Решение по дело №620/2022 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 37
Дата: 1 февруари 2023 г. (в сила от 1 февруари 2023 г.)
Съдия: Димитър Руменов Беровски
Дело: 20221210100620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 37
гр. Благоевград, 01.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Димитър Р. Беровски

при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20221210100620 по
описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от В. Ю. Б. –
Изпълнителен директор, чрез пълномощника си К.* С.** – юрисконсулт против Б. С. К.,
ЕГН **********, от ГР. Б.***.
Ищецът е предявил срещу ответника при условията на обективно съединяване следните
осъдителни искове:
- иск за сумата от 2090,81 лв. - представляваща главница - остатък от главница по Договор
за стоков кредит с № 573155 от 16.09.2020г., вземанията по който са били прехвърлени на
ищцовото дружество с договор за цесия.
- иск за сумата от 28,20 лв. – наказателна лихва върху главницата за периода от 17.10.2020г.
до 16.06.2021г., и
- иск за сумата от 457,75 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 16.10.2020 г.
до 16.03.2022 г.
Ищецът твърди, че между „Банка ДСК" АД, действащ в качеството му на кредитодател и
ответника Б. С. К., като кредитополучател, е бил сключен договор за стоков кредит №
573155 от 16.09.2020г. Сочи, че по силата на посочения договор кредитодателят е предал на
кредитополучателя сумата от 2090,81 лв., от които 1999 лв. за финансиране закупуването на
стока от „Технополис България" ЕАД и 191,81 лв. финансиране на застраховка „Стандарт
+". Навежда, че ответникът от своя страна се е задължил да изпълни задълженията си по
договора за кредит в срок до 16.03.2022г., като били уговорени 18 месечни вноски. Заявява,
че била пропусната още първата вноска по кредита на 16.10.2020г., съответно забавата е
настъпила на 17.11.2020г. Поддържа, че съгласно Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 02.06.2021г. и Допълнително споразумение към него от
16.06.2021г. „Банка ДСК" АД (цедент) е прехвърлило на “МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на цесионер вземанията си към ответника Б. С. К.,
произтичащи от горепосочения договор за кредит. Излага, че ответникът е бил уведомен за
така извършената цесия чрез изпращането на уведомително писмо от “МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, действащо като пълномощник на предишния кредитор („Банка ДСК"
АД). Заявява, че задълженията на ответника към настоящия момент били както следва:
1
главница в размер на 2090,81 лв., договорна лихва върху главницата за периода от
16.10.2020 г. до 16.03.2022 г. в размер на 457,75 лв. и лихва за забава по кредита за периода
от 17.10.2020г. до 16.06.2021г. в размер на 28,20 лв.
Съдът е конституирал „Банка ДСК" АД, със седалище и адрес на управление: гр. С.***
като трето лице-помагач на ищеца “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от В. Ю. Б. – Изпълнителен
директор.
В съдебно заседание ищецът не се представлява от надлежно упълномощен процесуален
представител, но същият на 24.10.2022 година е депозирал молба, с която прави искане за
постановяване на неприсъствено решение, излагайки съображения, че са изпълнени
изискванията на закона в тази насока.
Ответникът Б. С. К. не взема становище по спора в рамките на настоящото производство.
Третото лице- помагач „Банка ДСК“ АД се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител, който прави искане за постановяване на неприсъствено решение,
излагайки съображения, че са изпълнени изискванията на закона в тази насока.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните осъдителни искови претенции:
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД– относно
вземането за сумата от 2090,81 лв. - представляваща главница - остатък от главница по
Договор за стоков кредит с № 573155 от 16.09.2020г., ведно със законната лихва, считано от
10.03.2022г. до окончателното погасяване.
- чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно вземането за сумата от 457,75
лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до 16.03.2022 г.
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД – относно вземането за сумата от 28,20 лв. – наказателна лихва върху
главницата за периода от 17.10.2020г. до 16.06.2021г.
С оглед спецификата на разглеждания случай, искането на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение се явява основателно по следните съображения:
Институтът на неприсъственото решение е регламентиран в чл. 238 – 240 ГПК. От анализа
на тези разпоредби може да се заключи, че постановяването на такова решение по искане на
ищеца е обусловено от кумулативното наличие на определени предпоставки, свеждащи се
до това: 1/ да не е налице законова забрана за постановяване на неприсъствено решение, с
оглед вида на конкретния спор; 2/ ответникът да не е представил в срок отговор на исковата
молба и да не се е явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие; 3/ на ответната страна да са указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание и 4/
предявеният иск да е вероятно основателен, предвид заявените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства.
Горните принципни положения, преценени на плоскостта на обстоятелствата, изведени
при анализа на материалите по делото, дават основание за следните изводи:
Първо. Настоящият казус касае облигационноправен спор, който не е изключен (по силата
на специална нормативна разпоредба) от обхвата на института на неприсъственото решение.
Ето защо и липсва законова пречка за постановяване на такъв вид решение в разглеждания
случай, ако са налице и останалите предпоставки за това.
Второ. На ответника Б. С. К. е бил връчен препис от исковата молба и от приложенията й
и същият е бил редовно призован /по реда на чл. 41, ал. 2 ГПК/ за откритото съдебно
заседание. Като въпреки това, в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК той не е представил отговор на
исковата молба. Същевременно в проведеното съдебно заседание ответницата не се е явил,
не е изпратил процесуален представител и не е направил искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Трето. С разпореждането по чл. 131 ГПК ответникът е бил предупреден, че при
неспазването на сроковете за размяна на книжа и при неявяване в съдебно заседание, по
искане на ищецът може да бъде постановено неприсъствено решение.
2
Четвърто. Отразените в исковата молба фактически обстоятелства и ангажираните от
ищците писмени доказателства, касаещи: наличието на валидно облигационно
правоотношение, създадено между ответника и цедента по силата на процесния договор за
кредит, от който за ответника е възникнало задължение за заплащане на сумата,
претендирана като неизплатена главница по заема; че е налице договор за цесия, с който
процесното вземане е прехвърлено в полза на ищцовата страна, и че е уведомен длъжника за
извършената цесия; че е налице уговорка, постигната между цедента и ответника, в
качеството им на страни по твърдения договор за паричен заем, за дължимост от страна на
ответника на договорна лихва, съобразени с предпоставките за уважаване на ищцовите
претенции, изведени в определението по чл. 140 ГПК, дават основание да се приеме, че
същите се явяват вероятно основателни по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 2, предл. 1 ГПК.
В контекста на горното, се налага обобщаващият извод, че в разглеждания случай са
налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
Относно разноските:
Предвид този изход от делото, на ищеца следва да бъдат присъдени поисканите и
сторените, съгласно списъка по чл. 80 ГПК, разноски в общ размер от 333,63 лв., от които
сумата в размер на 183,63 лева – внесена държавна такса и сумата в размер на 150 лева –
заплатено юрисконсултско възнаграждение.
По отношение искането на третото лице-помагач „Банка ДСК“ ЕАД за присъждане на
сторените в настоящото производство разноски – заплатено юрисконсултско
възнаграждение, съдът намира същото за неоснователно, тъй като съгласно чл. 78, ал. 10
ГПК на третото лице-помагач не се присъждат разноски.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр.Благоевград, Гражданско
отделение, Осми състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА Б. С. К., ЕГН **********, от гр. Б.*** да заплати на “МОСТ ФИНАНС
МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С***,
представлявано от В. Ю. Б. – Изпълнителен директор, следните суми:
- 2090,81 лв. /две хиляди и деветдесет лева и осемдесет и една стотинки/ -
представляваща остатък от главница по Договор за стоков кредит с № 573155 от
16.09.2020г., вземанията по който са били прехвърлени на ищцовото дружество с договор за
цесия, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на депозиране на
исковата молба – 10.03.2022 г. до окончателното погасяване.
- 28,20 лв. /двадесет и осем лева и двадесет стотинки/ – наказателна лихва върху
главницата за периода от 17.10.2020г. до 16.06.2021г.;
- 457,75 лв. /четиристотин петдесет и седем лева и седемдесет и пет стотинки/ –
договорна лихва върху главницата за периода от 16.10.2020 г. до 16.03.2022 г.
- 333,63 лв. /триста тридесет и три лева и шестдесет и три стотинки/ – на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, представляваща общ размер на дължимите разноски.
Присъдените суми на ищеца “МОСТ ФИНАНС МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С***, представлявано от В. Ю. Б. – Изпълнителен
директор, да се преведат от ответника Б. С. К., ЕГН **********, от гр. Б.*** по следната
банкова сметка – IBAN: ***, „Обединена Българска Банка“ АД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, съгласно чл. 239, ал. 4 ГПК, но в 1-месечен срок
от връчването му, страната, срещу която то е постановено, може да поиска неговата отмяна
от въззивния съд (Окръжен съд – гр. Благоевград), ако са налице основанията по чл. 240, ал.
1 ГПК.
ПРЕПИС от настоящия съдебен акт да се връчи на страните по делото.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
3