал.8 от ГПК сума в размер на 100 лв. – разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6